№ 1038
гр. Стара Загора, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20255530102263 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искове с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, предявени
от М. М. против „ПФК Берое –Стара Загора” ЕАД–Стара Загора, като твърди, че работил в
ответното дружество на длъжност „***** *****”, като сключил споразумение с ответника,
според което му се дължало обезщетение в размер на 51 500лева поради прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника-работодател, като претендира за заплащане от
ответника на сумата от 47500лева, ведно със законната лихва върху главницата от
19.05.2025г. до изплащането на сумата, както и лихва за забава в размер на 2756,57лева
върху сумата от 16 000 лева/незаплатена част от дължимото на ищеца обезщетение/ за
периода от 09.02.2024г. до завеждане на исковата молба в съда – 19.05.2025г. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.07.2023 г.бил сключен срочен Трудов
договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, между
„ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ - СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД, в качеството му
на „работодател“, и М. М., в качеството му на „работник“ за изпълнение на работа като
професионален ***** ***** на клуба. Срокът на договора бил от датата на сключване му -
01.07.2023 г. до 10.06.2024 г. Месечното нетно трудовото възнаграждение за извършваната от
работника-***** работа било в размер на 5 000 лева, платимо до 25-то число на следващия
месец.
На 18.09.2023 г. между страните било сключено Допълнително споразумение към
Трудовия договор от 01.07.2023 г., с което същите се съгласяват да прекратят по взаимно
съгласие трудовото правоотношение помежду им.
По силата на анекса клубът се съгласил и задължил да изплати на *****а
обезщетение за остатъка от срока на договора, съответстващо на 11 месечни вноски,
платими до всяко 25-то число от съответния месец, както следва: 10 равни вноски в размер
на 5 000 лева, каквото било трудовото възнаграждение на работника, и последна вноска в
размер на 1 500 лева, общо 51 500 лева.
След сключване на анекса било извършено едно единствено плащане в размер на 4
1
000 лева, които признава за получени. Въпреки настъпване на падежите на всички вноски,
други плащания не били осъществявани.
Вследствие на неизпълнението, на 25.01.2024 г. ищецът изпратил на клуба
извънсъдебна покана за доброволно изпълнение на първите четири падежирали до
тогавашния момент вноски за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г. в
общ размер на 20 000 лева. С нея работникът дал подходящ 14-дневен срок за изпълнение от
получаване на съобщението, а именно до 08.02.2024г. След поканата в полза на *****а били
изплатени единствено горепосочените 4 000 лева.
Към настоящия момент не били изплатени други суми от страна на клуба, като
общата дължима сума била в размер на 47 500 лева.
Всички горепосочени обстоятелства обуславяли правния интерес за предявяване на
исковата молба срещу ответника, а именно за заплащане на дължимото в общ размер на 47
500 лева трудово обезщетение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
По отношение на вноските, за които ищецът бил поканил извънсъдебно ответника, в
размер на остатъчната сума от 16 000 лева по поканата, счита, че поканата за доброволно
изпълнение представлявала валидно основание за начисляване на обезщетение за забава в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2 756,57 лева от
дата 09.02.2024 г., а именно датата, на която длъжникът бил изпаднал в забава по поканата за
доброволно изпълнение, до датата на подаване на настоящата молба в съда.
Моли съдът да осъди „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ - СТАРА
ЗАГОРА“ ЕАД да заплати на М. М. сумата в размер на 47 500 лева, съгласно Допълнително
споразумение от 18.09.2023 г. към Трудов договор от 01.07.2023 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на дължимата сума, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 2
756,57 лева, представляваща законната лихва за забава, начислена върху част от главницата в
размер на 16 000 лева, от 09.02.2024 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
19.05.2025 г.
Моли също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца всички направени по
настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът твърди, че след прекратяването на трудовото правоотношение между
него и ищеца, на 18.09.2023 г. били сключили допълнително споразумение към трудов
договор между същите страни от 01.07.2023 г.
Поддържа, че застъпеното становище не отговаряло на правната и фактическа
действителност. Действително било налице сключено валидно споразумение между
страните по настоящето производство, озаглавено „Споразумение за взаимно прекратяване",
но по никакъв начин, изследвайки съдържанието на споразумението не можело да се
установи, че последното било към споменатия Трудов договор, както се твърдяло в исковата
молба.
