РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000970 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от М.С. А.С., Р.Т.,
регистрирано дружество с дружествен №38676/0, представлявано от
процесуалния пълномощник адвокат К.Ч., против постановеното решение
№260059 от 16.02.2021 г. по т.д.№408/2016 г. по описа на О.С.П..
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от М.С. А.С.
против А.-**-Г.П.** ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 73 000
турски лири, представляващи обезщетение, дължимо от ответника на
основание правото на регрес към същия, поради изплатената на застраховано
при ищеца лице застрахователно обезщетение за вредите, причинени на
превозно средство, представляващо пътнически автобус с рег.№ ** ** ****,
собственост на У.С.Н. А.С., в резултат на настъпила на 04.07.2014 г. в гр.И.,
Т. верижна катастрофа, при която превозно средство с рег. № ** ** **** се е
1
сблъскало с МПС с рег.№ ** ** ****, след който сблъсък трето МПС,
собственост на ответника, с рег.№ ** **** **, се е блъснал във втория
посочен автомобил, веднага след което, за да намали ефектът от сблъсъка, е
направил рязка маневра, като е преминал в лявата лента за движение, в
резултат на което пътническият автобус, застрахован при ищеца, е блъснал
българското МПС от задната страна, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 23.06.2014 г. до окончателното плащане. Присъдени са и
разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач Д.З.
АД.
Жалбоподателят – турското застрахователно дружество М.С. А.С. е
останал недоволен от така постановеното решение, като го обжалва с молба
да бъде отменено и уважена исковата му претенция. Претендира и
направените разноски, вкл.адвокатски хонорар.
Счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, и необосновано, тъй като не са обсъдени от
първоинстанционния съд всички изложени от страните доводи и всички
събрани доказателства по делото, относими към съответните релевантни
факти за спора, извършена е изолирана преценка на произволно избрани и
селектирани доказателствени материали по делото, не е обсъден
фактическият състав на непозволеното увреждане от Т.З. за задълженията
/ТЗЗ/ и съответно – фактическият състав на суброгацонното право по чл.1473
от Т.Т.З. /ТТЗ/, като се е достигнало до неправилни фактически и правни
изводи относно поведението на шофьора на българското МПС.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника А.-**-Г.П.**
ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Б.А., като се счита
същата за неоснователна, тъй като не са налице оплакванията в нея. Моли се
да се потвърди решението и се претендират разноските. В съдебното
заседание пред въззивната инстанция вече не претендира разноски.
Третото лице помагач Д.З. АД не е представил отговор срещу
въззивната жалба и не е изразил становище.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 15.03.2021 г., а въззивната
2
жалба срещу него е подадена по пощата на 29.03.2021 г. в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване е предявеният иск за сумата от 70 000
турски лири.
Ищецът – турско застрахователно дружество се позовава на сключена
автомобилна застрахователна полица №************* с дата 31.01.2014 г.
срещу застрахователни рискове, които могат да произлязат от ПТП
/разширена Каско застрахователна полица/ за пътнически автобус с рег.№ **
** ****, собственост на У.С.Н. А.С.
Твърди, че на 04.07.2014 г. пътническият автобус е участвал в ПТП в
гр.И., като описва следната фактическа обстановка: водачът на автомобил с
рег. № ** ** **** е загубил контрол над превозното средство и се е сблъскал
с МПС с рег.№ ** ** ****, след този сблъсък МПС с рег.№ ** **** **,
собственост на ответника, се е блъснал в МПС с рег.№ ** ** ****, веднага
след това е направил рязка маневра, като е преминал в лявата лента за
движение, в резултат на което пътническият автобус, застрахован при ищеца,
е блъснал българското МПС от задната страна.
