№ 20***7
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110140259 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.
И. Х., ЕГН **********, срещу „****** (*** ЕАД), ЕИК *** с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с която се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 16 392,00 лева,
представляваща сбор от следните компоненти: 12 000,00 лева - дължимо, но
неизплатено допълнително материално стимулиране (ДМС) за четирите
тримесечия на 2023 г., по 3 000,00 лева за всяко тримесечие, 900,00 лева -
неизплатено възнаграждение „Икономия Централно управление“ за месеците
април, май, юни, август и октомври 2023 г., по 180,00 лева на месец, 540,00
лева неизплатено възнаграждение „Икономия ФРЗ“ за месеците януари,
февруари и март 2024 г., по 180,00 лева на месец, 2 951,90 лева - сбор от
мораторни лихви върху главниците за ДМС за всяко тримесечие, изчислени от
съответната дата на падеж до датата на подаване на исковата молба
(11.07.2025 г.).
В подадената искова молба, ищецът очертава детайлно своята трудова
история при ответника „******, която започва със сключването на Трудов
договор № ** от 01.10.2012 г. за длъжността „Инженер, хидравлични и
пневматични машини“. Той излага, че правоотношението му е претърпяло
множество изменения през годините, включително преназначаване на
длъжност „Инспектор, здраве и безопасност при работа“ от 12.04.2016 г., като
на 29.03.2023 г. е сключил нов Трудов договор № *** за длъжността „Експерт
здравословни и безопасни условия на труд“, след въведена нова
централизирана структура в дружеството.
Сочи, че изплащането на допълнително материално стимулиране в
1
„****** било регламентирано в няколко вътрешни акта на дружеството, като
основният от тях е „Вътрешни правила за работната заплата“. За процесния
период са били в сила две последователни версии на този документ.
Първоначално, правилата от 15.03.2019 г. уреждали материята в Раздел 9
„СТИМУЛИРАНЕ И НАГРАДИ“. Според т. 9.1 от този раздел, средства за
ДМС могат да се разпределят в зависимост от финансовите резултати на
дружеството, като в т. 9.1.4 било предвидено, че от такива средства се
лишават служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни
наказания. Впоследствие, тези правила са актуализирани с нова версия от
07.07.2023 г., която се е прилагала за втората половина на спорния период.
Твърди, че в новата редакция, отново в Раздел 9, се правят уточнения, като в т.
9.1.2, било предвидено, че разпределението на средствата се обвързвали пряко
с „персоналните оценки от проведено атестиране“ на служителите.
Разпоредбата за дисциплинарните наказания е запазена в т. 9.2.2, която отново
гласяла, че служители с наложени и влезли в сила наказания се лишават от
ДМС.
Твърди се, че на 03.02.2023 г. била издадена Заповед № ЧР-01-18, с
която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Позовавайки се на това наказание, работодателят е отказал да му изплати
полагащото се допълнително материално стимулиране (ДМС) за първото
тримесечие на 2023 г. в размер на 3000 лв., прилагайки т. 9.1.4 от действащите
към онзи момент Вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ), която гласи,
че от такова стимулиране се лишават служители с наложени и влезли в сила
дисциплинарни наказания. Ищецът подчертава, че незабавно е обжалвал
наказанието по съдебен ред, поради което то не е било влязло в сила. Със
съдебно решение № 16782 от 13.09.2024 г., постановено по гражданско дело
№ 20231110112561/2023 г. на Софийски районен съд, което впоследствие е
потвърдено с окончателно решение № 2326 от 15.04.2025 г. на Софийски
градски съд, наложеното наказание било отменено като незаконосъобразно.
Ищецът релевира доводи, че въпреки този окончателен съдебен акт,
работодателят не само че не му е изплатил ДМС за първото тримесечие, но е
отказал плащане и за останалите три тримесечия на 2023 г., за всяко от които
ищецът претендира по 3 000,00 лева.
Ищецът изтъква, че не е получил и други допълнителни
възнаграждения, изплатени на колегите му, а именно „Икономия Централно
управление“ за месеците април, май, юни, август и октомври 2023 г. в размер
на по 180 лева месечно или общо 900 лв, както и „Икономия ФРЗ“ за януари,
февруари и март 2024 г., отново по 180 лева на месец или общо 540 лв.
