№ 16600
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110122510 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. С. М. – У., ЕГН
**********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот – Апартамент № 35,
находящ се в *** с присъединен абонатен № ***, с която моли съда да осъди ответника да
му заплати следните суми: 444,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 64,78 лв., представляваща
обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г.; сумата от 25,92
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.04.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 5,34 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот –
Апартамент № 35 , находящ се в *** с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно
топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
1
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението
на топлинна енергия било извършвано от „Нелбо“ АД съобразно сключения между това
дружество и СЕС /сграда в етажна собственост/ договор. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 ответникът Е. С. М. – У., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез особен представител адв. В. Л., с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва, че е собственик на процесния имот. Оспорва да е ползвал
услугите на ищеца. Оспорва да е канен надлежно да плати, поради което не е изпаднал в
забава. Прави възражение и за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение – „Нелбо“ АД,
изразява становище за основателност на предявените искове. Представя изисканите му
доказателства относно извършеното дялово разпределение и отчета на уредите в имота.
Счита, че количеството ТЕ, припадащо се на имота от ТЕ отдадено от сградната инсталация
е определено правилно и в съответствие с относимите към този период нормативни
изисквания регл. в ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020 г.
В открито съдебно заседание ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа исковете и моли съдът да ги
уважи. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Ответникът чрез особения представител адв. Л., изцяло поддържа представения
отговор на искова молба. Моли съдът да се произнесе като съобрази възраженията от ОИМ и
въз основа на събраните доказателства.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са осъдителни искове, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати
суми на ищеца, представляващи стойност топлинна енергия и услуга по дялово
разпределение, както и мораторни лихви върху тях.
За да бъдат уважени исковете с правно квалификация чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
възложено да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден договор
2
при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик или ползвател
на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
Във връзка с възражението за давност ищецът следва да докаже, ако твърди да са
настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на
давността, за които до момента не се сочат доказателства.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички останали заявени в отговора правоизключващи
възражения.
По исковете с правно квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията
й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
От представените от ищеца и неоспорени от ответника, нотариален акт за собственост
на апартамент по чл.55 г от ЗПИНМ № 126/01.09.1969 г. се установява, че Р. М. Г. и С. В. М.,
са станали собственици на апартамент № 35, ***, стари адреси идентични с настоящия - ***
и *** (съгл. прието удостоверение за идентичност на адес, на л.9-14 от делото).
От представените по делото 2 бр. удостоверения за наследници /на л.15-17/ се
установява, че С. М. /починал на 03.06.1981 г./ и Р. Г. /преживяла съпруга, починала на
19.06.1995 г. като вдовица/ след смъртта си са оставили като техен единствен наследник
дъщеря си Е. С. М. – У. /настоящ ответни/
На 03.12.1998 г., лично ответника Е. М. е подала до ищцовото дружество молба-
декларация, съгласно която е заявила желание на нейно име да бъде открита партидата за
топлоснабдения имот, представляваща Апартамент № 35, находящ се в гр. София, ***, като
е посочила, че семейството й се състои от 1 член, а жилището ще използва за жилищни
нужди на семейството си (л.13 от делото).
Следователно от писмените доказателства по делото се установява безспорно, че към
момента на предявяване на исковата молба и в процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ответникът е собственик на процесния имот и в това си качество се явява се
явява и потребител на ТЕ и ще следва да отговаря за задълженията за доставената и
3
потребена в имота й ТЕ.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е единствен собственик на процесния
апартамент. Ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153
ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответникът е страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължи цената на доставената топлинна енергия.
От приетите по делото доказателства се установява също, че процесния апартамент,
през периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е бил с непрекъснато топлоснабдяване, като
дяловото разпределение на ТЕ за ЕС е извършвано от ФДР „Нелбо“ АД. Приети са
доказателства, че през процесния период имота е описан като необитаем съгл. КП от 2022 г.
В съответствие с това, за абоната разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено
съгл. зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредбата за
топлоснабдяването от 12.03.2020 г., действала през процесния период, кат за имота „сградна
инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 145 куб. м. и този на ЕС
– 7036 куб.м. На абоната не е разпределяна ТЕ за БТВ и за отопление. Тоест,
разпределената ТЕ за сградна инсталация е в съответствие с нормативната уредба,
регламентираща топлоснабдяването и отчитането му, относима към процесния период, което
се установява и от приетото без възражения заключение на СТЕ, което съдът изцяло
кредитира, като обективно и компетентно дадено.
За процесния период не е извършван редовен отчет на уредите в имота, тъй като видно
от становището на ТЛП /на л.81/ информацията относно актуалното състояние на
вътрешната инсталация на апартамента през процесния период е за липса на присъединени
отоплителни тела към разклоненията на общата отоплителна инсталация и наличие на
затапена щранг-лира за топла вода.