Видно от изготвения доклад за Каско експертиза от 10.07.2014 г.,
установени са значителни щети на застрахования пътнически автобус, като е
постигнато споразумение с автомобилен сервиз относно размера на
ремонтните дейности с обща стойност 100 000 турски лири. Тази сума е
заплатена за поправка на застрахования пътнически автобус, съгласно
декларация за освобождаване от отговорност от 08.10.2014 г. Така,
застрахователят е станал правоприемник на правата на застрахования
съгласно чл.1472 от турския Търговски кодекс.
По силата на правото на суброгация по чл.1472 от турския Търговски
кодекс се е обърнал към турското Национално бюро на автомобилните
застрахователи, тъй като сблъсъкът със застрахования автобус бил с товарен
автомобил с българска регистрация. На основание чл.4 от Вътрешните
правила на Съвета на Бюрата насочил претенцията си към кореспондента на
ЗАД В. – българския застраховател по застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите на българския товарен автомобил, причинил щетите на
пътническия автобус на територията на Т., а именно Д.С. А.С., който
изплатил 26 800 турски лири. Посочената сума представлява
3
застрахователният лимит по застраховка Гражданска отговорност за 2014 г.,
съгласно турското законодателство.
Въпросът с останалата част 73 200 турски лири е отнесен към ЗАД В.,
като тази сума е останала неудовлетворена. Така е възникнало правото му да
търси обезщетение от лицето, което е отговорно за вредите. В случая
българският шофьор е отговорен съгласно приложения протокол за
установяване на ПТП, а ответникът, като собственик на товарния автомобил
следва да заплати останалата част от сумата, тъй като отговаря за виновното
нарушение на водача на собствения му автомобил.
Въз основа на тези факти и обстоятелства ищецът счита, че приложимо
право по съществото на спора е турското право, като посочва чл. чл.1472 от
турския Търговски кодекс, чл.49 от Т.З. за задълженията, чл.85 от Т.З. за
движение по пътищата.
Приложил е посочената от него разширена Каско застрахователна
полица, протокол за установяване на ПТП, доклад за Каско експертиза от
10.07.2014 г., декларация за освобождаване от отговорност от 08.10.2014 г.,
както и извлечения от турското право.
Ответникът оспорва иска по основание и размер в подадения отговор
срещу исковата молба.
Оспорва твърдяната в исковата молба фактическа обстановка за ПТП.
Посочва, че водачът на собствения му товарен автомобил няма вина, тъй като
е натиснал спирачки, но не е успял да предотврати напълно удар с намиращия
се пред него бус, като преминал в лява лента за движение, за да предотврати
по-тежки последици, че собственият му товарен автомобил е бил блъснат
отзад от турския пътнически автобус, който карал с несъобразена скорост.
Оспорва представения от ищеца протокол за установяване на ПТП,
тъй като не носи подписите на участниците в ПТП и на неговия съставител,
както и не съдържа задължителните реквизити. Оспорва отразената
фактическа обстановка в него и вината на българския шофьор, като се
позовава на протокол за показания на заподозрян-тъжител, на доклад за
Каско експертиза, в който е описан различен механизъм на ПТП от твърдения
в исковата молба.
Оспорва, че е платена сумата от 100 000 турски лири, тъй като липсват
4
счетоводни документи за извършеното плащане.
Оспорва представената разширена Каско застрахователна полица, като
неподписана, а ако се приеме, че е валидна се позовава на чл.10 от нея, както
и на посочения лимит в нея.
Позовава се на задължителна застраховка Гражданска отговорност,
към която има издаден сертификат Зелена карта със ЗАД В., който покрива
лимита за имуществени вреди, определен в застрахователната полица. Към
настоящия момент застрахователното дружество е заличено, а негов
универсален правоприемник е Д.З. АД, като моли да се конституира като
трето лице помагач на негова страна.
Към отговора е приложил полица №************** с дата 01.10.2013
г., ведно с международна карта за автомобилна застраховка, свидетелство за
регистрация на товарния автомобил част първа, протокол за показания на
заподозрян-свидетел от 04.07.2014 г., констативен протокол за алкохол,
описание на застрахователно събитие в чужбина по преписка на ЗАД В. от
27.10.2014 г., трудов договор, обяснения от шофьора на товарния автомобил.
