М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 652/2018 г. по описа на КРС
По отношение на
подсъдимия Ч.И.П. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че за периода от месец юни 2013г. до месец юли 2015г. и от месец август 2016г.
до месец август 2018г. в гр.С., обл.П., след като е осъден- задължен с Решение
№431/17.06.2013г. по гр. дело №401/2013г. по описа на Районен съд гр.К., влязло
в законна сила на 17.06.2013г., с което е определена месечна издръжка в размер
на 80,00 лева за всяко дете и Решение №238/14.07.2015г. по гр. дело №176/2015г.
по описа на Районен съд гр.К., влязло в законна сила на 08.08.2015г., с което
размерът на дължимата издръжка за всяко дете е изменена на 120,00 лева да
издържа свои низходящи, децата си - Ч.Ч.П., ЕГН ********** и Ж.Ч.П., ЕГН **********-***,
чрез тяхната майка и законен представител- М.Р.Ж., ЕГН ********** ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно- 50 месечни вноски, всяка от по 80,00 лева на обща стойност
4000,00 лева и 48 месечни вноски всяка от по 120,00лв. на обща стойност 5760,00
лева, общо 98 месечни вноски, като общият размер на дължимите вноски за
посочения период е 9760,00лв. /девет хиляди седемстотин и шестдесет лева/- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора Свилен Братоев,
счита за безспорно доказано, че престъплението е извършено от подсъдимия П.,
като пледира същия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 10 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият
Ч.И.П., лично и със защитника си адв. М., не оспорват вината
на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледират да му бъде наложено наказание пробация само с първите две
пробационни мерки- „задължителна
регистрация по настоящ адрес с подписване на осъдения пред пробационен служител
два пъти седмично“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
Граждански
иск не е предявен.
Искане
за конституиране в качеството на частен обвинител не е направено.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ч.И.П., ЕГН **********
е роден на *** ***. *****
е. Има завършено **** образование. *****. *****е. Живее в с. А., П.
обл., ул.“***” №**. ******. Бил е осъждан с влязла в сила на 03.12.2008 г.
присъда по НОХД № 73/2008 г. на Военен съд- П., с която е признат за виновен за
извършено на 20,21 и 22.02.2008 г. престъпление по чл.385 алт.2 от НК, като му
е наложено наказание пробация в съвкупност на следните пробационни мерки-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Това наказание
подс. П. изтърпял в периода от 18.12.2008 г. до 17.06.2009 г., включително. На
осн. чл.86 ал.1 т.2 от НК за това осъждане е настъпила реабилитация по право,
считано от 18.06.2012 г.
Свидетелката
М.Ж. и подс. П. сключили граждански брак на 15.09.2002 г. От брака им се родили
две деца- Ч.П. и Ж.П..
С
решение №431/17.06.2013г. по гр. дело №401/2013г. на Районен съд гр.К., влязло
в законна сила на 17.06.2013 г. бил прекратен брака им, като родителските права
за двете деца били предоставени на майката- св. Ж., а подс. П. бил осъден да
плаща месечна издръжка за всяко от децата си в размер на 80 лв. След влизане в
сила на посоченото решение, подсъдимият не платил нито една от дължимите вноски
до месец август 2015 г., а именно за двете деца общо 50 месечни вноски по 80
лв. или общо 4000 лв. неплатени издръжки.
С решение
№238/14.07.2015 г. по гр. дело №176/2015г. на Районен съд гр. К., влязло в законна
сила от 08.08.2015 г., бил увеличен размерът на дължимата издръжка за всяко
едно от двете деца от 80 лв. на 120 лв. След влизане в сила на това решение, подс.
П. превел, чрез пощенски записи дължимите вноски от месец август 2015 г. до
месец август 2016 г., или общо по 12 месечни вноски за всяко дете.
След
това обаче продължил да не плаща дължимата издръжка. Частично за период от
около две години Община С. изплащала по 80 лв. месечна издръжка за всяко от
децата.
Така,
подс. П. към месец август 2018 г. дължал издръжка за децата си- 50 месечни вноски, всяка от по 80,00 лева на обща стойност
4000,00 лева и 48 месечни вноски всяка от по 120,00лв. на обща стойност 5760,00
лева, общо 98 месечни вноски, като общият размер на дължимите вноски бил 9760,00
лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия П., показанията на
свидетелите М.Р.Ж., Ж.Ч.П. и Ч.Ч.П.; приобщените по делото писмени
доказателства- удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане – 2 бр., решение № 431/17.06.2013 г.