Сключеното споразумение съставлявало самостоятелен договор по смисъла на ЗЗД, с
който страните потвърждавали прекратяването на трудовото правоотношение и очертавало
параметрите на своите последващи отношения, които по никакъв начин не можели да бъдат
определени като трудови по смисъла на чл. 61 КТ.
2
Моли съдът да установи, че исковете са неоснователни, необосновани и недоказани,
като вземе предвид изложените факти и аргументи и представените по делото
доказателства.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените от М. М. искове
като недопустими, а в условия на евентуалност като неоснователни, необосновани и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, като в писмена молба от
пълномощника си адв.К. поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените
искове, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, представляван от пълномощника адв.Р., оспорва
иска и моли да бъдат отхвърлени изцяло исковете на ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от представените и приети като доказателства по
делото, съдържащи се личното трудово досие на ищеца при ответника Договор за наемане
на професионален помощник ***** от 01.07.2023г., акт за прекратяване на трудов договор
между ***** и футболен клуб по взаимно съгласие от 18.09.2023г., Заповед №
18/18.09.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, връчена
на ищеца на 18.09.2023г., споразумение за взаимно прекратяване от 18.09.2023г., декларации
и уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, удостоверение за регистрация от 03.07.2023г. пред НАп –
ТП Пловдив справка за приети и отхвърлени уведомления от НОИ, ищецът е сключил
договор с ответния клуб на 01.07.2023г., действието на който е било прекратено на
18.09.2023г., страните по него са постигнали споразумение, с което уреждат финансовите
взаимоотношения между тях, съгласно което ответникът се задължил да заплати на ищеца
обезщетение от 51 500 лева – на първите 10 равни вноски от по 5000 лева и една вноска от
1500 лева /до 10.06.2024г. или докато ищецът си намери работа в друг клуб/, с периодичност
на падежите на вноските – на 25-то число на месеците от септември 2023г. до 25.07.2024г.
включително.
Договорът между страните е прекратен при условието на чл.10.1.I, представляващо
изключение от общия случай за невъзможност за едностранно прекратяване на договора по
време на сезона и преди изтичане на срока му, а именно – по взаимно съгласие на страните.
По делото е представена покана – в заверен препис на български език, в която
Г.А.А./*****/ и М. М. /***** *****/ твърдят, че са подписали с футболен клуб „Берое Стара
Загора“ „редовен договор, който предвиждаше плащане на уговореното обезщетение на 11
месечни части, считано от юли 2023г.“ и „срещу горепосоченото договорно задължение сте
извършили плащането само на сумите, отнасящи се за месеците юли и август 2023г, - Не са
платени месечните суми за септември, октомври, ноември и декември 2023г.“, като
приканили ответния футболен клуб да извърши необходимото дължимо плащане на сумите
в 14 дневен срок от получаване на поканата.
3
В исковата молба се твърди, че след получаване на поканата са заплатени на ищеца
още 4000 лева, като съдът счита, че от ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че всъщност заплатената от ответника сума по споразумението е в размер на
14 000 лева – две месечни вноски от по 5000 лева за месец юли и месец август 2023г.
/посочени като платени в поканата за доброволно изпълнение/ и сумата от 4000
лева/посочена в исковата молба като платена на ищеца след изпращането на поканата за
доброволно плащане/. След съобразяване на направеното по делото признание от ищеца за
настъпване на неблагоприятни за него факти – заплащането на две вноски от по 5000лева
преди изпращане на поканата и сума от 4000лева след нейното изпращане, следователно по
споразумението остава за плащане сумата от 37 500 лева, които следва да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 19.05.2025г. до окончателното заплащане на сумата.
По отношение на търсената лихва за забава за периода от 09.02.2024г. до 19.05.2025г.