В допълнителната искова молба ищецът възразява срещу позициите на
ответника.
Прилага протокол за установяване на ПТП на турски език,
удостоверение от вещото лице, изготвило доклад за Каско експертиза,
решение №2012/3163 по пр. 2008/11079 на Държавен съвет, Осми отдел на
Р.Т., платежно нареждане за между банков превод от 05.11.2014 г. за сумата
от 100 000 турски лири.
В допълнителния отговор ответникът потвърждава възраженията,
като допълнително оспорва и активната процесуална легитимация на ищеца,
на основание чл.45 и чл.46 от КМЧП и чл.26 от Регламент №864/2007
относно приложимо право към извъндоговорните задължения прави
възражение за нарушение на обществения ред и особените повелителни
норми на българския правен ред, гарантиращи правото на защита във връзка
с приложения протокол за установяване на ПТП, който е подписан
едностранно, без достъп на участник в ПТП да направи своите възражения по
констатациите му. Ако се приеме, че не е необходимо подписването му от
участниците в ПТП, възразява по стойността на извършения ремонт.
5
Третото лице помагач на страната на ответника е посочило, че е
платило сумата от 26 800 турски лири с посредничеството на турското
национално бюро на автомобилните застрахователи и неговия представител в
Т. Д.С. А.С., че тази сума представлява лимитът на отговорност на
застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност за
2014 г., съгласно турското законодателство, че отговорността на
застрахователя е изчерпана с плащането на лимита.
От страна на ищеца са представени и електронна фактура, издадена от
М. О. С.В. Т. ЛТД СТЛ към клиент У.С.Н. А.Ш. от 14.08.2014 г., писмо за
ангажимент, издадено от М.-П. – оторизиран сервиз, извършил ремонта на
пътническия автобус, декларация за ангажимент, подписана от У.С.Н. А.Ш.,
декларация за предаване на МПС и освобождаване от отговорност, подписана
от У.С.Н. А.Ш.
Приложени са документи от съдебна поръчка, преведени на български
език, а именно протокол за щетите на екип служители движение по пътищата
по пореден номер на произшествие:2014/1103 от 04.07.2014 г., протокол за
установяване на алкохол.
Във връзка с разпит на допуснатия свидетел на ищеца З.А.. Същият е
шофьорът на пътническия турски автобус, приложено е писмо от Бюро
Разпити по делегация, Генерална дирекция Международни правни и външни
връзки, Министерство на правосъдието, Т., че е невъзможно да се изпълни
молбата за осигуряване по делегация на доказателства съгласно Хагската
конвенция, ведно със свидетелство на полицейски служител, че не може да се
намери лицето З.А.. Също е приложено писмо и от Отдел Правна помощ по
граждански въпроси, Генерална дирекция Външни отношения и въпроси на
Европейския съюз относно събиране на доказателства, ведно със съдебна
поръчка, че свидетелят З.А. не е открит и не може да се разпита като
свидетел.
На страната на ответника е разпитан свидетелят Н.Ч., шофьорът на
участвалия в ПТП български товарен автомобил.
От приложените писмени доказателства се установява, че
застрахователното дружество – жалбоподател е страна по разширена Каско
застрахователна полица по отношение на застрахованото МПС - пътнически
автобус Н., който е участник в ПТП, както и че е изплатил на собственика на
6
автобуса У.С.Н. А.С. сумата от 100 000 турски лири за ремонт на автобуса
вследствие ПТП от 04.07.2017 г.
Установява се и, че е получил чрез турското Национално бюро на
автомобилните застрахователи от кореспондента на ЗАД В. – българския
застраховател по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на
българския товарен автомобил, а именно Д.С. А.С., сумата от 26 800 турски
лири, представляваща застрахователен лимит по застраховка Гражданска
отговорност за 2014 г., съгласно турското законодателство.
