№ 74
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900362 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД, от ищец „Банка
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска
№19, срещу ответник Ш. Р. Ч. /S. R. Ch./, дата на раждане 20.10.1993 г., гражданин на
Великобритания, *************, ЛНЧ ********** и заявен адрес в България: ******, адрес
по месторабота във Великобритания: *******, за заплащане на следните суми, дължими по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда
на ЗКСД от 10.01.2014 г.: 105 553,52 лева – главница в това число 78 233,20 лева предоставен
кредит и 27 320,32 лева капитализирана договорна лихва, начислена през гратисния период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението; 8 209,22 лева договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.05.2020 г. до 10.06.2021 г. вкл.; 419,40 лева
обезщетение (лихвена надбавка) за забава за периода от 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г. вкл.
Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен гореописаният договор,
придружен от Общи условия, по който банката предоставила на ответника кредит в размер
от 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. Д-р Параскев С." - гр.
Варна. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца от изтичане на гратисния период,
който обхваща времето от първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит, или защита на дипломна работа. Твърди се, че
кредитът е усвояван на части, чрез преводи към висшето училище в началото на всеки
семестър в размер на дължимата такса, като по този начин била усвоена цялата сума по
кредита. Единствено първата такса, дължима за първия семестър на обучението, е била
предварително заплатена от кредитополучателя, поради което Банката е превела тази сума
по неговата разплащателна сметка. Последната дата, на която е извършен превод била
21.02.2018 г.
Излага се, че по договор дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява
върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се капитализира
годишно и по този начин е формиран общият дълг по кредита от главница в размер на 105
553,52 лева, включваща усвоената част от кредита в размер 78 233,20 лева и
капитализираната договорна лихва, начислена през гратисния период, както и
претендираната договорна лихва върху главницата в размер 8 209,22 лева начислена за
1
периода от 01.05.2020 г. до 10.06.2021 г. Твърди се, че крайният срок за полагане на
последния държавен изпит в процесния случай е май 2019г., при което гратисният период е
изтекъл през май 2020 г., от който момент за ответника е възникнало задължение да заплаща
дължимите главница и лихва по кредита. Кредитът е следвало да се погасява на 120 равни
месечни вноски. Кредитополучателят не извършил никакви плащания, поради което се
поддържа, че се е породило правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на
осн. чл.17.2 от Общите условия, както и да начисли надбавка за забава в размер на 419,40
лева по чл.17.1 от ОУ, натрупана за периода 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г. Моли се за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел
становище по исковете.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли за
уважаване на всички искове така, както са предявени.
Ответникът не се явява и не се представлява. Не представя становище.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет като доказателство Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 10.01.2014 г. (л.11), сключен
между банката - ищец, като кредитор, и Ш. Р. Ч. /S. R. Ch./ - кредитополучател. Съобразно
договора, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за
обучение в размер от 78 233,20 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано
от изтичане на гратисния период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период за
издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност и образователно-квалификационна степен. Предвидено е в т.4.1, че сумата на
всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение.
Съгласно т.7, за предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която
не може да надхвърля 7 % на годишна база.
Представени са от ищеца и подписани на всяка страница от ответника Общи условия
за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на ЗКСД. Съгласно т.10.2 ОУ, лихвата се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира
годишно. Т.10.3 ОУ предвижда, че при начисляване на лихвите месецът се брои на 30 дни, а
годината на 360 дни. Съгласно т. 11.1. срокът за издължаване на главницата и лихвата
започва да тече след изтичане на договорения гратисен период. Съобразно т.17.1 ОУ, при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно т.17.2 ОУ, при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
За всеки семестър на обучение на ответника през периода 2013 г. – 2018г. пред Банка
ДСК са представяни уверения, на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД. Съгласно последно приетото
уверение от 15.02.2018г., издадено от МУ – Варна, на основание чл.10, ал.3 ЗКСД,
ответникът е била записан за редовна форма на обучение по специалност „Дентална
медицина" за учебната 2017/2018г., в пета година на обучение от общо шест години.
