Р Е
Ш Е Н
И Е № 406
гр.Пловдив 29.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2241/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №3344/09.08.2019г. по гр.д.№16894/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено,че същия дължи на ищците сумата от по 269,05лв. за всеки един от тях,представляваща обезщетение за забава върху главница в размер на 12636,23лв.,недължимо платена,за периода 02.09.2015г.-01.02.2016г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемите страни считат първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова молят да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявена е искова претенция по реда на чл.422 от ГПК,като въззиваемите страни са частни правоприемници на „КРОКО“ ООД по силата на договор за цесия от 04.11.2016г.,с който „КРОКО“ ООД прехвърля вземането си в размер на 538,11лв.,представляващо обезщетение за забава върху сумата от 12 636,23лв.,която е недължимо платена от частния праводател и впоследствие е присъдена на същия с влязло в сила съдебно решение.С договора за цесия частния праводател прехвърля вземането си за обезщетението за забава в горепосочения размер на двамата въззиваеми по равно.Видно от представените по делото доказателства договорът за цесия е бил съобщен на жалбоподателя и до неговото знание е достигнал факта,че задължението следва да се заплати на двамата ищци.Твърденията за нищожност на цесията,развити в жалбата,не се споделят от настоящата инстанция,тъй като липсва такава нищожност в самия договор за цесия,както се сочи от жалбоподателя,а напротив изпълнени са всички изисквания на закона към момента на сключване на договора за цесия,както и изискването за съобщаването на прехвърлянето на вземането на длъжника.Единствено следва да се уточни момента,от който се дължи обезщетението за забава,тъй като самото вземане,което е било недължимо платено от праводателя на ищците,е било лихвоносно,но към момента на воденето на процеса за осъждане на жалбоподателя за плащане на сумата 12 636,23лв. праводателя на ищците не е поискал заплащането на обезщетение за забава,а това става в един по-късен момент и то от правоприемниците му.Според настоящата инстанция лихвата се дължи от момента на предаването на сумата или от момента на плащането на задължението,което за частния праводател на ищците е било недължимо,като обаче същото е потърсено в момента след плащането на сумата от жалбоподателя или това е по-благоприятния момент за жалбоподателя.Забавата настъпва след получаване на покана и тъй като такава е била получена към момента на подаване на исковата молба,а забавата е настъпила след подаване на исковата молба.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.Правилно районният съд е приел,че процесната сума се дължи от ответника,тъй като до момента на погасяване на главницата се дължи обезщетение за забава,за което няма данни да е било платено по делото.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемите страни с отговора на въззивната жалба и съобразно представения списък по чл.80 от ГПК е видно,че такива са направени,като от всеки един от въззиваемите е заплатена сумата от 150лв. за адвокатско възнаграждение, поради което следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3344/09.08.2019г. по гр.д.№16894/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХХI гр.с-в.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Хр.Г.Данов“ №37 да заплати на „СКУАРЕЗ“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Ал.Дондуков“ №9,ет.2 направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 150лв./сто и петдесет лв./за адвокатско възнаграждение и на „СПРИНГФИЙЛД“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Ал.Дондуков“ №9,ет.2 направените разноски по делото в размер на 150лв./сто и петдесет лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: