№ 20678
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110141633 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Л. Б., АК – София, със
съдебен адрес в ... против „Профи Кредит България“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителя С.Н.Н..
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № 40018590245 от 18.07.2023 г., по силата на който
„Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на ищцата в заем сумата от 1 200 лв. при
фиксиран ГЛП от 41 % и ГПР от 48,58 %, т.е. общо дължимата сума е в размер на 1 595,88
лв., като сумата включвала главница и лихва. След сключването на договора Е. М. е
разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 2 843,88 лв. за погасяване на кредита, като
освен главница и лихва са включени и такси за допълнителните услуги - Фаст, която
предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и Флекси, която
предоставя право на промяна на погасителния план на кредита.
В исковата молба се излагат подробни доводи, че договорът за паричен заем е
нищожен като противоречаващ на императивни правни норми и съдържащ неравноправни
клаузи.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на Е. М. обосновава
правния интерес от предявяването на обективно съединени искове за прогласяване на
нищожността на договор за потребителски кредит № 40018590245 от 18.07.2023 г., както и
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника суми, надвишаващи
главницата от 1 200 лв. При условията на евентуалност ищцата предявява иск за
прогласяване на нищожността на клаузите, регламентиращи заплащането на възнаграждение
за услугите Фаст и Флекси.
С исковата молба ищцата моли за събиране на писмени доказателства и за допускането
и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
За датите на откритите съдебни заседания процесуалният представител на ищцата
депозира писмени молки, с които заявява, че поддържа иска и направените доказателствени
1
искания. Не сочи допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни. Твърди, че процесният договор отговаря на изискванията на
чл. 10 ал. 1 от ЗПК, както и на специалните изисквания на закона за действителност. Твърди,
че ГЛП и ГПР, предвидени в договора са съобразени с императивното изискване на чл. 19
ал. 4 от ЗПК, като сочи, че липсват основания размерът на възнаграждението за
допълнителните услуги по договора за паричен заем да бъде включен при определянето на
ГПР по договора. Сочи, че дори да е посочен грешен размер на ГПР, това не води до
недействителност на договора. Излага съображения за липса на твърдяните в исковата молба
пороци на клаузите, регламентиращи заплащането на възнаграждение за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и сочи, че ищецът е ползвал същите.
С отговора ответникът не прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител. Представя писмени становища, с които поддържа направените в отговора
възражения. Не ангажира доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени е иск с правно основанир чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.10а ЗПК,
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
За уважаване на исковете по по чл. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 ЗПК, в тежест
на ищеца е да докаже, че между Е. А. М., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“
ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 40018590245/18.07.2023 г. с
посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че клаузите за такса „Фаст“/ и
„Флекси“ са нищожни на посочените основания.
Страните не спорят, а и видно от приложения като писмено доказателство Договор за
потребителски кредит № 40018590245/18.07.2023 г., се установява, че между същите е
сключен Договор за потребителски кредит № 40018590245/18.07.2023 г., по силата на който
„Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил в заем на Е. А. М. сумата в размер на 1 200
лв. срещу задължението да го върне на 18 месечни вноски, всяка в размер от 88,67 лв., при
фиксиран ГЛП 41,00 % и ГПР 48,58 %.
В договора е уговорено предоставянето на изрично поискани от кредитополучателя
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като на ищеца било начислено възнаграждение за
допълнителните услуги в размер на 480 лв. (за услугата „Фаст“) и на 768 лв. (за услугата
„Флекси“). Възнаграждението за допълнителните услуги е платимо на вноски, заедно с
погасителните вноски по договора за кредит, 69,34 лв.
Съгласно т. 15 от Общите условия закупуването на пакет от допълнителни услуги
може да осигури съответно право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, право на отлагане на вноски, право на намаляване на погасителни
вноски и промяна дата на падеж.
Доколкото в настоящия случай кредитното правоотношение е такова по договор за
потребителски кредит, т.к. същият е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП –
кредитът е предоставен на физическо лице и липсват данни това да е извършено във връзка с
неговата търговска или професионална дейност, отношенията, произтичащи от договора
попадат в приложното поле на регулацията на ЗПК. Страните по този договор са
потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Тъй като процесният
договор за кредит попада в обсега на ЗПК, същият следва да отговаря на императивните
разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да
2
съдържа договорът за кредит. Договорът е сключен в предвидената в закона / чл. 10, ал. 1
ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част
от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са
императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Уговореното възнаграждение в договора за допълнителни услуги, разписани
детайлно и в т. 15 от Общите условия към договора се дължи за приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и
възможност за смяна на дата. Тази разпоредба от договора противоречи на посочената норма
на закона – чл. 10а ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелства кредитора, като предвижда получаването на възнаграждение, което не
се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са
предоставени, нито клаузата уговарящ плащането на възнаграждение по закупения пакет за
допълнителни услуги, да е индивидуално уговорена,
Ето защо съдът приема процесната клауза е нищожна поради липса на основание и
съгласие на страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било
допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и
по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на
законната лихва. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и таксата за допълнителни
услуги, която е сигурна печалба за кредитора.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не дават възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото
същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за
допълнителни услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и като
сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна
вноска.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че размерът на
ГПР при включени всички задължения по кредита – главници, лихви и допълнителни услуги
е 163,184 %.
Следователно действително прилаганият ГПР не отговаря на записания в процесния
договор / 48,58 %/, доколкото за изчисляването му не е взета предвид стойността на
вземането от 1248,00 лв., формално уговорено като допълнително възнаграждение за
услугите „Фаст“ и „Флекси“. Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент. С включването му размера на ГПР става 163,184 %,
надвишаващ над законовия максимум от 50 %.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
3
10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл. 22 ЗПК.
С оглед установената недействителност на клаузите, с които е уговорено
предоставянето на процесните допълнителни услуги и във връзка с нормата на чл. 143 ЗПП,
предявеният иск по чл. 26, ал. 1 , предл. трето ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде прогласена нищожността на клаузата, уреждаща заплащане на възнаграждение на
допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги.
По разноските:
С оглед изхода и предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от задължението
за заплащане на държавни такси и разноски и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 113,77 лв. и възнаграждението, заплатено на вещото лице в размер на 300
лв.
В производството ищецът е бил представляван безплатно от адв. Л. К. Б. съгласно
Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 78 от делото. Поради което и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Л. К. Б. следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска, предявен от Е. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Профи Кредит България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Средец, ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано от управителя С.Н.Н. ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за
потребителски кредит № 40018590245, сключен на 18.07.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано от управители С.Н., Я.Ч. и Н.Л. да заплати на адв. Л. К. Б. сумата от 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото на Е. А. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от управителя С.Н., да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
413,77 лв., представляваща дължима по производството държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, от чието заплащане ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4