Определение по ЧГД №5884/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24874
Дата: 17 юни 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20241110105884
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24874
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110105884 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



17.06.2024 г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
17.06.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров

като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №5884 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на
кредитора ***, срещу Г. П.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника надлежно и в
срок е подадено възражение по делото с аргументи за погасяване по давност на дълга
С Определение от 22.03.2024г., получено на 11.04.2024г. от представител на заявителя,
са дадени указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен
1
срок, считано от получаване на съобщението кредиторът може да предяви иск относно
твърдените от него вземания, като представи доказателства за това по делото. На заявителя
са указани процесуалните последици при неупражняване на процесуалното си право в
законен срок да предяви по исков ред претенцията си.
В едномесечния срок заявителят не е представил доказателства по делото, че е
предявил съдебен иск за процесното вземане. На основание чл.415, ал.5 от ГПК в случай, че
заявителят не представи доказателства за предявен в срок иск издадената заповед за
изпълнение се обезсилва и се прекратява производството по делото.
По искането за заплащане на разноски в подаденото възражение съдът намира
следното:
В гражданския процес отговорността за разноски се изразява в правото на страната,
спрямо която неоснователно е бил инициран граждански спор, да иска заплащане на
направените от нея разноски, както и съответно в задължението на насрещната страна да
заплати тези разноски. Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът разглеждащ
иска за съществуването на вземането, оспорено чрез възражение в заповедното
производство, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора съдът разпределя отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Разпоредбите на закона
обвързват съдебния състав да се произнесе по въпроса за разноските в акта, с който
приключва делото, при направено своевременно искане в тази насока. При непредявяване на
иск за съществуването на вземането от заявителя съдът по исковото производство не може
да бъде сезиран, поради което актът, с който приключва делото е този, с който се обезсилват
издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състава намира, че заповедното производство е специално
съдебно производство, предхождащо исковия процес, чиято цел е да установи дали
предявеното вземане се оспорва или не. В хипотезата на подадено в срок възражение срещу
издадена заповед за изпълнение и при липса на сезиране от заявителя на исков съд с иск за
съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, заявителят следва да понесе
отговорността за сторените от насрещната страна разноски в проведеното заповедно
производство. Видно от представения с подаденото възражение препис на договор за правна
защита и съдействие са направени разноски от длъжника във връзка с издадената заповед за
изпълнение. При подадено възражение от длъжника заявителят следва да установи съдебно
правата си по исков път и оглед изхода на правния спор да бъде разпределена отговорността
за сторените разноски. Недопустимо е претенцията на длъжника за направените разноски да
бъде поставяна в зависимост от волята на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Обратното виждане е в състояние да доведе до промяна в характера на
отговорността за разноски, разбирана като санкция за страната, която неоснователно е
предизвикала правния спор.
Така мотивиран и на основание чл.415, ал.5 от ГПК, съдът

2
О П Р Е Д Е Л И:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
08.02.2024г., издадена по ч.гр.д. №5884/2024г. по описа на СРС, 165 граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА ***, да заплати на Г. Д. П., ЕГН:**********, сумата от 400 /четиристотин/
лв., представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от определението на страните.

Районен съдия:





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3