РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Червен бряг 09.10.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 386 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по  чл.79, ал 1 от Закона за задълженията и договорите

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати дължими суми по облигационно правоотношение между страните породено от ползването ***услуги за недвижим имот в ***от *** със седалище и адрес на управление: *** срещу Г.С.О., с ЕГН **********,*** по която е образувано гр.д.№ 386 по описа за 2019 г. на съда.

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати сума в размер на 295.25 лв., /двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи съответни на неговия дял от неизпълнено задължение от наследодателя на ответника по договор за предоставени ВиК услуги, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Молят да им бъдат заплатени направените по делото разноски, а именно: 50,00/петдесет/ лева  държавна такса, сумата от 100,00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2` т. 1 от Наредба № 1 от 09.01.2009 г., посл. изм. от 01.04.2014 г. на Висшия адвокатски съвет, за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ИЩЕЦЪТ редовно призован се представлява от юк. А., с пълномощно по делото, който от името на доверителя си поддържа исковата молба.Позовава се на писмени доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован в първото по делото заседание се явява лично. Завява, че ще плати задълженията си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК,  прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищецовото дружество и ответника са съществували облигационни правоотношения свързани с притежаван по наследство от ответника недвижим имот в ***и предоставени от ***услуги и Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД искът се явява допустим.

От обсъдените доказателства съдът прие, че предявеният иск е допустим. Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :

Съдът, след преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства и изразените становища на страните, намери от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, която урежда исковите производства, свързани с неизпълнение на договорни задължения дава възможност на изправната страна по едно облигационно, договорно отношение да търси от неизправната или реално изпълнение на неизпълненото облигационно задължение, или да търси обезщетение за неизпълнение, или да търси и двете заедно.

Между страните не се спори, че между ищецовото дружество и ответника са съществували облигационни правоотношения свързани с притежаван по наследство от ответника недвижим имот в ***и предоставени от ***услуги.   

Безспорно е и изпълнението на задължението от страна на ищеца, който е предоставил на ответника ВиК услуги в периода 08.07.2014 г. – 22.03.2017 г. За посочения период изразходваната, но незеплатена вода дължима от ответника е в размер на 295.25 лв., /двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/. При установено наличие на облигационно правоотношение и изпълнение на задължението от страна на ищеца, върху ответника е задължението да докаже изпълнение на насрещното си задължение – заплащане на сумата от 295.25 лв., /двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/. Доказателства в тази насока по делото не са представени. С оглед на това, искът се явява основателен, доказан и като такъв, следва да бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

В чл. 6, т. 2 от Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите от област Враца, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), с Решение № ОУ-019/09.06.2006 г. е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл. 31, ал.2 - в 30 дневен срок след датата на  фактуриране.

Разпоредбата на чл. 42 от същите условия предвижда, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

С оглед на така действащата нормативна уредба се налага извода, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото дружество количеството потребена вода и стойността на ползваните канализационни услуги, консумирани в жилището му.

По делото безспорно се установи, че ищеца дължи на ответника за процесния период сумата от 295.25 лв., /двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/.

По разноските:

При този изход на делото в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото, съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно: 50,00/петдесет/ лева  държавна такса, сумата от 100,00/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2` т. 1 от Наредба № 1 от 09.01.2009 г., посл. изм. от 01.04.2014 г. на Висшия адвокатски съвет, за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД Г.С.О., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 295.25 лв., /двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи неизпълнено задължение по предоставени ВиК услуги за периода 08.07.2014 г. – 22.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Г.С.О., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА *** със седалище и адрес на управление: *** направените по делото разноски в размер на 150,00/сто и петдесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: