РЕШЕНИЕ
№ 21531
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110140832 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „ИНВОИТИКС АГ“,
акционерно дружество, учредено и съществуващо по законите на Ш.К. – чрез
„ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, срещу ответниците „Н.
ТРАНСПОРТ“ ЕООД и Т. Н. Т..
Ищецът твърди, че по силата на договор от 26.06.2023 г. за фактуриране,
обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на
фактури ищецът предоставя, а клиентът „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД има
възможност да ползва набор от услуги, включващи бързо изплащане на
фактури, управление на вземания и обработка на плащания, заедно с
управление на просрочени вземания.
Съгласно чл.2 от договора клиентът може да поиска плащане в рамките
на 48 часа от завършване на транспортната услуга, извършена от него, като
качи документите за извършения превоз и избере опция „ИЗКУПУВАНЕ“ в
онлайн платформата на ищеца. Ищецът заплаща на клиента цената по
Транспортната услуга („Сума по фактурата, включително приложимия ДДС“)
минус отстъпката съгласно Приложение А.
Твърди, че по силата на договора е предоставил на ответника
финансиране, т.е. заплатил е сумите по следните фактури, както следва:
по фактура № ******** (Фактура *******-****-*****) от 23.01.2024 г. за
сума в размер на 140 евро с падеж 23.03.2024 г. дължимата от ищеца към
клиента сума, след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в
1
размер на 124, 67 евро, е заплатена с платежно нареждане от 24.01.2024
г., в което плащане са включени суми и по други фактури, издадени на
името на „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД;
по фактура № ******* (******-****-*****) от 14.03.2024 г. за сума в
размер на 230 евро с падеж 13.05.2024 г. дължимата от ищеца към
клиента сума, след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в
размер на 206, 84 евро, е заплатена с платежно нареждане от 10.04.2024
г., в което плащане са включени суми и по други фактури, издадени на
името на „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД;
по фактура № 00000****** (**********-****-*****) от 11.04.2024 г. за
сума в размер на 280 евро с падеж 10.06.2024 г. дължимата от ищеца към
клиента сума, след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в
размер на 252, 49 евро, е заплатена с платежно нареждане от 12.04.2024 г.
т.е. дължимата сума на финансирането по трите фактури е в общ размер
на 650 евро, като дължимите към Клиента суми след приспадане на
отстъпката съгласно Приложение А са преведени на „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД.
Съгласно чл. 6, б. „а“ от договора, възможно най-скоро, но не по-късно
от 14 дни след качването на фактурата в приложението на ищеца клиентът
трябва да отпечата фактурата, генерирана от ищеца, и да я изпрати по пощата
заедно с оригиналните транспортни документи на длъжника. В същата клауза
е предвидено, че ако оригиналните документи заедно с фактурата, генерирана
от ищеца, не са изпратени на длъжника от клиента в рамките на 14 дни,
ищецът има право в случай на фактура за „ИЗКУПУВАНЕ“ да я преобразува в
такава за „ОБСЛУЖВАНЕ“ съгл. чл. 3 от договора и начислява сумата му
обратно на клиента.
В чл. 6, б. „б“ от договора е предвидено, че клиентът е длъжен да
информира ищеца в рамките на 48 часа от получаване на директно плащане от
длъжника за вземане, което се управлява и/или е закупено и финансирано от
ищеца. В този случай клиентът няма право да превежда такава сума обратно
към длъжника, а само към ищеца. Посочено е още, че ако клиентът не изпълни
това задължение, клиентът ще заплати на ищеца неустойка в размер на 25.00
евро за всяко директно плащане, което е получил от длъжника и за което не е
уведомил ищеца в рамките на 48 часа.
Независимо че ищецът е заплатил на „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД сума в
общ размер на 650 евро по трите фактури, последният не е изпълнил
задължението си по договора да изпрати оригиналите на транспортните
документи на длъжниците ФЛАШ ЛОГИСТИК Еспи з о.о., ИЛЕВЪН
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ФРЕЙТ ФОРУАРДИНГ ЛИМИТИД и AFKOH Еспи. з о.о.
По тази причина в полза на ищеца е възникнало вземане в общ размер на
650 евро за изплатените от него в полза на ответника „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД
суми, както следва:
сумата 140 евро по фактура № ******** (Фактура *******-****-*****)
от 23.01.2024 г.;
2
сумата 230 евро по фактура № ******* (******-****-*****) от
14.03.2024 г.;
сумата 280 евро по фактура № 00000****** (**********-****-*****) от
11.04.2024 г.
В полза на ищеца е възникнало и вземане за неустойка по чл.6, б. „б“ от
договора в размер на 25 евро за всяко директно плащане, т.е. общо в размер на
сумата от 75 евро по трите фактури.
