Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствие
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.
№ 114/2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от Регионална дирекция (РД)
Русе към Комисия за защита на потребителите (КЗП) чрез пълномощник срещу Решение №
97/30.04.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело № 621/2019 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – редовно призован –
не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – „Линмар“ ЕООД гр. Ловеч в
съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил
НП № 2019-0046380/30.05.2019 г. Директора на РД Русе към КЗП, с които на
търговското дружество е наложено административно наказание на основание чл. 216
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – имуществена санкция в размер на хиляда лева за нарушение на чл.
77, ал.3, т.2 от същия закон.
За
да постанови този резултат, Районният съд е приел, че от обективна страна не е
установено по категоричен и несъмнен начин нарушение на чл. 77, ал.3, т.2 от
ЗЗП. От търговското дружество са представили документи за проследяване
произхода на стоките, но липсват категорични и убедителни доказателства, които
да обосноват по несъмнен начин извода на наказващия орган, че тези документи не
са в състояние да удостоверят произход. Не са били съобразени и проверени
твърденията на пълномощника на дружеството, изложени в писмена декларация от
26.10.2018 г., за да могат в случай, че са неоснователни, да бъдат опровергани
със съответни доказателства. Районният съд се е позовал на обстоятелството, че
доказателствената тежест лежи върху наказващия орган и елементите от състава на
посоченото в НП нарушение следва да са безспорно установени, тъй като АУАН няма
презумтивна доказателствена сила.
Решението
е правилно.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното
решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното
право. Извел е правни изводи, които се
възприемат от касационният състав. Решението се основава на правилна преценка
на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите
материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
ЛРС е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. Възприетата
фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
От събраните доказателства не
се установява по несъмнен начин, че от
обективна страна търговското дружество е осъществило състава на нарушението по
чл.77 ал.3 т.2 от ЗЗП. В този смисъл законосъобразно въззивният съд е приел, че
административно наказващият орган не е ангажирал безспорни доказателства и не е
изпълнил задължението си да установи с допустими от закона доказателства всички
обстоятелства относно извършеното нарушение.
Съгласно чл. 77, ал.3, т.2 от ЗЗП, в рамките на своята
дейност дистрибуторът участва в проследяване на безопасността на стоките,
пуснати на пазара, като води и предоставя документи, необходими за проследяване
произхода на стоките.
В ал.2 е
регламентирано, че дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на
реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките
за безопасност на стоката.
Разпоредбата на чл. 77, ал.3, т.2 от ЗЗП съдържа задължение
за дистрибутора да участва в
проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара. Той трябва до води
документи за произхода на стоките и съответно да ги представя при проверка от
контролните органи. Тези документи трябва да позволяват да бъде проследен произхода
на стоките. Целта на разпоредбата е свързана с безопасността на стоките и в
тази връзка със защита на правата на потребителите. В този смисъл всеки един
търговец, съответно дистрибутор по веригата до крайния потребител, трябва да
притежава документи, удостоверяващи произхода на стоката.
Административно-наказателната отговорност на „Линмар“ ЕООД гр. Ловеч
е ангажирана затова, че в качеството си на диструбутор в рамките на своята
дейност не участва в проследяване на безопасността на щепсел в черен цвят с
метални щифтове, пуснати на пазара. Наказващият орган е приел, че така
представените документи за произход от търговското дружество не биха могли да
се приемат като документи, удостоверяващи произхода на стоката.
В случая „Линмар“ ЕООД гр. Ловеч с предлагането на продажба на стоки
участва в процеса на реализация на същите и за него съществува законово
задължение да притежава документи, проследяващи техния произход. Търговското
дружество е представило на контролните органи фактура от 28.04.2015 г.,
издадена от „Роял Електроникс Трейд“ ЕООД гр. София и фактура от 06.06.2012 г.,
издадена от „Опал Комерс 97“ ООД гр. София.
Двете фактури са за закупени от дружеството жалбоподател стоки. Те
съдържат задължителните реквизити по Закона за счетоводството и от тях се
установяват доставчиците на стоките.
Във
връзка с представените две фактури служители на КЗП са направили насрещни
проверки в посочените две дружества, при което било констатирано, че те не
предлагат за продажба стоката щепсел.
Районният
съд е анализирал показанията на разпитаните свидетели Г.В. и Я.Я., както и
представената писмена декларация от 26.10.2018 г., от които е видно, че
щепселите в черен цвят не са самостоятелна стока, а са част (приставка),
конектор – удължител към зарядно за батерии, но поради практическа
неприложимост не са били продавани от дружеството, а събирани в найлонов плик с
цел тяхното унищожаване. В писмената декларация на свидетеля Я. са посочени
позициите, под които фигурират щепселите в представените две фактури и че те са
част от стоките „Конектор CAR-004“ и „зарядно за
батерии“. По делото не са налични данни, че тези твърдения са били съобразени
от служителите на КЗП при извършените насрещни проверки.
Правилно
е прието, че по делото не са налице доказателства, че щепселите са били
предлагани за продажба в магазина на търговското дружество като отделна стока.
За да обоснове тези изводи ЛРС се е позовал на разпитаните в съдебно заседание
свидетели В. и Я., които е кредитирал.
Съгласно
чл. 52, ал.4 от ЗАНН, в тежест на административно наказващият орган е да
установи с допустимите от закона доказателства всички обстоятелства относно
извършеното административно нарушение. Във всички случай, когато
административно наказващият орган обсъжда събраните доказателства, той е
задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните
обстоятелства и ако е необходимо, да извърши такова, за да се установи
обективната истина още в тази фаза на производството. В този смисъл е Постановление
№10 от 28.09.1973 г.на Пленума на Върховния съд, което не е загубило правното
си действие. В конкретния случай административния орган не е извършил
разследване на спорните обстоятелства, каквито безспорно са налични по
образуваната административнонаказателна преписка, за да се установи по
безспорен начин административното нарушение. По този начин е издал НП, което е
незаконосъобразно и правилно е било отменено от ЛРС с обжалваното решение,
което налага оставането му в сила.
Твърденията и възраженията в
касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по
делото.
При този изход на производството
следва да бъде уважено искането за присъждане на направените разноски.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/30.04.2020
г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело № 621/2019 г.
ОСЪЖДА Регионална дирекция Русе към Комисия за защита на потребителите
да заплати на „Линмар“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Ловеч, кв. „Младост“, бл. 303, вх.Б, ет.4, ап.10, ЕИК
*********, представлявано от управител И.В.Я. сумата от 300 (триста)
лева разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие от 21.07.2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: