Решение по КНАХД №357/2025 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите – Берковица, против Решение №154/20.06.2025 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД №20251420200304/2025 г., с което е отменено наказателно постановление № 973/10.03.2025 г. на директора на РДГ – Берковица, наложил на С.В.Т. ***, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.24, ал.7 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното  решение на Районен съд – Враца е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че нарушението е безспорно доказано и че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. касаторът, редовно призован,  не се представлява. От ***, е депозирано становище с аналогични аргументи за направилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Ответникът – С.В.Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Т. ***, която оспорва жалбата и и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за настоящата инстанция, за които представя доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Враца е отменил Наказателно постановление № 973/10.03.2025 г. на директора на РДГ – Берковица, с което е наложил на С.В.Т. ***, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.24, ал.7 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите.

От правна страна районният съд е приел, че АУАН е издаден от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е надлежно предявен на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

За да отмени санкционния акт, в хода на служебната проверка, районният съд е установил от събраните доказателства по делото, че АУАН и НП не съдържат ясно и конкретно описание на нарушението, времето, мястото и начина на извършването му. Посочената за нарушена разпоредба на чл.24, ал.7 от Наредба №8/2011 г. урежда само технически изисквания към възобновителните сечи, без да въвежда конкретно правило за поведение на субекта. Бланкетната норма на чл.257, ал.1, т.1 ЗГ не е допълнена с конкретна нарушена разпоредба, поради което липсва състав на административно нарушение. От доказателствата по делото се установява, че сечта не е приключила към момента на проверката, а впоследствие е освидетелствана без констатирани нарушения.

Първоинстанционният съд е посочил, че служители на РДГ – Берковица, свидетелите ***, на 21.11.2024 г. извършили проверка в горски имот, находящ се в землището на с***, отдел 146, подотдел „п“, с инв. №05894.105.25. Съставен е констативен протокол №150366/21.11.2024 г., в който е отбелязано, че в имота има извършена сеч, при която не са оставени биотопни дървета. За имота е имало одобрена горскостопанска програма (ГСП) и технологичен план; Издадено е позволително за сеч №0791506/10.10.2024 г., в което е определен срок за извършване на сечта от 13.10.2024 г. до 31.12.2024 г.; Към момента на проверката (21.11.2024 г.) сечта не е била приключила, а на 31.12.2024 г. е бил съставен протокол за освидетелстване на сечище №0782174, според който няма констатирани нарушения; При проверката са били налице около 20 неотсечени дървета, които по характеристики отговарят на понятието за биотопни; Не са правени реални измервания, броене или маркировка на биотопни дървета; Проверяващите не са дали предписания, а са пристъпили направо към съставяне на АУАН. Въззивния съд е приел, че липсват обективни данни за довършено нарушение към момента на проверката и че сечта е извършвана при действащо позволително и технологичен план, не е приключила към момента на проверката и няма доказателства за отсечени биотопни дървета или неизпълнение на предписания.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и възприема като свои, на основание  чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Наведените в жалбата касационни основания не се установяват.

Непълно и противоречиво описание на нарушението в АУАН и НП, не е уточнено в какво точно се състои деянието — дали са отсечени биотопни дървета, дали е неоставяне на такива, или друго. Липсват време, място и начин на извършване (чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН). В обстоятелствената част са посочени две различни дати на нарушението и различни описания на действията. НП препраща към чл.24, ал.7 от Наредба №8, която урежда технически изисквания за провеждане на възобновителни сечи, но не съдържа поведенческо задължение за субекта. Следователно, дори при несъответствие с нея, не може да се вмени административно нарушение по чл.257 ЗГ. Чл.257, ал.1, т.1 ЗГ е бланкетна норма, изискваща посочване на конкретно нарушено правило. В НП такова липсва, поради което е неопределяем предметът на отговорност. Съдът приема, че това са абсолютни процесуални нарушения.

Горните процесуални нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

Районният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Враца е постановил валидно, допустимо и правилно решение, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на разноски по делото. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Същите следва да се присъдят в полза на ответника на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154/20.06.2025 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД №20251420200304/2025 г., с което е отменено наказателно постановление №973/10.03.2025 г. на Директора на РДГ – Берковица.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Берковица ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Т. *** разноски за настоящата инстанция в размер на 200,00 (двеста) лева адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.