върху сумата от 16 000 лева, съдът счита, че не се установи от ангажираните по делото
доказателства поканата да е достигнала да ответния футболен клуб. От представеното по
делото копие от разписка за приемане на кореспондентска пратка, извършено в офис на
„Български пощи„ЕАД в град *****, на 25.01.2024г., се установява, че същата е изпратена до
БФС-Централа, с адрес на получател 1000 София Ц, *****, като не се установява същата да
е достигнала до и да е получена от ответния Професионален футболен клуб Берое – Стара
Загора. В случая обаче са приложими разпоредбите на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.1, изречение
първо ЗЗД – при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, а когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – т.е. при
определени падежи на всяка от дължимите за плащане месечни вноски за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2023г., съответно 25-и октомври 2025г., 25-и
октомври 2023г., 25-и ноември 2023г. и 25-и януари 2024г. към сочената в исковата молба
като начална дата на претенцията за лихва 09.02.2024г., дължимостта на всяка една от тези
четири вноски вече е била настъпила, като от страна на ответника не са ангажирани
доказателства за плащането на по-голяма част от сумата от твърдените от ищеца 4000лева от
общо претендираните с поканата 20000лева, следователно за тази сума от 16 000лева,
дължимата за периода от 09.02.2024г. до 19.05.2025г. лихва за забава е в размер на
2833,09лева, които съдът изчисли служебно. Тъй като претенцията за лихва в случая е по-
малка по размер и в хода на производството не е предприето увеличение на иска за
обезщетение за забава, то следва същата да бъде уважена изцяло–до общо търсените 2756,57
лева.
Съдът счита, че следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
незаплатения остатък от уговореното обезщетение в размер на 37500 лева, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
заплащане на сумата, като в останалата част до размер на общо търсените 47500лева
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат, съразмерно на
уважената част от предявените искове. В случая е направено възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение – сочено от ищеца като такова в размер на 6000 лева по
представения договор за правна защита и съдействие от 25.04.2025г., като съдът счита, че
4
следва да уважи направеното възражение за прекомерност и да определи адвокатско
възнаграждение в размер на 4670,52лева съгласно правилото на чл.7, ал.2, точка 4 от
Наредба 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа лева. При това положение
в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата от 3741,18лева, представляваща
частта от дължимото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат поставени в тежест на ищеца частта от
направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, като в случая по делото не са представени доказателства за направени от ответника
такива разноски – липсват списък на разноските и договор за правна помощ на
пълномощника на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на РС – Стара Загора дължимата държавна такса от 1610,26лева.
Присъдените в полза на ищеца суми следва да бъдат платени по посочената банкова
сметка на пълномощника на ищеца – адв.С. К. – IBAN *****.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ–СТАРА ЗАГОРА”ЕАД,
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, площад Берое, Стадион Берое,
Административна сграда, ЕИК *********, представлявано от Мигел Едуардо Коисет ДА
ЗАПЛАТИ на М. М., гражданин на *****, родена на *****г., притежаващ паспорт на
Република ***** *****, валиден до *****г., съдебен адрес чрез адв.С. К. от АК-Варна,
гр.Варна, ул.”Мусала” № 2, ет.1, ап.1 сумата от 37500лева/тридесет и седем хиляди и
петстотин лева/, представляваща неизплатена част от уговореното между страните
обезщетение по споразумение за взаимно прекратяване от 18.09.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2025. до
окончателното й изплащане; сумата от 2756,57лева/две хиляди седемстотин петдесет и шест
лева и 57 стотинки/ лихва за забава върху сумата от 16000лева, представляваща
незаплатената част от дължимите четири месечни вноски по споразумение за взаимно
прекратяване от 18.09.2023г. – за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023г.
за периода от 09.02.2024г. до 19.05.2025г., както и сумата от 3741,18лева/три хиляди
седемстотин четиридесет и един лева и 18 стотинки/, представляващи частта от направените
по делото разноски от ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение по
споразумение за взаимно прекратяване от 18.09.2023г. в частта над присъдените 37500лева
до общо търсените 47500лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по банкова сметка на
пълномощника на ищеца – адв.С. К. - с IBAN *****.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ–СТАРА ЗАГОРА”ЕАД,
5
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, площад Берое, Стадион Берое,
Административна сграда, ЕИК *********, представлявано от Мигел Едуардо Коисет, ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Стара Загора, сумата от 1610,26лева/хиляда шестстотин и десет лева и 26стотинки/дължима
държавна такса за уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните му пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6