№ 1409
гр. Русе, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520101491 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9
от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* твърди, че на
30.12.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД, като кредитор и ответника К. Т. К., като
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит с №
***********. Размерът на предоставения с този договор кредит бил 1000,00
лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се
е задължил да върне сумата по кредита в срок до 30.06.2020 г., на 6 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 305 лв., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент
в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,99
%.
Заявява, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което
от отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника била предоставена цялата информация,
1
изискуема по закон. Дори и съдът да не приемел, че договорът не е сключен по
електронен път, то следвало да приеме, че договора за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума.
Твърди, че ответникът К. Т. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит.
Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство е индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Твърди, че ответникът К. Т. К. не е изпълнил в срок задълженията си по
договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като останало
да дължи главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 151,56 лв. за периода от 30.12.2019 г до
30.06.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 361,40 лв.
за период от 30.06.2020 г. до 03.02.2025 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията по ч. гр. д. № **********/2025г. по описа на PC -
Русе. Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва
за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната
лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Предвид това по негово заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № **********/2025 г. по описа на
РС-Русе. Съдът бил уважил претенцията по образуваното дело и издал
заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на ГПК.
Ищцовото дружество получило съобщение с указание, че може да предяви
иск по чл. 422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от
2
1512,96 лв., присъдена в издадената срещу ответника Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № **********/2025г. по описа на Районен
съд Русе, формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 151,56 лв. за периода от
30.12.2019 г до 30.06.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 361,40 лв. за период от 30.06.2020 г. до 03.02.2025 г.; както и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените съдебни
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва иска изцяло, както
по основание, така и по размер. Оспорва твърденията в исковата молба.
На първо място заявява, че искът е неоснователен поради това, че
представения по делото договор за паричен заем Кредирект ***********,
сключен на 30.12.2019 не е произвел правно действие между страните и няма
обвързваща сила между тях, т.к. ответникът не е подавал молба/ заявка за
отпускане на такъв кредит, респ. не е сключвал такъв договор и не е
получавал и средства по кредита. Заявява, че договорът бил и недействителен
– нищожен, евентуално унищожаем, тъй като липсвало съгласие. Оспорва
истинността на всички документи, свързани с договора. За този кредит
разбрал в средата на 2020 г. след справка в ЦКР, когато установил, че на
негово име се водят няколко задължения, едно от които е въпросното.
Притеснен от всичко това подал жалба до Русенска районна прокуратура, по
която била образувана пр. пр. под № **********/2020 г. Впоследствие
преписката била изпратена по компетентност към РП София, където пр.пр.
била под № *********/2021 г. По преписката било установено, че неизвестни
лица са се възползвали от личните данни и са изтеглили бързи кредити на
негово име без съгласието и знанието му. Заявява, че посочените в Лог файл
по договор за паричен заем № *********** мобилни телефони и имейл адреси
не били негови, никога не ги е притежавал. Заявява, че не познавал и лицата за
контакт, посочени в този лог файл.
На следващо място заявява, че договора е недействителен, тъй като
като бил сключен в нарушение на императивни изисквания на закона за
потребителския кредит. В тази връзка сочи, че договорът бил сключен при
3
определен ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,99 %. Видно било, че
договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която
уговорка нарушавала добрите нрави. В процесния договор не било посочено
как е формиран определеният ГПР. В договора и в ОУ липсвали
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което
водело и до неяснота относно включените в него компоненти. Това
представлявало нарушение на изискванията на закона за сключване на
договора по ясен и разбираем начин и било самостоятелно основание за
недействителност на договора.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по
делото разноски.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В
писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от
упълномощения адв.Т. Т.. Поддържа отговора на исковата молба. Представя
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 06.02.2025г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № **********/25г. по описа на РС-Русе.
