РЕШЕНИЕ
№ 2177
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120104195 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.415, ал.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл. 14, ал. 3 вр. чл. 14а, ал. 2 от Закона за
семейните помощи за деца и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по подадена искова молба от Дирекция
„Социално подпомагане” - Б***, БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Б***, ж. к. ***,
против Ф. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, кв. ***.
В исковата молба се твърди, че ответницата подала до *** на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Б*** заявление – декларация с вх. №ЗСПД/Д-
А/9622/03.08.2023 г. за отпускане на еднократна семейна помощ по чл.10б,
ал.1 от ЗСПЗ за детето Б. Ф. Е., записано в осми клас за учебната 2023/2024 г.
Искането било удовлетворено, като била отпусната помощ в размер на 300 лв.
След влизане в сила на заповедта за отпускане на помощта, на заявителя
по банков път е преведена полагащата й се половина от нея, тоест 150 лв.
Впоследствие при извършена служебна проверка и подадена по служебен път
информация от МОН до АСП било установено, че детето има 6.50 неизвинени
отсъствия през месец ноември 2023 г., потвърдени по електронен път от МОН
за месец декември 2023 г.
Съгласно чл.34е, ал.4 от ППЗСПД за установяване на обстоятелствата по
ал.1, т.2 и 3, дирекциите „Социално подпомагане“ ползвали информацията от
ежемесечните справки, предоставяни по реда на чл.17, ал.4 и 6. Според чл.17,
ал.6 от ППЗСПД, училищата и детските градини в системата на МОН
предоставяли ежемесечно по служебен ред на АСП информация за
допуснатите отсъствия повече от три дни на всяко дете, посещаващо група за
1
предучилищно образование, и пет учебни часа на всеки ученик, за които няма
уважителни причини, съгласно чл.10 от Наредба №5 от 2016 г. за
предучилищното образование и чл.62 от Наредбата за приобщаващото
образование, приета с Постановление №232 на МС от 2017 г.
Съгласно чл.10б, ал.7, т.3 от ЗСПД във вр. чл.34е, ал.1, т. от ППЗСПД
помощта се възстановявала, ако ученикът в рамките на един месец от учебната
година има допуснати отсъствия от пет учебни часа, за които няма уважителни
причини. С оглед това, била издадена заповед №0201-РД01-0035/16.01.2024 г.
на *** на ДСП – Б*** за възстановяване на получената първа половина от
помощта в размер на 150 лв., ведно със законоустановената лихва, дължима от
13.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. Описва начина на
връчване на заповедта, като счита, че същата е влязла в сила на 21.02.2024 г.
Била изпратена по пощата и покана за доброволно изпълнение до лицето,
която била получена на 26.02.2024 г.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът,
дължи на Дирекция „Социално подпомагане” – Б***, сумата от 150, 00 лв. –
главница, дължима съобразно Заповед № 0201-РД01- 0035/16.01.2024 г. на ***
на ДСП - Б*** за възстановяване на получена еднократна помощ за ученици,
записани в осми клас, по реда на чл. 10б от Закона за семейните помощи за
деца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 12.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата от 10, 09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
дължима за периода от 13.09.2023 г. до 11.03.2024 г., за които вземания е
издадена Заповед №854 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1599/2024 г..
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представя писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който исковата молба се оспорва като
неоснователна.
Счита, че за да може да се приложи реда на чл.18а, ал.10 от АПК,
какъвто е счел за приложен административният орган, последният следва да е
изчерпал всички други възможности за това, предвидени по чл.18а, ал.1-9 от
АПК. Сочи, че ако страната не може да бъде намерена на адреса и не се
намери лице, което да получи съобщението, съгласно ал.9 на чл.18а от АПК
съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата
или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия,
съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочвало, че документите
или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се
получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени
с изтичане на срока за получаването им от канцеларията на органа или на
съда. Сочи, че не са представени доказателства тези условия да са изпълнени.
Счита, че заповедта не е влязла в законна сила, поради нередовното й
връчване на адресата.