Посочено е, че срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа
е 31.05.2019г. Семестриалната такса е в размер от 7823.32лв. Освен това е представено
извлечение за периода 2014-2021г. от сметката на ответника. От представените уверения от
МУ Варна е видно, че ответникът се е обучавал в университета по време на финансиране на
обучението й до пети курс.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л.199-205/, по разплащателна сметка на Ш. Р. Ч. първата вноска в размер на
7823,32 лв. е усвоена на 10.01.2014г. Следващите усвоени суми от кредитната сметка на
2
ответника, превеждани по сметка на Медицински Университет - Варна, са нареждани на:
06.03.2014г.; 29.09.2014г.; 26.02.2015г.; 28.09.2015г.; 19.02.2016г.; 10.10.2016г.; 08.03.2017г.;
02.10.2017г.; 21.02.2018г. – на всички изброени дати суми по 7823,32 лева. Общата сума на
отпуснатите кредитни средства е 78 223,20 лева, при капитализиране на редовната лихва
общият размер на кредита съгласно счетоводните регистри на банката е 105 553,52 лева. На
база представените от ищеца документи вещото лице заключава, че след датата на
предсрочна изискуемост 11.06.2021 год., кредитополучателят е извършил плащания за
погасяване на дълга, както следва: 16.06.2023 год. – погасени 1 000,00 лв., 20.07.2023 год. –
погасени 976,07 лв., 20.09.2023 год. – погасени 982,43 лв., 27.09.2023 год. – погасени 975.50
лв., отнесени по изискуемата главница; 09.12.2024 г. год. – погасени 695,64 лв., или общо
извършени плащания по главница: 4 629,64 лв. По този начин според вещото лице
изискуемата главница по кредита, е редуцирана до 100 923,88 лв. Съгласно експертизата,
след изтичане на уговорения гратисен период, обхващал периода от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата определена дата за провеждане на
последния държавен изпит (31.05.2019г.), банката е приела начална дата за забава –
01.06.2020 г. В тази връзка от 01.06.2020 г. до 10.06.2021г. допуснатата забава се равнява на
370 дни или 13 месечни вноски. Съгласно ССчЕ, отчетените за дължими суми към датата на
подаване на исковата молба по счетоводните регистри на ищеца са: Към датата на подаване
на исковата молба 11.06.2021 год., са налице следните дължими към Банката суми, по пера:
Дължима предсрочно изискуема главница – 105 553,52 лв. (с вкл. капитализирани лихви,
начислявани през гратисния период); Дължима договорна (възнаградителна) лихва, за
периода от 01.05.2020 год. до 10.06.2021 год. – 8 209,22 лв.; Дължими наказателни лихви,
върху просрочена главница за периода от 01.06.2020 год. до 10.06.2021 год. – 419,40 лв.
Гореописаните изчисления, са обективирани в табличен вид – Приложение 3 към съдебно-
счетоводната експертиза. Сумата от 105 553,52 лева, претендирана като дължима главница
от страна на ищеца, е формирана като сбор от 78 233,20 лева – главница за заплатени
семестриални такси и 27 320,32 лева – капитализирани лихви. По отношение на начислената
сума от 8 209,22 лева, посочена като дължима възнаградителна лихва в исковата претенция
за периода 01.05.2020 г. до 10.06.2021 г. видно от приложените от вещото лице към
заключението таблици, тя е изчислявана на база 7% годишен лихвен процент върху главница
с размер 105 553,52 лева. Онагледено е и начисляването на обезщетението за забава в размер
419,40 лева претендирано за периода 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г.
По поставената от съда задача вещото лице е извело следните заключения: за периода
от 10.01.2014 (датата на първоначално отпускане на средства от кредита) до 11.06.2021 год.
(датата на подаване на исковата молба и предсрочна изискуемост на кредита) са налице
следните дължими суми, без капитализация на начислените възнаградителни лихви през
гратисния период, по пера: Дължима изискуема главница, без капитализация на лихви –
78 233,20 лв.; Дължима възнаградителна лихва за гратисния период (от 10.01.2014 до
01.05.2020 год.), начислена, върху чистия размер на усвоената главница за съответния
период – 23 823,03 лв.; Дължима възнаградителна лихва за периода 01.05.2020 год. до
10.06.2021 год. вкл., начислена върху чистия размер на главницата, без капитализирани
възнаградителни лихви – 6 084,80 лв. Лихвена надбавка за забава за периода 01.06.2020 год.
до 10.06.2021 г. вкл., изчислена върху чистия размер на главницата, без капитализация на
възнаградителни лихви – 310,12 лв. Гореописаните изчисления, са обективирани в табличен
вид – Приложение 4, към съдебно-счетоводната експертиза. При съобразяване на
извършените плащания след датата на предявяване на иска, които са в общ размер 4 629,64
лв. и които видно от заключението банката е отнесла за погасяване на главницата,
дължимата от ответника главница е установена в размер на 73 603,56 лева.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и
докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен отделен вид
кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между банката и държавата (чл.2,
ал.2, т.4 ЗКСД). Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено
лице, което отговаря на определени изисквания - чл.3, ал.1 ЗКСД, сред които е качеството
"студент" и което е гражданин на страна - членка на ЕС или на ЕИП. Дейността по
3
отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от банки, които са сключили с
министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата
и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите
(чл.6, ал.1). Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и
министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на
студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7, ал.2 е разписано неговото
задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния
период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година
от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна
степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит;
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за
нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв. Същевременно, чл.17, ал.5 ЗКСД
изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл.143 - 148 ЗЗП
касателно неравноправните клаузи в потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства /писмен договор при общи условия,
чиято автентичност не е оспорена/ се установява, че между банката - ищец и ответника е
сключен процесният Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 12.11.2013г. Същият е сключен между банка, включена в
съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ качеството студент към момента
на сключването му, което също е видно от издадената от МУ - Варна документация,
съдържаща се в кредитното досие на ответника.
Съдът констатира и, че всички изброени по-горе законови постановки са намерили
съответно отражение в договора и ОУ на банката по този тип договори. Договорът за кредит
и общите условия са съставени на български език и са подписани от ответника на всяка
страница. Видно от декларацията на преводача С. М., договорът, ОУ, всички декларации и
искания са преведени на кредитополучателя. Същевременно, макар да не е български
гражданин, от поведението на ответника, изразяващо се в продължително във времето
приемане на изпълнение по договора, представяне на уверенията за всеки семестър от
обучението си, следва, че той не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е
съдържанието им и е желаел настъпването на правните последици на договора, поради което
съдът приема, че е могъл да разбере условията на подписаните от него на всяка страница
договор и общи условия.
Издадената от МУ - Варна документация по категоричен начин установява качеството
„студент" на ответника през целия гратисен период, като обучението не е прекъсвано.
Установи се от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, че
кредитът е изцяло усвоен чрез заплащане на всички изискуеми такси за обучение на
ответника по време на следването му. От документацията, издадена от университета, се
доказа и настъпване на условието по т.3 от договора, възпроизвеждащо законовата норма на
чл.23, ал.2 ЗКСД, за приключване на гратисния период, а именно изтичането на една година
от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. Съобразно уверенията,
издадени от МУ- Варна, срокът за полагане на последния държавен изпит е бил 31.05.2019г.,
при което гратисният период по процесния кредит е година по-късно.
Съгласно чл.23 и чл.24 ЗКСД, кредитополучателят не дължи плащане на главница и
лихви по кредита по време на гратисния период. През този период банката има право да
начислява лихва, като на основание чл.11.1 от ОУ същата е дължима след изтичането му.
Анализираните по-горе доказателства сочат, че кредитополучателят е следвало да започне
да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок считано от
31.06.2020г., когато е изтекъл един месец от уговорения в ОУ гратисен период, каквато е и
падежната дата на първата вноска по погасителен план.
4
От ответната страна не са въведени твърдения за извършени плащания по договора за
кредит, като от заключението на вещото лице се потвърди факта на забава на
кредитополучателя, продължаваща повече от 90 дни и след завеждане на настоящото дело,
при което е налице предпоставката на чл.17.2 от Общите условия към процесния договор,
пораждаща правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В исковата си молба банката - ищец е обективирала волеизявлението си за
предсрочна изискуемост. Предявените искове са осъдителни и на основание чл.235, ал.3
ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. Препис от исковата молба е връчен на длъжника по реда на
чл. 5, ал. 1 b) от Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела, приета на 15.11.1965 г. в Хага. Поради това, настоящият
съдебен състав приема, че по предявените в настоящото производство осъдителни искове, в
хода на процеса е осъществено надлежно уведомяването на кредитополучателя за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на основание чл.17.2 от общите
условия по договора при установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и
считано от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, т.е. от
20.11.2024 г., към която дата са се осъществили всички предпоставки, даващи право на
банката да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, настъпил е
ефектът на предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока и
изискуемостта на цялото задължение е настъпила. При горните изводи към датата на
извлечението от сметка дължимата главница в размер на усвоената сума от 78 233.20 лв. В
настоящото производство по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК (т. 9 от ТР 4/2013). С оглед извършените в хода на
процеса плащания в общ размер на 4 629,64 лева и приспадането им от дължимата за
посочения период главница съобразно заключението на вещото лице, дължимата главница
лихва остава в размер на 73 603,56 лева.
По заявените вземания за възнаградителна лихва:
Съдът дължи и служебно изследване на спазването на императивните правни норми,
касаещи потребителската закрила. На основание чл.20, ал.1 и 2 и чл.23, ал.3 ЗКСД банката
има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на
гратисния период на кредитното правоотношение, като уговорка за по-висока лихва е
нищожна. Доколкото е налице изрична законова разпоредба, легитимираща кредитора да
начисли възнаграждение за гратисния период, уговорката в договора за начисляване на
възнаградителна лихва, която е в рамките на максималния лимитиран от закона размер, не
противоречи на закона и не създава неравновесие в правата и задълженията на кредитора и
длъжника в тази си част. Не е налице неяснота относно начина и размера на оскъпяване на
кредита като липсата на подписан погасителен план към момента на сключване на договора
с оглед на спецификите на конкретния договор за кредит, по който съобразно разпоредбата
на чл.24, ал.1 ЗКСД общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след
изтичане на гратисния период не е нарушение на закона.
В случая, към претенцията за главница ищецът е добавил и вземането си за
възнаградителна лихва, начислена в гратисния период и капитализирана към главницата на
основание чл.10, ал.2 ОУ. Капитализирането на възнаградителната лихва върху непогасената
главница само по себе си не е забранено от закона, освен ако не води анатоцизъм. В случая
клаузата на чл.10.2 от Общите условия /ОУ/, предвиждаща, че начислената през гратисния
период лихва се капитализира годишно, е нищожна на основание чл. 10, ал. 3 от ЗЗД , тъй
като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и капитализирани лихви. Този начин на
процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Визираната
законова разпоредба единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ
дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то
ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл.10.2 от ОУ. Това е така, тъй като цитираната
разпоредба допълва и пояснява правилото на чл.23, ал.3 ЗКСД, но не дава право на
кредитора да начислява и лихви върху лихви в отклонение на правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД,
5
по който начин би се заобиколил и максималният размер на възнаградителната лихва,
ограничен по императивен начин от чл.20 ЗКСД.