Приложени са от ищеца два протокола за ПТП №2014/1103. Първият е
приложен към исковата молба, като няма данни кое е лицето, което го е
изготвило. Посочени са участниците в ПТП, направено е резюме на
произшествието. Заедно с него е приложен и доклад за Каско експертиза, в
който са посочени начин и причина за възникване на щетата, идентични с
първия протокол за ПТП. Впоследствие е приложен втори протокол за ПТП,
от който се установяват лицата негови съставители, водачите, участвали в
ПТП, МПС, резюме на катастрофата и схема, като същият е подписан от
посочените в него двама полицейски служители. Установява се разлика в
начина на описание на ПТП между двата протокола, между Каско
експертизата и втория протокол. Според първия, водачът на МПС, с рег. № **
** ****, при смяна на платното за движение губи контрол над управлението,
поради дъждовно време, завърта се, удря се във Ф., след което в мантинелата,
след което в предната част на идващия товарен автомобил и в задната част на
Ф., минава в ляво, при което удря предната част на пътническия автобус и
задната част на товарния автомобил. Според втория, удря Ф. и мантинелата,
след това товарният автомобил удря Ф. в задната му част, отклонявайки на
ляво автомобила си настъпва удар между задната част на ремаркето му и
предната част на пътническия автобус. Посочено е в протоколите, че главната
вина е на водача М.А.Ю. на МПС, с рег. № ** ** ****, а водачът Ч. е
съучастник, поради нарушение на чл.51/1 с-в, според който при изброени
ситуации /кръстовища, навлизане в завои, хълмисти участъци, криволичещи
пътища/ шофьорите, като се съобразяват със скоростта, натоварването,
техническите характеристики на другото превозно средство на пътя, трябва да
се адаптират към ситуацията на пътя и да спазват необходимото разстояние
от другото превозно средство на пътя.
7
От протокол за установяване на алкохол е видно, че шофьорът на
българския товарен автомобил не е употребил алкохол, а от показанията му в
настоящото производство се установява, че времето било много лошо, валял
дъжд и той карал много внимателно, защото бил натоварен. Фордът го
изпреварил, като при извършване на действие прибиране в средната лента се
поднесъл, ударили се с Ф. пред него, който тръгнал към него. Предприел
леко движение наляво, за да не се удари централно във Ф., тъй като бил пълен
с пътници и можело да има смъртни случаи, при което с настъпил удар между
неговата дясна предна част и задната дясна част на Ф.. Докато гледал
ситуацията пред него, бил съсредоточен, не погледнал огледалата. Автобусът,
който пътувал в ускоряващата лента, го ударил отзад в ремаркето с дясната
лява част на стъклото. Всичко станало много бързо, за секунди. Даже не
усетил този удар. Първият удар бил по-сериозен, капакът му хвръкнал от него
и гледал напред.
Назначена е съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице Самоходов, въз основа на данните по делото. Съгласно констатациите на
вещото лице, установява се верижна катастрофа, като най-вероятният
механизъм на ПТП е следният: водачът на автомобил - бус Ф.Т., с рег. № **
** ****, управлявал по третата от дясно на ляво лента на платното за
движение към О., автомагистрала ТЕМ около стадион А., по същото време
Н.Ч. управлявал МПС - товарен автомобил, с рег.№ ** **** **, по втората от
дясно на ляво лента на платното за движение в същия път и в същата посока,
пред него се движил МПС – м. п. Ф., с рег.№ ** ** ****, водачът на
автомобил - бус Ф.Т., с рег. № ** ** ****, при изпреварване и маневра на
смяна на пътната лента в дясно/втората от дясно на ляво/ е загубил контрол
над превозното средство, завъртайки се с дясната част удря МПС Ф., с рег.№
** ** ****, след което се отправя към дясна мантинела на платното за
движение, където настъпват два удара в предна лява и задна лява част с
мантинелата, водачът на МПС, с рег.№ ** **** **, задействал спирачната
система и успял да отклони автомобила си на ляво, но настъпил удар с
предната част в задната част на МПС, с рег.№ ** ** ****, във втората от
дясно на ляво лента за движение, след удара преминал през трета и навлязъл
в четвърта лента за движение, където се намирал пътнически автобус Н., с
рег.№** ** ****, управляван от З.А., в резултат на скорост и пресичане на
траектории последвал удар в задната лява част на ремаркето на товарния
8
автомобил с предната дясна част на автобуса.
