№ 6254
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100502830 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 15611 от 14.08.2024 г., гр.д. № 65543/2022 г., СРС, 155 с-в
отменя по предявения иск от К. Б. Г. с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
взетите решения при проведеното на 31.10.2022 г. общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор №
68134.1605.4726.5, с адрес: гр. София, бул. „********, като осъжда Етажната
собственост на сградата да заплати на ищеца 680 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска -
Етажна собственост в гр. София, бул. „********. Релевира оплаквания, че
съдът в противоречие с установената практика се произнася по основания за
отмяна, които не са наведени като пороци в исковата молба и неправилно
обсъжда процедурата по обявяване на дневния ред. Сам ищецът признава в
исковата молба, че е запознат с дневния ред, поставен на входа. Протоколът
съдържа данни за дата и място на провеждане, явилите се лица – 77 броя
собственици, техните идеални части, притежавания обект на собственост и
единодушното им гласуване по всички въпроси. Позоваването на ищеца за
1
нередовно представителство на собствениците е недопустимо с оглед ТР №
5/2014 г., предвиждащ тази възможност за мнимо представлявания или
неговите правоприемници. Решението е недопустимо, защото могат да бъдат
оспорвани само позитивни решения на ОС, които пораждат правни последици
занапред и създават задължения на етажните собственици, подлежащи на
изпълнение и рефлектиращи върху правната им сфера. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът К. Б. Г. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Ищецът К. Б. Г. се легитимира за собственик на самостоятелен обект –
ателие № ********, с площ 30,32 кв.м. в сграда с режим на етажна
собственост в гр. София, район „Студентски“ бул. „********, по силата на
договор за покупко-продажба от 15.07.2022 г., оформен с нот. акт № 170, том
IV, дело № 502/2022 г., н-с рег. № 628 НК.
Управителят на етажната собственост – О.А., отправя покана за свикване
на общо събрание на ЕС на 31.10.2022 г. – 19 часа в централното фоайе на
сградата. Предварително обявеният дневен ред включва: т. 1. Разяснения по
процедурата за присъединяване на имотите в сградата към „Топлофикация
София“ ЕАД; т. 2. Разяснения във връзка със сключване на договор с
избраната фирма за поддръжка; т. 3. Разяснения, касаещи поддържането на
сградата преди сключването на договор с избраната фирма за поддръжка;
както и т. 4. Други.
Ищецът признава в исковата молба, че копие от представената по делото
покана е залепено върху вратата на входа, запознат е с дневния ред и
подлежащите на обсъждане по него разяснения, като не оспорва поставянето
на поканата в рамките на 7-дневния срок преди общото събрание, поради
което не присъства на него. В тази връзка, въззивният съд приема, че
2
свикването на ОС от управителя е извършено в съответствие с реда на чл. 13,
ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗУЕС.
Върху приложения към протокола списък на присъстващите и
гласувалите на ОС на ЕС от 31.10.2022 г., подписи са положени само от
етажните собственици в лично качество срещу име и номер на притежавания
индивидуален обект. Изрично е посочено на 1 стр. от протокола – „присъстват
77 собственика“ и в последното изречение от последна стр. протокола –
„всички присъствали на ОС собственици на имоти“. Същевременно отсъства
каквото и да било нарочно вписване за положени подписи от участвали
пълномощници на етажни собственици и за надлежно приложени копия от
пълномощни съгласно изискването на императивния чл. 14, ал. 5 ЗУЕС в
подобни хипотези, както за разлика от този случай е сторено по други,
представени за сравнение протоколи и списъци от събрания на същата ЕС.
