Решение по адм. дело №720/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 285 ал.1 вр. с чл.284 вр. с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, образувано по исковата молба на С. П. К. против ГД „ИН“ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода от 26.09.2023г до 16.05.2025г от поставянето му в положение да бъде жертва на нечовешко и унизително отношение, проявено чрез недостатъчна жилищна площ, лоши битови условия, поради наличието на дървеници и рядко проветряване,, както и лошо медицинско обслужване в ареста, в Затвора и в ЗООТ „Верея“ при Затвор Стара Загора. Претендира се и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че както по време на изпълнение на мярката „Задържане под стража“, така и при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ е бил в настаняван в помещения без да разполага с 4кв.м. жилищна площ, при лоши битови условия – мръсни одеяла и дюшеци, без възможност за проветрение и без светлина, липса на условия за двигателна активност, дървеници, хлебарки, оскъдна храна, облекло, открити и мизерни тоалетни възли, само със студена вода. За установяване на посочените факти се основава на показанията на своя брат, който е бил поставен в същите условия докато е изтърпявал наложените му мерки на процесуална принуда и наказание „лишаване от свобода“. Свидетелят заявява, че ищецът се е разболявал от студа и течението в спалните помещения, чиито прозорци са били без добри уплътнения. В период от 6 месеца, докато е изпълнявана мярката „Задържане под стража“ не е имало слънчева светлина. Нямало е чешма, на която да се измиват, защото е липсвала смесителна батерия и мивката е била толкова малка и поставена върху тоалетното казанче, че за да се ползва е било необходимо поставяне на пластмасово шише, по което да тече водата, но съответно тя е изтичала е на пода и ги е мокрила. На същия под не е имало и сифон, по който да постъпва в канализацията. Одеялата са били много стари, а между леглата е имало малко място за преминаване. Прозорецът не е могло да се отваря, защото е опирал в едното от две двойни легла. В килия номер 4 – срещу телефонните кабини са били настанени четирима, но не е имало място на масата за хранене на всички, поради което се хранели по двама. В килията в ареста е било студено, но не са могли да си донесат допълнително завивки, поради което ищецът се разболявал поне 6-7 пъти. Записвали се в книгата за посещение при лекар, но не били извеждани. В продължение на четири месеца ищецът е страдал от зъбобол, но не бил изведен на зъболекар. Три пъти писал до прокурор, но едва след като ги посетил адвокат, ищецът бил изведен на зъболекар. Къпането било само веднъж седмично и със студена вода. Парното работило сутрин и вече по един час. Стените били целите в кръв от убитите дървеници. За уплътнение на разстоянието между стената и дограмата поставяли чаршафи, за да предотвратят течението. Престоят на открито се провеждал в помещение, приличащо на гараж с три метални стани и една мрежа за вход, а покрива е бил метален. След осъждането ищецът и свидетелят били приведени в приемно отделение на затвора в осми отряд. Там положението било същото. Както в ареста, така и в затвора няма душ, а само един чучур, от който тече вода, поради което налягането води до усещане като пръскане от пожарникарски маркуч. Нямало пространство в килиите, защото те нямали размери от 4кв.м. на човек. Не им предоставяли препарати за справяне с дървениците. Пожелали да си купят, както и да боядисат стените, но не им позволили. В ареста им било позволено да пръскат против дървеници и хлебарки. В ЗОЗТ „Верея“ ищецът бил в спално помещение №8, в което условията били брутални. Дървените вишки били пълни с дървеници. Преди влизане в общежитието дрехите и саковете се обработват с вода, а не с препарати. Отвън нямало тоалетна, нямало мивка, нямало покритие на почвата, поради което било прашно. Имало и бездомни кучета и котки, а плъховете били толкова големи, че и котките бягали от тях. Съдовете за смет са изключително близо до основната сграда. Прозорците са малки и нависоко. В ЗОЗТ било топло, но дюшеците били тънки и пружините на леглата ги наранявали. Не ми разрешили да си сложат свои дюшеци.

Въз основа на тези факти, за които и свидетелят дава показания от съда се иска да бъде постановено решение за осъждане на ответника да заплати сумата на обезщетение за причиненото на ищеца унизително и нечовешко отношение от условията, при които е изпълнявана мярката „Задържане под стража“ и наказанието „Лишаване от свобода“ в периода от 26.09.2023г до 16.05.2025г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до изплащане на главницата, както и да се присъдят разноските по делото.

Ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София, чрез процесуалния си представител иска от съда да отхвърли иска като недоказан и неоснователен. Представя информация – служебна и официална относно: списък на разрешените лични вещни, предмети и хранителни продукти, които задържаните и лишените от свобода могат да получават, държат и ползват при себе си или на определените за това места; определяне на вътрешен ред в арестите; организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване и обезпаразитяване на помещенията в местата за лишаване от свобода, ведно с инструкции за работа с биоцидни препарати и за съхранението им и работа с ДДД пръскачка; графици за дезинфекционни обработки по дни и за обекти за м.08.2024г, за м.10.2024г и за м.01.2025г, които са произволно избрани за доказване провеждане на мероприятията всеки месец и по график; справка за престоя на ищеца през периода от 27.09.2023г до 15.03.2024г, докладна записка за престоя в приемно отделение от 15.03.2024г до 20.03.2024г и в VІІІ група за периода от 21.03.2024г до 27.03.2024г; докладна записка за времето от 27.03.2024г до 21.05.2025г за престой в ЗОЗТ „Верея“; Справка относно осигуряване на хигиенно-битови условия при престоя на ищеца в ареста, корпуса и ЗОЗТ Верея при Затвор Стара Загора. Поддържа, че от представената информация не се установява нарушение на забраната по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, поради което не може да се приеме, че се сбъднал фактическия състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за носене на обективна имуществена отговорност като компенсаторно средство за защита. Не претендира разноски по делото, но заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чието присъждане се иска от ищеца.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция и предлага на съда да постанови решение за нейното отхвърляне.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв за неимуществените вреди, причинени от поставяне на ищеца в нечовешки и унизителни условия, нарушаващи основните му човешки права и увреждащи здравословното и психологично състояние в периода от 26.09.2023г до 16.05.2025г, в който без прекъсване спрямо него е изпълнявана мярка задържане под стража и наказание лишаване от свобода последователно в ареста, приемно отделение и ЗОЗТ Верея при Затвор Стара Загора. В исковата молба като увреждащи фактори са посочени лоши битови условия в ареста, корпуса и ЗОЗТ – не достатъчна жилищна площ, студени спални помещения, без слънчева светлина и проветрение, липса на условия за двигателна активност в периода на мярката „Задържане под стража“, дървеници, хлебарки, оскъдна храна, санитарни възли, снабдени само със студена вода и къпане. Различие в оплакванията се съдържа само относно ЗОЗОТ „Верея“, в което е било топло, но всички останали увреждащи човешкото достойнство и здраве условия са били налице, както и допълнително е липсвала външна тоалетна, пространство без покритие на почвата, което е нехигиенично.

