РЕШЕНИЕ
№ 3865
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110208592 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Б. Х. М., ЕГН **********, с адрес
*****, против наказателно постановление №*****, издадено от Началник
Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са
наложени две административни наказания: глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно
издадено. Сочи, че са налице факти и обстоятелства, които не съответстват на
фактическата действителност по случая.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Не взема допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.С. К., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП, като
1
правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че санкционният акт е издаден
от овластено лице, спазени са изискваниянията за съставяне на ауан, налице са
доказателства за извършеното нарушение и правилно е посочена правната
квалификация на деянието.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2025 г., видно от разписка на
гърба насанкционния акт, а жалбата против него е подадена на 29.05.2025 г.,
съгласно посочената дата на поставения върху нея входящ номер, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
започнало със съставяне на АУАН, бл.№3528916, на 31.30.2025 г., от Н. А. Л.,
заемащ длъжността *** при 05 РУ-СДВР, в присъствието на един свидетел
при установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице
от СДВР/, за това, че на 31.03.2025 г., около 16:09 часа, в ***, по ***, с посока
от *** към ***, управлява лек автомобил ***, с рег.№********, собственост
на Е. В. М. , като при извършена проверка на *** до *** е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр.№ARBA-
0135, като същият с проба №03564 е отчел положителен резултат - 0,51
промила алкохол в издишвания въздух, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Актосъставителят посочил, че на водача е издаден талон за медицинско
изследване №0179668 с направление УМБАЛ „Св.Анна“. На водача са
връчени 7 броя стикери и е уведомен за започване на ПАМ.
2
АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, срещу негов
подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си в законоустановения 7-дневен срок да депозира
пред АНО писмени възражения против съставения АУАН по реда на чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Началник Група към
СДВР, ОПП-СДВР, след като възпроизвел описаната в акта фактическа
обстановка и отразил констатацията, че лицето не е дало кръв за медицинско
изследване, издал на 24.04.2025 г. процесното НП против жалбоподателя, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му наложил кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля Л.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните
АУАН и НП; талон за изледване №0179668, ведно със залепен стикер;
разпечатка от показанията на техническо средство; докладна записка; справка
картон на водача; Заповед №513з-5215/21.06.2022 г., издадена от Директора на
СДВР; Заповед №8121к-12547/12.09.2024 г. и Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г., и двете издадени от министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи, съгласно представените заповеди, в изпълнение на делегираните им
правомощия, при спазване на предписаните в закона ред и форма, и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да са довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП съдържат
предвидените в закона задължителни реквизити. Съдът не констатира
несъответствие, между изложената фактическа обстановка и дадената правна
квалификация на деянието в АУАН и НП, което да води до неяснота на
вмененото нарушение.
3
Жалбоподателят оспорва описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, но последната се установява по безспорен и несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В показанията си,
свидетелят Л. е категоричен, че по време на извършената проверка на
жалбоподателя за установяване употребата на алкохол на посочените в акта
дата, час и място, описаното в АУАН и НП техническото средство е отчело
положителен резултат, а именно: 0,51 промила. Неговите показания
кореспондират изцяло на данните в приложената разпечатка от Дрегер
„Алкотест 7510“, със сериен №ARBA0135, с дата на калиброване 28.10.2024
г., а именно, че проба №3564 от дата 31.03.2025 г., в 16:02 часа, е отчела
резултат от 0,51 промила алкохол в издишвания въздух от водача, последният
с безспорно установена самоличност в хода на извършената проверка в лицето
на жалбоподателя. Идентичен резултат от извършената проба на
жалбоподателя е посочен и в талон за изследване, с издаването на който
жалбоподателят е насочен към УМБАЛ „Св.Анна“ за вземане на кръвна проба
за медицинско изследване. Показанията на свидетеля Л. са последователни,
логични и кореспондират на данните в коментираните писмени доказателства,
а последните съответстват на описаните в АУАН и НП. Жалбоподателят не
конкретизира които точно факти и обстоятелства не отговарят на обективната
действителност и не ангажира никакви доказателства, които да оборват
описаната фактическа обстановка в санкционния акт, поради което съдът
намира вмененото му нарушение за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, каквато към инкриминираната дата е Наредба №1/19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози /обн., ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ По
делото са ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, че
изискванията на наредбата са спазени. АНО правилно е отчел като меродавна
отчетената стойност от техническото средство, с оглед направената
констатация в санкционния акт, че жалбоподателят не е дал кръвна проба за
медицинско изследване.
4
Правилно е приложен материалния закон. С разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП е въведена абсолютна забрана за водачите да управляват ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. За нарушение на тази забрана,
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДвП на
виновния водач да се налагат две кумулативни административни наказания
във фиксиран размер – глоба и лишаване от право да управлява МПС, в
зависимост от установената концентрация на алкохол в кръвта с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух, както следва: по т.1 - при установена концентрация над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително – лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева, и по т.2 - при установена
концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000 лева.
АНО правилно е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените
наказания в хипотезата на т.1, с оглед установената концентрация на алкохол,
отчетена с техническото средство от 0,51 промила, а именно: глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наложените наказания са в абсолютно определен размер и не подлежи на
обсъждане въпроса за тяхното намаляване. При налагане на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, АНО правилно е съобразил данните от
справката картон, че жалбоподателят е правоспособен водач към датата на
деянието.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на
ответната страна по жалбата – СДВР, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата
разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита
по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
5
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева.
Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание с разпит на
един свидетел, не представлява фактическа и правна сложност, поради което
следва да се присъди в полза на СДВР, юрисконсултско възнаграждение към
минимума от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с
ал.9, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№*****, издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на Б. Х.
М., ЕГН **********, с адрес *****, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са
наложени две административни наказания: глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Б. Х. М., ЕГН
**********, с адрес *****, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, със седалище гр.София, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски за процесуално
представителство в настоящото производство от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6