Релевира доводи, че съгласно изготвените атестационни карти, за периода
получил най-високите оценки за работата си през спорния период, което
според него е било напълно пренебрегнато от работодателя.
След отмяната на наложеното му дисциплинарно наказание, ищецът
сочи, че на 28.04.2025 г. подал писмена молба до *** ЕАД за изплащане на
дължимите суми, но с писмо от 02.05.2025 г. получил отказ, мотивиран с това,
че средствата за минали периоди вече са разходвани и че служители с
2
наложени наказания не участват в разпределението на такива средства за
период от една година. Изтъква доводи, че тъй като наказанието е отменено, то
никога не е породило правно действие и съответно не е съществувало
основание за лишаването му от възнаграждения, които му се дължат съгласно
самите вътрешни правила на дружеството.
Ищецът претендира лихва върху главницата от 3 000,00 лева за всяко от
четирите тримесечия на 2023 г., изчислена от датата на падежа до подаването
на исковата молба, както следва:
За първо тримесечие на 2023 г., сума в размер на 884,97 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода
от 12.05.2023 г. до 11.07.2025 г.;
За второ тримесечие на 2023 г., сума в размер на 789,29 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода
от 14.08.2023 г. до 11.07.2025 г.;
За трето тримесечие на 2023 г., сума в размер на 689,79 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода
от 13.11.2023 г. до 11.07.2025 г.;
За четвърто тримесечие на 2023 г., сума в размер на 587,95 лева,
представляваща мораторна лихва върху главница от 3 000,00 лева за периода
от 12.02.2024 г. до 11.07.2025 г.
В открито съдебно заседание провело се на 30.10.2025 г. ищецът е
уточнил размера и периода на предявените претенции.
В същото заседание провело се на 30.10.2025 г. съдът, на основание чл.
214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на предявения иск, представляващ
дължимо ДМС за четирите тримесечия на 2023г., чрез неговото увеличаване,
като искът следва да се счита предявен за сумата от 12 189,69 лева.;
Допуснал е изменение и на предявения иск за мораторна лихва за
третото тримесечие за периода от 16.11.2023 г. – 11.07.2025 г. чрез неговото
увеличаване, като искът следва да се счита предявен за сумата от 8***,40 лева.
Ищецът е намалил размера на предявения иск за мораторна лихва за
първото тримесечие за периода от 16.05.2023 г. – 11.07.2025 г. до сумата от
815,69 лева.
Ищецът е намалил размера на предявения иск за мораторна лихва за
второто тримесечие за периода от 16.08.2023 г. – 11.07.2025 г. до сумата от
729,11 лева.
Ищецът е намалил размера на предявения иск за мораторна лихва за
четвърто тримесечие за периода от 16.02.2024 г. – 11.07.2025 г. до сумата от
5***,70 лева.
Ищецът е намалил и размера на предявения иск за неизплатено
възнаграждение „Икономия Централно управление“ за месеците април, май,
юни, август и октомври 2023 г. до сумата от 567 лева.
Ищецът е намалил и размера на предявения иск за неизплатено
възнаграждение „Икономия ФРЗ“ за месеците януари, февруари и март 2024 г.
3
до сумата от 297 лева.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, който оспорва иска като неоснователен.
