Решение по адм. дело №1752/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на О. Н. Ш., с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез пълномощника- адвокат Т. Ц. от САК, против Отказ на „Лендиво“ ООД, [ЕИК] да уважи правото на достъп по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/.

С жалбата се иска да бъде отменен отказът на „Лендиво“ ООД да уважи правото на достъп на жалбоподателя по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/ да получи копия на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, включително но не само договори за кредит, общи условия, договори за поръчителство, договори за цесия, платежни нареждания за извършвани погасителни вноски и др. и да бъде задължен ответникът, в качеството си на администратор на лични данни за предостави копие на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, включително но не само договори за кредит, общи условия, договори за поръчителство, договори за цесия, платежни нареждания за извършвани погасителни вноски и др.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Иска обявяване на нищожност на процесния отказ, а при условията на евентуалност да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът по жалбата - „Лендиво“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. Депозиран е отговор на жалбата, в който се посочва, че всички изискуеми документи- носители на лични данни са предоставени на жалбоподателя при сключване на договора и не се дължи повторното им предоставяне. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2, вр. с ал.2 от ЗА, тъй като твърди, че жалбоподателят не е материално-затруднено лице и възразява в тази връзка. В заключение моли да бъде постановено решение, с което да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото извадки от кореспонденция по електронен адрес се установява, че жалбоподателят е одобрен за предоставяне на кредит от 300лв. със срок на погасяване 30 дни, договор № 261753, с дължима вноска от 407,16лв. и дата на първата вноска – 24.08.2025г. Впоследствие от ответника е изпращана информация на телефонен номер на жалбоподателя, чрез SMS-съобщения във връзка с дължимите вноски по кредита и допуснатите от него просрочия (л.28). От „лог файл“, съдържащ история по кредита (на л. 27 гръб) се установява, че кредитът бил одобрен за сумата от 300 лв., със срок: 30 дни месеца, неустойка: 591,08 лв., общо сума за връщане – 407,16 лв., ГПР: 39,61 %, като договорът е потвърден по електронен път от клиента – на 25.07.2025г. в 09:20:46 часа.

На 28.08.2025г., от електронния адрес на пълномощника на жалбоподателя, до електронния адрес на „Ленидиво“ ООД, е изпратено заявление за упражняване на право на достъп на информация, с която е поискано от ответника, в качеството му на администратор на лични данни, да му предостави всички копия от документи, в които се съдържат негови лични данни, включително но не само договори за кредит, общи условия, договори за поръчителство, договори за цесия, платежни нареждания за извършвани погасителни вноски и др. Посочен е електронен адрес, където да се изпратят документите.

В отговор на посоченото заявление на посочения електронен адрес е изпратено електронно писмо на 19.09.2025г. от „Лендиво“ ЕООД, с автор С. Т., Изпълнителен директор. В отговора е посочено, че администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни. Към писмото е приложен формуляр за предоставяне на информация по чл.15 от ОРЗД, в който е посочено, че дружеството обработва лични данни във връзка с кредити за периода 2024-2025г. и посочва трите имена, ЕГН, адрес по лична карта, номер на лична карта, телефонен номер и имейл адрес. Данните са посочени, като са отразени „цел“ на обработваните данни, срок на обработка, лог файл, съдържащ история по кредита и информация за клиента.

Жалбата е подадена в съда ведно с приложенията й на 23.09.2025 г.

По делото са приети като писмени доказателства, искането на жалбоподателя и отговорите на ответника ведно с данни за изпращането/получаването им, както и удостоверение по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с изх. № ППН-01-1634#1 от 30.09.2025 г. (л.15).

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, тъй като жалбоподателя е адресат на процесното писмо, поради което с акта са засегнати негови права и законни интереси. Ответникът "Лендиво“ ООД е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност, то има качеството на администратор на лични данни, за който са налице задължения по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните). Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или местопребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи, и по-конкретно — с правото на защита на личните им данни. Според чл. 79, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данни без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента. Предмет на търсената в случая защита е именно срещу изричен отказ на администратор и обработващ лични данни да предостави данните. Т. е. процесното писмо представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, същото е издадено от административен орган при упражняваната от него властническа функция по ЗЗЛД, т. е. жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Писмото като индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при липса на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на административния акт, съдът не е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

На първо място, оспореният административен акт, макар и в предписаната от закона писмена форма не съответства на изискуемото от закона съдържание до степен съответстваща на издаване на административен акт от некомпетентен административен орган.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, когато административният акт е в писмена форма, той съдържа подпис на лицето издало акта с означение на длъжността му. Приложението на тази обща разпоредба не е изключено в случаите на издаване на административния акт във формата на електронен документ, доколкото съгласно дефиницията за "електронен документ" (чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г. (Регламент (ЕС) № 910/2014), към който препраща чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ), такъв е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно оспореното писмо следва да съдържа и подпис, който да идентифицира издателя му.

Между страните не е спорно, че между „ЛЕНДИВО“ ООД и О. Н. Ш. са налице договорни правоотношения, въз основа на които ответникът е администратор на личните му данни, които обработва. Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, администратор означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. При тази законодателна уредба ответникът, в качеството на администратор на лични данни е следвало да издаде оспореният акт. В него като издател е посочен С. Т., Изпълнителен директор, но не съдържа подпис на лицето. При положение, че е налице електронен документ, той трябва да е подписан с квалифициран електронен подпис, а след като изявлението не е подписано от компетентния административен орган, не може да се приеме, че е налице волеизявление на издателя. В този смисъл се налага извода, че оспореният административен акт е нищожен поради неспазване на изискването за форма на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК.