Твърди, че ответникът Т. Н. Т. отговаря солидарно за процесните
задължения, тъй като съгласно т.1 от Приложение В към договора в качеството
му на управител на „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД е поел лична отговорност за
всички загуби, понесени от ищеца, когато клиентът получава плащане за
дадена фактура от ищеца и получава плащане по същата тази фактура. Това
второ плащане трябва да бъде преведено на ищеца. Счита, че тази клауза
поражда солидарна отговорност на управителя на ответното дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, както следва:
сумата от общо 650 евро, представляваща
сумата 140 евро по фактура № ******** (Фактура *******-****-*****)
от 23.01.2024 г.
сумата 230 евро по фактура № ******* (******-****-*****) от
14.03.2024 г.;
сумата 280 евро по фактура № 00000****** (**********-****-*****) от
11.04.2024 г.;
сумата от 75 евро, представляваща неустойка по чл.6, б. „б“ от договора.
Претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва да е неизправна страна по договора. Оспорва по фактурата от
14.03.2024 г. ищецът да е извършил плащане. Твърди, че фактурите са били
изпратени до длъжниците и от самия ищец, с оглед на което длъжниците са
били наясно, че следва да плащат на него. Твърди, че по посочените фактури
няма директни плащания от длъжниците, поради което няма и основание да
дължи неустойка. Счита, че клаузата на чл.6, б. „а“ от договора е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. Н. Т., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
да е солидарно задължен по договора. Оспорва „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД да е
неизправна страна по договора. Оспорва по фактурата от 14.03.2024 г. ищецът
да е извършил плащане. Твърди, че фактурите са били изпратени до
длъжниците и от самия ищец, с оглед на което длъжниците са били наясно, че
3
следва да плащат на него. Твърди, че по посочените фактури няма директни
плащания от длъжниците, поради което няма и основание да се дължи
неустойка. Счита, че клаузата на чл.6, б. „а“ от договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 30.10.2025 г. производството
е прекратено, на основание чл.232 ГПК, в частта относно иска с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД, за сумата 75 евро, представляваща неустойка.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор от 26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на
плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури,
сключен между „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД в качеството на клиент и
„ИНВОИТИКС АГ“.
Клиентът има за предмет на дейност вътрешен и/или международен
автомобилен транспорт на стоки, извършвани директно или като
подизпълнител, или има за предмет на дейност други спомагателни услуги,
свързани с превоза на стоки по шосе.
По силата на договора ищецът предоставя, а клиентът има възможност
да ползва набор от услуги, включващи бързо изплащане на фактури,
управление на вземания и обработка на плащания, заедно с управление на
просрочени вземания, както следва: 1. изкупуване, 2. обслужване, 3. събиране.
Съгласно чл. 2 от договора клиентът може да поиска плащане в рамките
на 48 часа от завършване на транспортната услуга, извършена от него, като
качи документите за извършения превоз и избере опция „ИЗКУПУВАНЕ“ в
онлайн платформата на ищеца. „ИНВОИТИКС АГ“ генерира фактура и
изпраща по имейл фактурата заедно с PDF копия на CMR-тата и заявката за
транспорт до длъжника на транспортната услуга. „ИНВОИТИКС АГ“
заплаща на клиента цената на транспортната услуга, както е договорено с
длъжника, минус отстъпка съгласни Приложение А.
Ищецът твърди, че по силата на договора е предоставил на ответника
финансиране, т.е. заплатил е сумите по следните фактури, както следва:
по фактура № ******** (Фактура *******-****-*****) от 23.01.2024 г.
за сума в размер на 140 евро с падеж 23.03.2024 г. дължимата от ищеца към
клиента сума, след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в
размер на 124, 67 евро, е заплатена с платежно нареждане от 24.01.2024 г., в
което плащане са включени суми и по други фактури, издадени на името на
„Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД;
по фактура № ******* (******-****-*****) от 14.03.2024 г. за сума в
размер на 230 евро с падеж 13.05.2024 г. дължимата от ищеца към клиента
сума, след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в размер на 206,
4
84 евро, е заплатена с платежно нареждане от 10.04.2024 г., в което плащане са
включени суми и по други фактури, издадени на името на „Н. ТРАНСПОРТ“
ЕООД;
по фактура № 00000****** (**********-****-*****) от 11.04.2024 г. за
сума в размер на 280 евро с падеж 10.06.2024 г. дължимата от ищеца към
клиента сума, след приспадане на отстъпката съгласно Приложение А, в
размер на 252, 49 евро, е заплатена с платежно нареждане от 12.04.2024 г.