От констатациите се установява, че платното за движение в мястото на
ПТП е с четири пътни ленти и с асфалтова настилка, която е била мокра.
Скоростта на товарния автомобил е била под 90 км/час. Преди маневрата му
за смяна на пътните ленти е настъпил сблъсък между други МПС, след което
в същата лента за движение между м. п. и него, след което навлязъл и
преминал през трета лента за движение и навлязъл частично в най-лявата
лента. От техническа гледна точка настъпването на поредица от удари преди
навлизане на товарния автомобил в трета лента за движение е най-логичната
и обоснована причина за смяна на посоката от водача. При блокиращ удар
нарастването и продължителността на ударните сили се увеличава с
приближаването на ударния импулс към масовите центрове на физични тела,
т.е. увредите по товарния автомобил и м. п. най-вероятно биха били по-
големи, ако водачът на товарния автомобил не бе променил неговата
траектория на ляво. Ако не би навлязъл в най-лявата лента за движение, не би
настъпил удар между него и пътническия автобус. Поради липса на
конкретика и време, скорости и дистанция между товарния автомобил и
пътническия автобус не може да се определи техническата възможност за
предотвратимост на ПТП от водача на автобуса.
Вещото лице е определило и пазарната стойност на пътническия
автобус към датата на ПТП 120 000 турски лири, равняващи се на 81 101,52
лв. по курс на БНБ, по обявената на турския пазар пазарна стойност, 101 265
лв.пазарна стойност, а с ДДС 18% 119 265 лв.
От допълнителното заключение на вещото лице се установява
пазарната стойност на части и материали с ДДС за ремонта на пътническия
автобус 83 963,40 турски лири, на труд с ДДС 16 036,20 турски лири, или
общо 99 999,60 турски лири. Според приложената фактура № ********** с
издател М. О. С.В. Т. ЛТД СТЛ общата стойност на части и труд възлиза на
100 000 турски лири.
Приложени са официални преводи на извлечения от Турски търговски
закон – чл.1401- чл.1486, от Турски закон за задълженията, раздел втори –
Дългови отношения, произтичащи от деликтни действия – чл.49 – чл.76,
Закон за застраховането –чл.11 , Закон за движение по пътищата, глава седма
ПТП - чл.81- чл.101, Правилник за движение по пътищата, Процедури,
9
свързани с ПТП – чл.156 – чл.159, Общи условия на задължителна
застраховка Гражданска отговорност на МПС, Общи условия на застраховка
Каско на сухопътни МПС, формуляри към докладите за оценка на
произшествията, които се попълват от страните в ПТП, довели само до
материални щети, съдебна практика, писмо от министерство на
правосъдието,Т..
В случая се претендира обезщетение срещу българско търговско
дружество за имуществени вреди, причинени от водача при управление на
собствения на дружеството товарен автомобил, при ПТП, извършено на
територията на Т., в което той е бил участник. Ищецът – застрахователно
дружество се позовава на обстоятелството, че е изплатил застрахователно
обезщетение за застрахования при него пътнически автобус, също участник в
ПТП, че частично е получил застрахователно обезщетение от кореспондента
на застрахования български автомобил, че се суброгира в правата на
увреденото лице – турското търговско дружество, което е собственик на
пътническия автомобил. При тези твърдения, на които се позовава ищеца, се
установява възникнал спор с международен елемент, произтичащ от
непозволено увреждане. Съгласно чл.1,ал.1, чл.18, ал.1 от КМЧП
българският съд е компетентен да разгледа така предявения иск.