Ответникът не оспорва фактите относно трудовата биография на ищеца,
налагането на дисциплинарното наказание и неговата последваща съдебна
отмяна. Излага доводи, че допълнителното материално стимулиране по своя
правен характер не е задължителен и постоянен елемент от трудовото
възнаграждение. Твърди, че същото представлявало „правна възможност, а не
задължение на работодателя“, чието предоставяне зависи изцяло от неговата
субективна преценка и не подлежи на съдебен контрол. Според ответника,
задължението по чл. 128, т. 2 от КТ се отнася само до възнагражденията с
постоянен характер, каквито са основната заплата и изрично изброените във
ВПРЗ добавки за трудов стаж, нощен труд, извънреден труд и други подобни,
сред които ДМС не фигурира. Прави извод, че дори и при отменено
дисциплинарно наказание, работодателят запазва пълното си право по своя
преценка да не начислява ДМС на даден служител, като това решение е извън
компетентността на съда. Ответникът също така твърди, че ДМС не
представлява „пропусната полза“ по смисъла на закона и не се включва в
брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетения. Като
последица от неоснователността на главния иск, ответникът настоява, че и
акцесорната претенция за мораторна лихва следва да бъде отхвърлена.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са били обвързани по силата на
трудово правоотношение в периода от 2023 г. до 2024 г. по силата на Трудов
договор № ***, сключен на дата 29.03.2023 г. Не е спорно, че ответникът е
наложил дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца със Заповед № ЧР-
01-18 от дата 03.02.2023 г., което е било отменено с влязло в сила на дата
15.04.2025 г. решение № 2326 от дата 15.04.2025 г. на СГС.
На основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със Заповед от дата 30.03.2023 г.
на ответното дружество е прекратен трудовия договор с № 010517/11.04.2013
г. на ищеца – Н. Х..
По делото е представена молба от ищеца, адресирана до изпълнителния
Директор на *** ЕАД, с която се иска да му бъде начислено ДМС, дължимо в
съответствие с „Вътрешните правила за работна заплата в „***“ ЕАД в
редакцията, актуална към периода, за който са относими.
Със съобщение от дата 02.05.2025 г. Изпълнителния Директор на ***
отхвърля молбата на ищеца като неоснователна, като заявява, че
претендираните суми не биха могли да бъдат заплатени, поради липса на
правно основание за начисляването им.
От представените по делото Вътрешни правила за работната заплата с
4
идентификационен № 00.ЧР.ПР.05 от дата 15.03.2019 г. се установява от т. 9.1.
от вътрешния акт, че в зависимост от финансовите резултати на ответното
дружество и съгласно т.4.1.2. от правилата, могат да бъдат разпределени
поотделно за ЦУ и предприятията, съобразно изпълнението на утвърдените с
бюджета показатели, централизирани средства за допълнително материално
стимулиране на работниците и служителите. От т. 9.4. на същите правила, се
установява още, че въз основа на разликата между разчета за размера на
средствата за работна заплата и отчетените средства за работна заплата за
съответния период се изплаща реализираната икономия от средствата за
работна заплата на работниците и служителите. От т. 9.1.4. се установява, че
от средства за допълнително материално стимулиране се лишават работници
и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по
реда на КТ.
Видно от Приложение № 3.2. към Вътрешни правила за работната
заплата от дата 15.03.2019 г., се установява, че работниците когато работят по
основни и аварийно възстановителни ремонти, в зависимост от качеството и
срока на извършените ремонтни работи, по преценка на ръководителя и
Главния инженер, могат да получават комплексна оценка, формираща ДМС,
над средния % за предприятието отнасяща се към съответния месец.
По делото са представени и утвърдени Вътрешни правила за работната
заплата от дата 07.07.2023 г., които се прилагат за три тримесечия на годината,
като в раздел 9 от същите са предвидени условия за стимулиране и награди. От
т.9.1.1., се установява, че разпределението на допълнителните средства се
извършва на база персоналните оценки от проведено атестиране на
работниците и служителите в ответното дружество. Установява се, че в т. 9.2.
отново е предвидено, че от средства за допълнително материално стимулиране
се лишават работници и служители, на които са наложени и са в сила
дисциплинарни наказания.
От т. 9.2.2 на Вътрешните правила от 01.02.2024 г. се установява още, че
от средства за допълнително материално стимулиране се лишават работници
и служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по
реда на КТ. В т. 9.1.2. е предвидено, че разпределението на допълнителните
средства се извършва на база персонални оценки от проведено атестиране на
работниците и служителите в ответното дружество за процесния период.
Видно от т.1.3. и т.1.3.1. на Приложение 3.2., „***“ ЕАД – Предприятие
„Водноелектрически централи“, се установява, че размерът на средствата за
ДМС за текущи резултати се утвърждават от Изпълнителния директор по
предложение на Управителя на предприятието, като разпределението на
средствата се извършва на база комплексни оценки.