Тези плащания се потвърждават от заключението на ССЕ по делото,
според което ищецът е извършил плащания в полза на „Н. ТРАНСПОРТ“
ЕООД в общ размер на сумата 584 евро (след приспадане на уговорената
отстъпка), представляваща сбор от плащанията във връзка с посочените три
фактури. Установява се от заключението на ССЕ, че плащания от страна на
длъжниците на „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД по процесните 3 бр. фактури не са
постъпили. Трите фактури са осчетоводени при ищеца, а при ответника е
осчетоводена единствено първата от тях - фактура № ********/23.01.2024 г.
Съгласно чл. 6, б. „а“ от договора, възможно най-скоро, но не по-късно
от 14 дни след качването на фактурата в приложението на ищеца, клиентът
трябва да отпечата фактурата, генерирана от ищеца, и да я изпрати по пощата
заедно с оригиналните транспортни документи на длъжника.
В същата клауза е предвидено, че ако оригиналните документи заедно с
фактурата, генерирана от ищеца, не са изпратени на длъжника от клиента в
рамките на 14 дни, ищецът има право в случай на фактура за
„ИЗКУПУВАНЕ“ да я преобразува в такава за „ОБСЛУЖВАНЕ“ съгл. чл. 3 от
договора и начислява сумата му обратно на клиента.
Представено е Приложение В към договора, по силата на което Т. Н. Т.
потвърждава, че лично ще носи отговорност за всички загуби, понесени от
ищеца в следните ситуации, описани в т.1-4, както следва:
1. клиентът получава плащане за дадена фактура от invoitix ag и получава
плащане от Длъжника за същата фактура. Второто плащане не
принадлежи на Клиента и трябва да бъде преведено към invoitix.
Мениджърът носи лична отговорност за всяка загуба, понесена от
invoitix, ако такова двойно плащане не е преведено към invoitix;
2. ако Клиентът възложи транспорт на подизпълнител и получи плащане за
фактурата от invoitix, Мениджърът носи лична отговорност за вреди,
причинени от неплащането на подизпълнителя;
3. клиентът има непогасено задължение към invoitix, произтичащо от
потреблението на гориво, въз основа на допълнително споразумение за
използване на карти за гориво между invoitix и клиента, ако такова
споразумение е било сключено;
4. клиентът има неизплатено задължение към invoitix, произтичащо от
всяка друга услуга, предоставена на базата на допълнително
споразумение.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
5
Ищецът е предявил иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД,
евентуално – чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че има вземане към ответника, произтичащо от клаузата
на чл. 6, б. „а“ от договора, който съдът намира да има характер на такъв за
факторинг. С оглед съдържанието на клаузата на чл. 6, б. „а“, съдът намира, че
се касае за предвиден в договора механизъм ищецът, който е предоставил на
клиента услугата „изкупуване“ – плащане по фактурата на клиента в рамките
на 48 часа след подаване на документите за доставка на транспорта, да получи
плащане за тази услуга, в случая – като бъде преобразувана фактурата за
„изкупуване“ в такава за „обслужване“ и сумата бъде начислена обратно на
клиента, т.е. да има директна претенция към клиента „Н. ТРАНСПОРТ“
ЕООД. Горното обуславя правна квалификация на иска по чл.79, ал.1, предл.1
ЗЗД – като такъв за реално изпълнение, изразяващо се в получаване на цената
на предоставената услуга, т.е. от фактическите твърдения на ищеца за вземане,
произтичащо от клаузата на чл. 6, б. „а“ от договора, и съдържанието на
последната, следва квалификация на иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника „Н.
ТРАНСПОРТ“ ЕООД е възникнало договорно правоотношение със соченото в
исковата молба съдържание, основанието за възникване солидарна
отговорност на ответника Т. Н. Т.; че е изправна страна по договора, с оглед на
което в негова полза е налице вземане в размер на исковата сума.
Установи се по делото възникването на договорно правоотношение
между „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД в качеството на клиент и „ИНВОИТИКС АГ“
по силата на договор от 26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на
плащанията, управление на вземания и услуги по закупуване на фактури.
Установи се от представените писмени доказателства и заключението на
ССЕ, че ищецът „ИНВОИТИКС АГ“ е изпълнил задължението си да
предостави финансиране по 3 бр. фактури, които са на обща стойност 650
евро, в размер на сумата 584 евро, с оглед на което същият е изправна страна
по договора.
Според заключението на ССЕ по делото клиентът „Н. ТРАНСПОРТ“
ЕООД не е получил директни плащания за предоставените транспортни
услуги от своите длъжници.
За ответника е предвидено задължението по чл. 6 от договора да
изпраща оригинали на длъжника в рамките на 14 дни от качване на фактура, а
в случай че това задължение не бъде изпълнено, в полза на ищеца възниква
правото да бъде преобразувана фактурата за „изкупуване“ в такава за
„обслужване“ и сумата бъде начислена обратно на клиента.
