№ 34290
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110100140 по описа за 2023 година
По молбата по чл. 248 от ГПК
Молбата е в срок, същата е допустима.
Ответникът е изразил становище по искането за изменение на решението по
отношение на присъдения адвокатско възнаграждение, като счита последното искане
за неоснователно.
Молбата е подадена от адвокат ......., вписан в регистъра БУЛСТАТ под № ......,
представляващ Д. Д. Г.. Ищецът иска изменение на постановеното по делото решение, като
му се присъдят всички направени разноски по делото в размер на 305 лв., включващи
държавна такса от 130 лв. и депозит за вещо лице в размер на 175 лв.. Освен това, се иска
изменение на определения адвокатски хонорар от 250 лв. на 480 лв. с ДДС.
При разглеждане на събраните по делото доказателства, съдът констатира, че ищецът е
заплатил държавна такса и депозит за вещо лице, както е посочено в молбата, представен е
списък, но не е присъдено последното. Поради това, съдът намира, че молбата в частта за
присъждане на тези разноски е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на искането за увеличение на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че
присъденият хонорар от 250 лв. с включен ДДС е справедлив и отговаря на фактическата и
правна сложност на делото. Съдът е преценил, че независимо от броя на предявените искове,
присъдената сума е съответна на положения адвокатски труд.
Съоразно подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл, които настоящия съдебен състав споделя напълно
и се придържа, а именно: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
1
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случая
уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до
пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест, която е
несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален
интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС съдът не следва
да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по настоящото дело
адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото,
проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания материален интерес.
По отношение на възражението на ищеца, че следва да се опредли горното съобразно
броя на предявените искове, съдът намира следното:
Предметът на двете претенции е различен. Първата цели да установи, че цялата
сделка е нищожна, тъй като противоречи на императивни норми на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
Втората е да се върне това, което е надплатено по нея (обикновено това означава
всичко различно над получената сума - арг. от чл. 23 от ЗПК).
Подобно съединяване на искове (установителна пълна претенция и осъдителна) при
положение, че доводът за нищожност на сделката може да бъде и част от мотивацията на
осъдителната претенция, е допустимо, макар че по-скоро излишно (целта обикновено е
оскъпяване на производството, а от там и на разноските).
2
В тази ситуация следва да се съобразят няколко обстоятелства:
тези искове са масови - както исковата молба, така и отговорът, са по-скоро бланкетни,
въпреки обемите им;
вторият иск първоначално е бил е частичен и за това обяснението е неяснота какво
точно е платено; и
недопустимата от юридическа гледна точка практика на дружества, като ответното, да
предоставят малки средства при подобни условия.
Съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като нормативният акт е съобразен по-скоро като насока, с
оглед практиката на ЕС, за положения труд от страна на адв. Милев би следвало да е 250
лева (арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и О. на СГС от 10.01.2024г. ч.гр.дело
№ 14143/2023г.). Точно толкова е определената сума и от съда, порди което съдът не счита,
че следва да го изменя.
Воден от горното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат ....... в частта за изменение на присъдения адвокатски
хонорар, с която се иска присъждане на сума над 250 лв. с включен ДДС. до 480 лв. с вкл.
ДДС.
ДОПЪЛВА решението с Рег.№ 12723 / 30.06.2025 , постановено по гражданско дело №
20231110100140 по описа на Софийски районен съд, 34-ти състав, за 2023 г. , като:
ОСЪЖДА „......“ ЕООД, с ЕИК ........., да заплати на Д. Д. Г., с ЕГН .........., сумата от 305 лв.,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3