По делото са приети 2 бр. ОФ № **********/30.06.2022 г. и № **********/30.06.2023
г., видно от които за отоплителен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. фактурираната
стойност за доставена ТЕ е в размер на 196,72лв. (по прогнозни данни), а след
изравняването абоната дължи доплащане на сума от 248,14 лв., а за следващия отоплителен
сезон от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер на
261,47лв. (по прогнозни данни), а след изравняването абоната дължи сума от 196,28 лв.
Видно от приложените от ищеца и ТЛП доказателства – индивидуална справка за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № ***–1 бр.; констативен протокол за
неосигурен достъп за отчет – 1бр., /неоспорени от ответника/; документи за връчване на
изравнителни сметки се установява, че разпределението на топлинна енергия на абоната
през процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение,
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването.
Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно фактурираното от ищеца и
след съответното изравняване, въз основа на изготвената от ФДР Справка за използвана
топлинна енергия.
4
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът напълно
кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното заключение се установи, че
твърдяната в исковата молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на
изготвеното от ФДР дялово разпределение. Съгласно експертизата прогнозно фактурираното
количество ТЕ е в размер на 458,18 лв. за двата отоплителни сезона, вкл. в процесния
период, а след изравняването, дължимата от абоната стойност на потребена ТЕ възлиза на
435,84 лв.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ТЕ на ответника М., като
собственик на процесния апартамент и потребител на ТЕ на процесния имот, с оглед
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че на ответника Е.
М., на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в
сграда, в режим на етажна собственост, и при отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и 1 бр.
изравнителна сметка за сезон. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия, са съответни на отчетената и разпределена от „Нелбо“ АД, при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период. От заключението на СТЕ пък става ясно, че
сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот е с непрекъснато топлоподаване
през целия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., а общия топломер в АС е отчитан
ежемесечно. Уредът е от търговски тип, преминал е съответните метрологични проверки,
съгласно Наредбата за измерванията, като отчислените технологични разходи са изчислени,
съгласно действащата методика и са за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени по-
горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, съдът приема, че се
установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Е. С. М. – У., в качеството
си на единствен собственик по наследство на топлоснабдения имот – Апартамент № 35,
находящ се в *** с присъединен абонатен № ***, да е потребител на доставяната до имота
топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да е обвързана от облигационни
отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен
при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през процесния период
2021-2023 г. услугата „дялово разпределение“ от страна на ФДР „Нелбо“ АД.
От представените документи, касаещи разпределението на ТЕ в имота, се установява,
че действително в сградата, в която се намира апартамента, собствен на ответника, е
извършвана дейност по топлинно счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните
уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния
5
имот е било извършвано от ТЛП на ищеца - „Нелбо“ АД, като в края на отоплителния сезон,
абоната не е осигурявал достъп за ежегодния реален отчет на уредите и разпределителите
им, но ФДР е установила, че в имота през процесния период няма вътрешна отоплителна
инсталация, нито уреди, подлежащи на отчет, а самия апартамент е необитаван през целия
период, поради което за него е разпределяно единствено количеството ТЕ отдадено от
сградната инсталация, което се установява по емпиричен път.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, начисленото от ищеца количество ТЕ за
имота на ответника е правилно определено и отговаря на нормативните изисквания,
действащи през процесния период и възлиза на претендираното от ищеца с ИМ.
Съобразно заключението на ССчЕ, кредитирано от съда, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., прогнозно фактурираните от ФДР суми за ТЕ, начислени по партидата на
абонатен № *** за топлофицирания имот, са на обща стойност 458,19 лв. с ДДС, като от тях
следва да се приспадне резултатът от въведените с ДИ/КИ изравнителни сметки, който е
сума за възстановяване на абоната в размер от -13,77 лв. Така общо дължимото от абоната за
периода количество ТЕ, възлиза на сумата от 444,42 лв. Вещото лице не е установило за
процесния период да има разлика в цената на ТЕ, одобрена от ДКЕВР, която да следва да се
приспада. Така крайния резултат от изравняването или общо дължимата сума за ТЕ за
процесния отоплителен сезон възлиза на 444, 42 лв., колкото претендира и ищеца с ИМ.
Ответникът, въпреки възложената му доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, че е платил процесната сума.