От събраните по делото гласни средства за доказване и предоставената от ответника информация се установява, че ищецът е постъпил в арест Стара Загора на 27.09.2023г, където е настанен в помещение №4, както се сочи и в исковата молба заедно с две лица или общо трима. Площта на килията е 12.78кв.м, което означава, че е осигурена жилищна площ от 4кв.м. на три лица, защото тя е равна на 12кв.м. и в тази площ, за да е жилищна следва да се включват леглата, масата, столовете и шкафчетата за лични вещи. Килията е със северно изложение и прозорец 200 на 160см.,който осигурява слънчева светлина и въздух. Килията е оборудвана с три легла, маса, столове, шкаф и има изградена аспирация. Разполага и със самостоятелен санитарен възел. Относно вида на мивката и липсата или наличието на смесителна батерия няма спор между страните, доколкото при разпита на свидетеля, извършен в присъствие на процесуалния представител на ответника не се оспори да е вярно, че тя не е оборудвана с такава, а вместо това се натиска копче, от което да тече вода. Начина на пускане и спиране на водата – кран или копче, само по себе си не може да причини неудобство, а ако е нямало сифон на пода, то тогава без отговор остава въпроса къде се е изтичала водата, ако не е постъпвала в сифона на самата мивка. Следователно показанията на свидетеля, че мивката не е позволявала да се ползва по предназначение и водата е изтичала на пода не може да се приеме за достоверно, защото би настъпило наводнение като закономерен обективен резултат. Неудобството, причинено от размера не представлява лишаване от постоянен достъп до течаща вода за хигиенни нужди. Санитарния възел е разполагал с мивка и течаща вода, а нейния малък размер не изключва възможността за използването й по предназначение. Относно отоплението на спалните помещения в ареста не се предоставя информация, но той се намира в Затвора в град Стара Загора, а е известно, че отоплението е осигурено, чрез парно – потвърдено и от ищеца. От представените Заповеди и графици се установява, че обработки против дървеници и хлебарки се извършват всеки месец по график, което отрича да е налице бездействие и неглижиране на този проблем, но той е обективен за всички сгради, в които живеят множество лица – от общежития до жилищни блокове в големите градове, хотели, хижи и други подобни. Справянето с дървениците изисква премахване на причините, а това означава на сградите и на съвместното живеене в тях на множество лица. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода, същото важи и за задържането под стража не може да се извършва извън специалните сгради и места, които са обществени и на които поради това има дървеници и хлебарки. Факта обаче, че се извършват обработки води до извод, по правилата на житейската и формална логика, че хигиената се поддържа на ниво, което не преминава прага на суровост, присъща на лишаването от свобода. Условията не следва да са комфортни, а да не бъдат под прага на суровост, който е неизбежно присъщ на изпълнението на мярката и на наказанието лишаване от свобода. Спалното помещение в ареста е имало прозорец, както и вентилация поради което въздух и светлина са осигурени. Изпирането на одеялата е по график – веднъж на три месеца, а дюшеците се тупат, защото не могат да се перат. Постелъчно бельо е позволено да бъде получено при свиждане и използвано, както и да бъде изпирано веднъж седмично. Топлата вода е осигурена веднъж седмично, а липсата на душ не препятства къпането като в тази връзка следва да се каже, че налягането зависи от мощността на струята, която всеки регулира. Не е комфортно и приятно, но е достатъчно за къпане, което се полага веднъж седмично. Отсъствието на минималните условия е поставяне в нечовешко и унизително отношение, а в случая те са били осигурени – постоянен е не препятстван достъп до течаща вода в санитарен възел към килията, по четири кв.м. жилищна площ на всеки настанен в спалното помещение в ареста, естествен въздух и светлина от прозорец, легло, маса, шкаф, постелъчно бельо, дюшек, който може и да не е бил удобен, но комфорта както вече се посочи не е критерий, по който се преценява дали е постигнато положение, което е противоправно като нарушаващо забраната по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. В тази разпоредба са изброени условия, чиято липсва кумулативно или само на едно от тях, в зависимост от това какво положение създава, се счита за нечовешко и унизително отнасяне. Условията в тяхната съвкупност – неудобна мивка, поради нейни малък размер, а той съответно обусловен от изискването килията да има достатъчна площ, а това отнема от площта за санитарен възел; не уплътнен прозорец; не достатъчно топлина през зимата, което изисквало да се спи с дрехи или с повече одеяла; наличие на дървеници, против които се пръска,; ограждане на мястото за престой на открито на задържаните, което се налага от изискването да се отделят от вече осъдените, не преминават прага на суровост, наложен от естеството на мярката задържане под стража. Самото й изпълнение причинява страдание от липсата на възможност за свободно придвижване, което в съчетание с минималните битови и хигиенни условия води до неприятни субективни преживявания, но не те са целта на защитата по чл.284 от ЗИНЗС. Нормата е компенсаторно и възпиращо средство срещу не осигуряване на основни жизнени потребности, от които ищецът не е бил лишен. Същото се отнася и за условията в приемното отделение и в ЗОЗТ Верея, тъй като ищецът посочва, че те са били идентични и на трите места с тази разлика, че в ЗОЗТ Верея е било топло. В приемното отделение ищецът е в спално помещение №3 с размери 6.7/3.2м което е равно на 21.44 кв.м., а отделно към него има санитарен възел от 2.2кв.м. Три прозореца са осигурявали светлина и въздух, а настанените са 4-ма. След престой в приемно отделение ищецът е настанен в VІІІ група за една седмица от 21.03.2024г до 27.03.2024г в спално помещение с площ от 22.11 кв.м., предназначено за петима, като този капацитет не е надвишаван. В ЗОЗТ Верея ищецът е от 27.03.2025г до 21.05.2025г, където е в спално помещения №7 за 6 лица, в което има четири двуетажни дървени легла тоест за осем човека, също оборудвано със шкафчета и закачалки, маса и три стола, което съответства на показанията на свидетеля, че при шестима не може да се извършва едновременно хранене, тъй като столовете са само три. Прозорците са три броя двукрилни и могат да се отварят, което означава светлина и въздух. Спалното помещение има самостоятелен санитарен възел, а липсата на тоалетна за посетителите е вън от стандарта, който правото на иск по чл.284 от ЗИНЗС охранява. Освен това на помещенията в ЗОЗТ Верея е извършен ремонт – боядисване през 2024г, както и на ареста през март 2024г, който факт е служебно известен на съда от множеството искови производства за период след март 2024г с идентичен предмет. Извън времето от 22.00ч до 6.00ч сутринта лишените от свобода в ЗОЗТ Верея разполагат с възможност за свободно движение в неговите граници, докато в Корпуса престоят на открито е по график и в рамките на 90 минути на ден. Външната и прилежаща площ на общежитието е с покрита с асфалт, а зоната за спорт – за бадминтон и тенис на маса с дребна филцова настилка. Почистването и поддържането на общите площи и помещения е задължение на лишените от свобода, а съгласно представените документи те са получавали утвърдените по вид и количества средства и препарати. Кошовете за отпадъци се изхвърлят два пъти дневно – сутрин и вечер, а при нужда и след обедното хранене. Отпадъците се събират в еднократни чували, поставени в кошовете, които се сменят при изхвърляне на съдържанието им. Ответникът посочва, че от създаването на общежитието през 2019г и до настоящия момент не е постъпвал сигнал за влечуги и гризачи, за които съобщава свидетеля на ищеца, а мероприятия по дезинсекция и дератизация на територията му се извършват регулярно.