От представените Правила за атестиране на работниците и служителите
в ответното дружество, се установява, че в т. 6.1. е отбелязано, че след
приключване на тримесечието и при изпълнение на ключов показател –
основание за изплащане на ДМС: изпълнение на годишна цел – EBITDA > 0 за
съответното тримесечие и наличие на икономия от средствата за работна
заплата, по предложение на ръководител управление „Регулация, цени и
5
икономически анализи“ и с решение на Изпълнителния директор, се определя
размерът на средствата за допълнително материално стимулиране за
съответното тримесечие. В т.4.3. са предвидени и участниците в процеса по
атестация, а именно всеки работник или служител в трудово правоотношение
с ответното дружество, във връзка с разпределението на средствата за
допълнително стимулиране, с изключение на служителите с наложени
дисциплинарни наказания за период от една година.
Видно от представената по делото атестационна карта на ищеца Н. И.
Х., с месторабота „Управление ЗБУТ, отдел ЗБУТ, район „Източна България“
от 20.12.2023 г., се установява, че последния е получил положителна оценка,
тъй като притежава знания и умения в своята област, като ги прилага при
изпълнението на целите и задачите си и подпомага работата на екипа в който
работи. Установява се още, че със своя опит помага за качественото
изпълнение на поставените задачи и проекти, настоятелен е за своите
констатации и заключения при изпълнение на дейността си, както и умее да
организира последната.
Приета по делото и неоспорена от страните е съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че съгласно справки за разпределените
допълнителни средства от реализираната икономия на тримесечна база,
определени за структурно звено, извършени на база персоналните оценки от
проведено атестиране на работниците и служителите в ответното дружество за
процесния период за 2023 г. и коефицент, отразяващ относителното тегло на
основно възнаграждение на всяко лице спрямо тези за останалите служители в
звеното, както и изчислените суми за допълнително материално стимулиране
на ищеца за 2023 г. по тримесечие, са общо в размер на 12 189,69 лева.
Установява се още, че централизирано на работниците и служителите от
ответното дружество могат да се изплащат допълнителни средства от
реализираната икономия на тримесечна база. Вещото лице посочва, че
разпределението на допълнителните средства, определени за структурното
звено, се извършва на база персоналните оценки от проведено атестиране на
работниците и служителите в „***“ ЕАД за разглеждания период и коефицент,
отразяващ относителното тегло на основно възнаграждение на всяко лице
спрямо тези за останалите служители в звеното.
Констатира се още, че размерът на законната лихва върху
разпределената сума за 1-во тримесечие за 2023 г. в размер на 2 818,08 лева, от
датата на падежа – 16.05.2023 г. до датата на подаване на исковата молба –
11.07.2025 г., е в размер на 815,69 лева.
Вещото лице сочи, че размерът на законната лихва върху разпределената
сума за 2-ро тримесечие на 2023 г. в размер на 2 824,99 лева, от датата на
падежа – 16.08.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 11.07.2025 г.,
е в размер на 729,11 лева.
Посочва още, че размерът на законната лихва върху разпределената сума
за 3-то тримесечие на 2023 г. в размер на 3 724,55 лева, от датата на падежа –
16.11.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба – 11.07.2025 г., е в
размер на 8***,40 лева.
6
Установява се, че размерът на законната лихва върху разпределената
сума за 4-то тримесечие на 2023 г. в размер на 2 822,07 лева, от датата на
падежа – 16.02.2024 г. до датата на депозиране на исковата молба – 11.07.2025
г., е в размер на 5***,70 лева.
Вещото лице констатира, че съгласно Справка за разпределените
средства за месечно допълнително стимулиране на отделните структурни
единици на „***“ ЕАД, утвърдени с отделен бюджет за работна заплата, като
разлика между разчетения месечен бюджет за работна заплата за отделните
структурни звена и отчетените средства по същото направление, под формата
на икономия на работниците и служителите от същото структурно звено,
както и изчислените и неизплатени суми за допълнително материално
стимулиране на ищеца за месеците април, май, юни, август и октомври 2023 г.,
са общо в размер на 567,00 лева, по месеци и общо.