С оглед възприетото по-горе и при посочената установеност, съдът намира, че всички
заявени от ответника в ОИМ възражения – че не е собственик и не е ползвал услугите на
ищеца, са неоснователни.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на иска, касаещ заплащането на
доставената ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника, в срока
по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност за част от
процесните вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
6
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба в съда, в случая на 17.04.2024 г. В този
смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви
са погасени за месечните вноски с падеж преди 17.04.2021г. С исковата молба ищецът
претендира установяване на вземания след тази дата, а именно от 01.05.2021 г. предвид
което въведеното от ответницата възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност, се явява изцяло неоснователно. Това се установява и от приетото без възражения от
страните, заключение на ССчЕ, съгласно което всички процесни вземания на ищеца са
станали изискуеми след 17.04.2021 г. и не се установява по делото да се претендират
погасени по давност суми.
Следователно и въведеното от ответника възражение за погасяване на част от
вземанията на ищеца по давност, също се явява неоснователно.
По иска с пр.основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията
Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г.,
на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Е. С. М.. С разпоредбата на чл.33, ал.2
от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат
задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ,
изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая
важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му
топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на
доставената ТЕ през м.05.2021г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца,
за който се отнася или до 15.07.2021 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху
тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2021/2022 г. към
30.06.2022 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. до
14.09.2022 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение
7
на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно заключението на в.л. по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло в тази му част,
дължимото обезщетение за забава върху задълженията на ответника по ОФ №
**********/30.06.2022 г. и № **********/30.06.2023 г. за посочения в ИМ период от
15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., възлиза на сумата от общо 64,78 лв., колкото се претендира от
ищеца.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ФДР „Нелбо“ АД документи, касаещи дяловото разпределение в
имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника М., се установява, че
действително за собствения на ответника апартамент, е извършвана дейност по топлинно
счетоводство. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. №
*** /на л.27/ и заключението на ССчЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от
съда, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение от ФДР за претендирания от ищеца период от м.05.2021г. до м.04.2023 г.
възлиза в общ размер на 25,92 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в
процесния период ищецът е начислил на ответника общо 24 бр. месечни такси за отчитане
на уредите за дялово разпределение в размер от между 1,20 лв. до 1,41 лв./месечно, като за
целта е издавал и месечни фактури. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в
период на погасителна давност.
Ответникът М. не е представила доказателства за плащане на дължимата сума, поради
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“, която същата не е
заплатила в срок, следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от
25,92 лв.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства
какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се
дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника,
кредитора следва да е отправил нарочна покана, съгл. чл.84 от ЗЗД. По делото няма
доказателства за отправена такава към ответника М., поради което съдът приема, че иска за
обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР следва да се отхвърли изцяло като
недоказан или за сумата от 5,34 лв.
При горната доказателствена установеност и частична непълнота, с оглед указана
8
доказателствена тежест за ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД за частично основателни и доказани, до
установените по-горе размери, по отношение на ответника М., а именно до размер от 535,12
лв. и за неоснователен до размер от 5,34 лв. касателно претендираната мораторна лихва
върху главницата за ДР.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата молба е частично основателна и
ответника Е. С. М. - У., ЕГН **********, гр. София, *** следва да бъде осъдена да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, *** сумата от 444,42
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г.
до м. 04.2023 г. в имот с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане, за сумата от 64,78 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. - 21.03.2024
г. и сумата от 25,92 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г. Предявения срещу ответника иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5,34
лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.07.2021 г. -
21.03.2024 г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът не представя списък с разноски по чл.80 ГПК, но претендира такива. От приетите
по делото доказателства се установява, че ищеца е извършил съдебни разноски в общ размер
от 1000 лв., за които представя доказателства: 100.00 лева държавна такса; 600 лв. –
депозити за експертизи и 300 лв. – депозит за особен представител, като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя да му се дължи в
минимален размер от 100 лв., при липсата на фактическа и правна сложност на делото. Така,
от общия размер на доказаните разноски от 1100 лв., на ищеца съобразно с уважената част
от исковете се следват такива до размер от 1089,13 лв. На ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете, също се следват разноски, но такива по делото не се
установява да са извършени.
Така мотивиран, Софийския районен съд, 164-ти състав, на осн. чл.235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Е. С. М.
- У., ЕГН **********, гр. София, *** в качеството й на собственик, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, *** сумите от:
-444,42 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от
м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. в топлоснабден имот – Апартамент № 35 , находящ се в *** с
присъединен абонатен № ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане;
-64,78 лв., обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за периода от
15.09.2022 г. - 21.03.2024 г. и
-25,92 лв., такса за дялово разпределение, дължима за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
********* срещу ответника Е. С. М. - У., ЕГН ********** иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от
9
5,34 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение,
дължимо за периода 15.07.2021 г. - 21.03.2024 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. С. М. - У., ЕГН **********, гр. София, ***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, *** сумата
от 1089.13 лева (Хиляда осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки), представляваща
съдебни разноски по гр. д. № 22510/2024 г. по описа на СРС, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „НЕЛБО“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ***, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10