Разглеждането на спора се осъществява по българското право, като
приложим материален закон в съответствие с чл.105 от посочения кодекс е
турското материално право, тъй като задълженията, произтичащи от
непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято
територия са настъпили вредите, а в случая това е Т..
Съгласно чл.1472 от Т.Т.З. /ТТЗ/ в частта му за застрахователния
договор, когато застрахователят изплаща застрахователно обезщетение, той
законно замества застрахования. Ако застрахованият има право да заведе дело
срещу виновниците за нанесените щети, това право се прехвърля на
застрахователя до размера на обезщетената сума.
Дълговите отношения, произтичащи от деликтни действия, са уредени
в раздел втори на Т.З. за задълженията /ТЗЗ/. Съгласно общата разпоредба на
чл.49 от посочения закон, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил на другиму, като пострадалият носи тежестта за доказване на
щетите и вината на лицето, което ги е причинило. Ако размерът на вината не
10
бъде доказан изцяло, съдът определя справедливо размера на вредата, като
взема предвид обичайния ход на събитията и на мерките, предприети от
пострадалото лице.
При определяне на обезщетение се вземат предвид необходимостта от
ситуацията и по специално тежестта на вината. Съгласно чл.52, ако
пострадалото лице е дало съгласие за деянието, което е причинило вредата,
или е допринесло за настъпването или увеличаването и, съдът може да
намали обезщетението или да го премахне изцяло.
Уредена е и отговорността на работодателя, който според чл.66 е
длъжен да компенсира щетите, възникнали от негов служител при
изпълнение на възложената му работа.
При множество причини за отговорност се прилагат разпоредбите
относно солидарната отговорност във външните отношения, за разлика от
вътрешните, при които е допустимо регресното право.
В Т.З. за движение по пътищата /ТЗДвП/ са уредени правила за
участниците в ПТП, отговорността им, за изземване на МПС и за експертиза,
както и за юридическата отговорност на отговорното лице. Съгласно чл.85,
ако употребата на МПС е причинила щети, ако МПС е под регистрация на
търговско дружество и се експлоатира в резултат на дейността му,
собственикът и водачът на МПС носят солидарна отговорност.
Съгласно чл.86, ако собственикът на предприятието, към което е
свързан употребяващия превозното средство, докаже, че ПТП е причинено от
непреодолима сила или сериозна вина от пострадалото лице или трето лице,
без вина за себе си или лицата, за които е обвинен за своите действия и без
грешка в превозното средство, засягащо произшествието, се освобождава от
отговорност. Съгласно ал.2, ако собственикът на предприятието, към което е
свързан операторът на превозното средство, който не може да избяга от
отговорност, докаже, че пострадалото лице е виновно при настъпване на
произшествието, може да се намали размера на обезщетението според
ситуацията и условията.
Съгласно чл.88, при повече отговорни лица за вреди, претърпени от
трета страна при инцидент с МПС, те се носят поотделно.
Въз основа на посочената нормативна уредба и твърденията в
11
исковата молба, елементите от необходимия фактически състав, които
подлежат на доказване по делото от страна на ищеца, са, както следва: деяние
от страна на водача на товарния автомобил, което да е причинено от него
виновно и противоправно, причинна връзка между деянието и настъпилия
резултат – ПТП и щети на пътническия автобус, наличие на застрахователно
отношение между застрахователя и застрахованото при него лице –
собственика на пътническия автобус, настъпване на покрит застрахователен
риск в резултат на застрахователното отношение, претърпени имуществени
вреди от застрахованото лице, изплащане от застрахователя в полза на
заинтересованото лице на застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди, вкл. техният размер. Така, фактическият състав на
суброгационното право по чл.1472 от ТТЗ включва в себе си фактическият
състав на непозволеното увреждане, който следва да се разгледа на първо
място. При преценката са от значение протоколът за ПТП, разпитът на
свидетеля Ч., назначената съдебно автотехническа експертиза с отчитане на
възраженията срещу представения протокол и невъзможността да се изпълни
съдебната поръчка за разпит на свидетеля водач на пътническия автобус.