Оспорва компетентността на лицето, издало заповедта, като изтъква, че
2
не става ясно кое от изброените в Заповед №0201-РД01-0010/05.01.2024 г. е
изпълнявал функциите на директор на датата, на която била издадена
заповедта за възстановяване на претендираната сума. Посочва и, че
съществено били нарушени административнопроизводствените правила за
издаване на процесната заповед, като се позовава на чл.17, ал.6 от ППЗСП и
посочва, че в ал.12 на същата разпоредба се изисква преди издаване на
заповедта за възстановяване на помощта АСП да изиска от МОН по
електронен път потвърждаване на актуалността на подадената информация по
ал.6 за конкретното дете. Не можело да се направи извод от представените
доказателства, че ДСП- Б*** е изискала от МОН потвърждение на
информацията относно допуснатите от детето отсъствия.
Следвало също така да се има предвид, че от представената справка от
интегрираната информационна система на АСП било видно, че за детето
имало постъпила информация, че на 20.09.2024 г. е родила дете. Обосновава
отсъствията на детето с правото на болничен поради бременност и раждане,
което се явявало уважителна причина за отсъствие на детето от учебните
часове.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено заявление – декларация за отпускане на
еднократна помощ на ученици, записани в осми клас по чл.10б от Закона за
семейните помощи за деца, подадена от Ф. М. Е. с ЕГН ********** с посочен
адрес в гр. Б***, ж.к. ****. Представено е и удостоверение от ръководството
на Професионална техническа гимназия, гр. Б**, издадено на дъщерята на Ф.
Е. – Б. Ф. Е..
Видно от Заповед №ЗСПД/Д-А/9622/15.08.2023 г., на Б. Ф. Е. е
отпусната еднократна помощ за дете в размер на 300 лв. на основание чл.10б,
ал.1 от ЗСПД. От помощта 150 лв. се изплащат след влизането й в сила, а
останалите 150 лв. в началото на втория срок.
По делото е приложена справка от Интегрираната информационна
система на АСП по отношение на Б. Ф. Е., както и извлечение с натрупване.
В рамките на ч. гр. д. № 1599/2024 г. на БРС, приложено към
настоящото исково производство, е приобщена Заповед за възстановяване на
помощ, получена по реда на чл.10б от ЗСПД, с която на основание чл.14, ал.3
от ЗСПД е наредено на Ф. М. Е. с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. Б***,
ул. ****, да възстанови получената еднократна помощ за ученици, записани в
осми клас, по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПД, в размер на 150, 00 лв. за едно
дете, за учебната 2023/2024 г. Приложено е известие за доставяне, като е
отбелязано, че адресатът е „преместен“. В резултат на това,
административният орган е пристъпил към залепяне на основание чл.18а,
ал.10 от АПК на обявление, като е изготвен в тази връзка протокол от
30.01.2024 г. за залепянето му на таблото за обявление. Прието е, че заповедта
е влязла в сила, като до ответницата е изпратена покана за доброволно
3
изпълнение, която й е връчена лично.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1599/2024 г. на БРС, на 13.03.2024 г. в
полза ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” - Б***, булстат ****, с
адрес гр. Б***, ж. к. ***, е била издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК против длъжника Ф. М. Е., ЕГН **********, за следните суми:
сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 10,09 лева /десет лева и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава главницата за периода от 13.09.2023 г. до 11.03.2024 г.,
както и направените в заповедното производство разноски в размер на сумата
от 25 лева /двадесет и пет лева/ за заплатена държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане е
указано на заявителя да предяви иск в едномесечен срок от получаване на
разпореждането на съда, в резултат на което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и
главно доказване да установи наличието на влязъл в сила административен
акт, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските
съдилища, размера на претенцията си, както и настъпване на падежа на
задължението на ответницата.
Съдът намира, че по делото не е налице първата предпоставка от
фактическия състав, необходим за уважаване на предявения иск, а именно
влязъл в сила административен акт. От представените по делото писмени
доказателства, а и от самите твърдения, изложени от ищеца, се установява, че
не е спазена надлежно процедурата по връчване на административни актове,
така както е регламентирана в чл.18а, ал.1 и сл. от АПК, което безспорно
опорочава цялата процедура и води до нередовно връчване и липса на
придобиване на стабилитет на издадения административен акт.
