№ 6173
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100502149 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца О. Н. Д. срещу решение № 20643 от 14.11.2024 г., постановено по гр. дело
№ 23731/2024 г. по описа на СРС, 47 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу
„Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за недължимост на сума в общ размер от 1922,19 лева, предмет
на изпълнително дело № 20198580400191 по описа на ЧСИ У.Д., представляваща вземания
по изпълнителен лист, издаден на 15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 71484/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 64 състав, поради погасяване на вземането по давност.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че предприетите изпълнителни
действия не са довели до осребряване на имущество на длъжника, поради което не са
прекъснали погасителната давност, а изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено
поради перемпция и предприетите след перемиране на делото действия са недопустими.
Въззивникът счита, че молбите на взискателя, с които се иска предприемане на
изпълнителни действия, не прекъсват давността, ако не е бил приложен поисканият
изпълнителен способ. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и
1
уважаване на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради
следните съображения:
Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
14.01.2015 г. по гр.д. № 71484/2014 г. по описа на СРС, 64 състав, е разпоредено О. Н. Д. и
В.В. Д.а да заплатят солидарно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1634,03
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2011 г. до м.
04.2014 г., ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 288,16 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.01.2012 г. – 27.11.2014 г., т.е. сумата от общо 1922,19 лв. По делото не се твърди да е
проведено исково производство и изпълнителният лист да е издаден въз основа на влязло в
сила съдебно решение, като при липсата на приложено заповедно производство и други
данни за връчване на заповедта за изпълнение следва да се приеме, че последната е влязла в
сила най-късно на деня на издаване на изпълнителния лист – 15.01.2019 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по
общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
2
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, противно на доводите
на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила,
че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В
този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от
15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др. Следователно, за уважаване на иска в
настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в
сила на заповедта за изпълнение – 15.01.2019 г., е изтекла петгодишна погасителна давност,
без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.
За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 15.01.2019 г. и
с молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 20.02.2019 г. е образувано изп. дело №
20198580400191 по описа на ЧСИ У.Д.. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична
продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово
поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37
от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
3
Следователно, с молбата на взискателя от 20.02.2019 г. за образуване на изпълнително дело
въз основа на изпълнителния лист от 15.01.2019 г. и с връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника О. Н. Д. на 25.04.2019 г. давността за вземанията не е била
прекъсната. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ
У.Д., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника,
като веднага след образуване на изпълнителното дело е изискал справки от НБД
„Население“, от Национален осигурителен институт и от НАП, които не са същински
изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала да тече с влизане в сила на
заповедта на 15.01.2019 г., е била прекъсната на 18.04.2019 г. с налагането на запор върху
вземания на длъжника О. Д. по банкови сметки и върху пенсията му, както и с извършването
на последващи действия по висящото изпълнително дело, както следва: на 01.12.2021 г. с
молба на взискателя, в която е направено искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ (запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение, опис и запор върху движими
вещи); на 13.12.2022 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника Д. по банкови
сметки; на 15.12.2022 г. с налагането на запор върху вземания на длъжника от трудово
възнаграждение към Столична община – район „Връбница“; на 08.12.2022 г. с насрочване от
ЧСИ на опис на движими вещи, както и на 24.11.2023 г. с подаване на молба от взискателя с
искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия (налагане на запор върху
пенсия и вземания по банкови сметки). Във връзка с възраженията във въззивната жалба
следва да се отбележи, че насрочването на опис представлява действие, изграждащо
избрания изпълнителен способ и представляващо активно поведение на съдебния
изпълнител, насочено към конкретно имущество на длъжника, поради което несъмнено
прекъсва давността, без оглед на обстоятелството дали впоследствие описът е бил извършен.
Противно на доводите на въззивника, давността не се прекъсва едва с осребряването на
имущество на длъжника въз основа на предприет конкретен изпълнителен способ, а с всяко
действие, което изгражда такъв способ и което показва активно поведение на взискателя или
съдебния изпълнител, насочено към принудително удовлетворяване на процесните вземания.
В този смисъл, годни да прекъснат давността са и всички молби на взискателя, с които
същият е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор
върху вземания на длъжника към банки или върху трудово възнаграждение, както и
извършване на опис на движими вещи и налагане на възбрана върху недвижим имот.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ несъмнено
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на
взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на
вземането му, без оглед на обстоятелството дали впоследствие съдебният изпълнител е
изпълнил задълженията си, като е реализирал поискания от взискателя изпълнителен способ
(в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.).
Действително, в рамките на образуваното срещу ищеца изпълнително производство е
4
налице период от две години, в който взискателят и съдебният изпълнител са бездействали и
не са предприемани активни действия, годни да прекъснат давността за оспорените вземания
– в периода 18.04.2019 г. – 01.12.2021 г. не са предприемани действия по изпълнението и е
настъпила перемпция по изпълнителното дело. Същата обаче е без правно значение за
давността и обстоятелството, че делото е било прекратено по право поради перемпция, не
възпрепятства прекъсването на давността с предприемането на изпълнителни действия
преди изтичане на давностния срок. Трайната съдебна практика приема, че това са два
различни правни института с различни правни последици. За разлика от изтеклата
погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение,
поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело (преди
изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско действие от
съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по
тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, т. 3, според което погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.
Следователно, предприетите след настъпване на перемпцията през 2021 г. изпълнителни
действия не са недопустими и валидно са прекъсналите погасителната давност за
подлежащите на изпълнение парични вземания. Ето защо, последното изпълнително
действие, годно да прекъсне давността, е подаването на молба от взискателя на 24.11.2023 г.,
а оттогава до приключване на устните състезания по настоящото дело на 01.10.2025 г. не е
изтекъл петгодишният давностен срок за оспорените вземания. В допълнение следва да се
отбележи, че считано от подаване на исковата молба по настоящото дело на 23.04.2024 г. и
по време на настоящия процес давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна практика, погасителната давност не тече, докато
трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника по аргумент от разпоредбата
на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която не изисква други условия за спиране на давността освен
висящ процес с предмет конкретното вземане, а предявеният отрицателен установителен иск
за вземането прекъсва погасителната давност, ако бъде отхвърлен. В този смисъл – Решение
№ 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., Решение № 50105 от
15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2021 г., IV г. о., Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3614/2020 г., III г. о. и др.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че считано от последното валидно
изпълнително действие, предприето на 24.11.2023 г., петгодишната погасителна давност за
5
оспорените вземания не е изтекла, поради което оспорените от ищеца вземания към
настоящия момент не са погасени по давност, а предявените отрицателни установителни
искове са неоснователни. Като е достигнал до идентични правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на
направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20643 от 14.11.2024 г., постановено по гр. дело № 23731/2024
г. по описа на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА О. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6