В Турския Правилник за движение по пътищата са уредени
процедурите, свързани с ПТП. Предвидено е изготвяне на протокол за ПТП ,
като в чл.156 от него са посочени задължителните реквизити на протокола,
както и правомощията на лицата, имащи право да го издават – служителят на
пътна полиция и служителите на общата полиция. Трябва да се изготви от
поне две длъжностни лица, като се направи доклад и схема на
произшествието, да се посочат причините за произшествието и нарисува
схема. При възможност следва да се направят снимки. В чл.157 са посочени
случаите на съществена вина, измежду които удар отзад и грешни маневри за
смяна на посоката, неспазване на общите условия при маневрите, неспазване
на движението в платното и др.
В случая следва да се отчете представеният втори протокол за ПТП,
съставен от посочените в него две лица - полицейски служители, който
съдържа минималното изискване по закон да бъде съставен от поне две
длъжностни лица, както и необходимите реквизити. Следва да се посочи, че
приложеният първи протокол е в превод на по-малка част от турския
документ, т.е. непълен, като в него не са посочени издателите му, което е
отстранено с т.нар. втори протокол.
12
Съгласно турското право, докладите за произшествия са валидни
официални документи, докато се докаже противното. В този смисъл са и
приложените съдебни решения на Върховния съд на Р.Т., според които съдът
може да установи друго в съдебното производство. Това е аналогично и с
българския закон.
За механизма на ПТП е приета по делото съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира, първо, като изготвено от
специалист, на следващо място, поради обсъждане на различни хипотези.
Първата хипотеза е изготвена по схемата на ПТП, втората – по резюмето на
първия протокол за ПТП и посоченият начин на произшествието в доклада за
Каско застраховка, които се различават от схемата и описанието на
произшествието във втория протокол, третата – отчита показанията на
свидетеля Ч.. Обсъждайки всички хипотези, оскъдните доказателства за
произшествието, вкл. липса на обективни данни за време, скорости и
дистанция при движението на участвалите в ПТП превозни средства, вещото
лице е достигнало до извод на механизма на ПТП, както и че техническата
причина за удара между турския автобус и българския товарен автомобил е
настъпилата преди това поредица от сблъсъци. От значение е и
обстоятелството, че ако водачът на товарния автомобил не бе променил
посоката на неговата траектория наляво, биха настъпили по-големи щети,
както за него, така и за намиращия се преди него м. п. Ф. с пътници при
централен сблъсък. Съдът намира, че следва да възприеме тези изводи, като
компетентни и обосновани. Въз основа на тях и преценявайки останалите
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема,
че с извършването на маневра на ляво, като е преминал през трета дясна
лента на движение и навлязъл частично в четвърта лента за движение,
водачът на товарния автомобил няма виновно и противоправно поведение. С
тези си действия той е предотвратил настъпването на по-големи вреди от
причинените на първоначалните участници в произшествието,
представляващо верижна катастрофа. Така се опровергават констатациите на
протокола за ПТП за съучастие в произшествието, още повече, че се
съдържат разнопосочни данни за механизма на ПТП.
С оглед гореизложеното, не се установяват по делото елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а оттук и на
13
суброгационното право на ищеца, което води до неоснователност на исковата
претенция, като не е необходимо обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав. Предявеният иск следва да се отхвърли, до който краен
извод е достигнал и първоинстанционният съд. Ето защо, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260059 от 16.02.2021 г. по
т.д.№408/2016 г. по описа на О.С.П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14