Установява се, че съгласно Справка за разпределените средства за
месечно допълнително стимулиране на отделните структурни единици на
ответното дружество, утвърдени с отделен бюджет за работна заплата, като
разлика между разчетения месечен бюджет за работна заплата за отделните
структурни звена и отчетените средства по същото направление, под формата
на икономия на работниците и служителите от същото структурно звено,
както и изчислените и неизплатени суми за допълнително материално
стимулиране на ищеца за месеците януари, февруари и март 2024 г. , са общо в
размер на 297,00 лева, по месеци и общо.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ:
В тежест на ищеца е да установи, че по съществуващо между страните
трудово правоотношение е било уговорено допълнително трудово
възнаграждение – годишен бонус, че са настъпили предпоставките за неговото
изплащане, както и неговия размер.
Основният спор по делото е правен и се концентрира върху характера на
процесните плащания – дали те представляват елемент от дължимото трудово
възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ, или са израз на дискреционна власт
на работодателя, неподлежаща на съдебен контрол.
Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от основната
заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд, установени от
КТ или от НСОРЗ. Те са различни видове и всяко от тях се дължи, доколкото е
налице съответното основание, на което съответното допълнително
възнаграждение се дължи от работодателя – чл. 13, ал. 2 НСОРЗ. Една част от
тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с колективен
трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в предприятието
или с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 13 НСОРЗ могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения.
Допълнителните трудови възнаграждения не са изчерпателно
7
установени и страните могат да ги договарят свободно /за разлика от
задължителните възнаграждения с постоянен характер/. В този смисъл,
условията, при които възниква правото за тяхното получаване, както и реда,
начина и сроковете за тяхното заплащане, са изцяло в рамките на договорната
свобода. Доколкото работодателят и работникът не са ограничени от
императивни правни норми, същите могат да договорят различни видове
допълнителни възнаграждения, в това число и поставени под определени
условия, както и да изменят размера и начина им на плащане впоследствие.
Сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен
елемент от трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника
само доколкото съответният ръководител ги е определил по размер и
изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите
не са изплатени. В настоящия случай от Приложение 3.3. към Вътрешните
правила за работната заплата /л. 110/ на ответното дружество, се установява,
че разпределението на реализираната икономия от средствата за работна
заплата в ЦУ се извършва с равен процент за всички работници или
служители, намиращи се в трудови правоотношения към последния ден на
периода, за който се разпределят, като начисляването на средствата се
извършва въз основа на заповед, подписана от Изпълнителния директор.
Относно характера на процесните възнаграждения
Ответникът „***“ ЕАД твърди, че Допълнителното материално
стимулиране (ДМС) няма постоянен характер, не е задължителен елемент от
възнаграждението, а представлява „правна възможност, а не задължение на
работодателя“, чието предоставяне зависи изцяло от неговата субективна
преценка.
Съдът намира това възражение за неоснователно по следните причини:
На първо място, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), допълнителните трудови
възнаграждения, извън задължително установените в КТ и НСОРЗ, се
определят с колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната
заплата (ВПРЗ) в предприятието или с индивидуалния трудов договор.
В настоящия случай, ответното дружество, в качеството си на
работодател, е приело и утвърдило такива Вътрешни правила за работната
заплата (ВПРЗ) – както версията от 15.03.2019 г., така и тази от 07.07.2023 г. С
приемането на тези ВПРЗ, те стават част от съдържанието на индивидуалното
трудово правоотношение с всеки служител, вкл. и с ищеца, и обвързват
работодателя да ги спазва.
На второ място, анализът на съдържанието на тези ВПРЗ опровергава
тезата за „дискреция“ и „субективна преценка“. ВПРЗ от 07.07.2023 г.,
приложими за по-голямата част от процесния период, изрично обвързват
разпределението на ДМС с обективни и измерими критерии. В т. 9.1.1 и т.
9.1.2 е предвидено, че разпределението на допълнителните средства се
извършва „на база персоналните оценки от проведено атестиране“ на
работниците и служителите. Това се потвърждава по безспорен начин от
8
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ).