От заключението на вещото лице се установи безспорно, че след ежегодното
капитализиране на възнаградителна лихва от 7% върху главницата, при последващите
олихвявания в рамките на гратисния период, е олихвяван сборът от главница и договорна
лихва. По този начин дългът е нараснал чрез анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Доколкото
ответникът няма качеството на търговец и е изтеглил кредит за потребителски нужди,
натрупването на лихва върху лихва противоречи на чл.10, ал.3 ЗЗД / в този смисъл Решение
№118/11.12.2020 по т.д. №2278/2019г. на ВКС, I т.о., Решение № 66/29.07.2019г. по т.д. №
1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение № 30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о./,
както и води до начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което
противоречи и на чл.20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила от
неравноправни клаузи по чл.143-146 ЗЗП. Поради това, приложеният от банката анатоцизъм
следва да се отрече. В този смисъл, по силата на забраната за анотицизъм е недопустимо
последващото олихвяване на капитализираната лихва.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи по силата на чл.
23, ал.3 ЗКСД. В исковата молба ищецът изрично е заявил, че главната претенция се
формира от предоставените средства и капитализираната лихва, откъдето следва, че съдът е
сезиран и с вземане за инкорпорираната в главницата възнаградителна лихва за гратисния
период. Така мотивиран, съдът намира, че размерът на възнаградителна лихва към
главницата за гратисния период (10.01.2014 до 01.05.2020 год.) следва да се определи при
съобразяване варианта от заключението на вещото лице относно размера на договорната
лихва, начислена върху чистата главница без капитализация, възлизаща в размер на сумата
от 23 823,03 лв., която сума на основание чл.24, ал.1 ЗКСД за гратисния период следва да се
включи в общото задължение на кредитополучателя.
Горните мотиви обосновават идентичен подход и по отношение на претенцията за
възнаградителна лихва след изтичане на гратисния период, а именно за периода от
01.05.2020 год. до 10.06.2021 г., като възнаградителната лихва следва да се изчисли само
върху чистия размер на главницата, без капитализираните възнаградителни лихви, т.е. по
същия начин, по който е изчислена и за гратисния период.
Съобразно мотивите на т.2 от ТР 3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, за
периода до настъпване на предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. В случая, от табличната справка в експертизата (Приложение 1 –
погасителен план) е видно, че претендираната сума в размер на 13 вноски по 615,73 лева
плюс 205,24 лева за последните десет дни договорна лихва след изтичане на гратисния
период, или общо 8 209,73 лева, е формирана след извършено преобразуване на
погасителния план с едно и също съотношение между лихва и главница. Видно е, че
вноската в посочения размер е начислена спрямо главница в размер на 105 553,52 лева, т.е. с
капитализация на договорната лихва в нея до изтичане на гратисния период, което
начисляване, както вече бе отбелязано, противоречи на забраната за анотицизъм. Поради
това, настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимата възнаградителна лихва
от 01.05.2020 год. до 10.06.2021 г., който следва да се присъди, е съобразно изчисленията на
вещото лице, направени на база без капитализация върху главницата от 78 233,20 лева (по т.
5 и Приложение 4 от заключението на експерта), т.е. възнаградителната лихва е в размер на
сумата от 6 084,80 лв.
По претенцията за лихвена надбавка за забава:
В случая кредиторът претендира надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за периода от
падежа на първата вноска – 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г. в размер на 10% с твърдение
същата да е начислена само върху частта от падежиралите вноски, съставляваща просрочена
главница. От заключението на вещото лице обаче, се изяснява, че начисленото от банката
обезщетение за забава от 419,40 лв. е върху размера на вноската, определена след
капитализацията на възнаградителната лихва, включваща и сумите, начислени по
механизма, определен по-горе като анатоцизъм. Настоящият съдебен състав намира, че
6
дължимото обезщетение за забава следва да бъде изчислено само върху чистия размер на
главницата, без капитализация на възнаградителни лихви, т.е. съобразно изчислението на
вещото лице за размера на лихвената надбавка за забава по т. 5 на заключението и
Приложение 4, а именно за сумата от 310,12 лв.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
основателни и доказани по размер в следните части, в които следва да бъдат уважени, чрез
осъждане на ответницата да заплати на ищеца, следните суми: сумата от 73 603,56 лева –
главница, представляваща усвоен кредит, равняващ се на сумата на отпуснатите средства за
такси за обучение намален с направените в хода на процеса плащания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението; 23 823,03 лева – възнаградителна лихва към
главницата за гратисния период – от 10.01.2014 до 01.05.2020 г.; 6 084,80 лв.
възнаградителна лихва за периода 01.05.2020 год. до 10.06.2021 г.; 310,12 лв. лихвена
надбавка за забава за периода 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г. Респективно, исковете следва да
бъдат отхвърлени за следните вземания: за сумата, представляваща разликата над 73 603,56
лева – главница до предявения размер от 78 233,20 лева; за сумата, представляваща
разликата над 23 823,03 лева възнаградителна лихва за гратисния период до предявения
размер от 27 320,32 лева; за сумата, представляваща разликата над 6 084,80 лева
възнаградителна лихва за периода 01.05.2020 год. до 10.06.2021 г. до предявения размер от 8
209,22 лв.; за сумата, представляваща разликата над 310,12 лева лихвена надбавка за забава
за периода 15.10.2020г. – 25.11.2021 г. до предявения размер от 419,40 лева.
По разноските в процеса:
От ищеца се претендират разноски съобразно представен списък включващи
държавна такса в размер на 4600,51 лева; депозит за вещо лице - 400,00 лева; разходи за
преводачески услуги, за които са представени фактури съотв. за 719,46 лева и за 48,00 лева (а
не както е посочено в списъка - 204,00 лева). Претендира се и юрисконсултко
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правна
помощ определя в размер на 300,00 лева. Така общият размер на направените разноски
възлиза на 6067,97 лева. С оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част от исковете и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторени по делото разноски в размер от 5 763,41 лв. Сумата е изчислена без да се взема
предвид отхвърлянето на иска за част от главницата, тъй като плащанията са извършени в
хода на процеса и ответникът е дал повод за завеждане на делото.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. Р. Ч. /S. R. Ch./, дата на раждане 20.10.1993 г., гражданин на
Великобритания, *************, ЛНЧ ********** и заявен адрес в България: ******, адрес
по месторабота във Великобритания: *******, да заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, следните
суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 10.01.2014 г., следните суми: 73 603,56 лева (седемдесет и
три хиляди шестстотин и три лева и петдесет и шест стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; 23 823,03 лева (двадесет и три
хиляди осемстотин двадесет и три лева и три стотинки) възнаградителна лихва върху
главницата по време на гратисния период от 10.01.2014 до 01.05.2020 г.; 6 084,80 лева
(шест хиляди осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки) възнаградителна лихва
върху главницата за периода 01.05.2020 год. до 10.06.2021 г.; 310,12 лева (триста и десет
лева и дванадесет стотинки) лихва за забава за периода 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г., на
основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в следните части: за сумата, представляваща
разликата над присъдените 73 603,56 лева – главница до предявения размер от 78 233,20
7
лева ведно със законната лихва върху отхвърлената част поради извършено плащане в хода
на процеса; за сумата, представляваща разликата над 23 823,03 лева възнаградителна лихва
за гратисния период до предявения размер от 27 320,32 лева; за сумата, представляваща
разликата над 6 084,80 лева възнаградителна лихва за периода 01.05.2020 год. до 10.06.2021
г. до предявения размер от 8 209,22 лв.; за сумата, представляваща разликата над 310,12 лева
лихвена надбавка за забава за периода 01.06.2020 г. до 10.06.2021 г. до предявения размер от
419,40 лева.
ОСЪЖДА Ш. Р. Ч. /S. R. Ch./, дата на раждане 20.10.1993 г., гражданин на
Великобритания, *************, ЛНЧ ********** и заявен адрес в България: ******, адрес
по месторабота във Великобритания: *******, да заплати на „Банка ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, сумата от
5 763,41 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по
следната банкова сметка: ******, *******, при „Банка ДСК" АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съобщението до ответника ДА СЕ ПРИЛОЖИ към делото и да се смята за връчено на
осн. чл. 40, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8