За пълнота на изложението следва да се обсъди и актът по същество. Настоящият съдебен състав констатира, че оспореният акт по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е издаден в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК

Спорът се свежда до: С изготвянето и изпращането на процесното писмо дружеството изпълнило ли е задължението си да предостави исканите от жалбоподателя документи, съдържащи личните му данни, които дружеството обработва.

Според ответното дружество не съществува задължение за предоставяне на копия на носителите на лични данни на субекта на данни поради което е изпълнило задълженията си да му предостави копие от личните му данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

При разрешаване на спора, съдът съобрази, че едно от основните права на субекта на данни е правото му на достъп, закрепено в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 като получаване на потвърждение от администратора дали се обработват лични данни, свързани със субекта и ако отговорът е положителен, да се даде информация относно: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането. Според съда при тази законова регламентация правото по чл. 15, § 1 от Регламента включва и право на достъп до копията от документите, съдържащи личните данни на съответния субект. В подкрепа на изложения извод е Решение по дело С-487/21 на СЕС, е прието: „ Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че ….Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.“ В посочено решение е посочено, че целта на предоставянето на тази информация е необходимо, за да се позволи на субекта на данните да провери дали свързаните с него данни са точни и дали се обработват законосъобразно, за да може субектът на данните евентуално да упражни правото си на коригиране, правото си на изтриване (право „да бъдеш забравен“) и правото си на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 от ОРЗД, правото си на възражение срещу обработване на неговите лични данни, предвидено в член 21 от ОРЗД, и правото си на иск в случай на претърпени вреди, предвидено в членове 79 и 82 от ОРЗД (т.34,35 от посоченото решение)

Предоставянето на копие от документите, за да може субектът на данните да провери точността и пълнотата им, както и за да се гарантира разбираемостта им, е възприето и в Решение на Съда на Европейския съюз от 26.10.2023г. по дело С-307/22, ECLI:EU:C:2023:811.

Освен това посочването единствено на данните без документите, в които са вписани не би могло да осигури възможност на жалбоподателя да реализира правата си по ОРЗД.

Неоснователно е възражението, че предоставянето на договора в момента на подписването му го освобождава от последващо предоставяне. Тук следва да се разграничат облигационните отношения между страните и задълженията на администратора на лични данни във връзка с ОРЗД, чиято цел е проверка законността на обработката на личните данни.

В този смисъл подаването на едно заявление, няколко месеца след сключване на договора, с което се иска предоставяне на личните данни – чрез предоставяне копие от договора и съпътстващите документи, с цел преценка за законосъобразното им обработване, по никакъв начин не може да се квалифицира като явно неоснователно или прекомерно искане - по-специално поради своята повторяемост.

Предвид изложеното, „Лендиво“ ООД е следвало да предостави на жалбоподателя копие от договор за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, съдържащи лични данни на жалбоподателя, като не е сторил това е издал акт в противоречие с материалния закон.

Оспореният отказ е нищожен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне чрез отстраняване на допуснатите нарушения по отношение на формата и по същество предоставяне на посочените данни по смисъла на чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По аргумент от чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 14-дневен срок за произнасяне по посочения начин.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски. Видно от списък на разноските се претендира сумата от 1000 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и 10 лв. платена държавна такса. По делото е представен договор за правна защита и съдействие за безплатна адвокатска помощ– за защита на близки лица.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че в случая присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на спечелилата делото страна изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Трайно е разбирането в съдебната практика, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя от съда - според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото. При направената преценка, настоящият съдебен състав достигна до извод, че на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер на 900 лв. По арг. от чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, това е минималното възнаграждение по този вид дела.

При преценка на размера на възнаграждението следва да се има предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая спорът е с известна правна сложност, изискваща тълкуване на разпоредби от европейското законодателство и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, изготвената жалба, последващото подробно становище, мотивират съдебния състав да приеме, че възнаграждението в размер на 900 лв. – предвиденият в Наредбата минимум, съответства на конкретните обстоятелства по настоящото дело. Допълнително изложените в становището на жалбоподателя аргументи касаят друго правно основание за безплатна правна помощ, поради което не следва да се обсъждат от настоящия съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА по жалба на О. Н. Ш., с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез пълномощника- адвокат Т. Ц. от САК за НИЩОЖЕН ОТКАЗ, обективиран в писмо 19.09.2025г., на „Лендиво“ ООД, [ЕИК], в качеството му на администратор на лични данни, да уважи правото на достъп по чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/ по заявление от 28.08.2025г.

ИЗПРАЩА преписката на „Лендиво“ ООД, [ЕИК], в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по заявлението от 28.08.2025г. на О. Н. Ш., с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез пълномощника- адвокат Т. Ц. от САК, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК на „Лендиво“ ООД, [ЕИК] 14-дневен срок за произнасяне по заявлението от получаване на решението.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, [ЕИК] да заплати в полза на адвокат Т. Ц. от САК сумата от 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.