Спазено е изискването на минимален кворум. За събранието в 19 часа се
явяват етажни собственици на общо 67 % ид.ч., при изискване на чл. 15, ал. 1,
ЗУЕС (приложима ред. ДВ бр. 26/2016 г., преди изм. ДВ бр. 82/2023 г.) за
минимум 51 на сто - лично или чрез представители. В протокола на
проведеното при спадащ кворум ОС от 20 ч. е посочено, че присъстват
собственици на общо 47,5 % ид.ч. или „77 собственика или представители на
юридически лица с право на глас“ на общо 187 обекта /41,17 %/, като чл. 15,
ал. 2 ЗУЕС (приложима ред. ДВ бр. 26/2016 г.) при спадащ кворум предвижда
не по-малко от 26 на сто.
С решението на Общото събрание на ЕС от единодушно се приема
следното: т. 1. Всички решения на събранието да се вземат с обикновено
мнозинство 50 + 1 гласа; т. 2. Документите за присъединяването към
„Топлофикация София“ ЕАД и пълномощните за подписването на договора да
се проверяват от г-жа А.а; т. 3. Запознаване с общите условия от 2014 г. за
продажба на топлинна енергия за битови нужди; т. 4. Безвъзмездно
предоставяне на помещението за абонатна станция на топлоснабдителното
дружество; т. 5 г-н А. да е домоуправител /управител на ЕС/; т. 6.
Собствениците на имоти, находящи се на партерен и първи етаж да бъдат
освободени от заплащане на такса за асансьорите; т. 7. Да се подаде жалба от
ЕС до КЕВР за изясняване наличието на проблем с присъединяването на
обектите в сградата към „Електрохолд България“ ЕАД; т. 8. Да се направи
3
всичко възможно за пускане на втория асансьор в сградата и се осигури
поддръжка; т. 9. етажните собственици да дължат на апартамент по 10 лв. за
текуща поддръжка за нуждите на сградата и т. 10. Да се изиска с писмо цялата
документация на сградата, ведно със скици на ВиК и ел. инсталации.
Решението по т. 1 от протокола за гласуване с обикновено мнозинство 50
+ 1 гласа преди всичко е процедурно, както и решението за избор на
протоколчик. Действително, прието е в противоречие с чл. 17, ал. 2, т. 7 и ал. 3
ЗУЕС изискващ мнозинство от повече от 50 + 1 гласа, приложими за избор на
управител, възлагането му на правомощия и при възлагане на дейности по
поддържането на общите части на сградата на юридически или физически
лица, които не са собственици; както и в останалите случаи извън ал. 2, а също
и с в противоречие с чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС решение за разпределение на
разходите за поддържане на общите части с обикновено мнозинство, вместо с
мнозинство не по-малко от 51 на сто идеални части от общите части - за
решение по чл. 51, ал. 9. Независимо от това, всички решения на събранието
са взети с пълно мнозинство, поради което решението по т. 1 не накърнява
правата на ищеца, нито е източник на задължения за него.
Съгласно чл. 16, ал. 3 ЗУЕС общото събрание на собствениците не може
да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред,
освен
по т. 6. Собствениците на имоти, находящи се на партерен и при
неотложни случаи. Неоснователно е възражението на въззиваемия за вземане
на решения по въпроси, необявени в дневния ред.
В настоящата хипотеза, решенията по т. 2. Документите за
присъединяването към „Топлофикация София“ ЕАД и пълномощните за
подписването на договора да се проверяват от г-жа А.а; т. 3. Запознаване с
общите условия от 2014 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди;
т. 4. Безвъзмездно предоставяне на помещението за абонатна станция на
топлоснабдителното дружество и т. 7. Да се подаде жалба от ЕС до КЕВР за
изясняване наличието на проблем с присъединяването на обектите в сградата
към „Електрохолд България“ ЕАД, обективирани в протокола на ОС, изцяло
попадат в предметния обхват на т. 1 от поканата за свикване на събранието, а
именно: Разяснения по процедурата за присъединяване към „Топлофикация
София“ ЕАД.