От установените по делото факти се налага извод, че условията на изтърпяване на мярката и наказанието не са били комфортни и удобни, но не са превишили прага на строгост, която е присъжда на лишаването от свобода. Това наказание и съответната по съдържание мярка се търпят в обществени сгради при строги правила, които не трябва да засягат правото на достойнство, а не засягането се постига с осигуряване на минималните битови и хигиенни условия за поддържане на всекидневна и ежеседмична лична хигиена, за сън, за движение, хранене и общуване.

Оплакването за липса на медицинско обслужване се свежда до извеждане на зъболекар, но едва след посещение на адвокат, което не е уточнено времево. Не е посочено от кога датира зъбобола и кога е осъществено посещението при зъболекар. По делото е представен договор от 03.01.2024г със специалист по дентална хирургия за провеждане на профилактична, диагностично-лечебна и диспансерна дейност, поради което оплакването, че няма медицинско обслужване не може да се приеме за доказано. Качеството му не е предмет на защита по чл.284 от ЗИНЗС, защото лечебната дейност е медицинска, а не по изпълнение на наказанието или мярката на процесуална принуда.

Съставът на имуществената отговорност включва причиняване на страдание от нечовешко и унизително положение и/или отнасяне, тогава когато то не е неизбежно присъщо на изпълнението на наказанието или на мярката за процесуална принуда. По тази причина в ЗИНЗС, съобразно стандартите по Решенията на ЕСПЧ и на Европейските стандарти за затворите, са предвидени минимални условия, чието не спазване по отделно – в зависимост от личното право, което засяга, или в своята съвкупност, представлява основание за присъждане на парично обезщетение за неимуществени и/или имуществени вреди като компенсаторно средство за защита. В настоящия казус не се установява липса на минимално необходимите условия, поради искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. В резултат и претенцията за присъждане на разноските по делото и възнаграждението за един адвокат е неоснователна.

Мотивиран от изложеното Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС предявен от С. П. К. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв /четиридесет хиляди/, преживени в периода от 26.03.2023г до 16.05.2025г от условията в ареста, в корпуса и в ЗОЗТ „Верея“ при Затвор град Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред три членен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от връчването му на страните.