Вещото лице установява, че изчисляването на дължимото ДМС е възможно и
се извършва въз основа на конкретна методология: „на база персоналните
оценки от проведено атестиране... и коефицент, отразяващ относителното
тегло на основно възнаграждение на всяко лице“. Фактът, че вещото лице е
успяло да изчисли с математическа точност дължимия на ищеца размер на
ДМС (общо 12 189,69 лв. ) и възнагражденията за „Икономия“ (общо 567,00
лв. и 297,00 лв. ), доказва, че не става въпрос за субективна преценка, а за
условно задължение.
Работодателят е свободен да реши дали да въведе система за ДМС, но
след като я е въвел и я е обективирал във ВПРЗ, той е длъжен да я прилага
спрямо всички служители, които отговарят на въведените от него самия
условия. В този смисъл е и съдебната практика, (Решение № 762/22.11.2010
година, постановено по гр. д. № 1412/2009 година, Решение № 847/14.01.2011
година, постановено по гр. д. № 1558/2009 година, Решение № 55/12.03.2014
година, постановено по гр. д. № 4256/2013 година, Решение № 176//10.01.2019
година, постановено по гр. д. № ***58/2017 година и Решение №
100/08.07.2020 година, постановено по гр. д. № 4564/2019 година, всичките по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и в Решение № 814/08.09.2010 година,
постановено по гр. д. № 473/2010 година и Решение № 1037/15.09.1993
година, постановено по гр. д. № 638/1993 година, двете по описа на ВС, ГК, ІІІ
г. о. В същата насока е и Определение № 882/15.11.2018 година, постановено
по гр. д. № 3116/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.), която
разграничава бонусите, зависещи единствено от волята на работодателя, от
тези, които са обвързани с постигането на конкретни, измерими резултати от
служителя. Когато, както в настоящия случай, плащането е регламентирано и
е обвързано с извършената работа и нейните резултати (оценени чрез
атестация), то представлява възнаграждение по чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ и
се дължи при сбъдване на условията.
По делото е установено, че ищецът е изпълнил положителното условие –
от представената атестационна карта от 20.12.2023 г. е видно, че той е получил
положителна оценка за работата си, като е отбелязано, че „притежава знания и
умения“ и „помага за качественото изпълнение на поставените задачи“ .
Ключов за решаването на спора е въпросът за наличието на
отрицателна предпоставка за изплащане на ДМС.
От фактите по делото се установява, че реалната и единствена причина
за отказа на ответника да изплати ДМС на ищеца (първоначално за първото
тримесечие, а впоследствие и за останалите) е било наложеното му
дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № ЧР-01-18 от 03.02.2023
г.
Работодателят е приложил разпоредбите на своите вътрешни правила:
т. 9.1.4. от ВПРЗ от 15.03.2019 г., която гласи, че от ДМС се лишават
служители, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания;
т. 9.2.2. от ВПРЗ от 07.07.2023 г., която съдържа аналогична разпоредба.
Съдът съобрази, че по делото е приет за безспорен фактът, че в резултат на
9
обжалването от ищеца на наложеното наказание по съдебен ред, последното с
влязло в сила Решение № 2326 от 15.04.2025 г. на Софийски градски съд,
последното е било отменено като незаконосъобразно.
Правната последица от съдебната отмяна на индивидуален
административен акт, какъвто е и заповедта за дисциплинарно наказание, е
неговото заличаване с обратна сила (ex tunc). Това означава, че от правна
гледна точка се приема, че заповедта за наказание никога не е съществувала и
не е породила правни последици.
Следователно, ищецът Н. И. Х. никога не е бил в правното положение на
служител с „влязло в сила“ дисциплинарно наказание. Поради това,
отрицателната предпоставка, предвидена в т. 9.1.4 и т. 9.2.2 от ВПРЗ, никога
не е била налице. Отказът на работодателя да плати ДМС, основан на тази
заповед, е бил лишен от правно основание от самото начало.