по гр.д. № 401/2013 г. по описа на КрлРС, решение № 479/28.06.2013 г. по същото
дело, решение № 238/14.07.2015 г.по
гр.д. № 176/2015 г. по описа на КрлРС, извлечение по сметка, разписки за
паричен превод- 14 бр., справка АИС „БДС“, характеристична справка, справка за
съдимост.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва събраните по делото писмени и
гласни доказателства, тъй като същите са еднопосочни, последователни и пряко
относими към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ч.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като от месец юни 2013 г. до месец юли 2015 г. и от месец август
2016 г. до месец август 2018 г. в гр. С., обл. П., след като е осъден- задължен
с Решение № 431/17.06.2013 г. по гр. дело №401/2013 г. по описа на Районен съд-
К., влязло в законна сила на 17.06.2013 г., с което е определена месечна издръжка
в размер на 80,00 лева за всяко дете и Решение № 238/14.07.2015 г. по гр. дело
№ 176/2015 г. по описа на Районен съд-К., влязло в законна сила на 08.08.2015
г., с което размерът на дължимата издръжка за всяко дете е изменена на 120,00
лева да издържа свои низходящи, децата си- Ч.Ч.П., ЕГН ********** и Ж.Ч.П., ЕГН
**********,***, чрез тяхната майка и законен представител М.Р.Ж., ЕГН **********
***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно- 50 месечни вноски, всяка от по 80,00 лева, на обща стойност
4000,00 лева и 48 месечни вноски всяка от по 120,00 лева, на обща стойност
5760,00 лева, общо 98 месечни вноски, като общият размер на дължимите вноски за
посочения период е 9760,00лв. /девет хиляди седемстотин и шестдесет лева/,
поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
От
обективна страна- обект на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, са обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия П. чрез бездействие- неплащане на
определените с решението на КрлРС парични вноски за издръжка на двете деца. Престъплението
е с продължен характер. Подсъдимият
не е плащал определената му с решение на КрлРС издръжка в периода от месец юни 2013 г. до месец юли 2015
г. и от месец август 2016 г. до месец август 2018 г., а именно общо 98 месечни вноски, като общият размер
на дължимите вноски за посочения период е 9760,00 лв. Размерът на издръжката от 80 лв. за всяко дете е
определен с влязлото в сила решение № 431/17.06.2013
г. по гр. дело №401/2013 г. по описа на Районен съд- К., и впоследствие на 120
лв. за всяко дете, увеличен с Решение № 238/14.07.2015 г. по гр. дело №
176/2015 г. по описа на Районен съд-К..
Въведеният от Семейния кодекс принцип, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, без оглед на тяхната работоспособност и
дали могат да се издържат с имуществото си, задължава родителят да направи
необходимото за да осигури минималните изисквания за нормален живот на децата
си. В конкретния случай, в пълно отрицание на този принцип се явява поведението
на подс. П., като за инкриминирания период той не е полагал грижи за двете си
деца, като се е отделил от тях, не е привеждал регулярно месечните вноски за
издръжката им, като по този начин е демонстрирал нежелание да изпълнява
задължението си и влязлото в сила решение на съда в този смисъл.
Деянието
е извършено в гр. С., П. обл., където е местоживеенето на децата и тяхната
майка- св. М.Ж. и където е трябвало да получават паричните вноски, съобразно
чл.68 от ЗЗД.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е допускал настъпването им. Подсъдимия е знаел, че не изпълнява своите
задължения по изплащане на издръжката на децата и
след като е имал възможност да го направи, подсъдимия не е платил нито една от
дължимите месечни парични вноски за времето от юни
2013 г. до месец юли 2015 г. и от месец август 2016 г. до месец август 2018 г. и по
този начин не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение.
Предвиденото наказание за престъплението по чл.183
ал.1 от НК е лишаване от свобода до една
година или пробация. При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното
престъпление, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Деянието се явява леко по смисъла
на закона престъпление, но степента на обществена опасност може да бъде
преценена като немалка, с оглед обществените отношения, които се защитават, а
именно нормалното развитие на малолетните и непълнолетни, които се нуждаят от
издръжка за нормалното им физическо и психическо развитие. Съдът взе предвид, също
така като смекчаващо вината обстоятелство, че за известен период от време
подсъдимият е изплащал дължимата издръжка за децата си. Същевременно обаче и при
така изплатените вноски, размерът на неплатената издръжка за инкриминирания
период е значителен- 9760 лв. От друга страна съдът намира подсъдимия за
личност с невисока степен на обществена опасност. Същият е неосъждан и изразява
критичност към поведението си, като заявява, че не е изплащал дължимата
издръжка, тъй като не е имал работа. Независимо от това обаче същият е в
трудоспособна възраст и не страда от недостатъци, които да му попречат да
работи и осигурява издръжка за децата си. Съдът отчита също и обстоятелството,
че същият след развода си се е дезинтересирал и не е полагал никакви грижи за
децата си.
Изложеното съотношение на посочените
обстоятелства, явяващи се смекчаващи и отегчаващи, мотивира съда да определи
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. Измежду визираните в посочената
разпоредба наказания, съдът прилагайки разпоредбата на чл.57 ал.1 от НК, намира
за най- подходящо наказание с оглед изпълнение на генералната и индивидуална
превенция, наказанието пробация в
съвкупност от следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ
адрес-***, за срок от десет месеца, включваща явяване и подписване на осъдения
пред пробационен служител два пъти седмично; и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от десет месеца. Съдът не наложи пробационната мярка „ Безвъзмезден труд в
полза на обществото“ с оглед осигуряване по-добра възможност на подсъдимия да
си осигури работа и да изпълнява занапред задължението си на дължащ издръжка
родител.
С така определеното по вид и размер
наказание, съдът намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенция,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства върху подсъдимия
предупредително и превъзпитателно, за да направи необходимото в бъдеще да
осигури издръжка за децата си, както и ще му се даде възможност да стори това.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