Решение по КНАХД №1716/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Бургас, действащ чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт К. С., срещу решение № 627/13.08.2025г., постановено по АНД № 2132/2025г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 824073-[рег. номер]/17.04.2025 г., с което на дружество „ФРУТЕЛА АМ“ ЕООД на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева за извършено по чл.125, ал.5 от ЗДДС административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че срокът по чл.34 от ЗАНН е спрял да тече, докато административнонаказателното производство било спряно, тъй като нарушителят не бил намерен след щателно издирване. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно за потвърждаване на обжалваното НП, както и за присъждане на разноски в касационната инстанция.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК ответникът по касация – дружество „ФРУТЕЛА АМ“ ЕООД, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация не изпращат свои представители.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл. 218 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас отменил наказателно постановление № 824073-[рег. номер]/17.04.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, с което на дружество „ФРУТЕЛА АМ“ ЕООД на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева за извършено по чл.125, ал.5 от ЗДДС административно нарушение, затова че в качеството си на задължено лице, регистрирано по ЗДДС, не е подало в срок до 16.01.2023 г. (първи присъствен ден) справка-декларация за данъчен период м. декември 2022 г., съгласно предвидения в разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок.

До лицето била изпратена покана с изх.№ 242-3/20.03.2023г. за явяване в ТД на НАП - Бургас за съставяне на АУАН, връчена на 23.03.2023г. В указания срок представител на дружеството не се явил, поради което АУАН бил съставен на 31.03.2023г. в негово отсъствие по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Тъй като представител на дружеството не бил намерен след двукратно посещение на адреса, регистриран като седалище на дружеството, производството било спряно с нарочен акт на 28.06.2023г., след което възобновено на 24.01.2025г., на която дата бил връчен и АУАН.

При извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като НП е издадено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34 от ЗАНН. Коментирал е, че срокът по чл. 34 от ЗАНН не е бил спрян надлежно, тъй като издирване на дружеството не било проведено. Двукратното търсене на адреса в сравнително кратък период от време не покривало изискванията за щателно издирване, като нямало и данни за залепване на уведомление или събиране сведения от лица в съседство. Щателността предполагала ангажиране и на други ресурси за откриване на представител на нарушителя, а не само двукратно посещение на адреса в рамките на по-малко от 10 дни. Съдът приел, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това, с оглед на което отменил НП.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Изложените от районния съд мотиви са изключително подробни, фактите са изведени след извършен логичен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени по вътрешно убеждение и след внимателна проверка с оглед установеното в чл.107, ал.5 от НПК задължение. Правните изводи почиват на правилен прочит и прилагане на относимите материалноправни норми. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения и са изложени обстойни съображения кои са приети за основателни и които са отхвърлени като несъстоятелни. Тъй като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, препраща изцяло към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК и ги приема за свои.

Постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Органът по приходите е приел, че двукратното посещение на адреса на дружеството – на 22.05.2023г. и на 30.05.2023г., представлява щателно издирване на нарушителя, затова с Отбелязване производството е спряно на 28.06.2023г. Съставените при посещенията протоколи били такива за извършени действия по чл.110, ал.4, изр. посл. вр. чл.50, ал.1 от ДОПК. Неправилно обаче процесуалният ред по ДОПК е приложен в рамките на образуваното административнонаказателно производство, тъй като посещенията от органите по приходите с цел връчване на АУАН не са извършени в производство по ревизия и проверка по ДОПК. За връчване на АУАН е приложим чл.43, ал.4 от ЗАНН, а не ДОПК. Дори и да се приеме, че на посочените в двата протокола дати не е бил намерен представител на дружеството, комуто да се връчи препис от АУАН, за да бъде спряно административнонаказателното производство, е следвало да се проведе щателно издирване. Независимо че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е юридическо лице, което е заявило в Търговския регистър седалище, щом в ЗАНН не е предвидено изрично, че щателното издирване се прилага само за физически лица, то следва да се приеме, че нормата следва да се прилага спрямо всички лица, които са субекти на административнонаказателна отговорност. В ЗАНН и съответно в НПК липсва разпоредба, аналогична на тази на чл.50, ал.2 от ГПК, според която ако търговецът или юридическото лице е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Липсата на симетрия в уредбата на връчване в различните процесуални закони се обяснява с естеството на регулираните обществени отношения и именно затова юридическите лица не са изключени от обхвата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Недопустимо е прилагането по аналогия и на чл.32 от ДОПК, доколкото ЗАНН не прави препращане към ДОПК.

За да се определи издирването като щателно, органите по приходите следва да са положили достатъчно усилия, за да се уверят, че е невъзможно да намерят представител, на когото да връчат АУАН. Издирваното юридическото лице се представлява от физическо лице – А. М. Х., и най-типичното усилие е било да се направи справка за регистрираните от управителя постоянен/настоящ адрес и дали е налице свързаност на същото лице с други фирми. Липсват данни органите по приходите да са извършили проверка в собствената си информационна система дали юридическото лице има регистриран касов апарат и обекти за осъществяване на търговска дейност. Щателното издирване следва да се интерпретира и от гледна точка на публичността на голяма част от регистрите. Остава впрочем неизяснено как е бил открит представител на дружеството, за да се стигне до възобновяване на производството и до връчване на АУАН – дали в резултат на продължителното от страна на органите по приходите издирване или по някаква друга причина.

По тези причини съдът приема, че за периода от 28.06.2023г. до 24.01.2025г. не са били налице основанията за спиране на административнонаказателното производство и шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е спрял да тече, поради което обжалваното по делото НП се явява издадено след изтичане на този срок. Съгласно посочената разпоредба, ако НП не е издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН, административнонаказателното производство се прекратява. В случая, административнонаказващият орган, вместо да прекрати производството, издал НП, което правилно е било отменено от първоинстанционния съд.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилен, следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 627 от 13.08.2025г., постановено по АНД № 2132/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.