Всички последващи действия на работодателя, основани на отмененото
наказание, също са незаконосъобразни. Това включва и евентуалното
позоваване на т. 4.3 от Правилата за атестиране, предвиждащо изключване от
атестация за 1 година. Първо, тази клауза също изисква валидно наказание,
каквото липсва, и второ, тя е опровергана от самите факти по делото, тъй като
ищецът е бил атестиран на 20.12.2023 г. и е получил положителна оценка.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че
липсва заповед от Изпълнителния директор за начисляване на сумите по
реда на Приложение 3.3. към ВПРЗ.
Самото неиздаване на заповед за ищеца, при наличие на издадени
заповеди за останалите служители, е пряка и неразривна последица от
незаконосъобразния отказ, основан на отмененото наказание. Работодателят
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се
позовава на последицата (липсата на заповед) от собственото си неправомерно
действие (лишаването от ДМС въз основа на незаконосъобразна заповед).
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на
всички законови и договорни (вътрешни) предпоставки за получаване на
процесните възнаграждения. Тъй като размерите на претенциите са точно
установени от заключението на ССЕ, прието като неоспорено от страните,
главните искове за 12 189,69 лв. (ДМС), 567,00 лв. („Икономия Централно
управление“) и 297,00 лв. („Икономия ФРЗ“) се явяват изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията за мораторна лихва има обезщетителен характер за
забавено изпълнение на парично задължение. Тъй като главните искове са
основателни, основателна се явява и акцесорната претенция за лихви.
Вещото лице е изчислило дължимите лихви върху главниците за ДМС
от датите на падежа им (когато са станали дължими и за останалите
служители) до датата на подаване на иска, а именно:
Мораторна лихва за първото тримесечие се дължи за периода от
16.05.2023 г. – 11.07.2025 г. и възлиза в размер на 815,69 лева.
10
Мораторна лихва за второ тримесечие се дължи за периода от
16.08.2023 г. – 11.07.2025 г. и възлиза в размер на 729,11 лева.
Мораторна лихва за трето тримесечие се дължи за периода от
16.11.2023 г. – 11.07.2025 г. и възлиза в размер на 8***,40 лева.
Мораторна лихва за четвърто тримесечие се дължи за периода от
16.02.2024 г. – 11.07.2025 г. и възлиза в размер на 5***,70 лева.
Общият размер на дължимата мораторна лихва е 2 917,90 лева, до който
размер исковете също следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, на който следва да бъде присъдена сумата 1800 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат
възложени разноските за производството в размер на дължимата държавна
такса в размер на 638,86 лева (15 971,59 лв. общ материален интерес х 4% =
638,86 лв.), както и депозит за ССчЕ в размер на 500 лв. или общо разноски в
размер на 1138,86 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от
12 189,69 лв., представляваща дължимо, но неизплатено допълнително
материално стимулиране (ДМС) за четирите тримесечия на 2023 г., сумата от
567,00 лева, представляващо незаплатено възнаграждение „Икономия
Централно управление“ за месеците април, май, юни, август и октомври 2023
г., сумата от 297,00 лева, представляващо неизплатено възнаграждение
„Икономия ФРЗ“ за месеците януари, февруари и март 2024 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 11.07.2025 г. – до окончателното изплащане на сумите както и сумата
от 2917,90 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците
за ДМС за всяко тримесечие, изчислени от съответната дата на падежа до
датата на подаване на исковата молба – 11.07.2025 г., както следва:
Мораторна лихва върху главниците за ДМС за първото тримесечие за
периода от 16.05.2023 г. – 11.07.2025 г. в размер на 815,69 лева.
Мораторна лихва върху главниците за ДМС за второ тримесечие за
периода от 16.08.2023 г. – 11.07.2025 г. в размер на 729,11 лева.
Мораторна лихва върху главниците за ДМС за трето тримесечие за
периода от 16.11.2023 г. – 11.07.2025 г. в размер на 8***,40 лева.
Мораторна лихва върху главниците за ДМС за четвърто тримесечие за
периода от 16.02.2024 г. – 11.07.2025 г. в размер на 5***,70 лева.
ОСЪЖДА „*** ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Х., ЕГН **********,
11
направените по делото разноски в размер на 1800 лв., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „*** ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 1138,86 лв., представляваща държавна такса и
разноски по уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12