Издадена била заповед № ********/10.02.2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Т. К. да
заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 1000,00 лева
– главница; сумата 151,56 лв. – договорна лихва за периода от 30.12.2019 г. до
30.06.2020 г.; 361,40 лева – лихва за забава за периода от 30.06.2020 г. до
03.02.2025 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 06.02.2025
г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски: 30,26 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника К. Т. К., който в
законоустановения едномесечен срок е направил възражения срещу
4
дължимостта.
Представен по делото е неподписан Договор за паричен заем Кредирект
№ ***********, сключен на 30.12.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
********* и ответника К. Т. К., по силата на който кредитора се е задължил да
предостави на длъжника в заем сумата от 1000,00 лева. Страните договорили
ответника да върне дадената в заем сума на 6 броя месечни погасителни
вноски – две по 33,38 лева и четири по 271,20 лева, в срок до 30.06.2020 г., при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 47,99 %. Така общата сума за плащане била
договорена в размер на 1151,56 лева.
Представени по делото са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за
заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет. Според чл. 14, ал.2 от ОУ за
комуникация със заемателя се използват само декларираните от него
телефонни номера и електронна поща, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, с
цел сигурност и доказване, всички проведени разговори между заемодателя и
заемополучателя се записват и съхраняват от заемодателя за срок от три
години от изплащане на задълженията по договора за заем.
Представена е по делото Разписка за извършено плащане от ePay.bg, на
която за получател е записано името на ответника за сума в размер на 1000
лева №************/30.12.2019 г., неподписана.
Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от
13.01.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента
към цесионера, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит
на физически лица в качеството им на кредитополучатели. Представено е
извлечение от Приложение №1 към договора, в което под №***********,
фигурират имената на ответника за общ дължима сума от 2373,60 лева.
Представено е по делото уведомление за цесия от ищцовото дружество
до К. Т. К., за което липсват доказателства за връчване.
Представена по делото е разпечатка на „Лог файл по договор за паричен
заем №***********“.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени
5
по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу
ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ********/10.02.2025 г. по ч.гр. д. №
**********/2025 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това исковете
са допустими.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземанията си в
посочената заповед за изпълнение, а на ответника - направените възражения.
В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече – чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР,
„средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Преди потребителят да бъде обвързан
с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и
обем в чл. 8-10 от ЗПФУР информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от
същия закон на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите с електронни изявления се прилага Закона за електронния документ
6
и електронен подпис /понастоящем Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/. В чл. 18, ал. 3 на ЗПФУР се
предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. В настоящия случай, за доказване на възникналото между
страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за
потребителски кредит № ***********/30.12.2019 г., и Общи условия на
„СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г.,
предоставяни чрез интернет, за които по същество се твърди, че са потвърдени
от ответника, но по делото липсва и не е представено заявлението, попълнено
и подписано от ответника К. Т. К., с което той първоначално е поискал от
„Сити Кеш“ ООД да му бъде предоставен потребителски кредит и в което да е
посочил размера на искания кредит и начина, по който да му бъде преведен.
Не са представени и доказателства такова заявление да е било разглеждано и
одобрявано от страна на кредитора. Представената по делото разпечатка на
„Лог файл по договор за паричен заем №***********“ по никакъв начин не
доказва горните обстоятелства, доколкото не представлява разпечатка на
електронните записи. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, приложим в настоящия
случай, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител. Процесният договор се твърди, че е сключен от разстояние, заради
което ищецът с оглед разпределената доказателствена тежест следваше да
представи електронни записи, от които да се установи по безспорен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор за заем,
чието изпълнение се претендира от ищцовата страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне
на информацията. Електронен документ е този по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, наричан Регламент /ЕС/ № 910/2014. Този регламент
определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в
7
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Ответникът оспорва сключения договор за паричен заем. Във връзка с
това възражение ищецът следваше да докаже твърдението си за сключен
между ответника и „Сити Кеш“ ООД договор за заем от разстояние с
твърдяното съдържание. В настоящото дело, както бе посочено, не се
представиха доказателства от които да е видно, че доставчикът е спазил
изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. Не се доказа наличието на сключен в
електронна форма договор, обективиран в електронен документ, оформен в
съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, но такова
липсва.