4
Решенията първи етаж да бъдат освободени от заплащане на такса за
асансьорите; т. 8. Да се направи всичко възможно за пускане на втория
асансьор в сградата и се осигури поддръжка; т. 9. етажните собственици да
дължат на апартамент по 10 лв. за текуща поддръжка за нуждите на сградата и
т. 10. Да се изиска с писмо цялата документация на сградата, ведно със скици
на ВиК и ел. инсталации, също попадат в темата, очертана по т. 3 от поканата
– Разяснения, касаещи поддържането на сградата преди сключването на
договор с избраната фирма за поддръжка.
Решението по т. 5 г-н А. да е домоуправител /управител на ЕС/, по скоро
има характер на процедура, информираща присъстващите за статута му на
управител, придобит наскоро при избирането му за такъв с решение по
протокол от 31.08.2022 г., ОС на ЕС. Мандатът все още не е изтекъл точно 2-
месеца след избора, нито са обсъждани въпроси за освобождаване от поста и
избор на нов управител. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, мандатът на членовете
на УС или управителя е 2-годишен, но по реда на чл. 21, ал. ЗУЕС продължава
до избор на нов УС. В този смисъл проведеното гласуване не произвежда
правопораждащ ефект.
В края на протокола от ОС е отразено, че управителят А. уведомява
присъстващите за заключване на задния вход на сградата от следващия ден, с
цел да се прекрати изхвърлянето на смет през него от живущи и работници,
както и с оглед отварянето в деня на събранието на централния вход за
влизане. Това съобщение за възстановяване на обичайното и нормално
състояние в сградата не е поставяно на гласуване и отделно по никакъв начин
не нарушава правата на ищеца като етажен собственик, поради което не е
обжалваемо, не следва да се обсъжда, а още по-малко да послужи като
основание за отмяна.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че решението към т. 9 за
дължимост по 10 лв. месечно на самостоятелен обект от етажните
собственици за текущи разходи във връзка с поддържане на сградата
представляват липса на обща представа за бюджет и законно разпределение на
разходите, граничеща с произвол.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
5
домакинства независимо от етажа, на който живеят.
Съобразно легалната дефиниция на § 1, т.11 ДР на ЗУЕС „разходи за
управление и поддържане“ са разходите за консумативни материали, свързани
с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
Обсъдената нормативна уредба налага извод, че процесните
консумативни разноски по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС, служат за
управление и поддържане на общите части в етажната собственост по смисъла
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Затова същите следва да се разпределят именно по реда
на същата разпоредба – поравно между етажните собственици на
самостоятелни обекти в сградата.
Решението по т. 6 да се освободят собствениците на обекти,
разположени на надпартерен и първи етаж от заплащане на разходи за
асансьор, по никакъв начин не засяга правата на ищеца, нито влияе за
повишаване на размера от дълга му за текущ разход от 10 лв. месечно за
поддръжка на сградата.
С изключение на решението по т. 9 от протокола, етажните собственици
да дължат на апартамент по 10 лв. за текуща поддръжка за нуждите на
сградата, всички останали решения и обсъждания не са правопораждащ
източник на подлежащи на изпълнение задължения от ищеца. Според
приетото в решение № 28 от 06.06.2017 г., гр.д. № 2887/2016 г., ВКС, ІІ Г.О. на
ВКС, могат да бъдат оспорвани само позитивни решения на ОС, които
пораждат правни последици занапред, като създават задължения на етажните
собственици, подлежащи на изпълнение и рефлектиращи върху правната им
сфера.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 2
ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се
отхвърли.
Ответникът по иска пред първа инстанция установява разноски от 600
лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат, а пред въззивна – 50 лв.
6
за държавна такса, или общо 650 лв. – разноски за двете инстанции, които
подлежат на възстановяване.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15611 от 14.08.2024 г., гр.д. № 65543/2022 г., СРС,
155 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „******** срещу Етажна собственост, с адрес: гр. София, район
„Студентски“, бул. „******** иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на взетите решения по протокол от 31.10.2022 г. на Общото събрание
на етажните собственици.
ОСЪЖДА К. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „********
да заплати на Етажна собственост, с адрес: гр. София, район „Студентски“,
бул. „******** сумата 625 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7