От страна на ответниците е релевирано възражение за нищожност на
клаузата на чл. 6, б. „а“ от договора поради противоречие с добрите нрави,
което съдът намира за неоснователно, доколкото клаузата на практика
съдържа механизъм ищецът да си гарантира получаването на възнаграждение
за предоставената от него услуга.
6
От страна на ответниците се оспорва „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД да е в
неизпълнение на свои договорни задължения към ищеца. В тази връзка в
тежест на ответниците изрично е разпределена доказателствена тежест за
установяване на положителния факт на изпълнение на задължението си по чл.
6, б. „а“ от договора, доказателства за установяване на което, въпреки
предоставената от съда възможност, не са ангажирани. След като „Н.
ТРАНСПОРТ“ ЕООД не е изпълнило задължението по чл. 6, б. „а“ от
договора, то в полза на ищеца е възникнало правото да преобразува фактурата
за „изкупуване“ в такава за „обслужване“ и сумата да бъде начислена обратно
на клиента. Обстоятелството, че „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД не е получило
директни плащания от своите длъжници, не означава, че ищецът няма право
на възнаграждение за предоставените от него услуги.
При това положение искът срещу ответника „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД се
явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Ищецът твърди, че ответникът Т. Н. Т. отговаря солидарно с „Н.
ТРАНСПОРТ“ ЕООД на основание т.1 от Приложение В към договора.
Доколкото от заключението на ССЕ се установи, че клиентът „Н.
ТРАНСПОРТ“ ЕООД не е получил плащания от длъжниците, т.е. второ
плащане не е налице, не е налице хипотезата на т.1. Не се е осъществила и
нито една от останалите хипотези, предвидени в т.2-4, с оглед на което искът
по отношение на ответника Т. Н. Т. се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Сред претендираните такива е адвокатско възнаграждение в размер на
сумата 1000 лв. Установява се заплащане на същото от представеното
платежно нареждане. От страна на ответниците своевременно е заявено
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, като взе
предвид естеството на спора, фактическата и правна сложност на същия, вида
и обема на осъществената правна защита, броя на проведените ОСЗ, както и
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1, вр. ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа (830, 14 лв. с ДДС).
С оглед изложеното и като съобрази практиката на СЕС, съдът определя
възнаграждението в размер на сумата от 700 лв. с ДДС, който изцяло е
съобразен с характера на производството, както и вида на правната защита,
която се осъществява.
От общо сторените разноски в размер на 1 284, 72 лв. в полза на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 151, 82 лв.
разноски по делото, доколкото ищецът няма право на разноски за
прекратената част от производството.
Ответникът „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД има право на разноски по чл.78,
ал.4 ГПК за прекратената част от производството, но доколкото не претендира
7
такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва
да му се присъждат.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита по чл.38, ал.2 ЗА за ответника Т. Н. Т.. По делото не е
представен договор за правна защита, в който да е уговорено предоставянето
на безплатна такава. Извод в посочения смисъл не може да се изведе и от
представеното по делото пълномощно в полза на процесуалния му
представител. По изложените съображения не следва да се присъжда
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„ИНВОИТИКС АГ“, акционерно дружество, учредено и съществуващо по
законите на Ш.К. – чрез „ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК
*********, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД,
сумата 650 евро, представляваща вземане по чл. 6, б. „а“ от договор от
26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на
вземания и услуги по закупуване на фактури, представляващо начислена на
клиента сума по фактура № ******** (Фактура *******-****-*****) от
23.01.2024 г.; фактура № ******* (******-****-*****) от 14.03.2024 г.;
фактура № 00000****** (**********-****-*****) от 11.04.2024 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 05.07.2024 г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИНВОИТИКС АГ“, акционерно
дружество, учредено и съществуващо по законите на Ш.К. – чрез
„ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК ********* срещу Т. Н. Т.,
ЕГН ********** иск за солидарно осъждане с „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
********* за
сумата 650 евро, представляваща вземане по чл. 6, б. „а“ от договор от
26.06.2023 г. за фактуриране, обработка на плащанията, управление на
вземания и услуги по закупуване на фактури, представляващо начислена на
клиента сума по фактура № ******** (Фактура *******-****-*****) от
23.01.2024 г.; фактура № ******* (******-****-*****) от 14.03.2024 г.;
фактура № 00000****** (**********-****-*****) от 11.04.2024 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Н. ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
„ИНВОИТИКС АГ“, акционерно дружество, учредено и съществуващо по
8
законите на Ш.К. – чрез „ИНВОИТИКС АГ – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК
*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 151, 82 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9