От приложените по делото доказателства се установява, че съобщение
за акта е изпратено на посочения в обратната разписка адрес, който е и
постоянен и настоящ адрес на лицето, както и посочен от самото лице адрес в
рамките на административното производство. Въпреки това, съдът намира, че
органът не е спазил правилата по чл. 18а, ал. 8 - 10 от АПК. В случай, че
съобщението не е могло да бъде връчено, тъй като страната не може да бъде
намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, то е следвало органът да приложи чл. 18а, ал. 9 АПК чрез
залепване на уведомление. Съдебната практика категорично приема, че за да
се пристъпи към съобщаване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, е
необходимо да е невъзможно съобщаването му по реда на предходните
алинеи. Връщането на препоръчаното писмо от адреса, с отбелязване, че
пратката не е потърсена, или както в случая „преместен“, не обосновава извод
за това, че е невъзможно връчването на акта по реда на чл. 18а, ал. 8, т. 1 АПК,
4
тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не може да се намери
лице, което е съгласно да я получи, за да се премине към връчване по реда на
ал. 9. Освен това административният орган изобщо не е приложил реда за
съобщаване, регламентиран в ал. 9. Отделно, липсват направени справки за
месторабота, както изисква и ал.8, т.1 от АПК. В такъв случай органът не
може да пристъпи директно към залепване на обявление по реда на чл.18а,
ал.10 от АПК, без да изчерпи всички останали, възможни способи за връчване
на лицето /В този смисъл Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по адм. д. №
8007/2021 г., I о, Определение № 1509 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. №
615/2025 г., I о., Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. №
1008/2025 г., VI о., Определение № 10622 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. №
9734/2023 г., VI о. и др./.
В такива случаи винаги административните съдилища приемат, че не е
налице влязъл в сила административен акт, тоест същият не е породил
присъщите му последици /пак в Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС
по адм. д. № 1008/2025 г., VI о., и Решение № 3330 от 7.04.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 8007/2021 г., I о./. Следва да се има предвид, че това се отнася и до
гражданскоправните последици, доколкото и процесният административен акт
поражда такива, свързани с възстановяване на получената по реда на чл.10б от
ЗСПД еднократна помощ от ответницата.
Следва да се има предвид, че връчването на поканата за доброволно
изпълнение до ответницата също не обуславя редовното връчване на
административният акт, след като за административният орган съществува
задължение за връчване на последния именно на ответницата.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че същият не разполага с
капацитет да извършва връчване чрез залепване на уведомление, доколкото
административният орган не разполага с призовкар или връчител. Законът не
следва да се тълкува в рамките на конкретиката, тоест в зависимост от това
дали в конкретния момент даден административен орган разполага със
служител, отговорен за връчване на съобщения и административни актове или
не. След като законът създава задължение на административният орган
спрямо гражданите, включително и по отношение на осъществяването на
кореспонденцията с тях, то органът е длъжен да изпълни повелята на закона,
като чисто административни, организационни или финансови съображения не
могат да служат за оправдаване на незаконосъобразни действия.
По тези съображения и съдът намира, че не са налице всички
предпоставки за пораждане на отговорността на ответницата към настоящия
момент, предвид липсата на влязъл в сила административен акт по чл.14, ал.3
от ЗСПД, който да обуславя именно задължение на ответницата да възстанови
получената от същата по реда на чл.10б от ЗСПД еднократна помощ.
Предвид изхода по иска за главницата, подлежи на отхвърляне и този за
лихвата за забава, предвид нейния акцесорен спрямо главното задължение
характер.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъдени
направените от него разноски. Разноски се дължат на ответницата, но такива
5
не са направени, поради което и на никоя от страните не следва да бъдат
присъждани такива.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска за приемане за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че
Ф. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Б***, кв. ***, дължи на Дирекция
„Социално подпомагане” - Б***, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. Б***, ж. к. ***,
сумата от 150, 00 лв. – главница, дължима съобразно Заповед № 0201-РД01-
0035/16.01.2024 г. на *** на ДСП - Б** за възстановяване на получена
еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, по реда на чл. 10б от
Закона за семейните помощи за деца, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.03.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата от 10, 09 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 13.09.2023 г. до
11.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед №854 от 13.03.2024 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д. №1599/2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6