Дори и да се приеме, че представената разпечатка „Лог файл по договор
за паричен заем №***********“, действително отразява по часове
предприетите от всяка от страните действия по сключване на договора, то тази
разпечатка нито е заверена от служител на кредитното дружество, нито по
някакъв друг начин удостоверява, че това е разпечатка от системата на
дружеството. Горното обстоятелство е оспорено от ответната страна, която
изрично в отговора е посочила, че липсват доказателства за изпратени от
страна на ответника електронни изявления до дружеството –кредитодател.
Нещо повече, ответната страна ангажира доказателства, видно от които е, че
във връзка с претендираните вземания много преди образуване на настоящото
производство, ответникът е подал жалба в Районна прокуратура -Русе и е била
образувана пр. пр. № **********/2020 г. по описа на РРП. Впоследствие
преписката била изпратена по компетентност към РП-София, където
продължила под № *********/2021 г. по описа на СРП. Видно от материалите
по прокурорската преписка е, че същият е сигнализирал компетентния орган,
направена по повод изтеглен кредит на негово име към „Транскарт
Файненшънъл Сървис“ АД. По прокурорската преписка ответникът изрично е
посочил, че е установил, след справка в Централния кредитен регистър, и
изтеглен от негово име кредит от „Сити Кеш“ ООД. Понастоящем
прокурорската преписка, изискана и приобщена по настоящото производство
8
е спряна, като в постановлението за спиране прокурорът е посочил, че
установено в хода на проведеното разследване е, че за времето от м. декември
2019 г. до м. януари 2020 г., неизвестно лице, представяло се за К. К. е
изпратило онлайн заявки към „Сити Кеш“ ООД, а последното е отпуснало
такъв кредит. С горното ответникът доказва, че не той е лицето, което е
поискало процесния заем, а друго неизвестно към момента лице, представяло
се за него и ползвало личните му данни.
Относно наведеното твърдение, че се касае за договор за кредит, който
по правната си същност е реален, съдът намира, че в случая ангажираните по
делото доказателства не водят до извод за предаване на ответника на сумата
от 1000 лева, тъй като представената разписка №************/30.12.2019 г.
не съдържа подписа на ответника, нито се твърди това обстоятелство.
Напротив, с отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва да е
получавал заемната сума по договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл.
240 от ЗЗД, за да се приеме, че има сключен договор за заем, трябва сумата да
е реално предадена от кредитора на кредитополучателя, а такива данни
липсват по делото.
В заключение съдът намира така предявените искове за установяване на
съществуване на вземане в общ размер от 1512,96 лева, формирани както
следва: главница в размер на 1000 лева и акцесорни вземания за заплащане на
договорна лихва в размер на 151,56 лева и заплащане на лихва за забава в
размер на 361,40 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда до окончателното заплащане, за неоснователни и недоказани, поради
което и следва да бъдат отхвърлени, на горепосочените основания, поради
което съдът не дължи произнасяне по останалите възражения наведени с
отговора на исковата молба.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени и претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. "България" № 81, представлявано
от управителите Петр Валента и Христо Маринов против К. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Русе, ул. ************, № 5, вх. 1, ет. 3, ап. 10 за
признаване за установено, че К. Т. К., ЕГН ********** дължи на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата в общ размер от 1512,96 лева,
формирана както следва: главница в размер на 1000,00 лева, договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 151,56 лева за периода от
30.12.2019 г. до 30.06.2020 г. и законна лихва за забава върху главницата в
размер на 361,40 лева за период от 30.06.2020 г. до 03.02.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
-06.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
********/10.02.2025 г. по ч.гр. д. № **********/2025 г. по описа на РС-Русе,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица, бул. "България" № 81, представлявано от управителите Петр
Валента и Христо Маринов ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Русе, ул. ************, № 5, вх. 1, ет. 3, ап. 10, сумата от 450,00
лева (четиристотин и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе, в
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10