№ 2872
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110130824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Д. П. Т. против „Общинска
банка“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 161,20 лева,
представляваща задължение по договор за откриване и водене на банкова сметка с
IBAN BG34SOMB91301018562601, поради липса на валидно облигационно
правоотношение между страните, а в условията на евентуалност – поради изтекла
погасителна давност за принудително събиране на вземането.
В исковата молба ищцата твърди, че през месец май 2019 г. получила
уведомление от „Финанс Про Колект“ ООД, в което се сочело, че това дружество, по
силата на сключен договор с ответната банка, я уведомявало, че към 07.04.2021 г. има
задължение към банката в размер на 161,20 лева, формирано въз основа на сключен
между ищцата и ответника договор за откриване и водене на банкова сметка от
21.04.2010 г. С оглед предходното ищцата твърди, че между страните липсват
облигационни правоотношения, а на следващо място, че се касае за периодични
вземания, които се погасяват с кратката тригодишна давност. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от
предявяване на исковата претенция, която моли да бъде уважена. Претендира
направените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът излага, че в
информационната система на банката се съдържат данни, че ищцата е титуляр на
разплащателна сметка, открита на 26.02.2002 г., по която й било превеждано трудово
възнаграждение. Твърди се още, че последния превод по разплащателната сметка бил
получен на 25.10.2007 г., а на 21.02.2020 г. банковата сметка е закрита служебно.
1
Твърди се още, че банката няма задължение да информира клиента за размера на
задълженията му, без да има отправено искане от него в тази насока, а неизползването
на сметката, не го освобождава от отговорността да заплаща начислените и дължими
такси. Ето защо, ищцата била уведомена от посоченото в исковата молба дружество, в
качеството на изпълнителен по сключен с банката договор, че дължи процесната сума.
Независимо от предходното, ответникът поддържа становище, че признава предявения
иск. По отношение на твърденията на ищцата за настъпила погасителна давност в
отговора не се съдържа становище. Моли разноските на ищеца за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минималния размер от 300,00 лева, тъй като в
претендирания размер са прекомерни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено уведомление от трето за делото дружество „Финанс Про
Колект“ ООД, в което се сочи, че същото, в качеството на изпълнител по договор,
сключен с „Общинска банка“ АД /настоящ ответник/, уведомява ищцата Д.Т., че
между нея и банката е сключен договор за откриване и водене на банкова сметка от
21.04.2010 г. В писмото е посочено още, че към 07.04.2021 г. ищцата дължи на
ответната банка сума в размер на 161,20 лева, представляваща такси, свързани с
обслужване на посочената банкова сметка. Плащанията следва да бъдат извършени в
клоновата мрежа на банката, в противен случай не са приемат за валидно извършени.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът следва да установи правния интерес от предявяването му,
като не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за откриване и водене на банкова сметка, по силата на
което ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение.
При изложените в отговора на исковата молба твърдения за наличие на
облигационно отношение между страните и при липсата на становище относно
доводите на ищеца за изтекла давност, съдът е приел, че в конкретния случай не е
налице признание на предявения иск.
Доколкото към исковата молба е представено уведомление от трето за делото
2
лице до ищеца, в което се сочи, че последния има просрочено задължение към
ответната банка, то настоящият съд приема, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
Ответникът от своя страна не проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти. Още с проектодоклада по делото, обявен за окончателен в
първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е
указал на основание чл.146, ал.2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
твърдените от него факти, че между страните е бил сключен договор за откриване и
водене на банкова сметка.
В конкретния случай ищецът оспорва да е встъпвал в облигационно отношение с
„Общинска банка” АД, като въпреки разпределената доказателствена тежест и
изричните указания на съда, до приключване на устните състезания по делото,
доказателства в тази насока не са представени.
С оглед предходното, ответникът следва да понесе последиците от
процесуалното си бездействие, а предявения иск бъде уважен като основателен и
доказан, без да се разглеждат останалите изложени в исковата молба в условията на
евентуалност доводи за недължимост на процесната сума.
По разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК. Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай не е налице признание от
страна на ответника, поради което разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима.
Видно от приложения по делото списък на разноските е, че ищецът претендира такива
за адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото договор и за държавна
такса, като посочените суми са задраскани с химикал. С оглед предходното, съдът
следва да се произнесе по искането за направите от ищеца разноски съобразно
доказателства по делото за тяхното извършване. Видно от същите е, че ищцата е
направила разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, като е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. С оглед неяснотата на посочените
суми в списъка по чл.80 ГПК, съдът намира, че въпреки заявеното от процесуалния
представител в пода на устните състезания „предвид представения днес списък на
разноските, нямаме възражения по претендираното адвокатско възнаграждение“,
следва да бъде разгледано обективираното в писмения отговор възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е
300,00 лева. С оглед предходното, съобразявайки цената на предявения иск – 161,20
лева, както и че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в
едно открито съдебно заседание, съдът приема възражението на ответника за
прекомерност на претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно
3
приложения по делото договор за правна защита и съдействие/ в размер на 600,00 лева
за прекомерно. Ето защо, същото следва да бъде присъдено в минималния размер от
300,00 лева, като ответникът бъде осъден да заплати разноски на ищцата в общ размер
на 350,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. П. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Хиподрума“, бл.134, вх.Б, ап.127 против „Общинска банка“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище,
ул.“Врабча“ № 6, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на
ответната банка сумата от 161,20 лева, представляваща задължение по договор за
откриване и водене на банкова сметка с IBAN BG34SOMB91301018562601, поради
липса на валидно облигационно правоотношение между страните.
ОСЪЖДА „Общинска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, ул.“Врабча“ № 6 да заплати на Д. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Хиподрума“, бл.134, вх.Б, ап.127, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 350,00 лева, представляваща разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4