№ 465
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500441 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 155/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 676/2023 г. по
описа на Районен съд - Костинброд, допълнено по реда на чл.250 ГПК с
решение № 110 / 27.03.2025 година е отхвърлен предявения от ищцата С. К.
А., ЕГН **********, от гр. К., ул.„Г. Д.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., чрез адвокат А.
Д. от САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. -
управител иск, с правно основание: чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за
недействителен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ...... / ........... г.,
сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на заемополучател и
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : .............. в качеството му на заемодател, като
неоснователен и недоказан и е осъдена ответницата по насрещния иск С.
К. А., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г. Д“ №.., вх. ., ет. ., ап. .. да заплати на
ищеца по насрещния иск „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от Н. П. Пенчев сумата от 458.94 лева - лихва, за периода от
13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева - непогасен
остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г.
до 12.09.2023 г.
1
С допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК
КРС е отхвърлен и предявения евентуален иск от С. К. А., ЕГН
**********, гр. К., ул. „Г. Д“ №.., вх. ., ет. ., ап. .., чрез адв.Д. - САК против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление : гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. – управител - за
прогласяване за недействителна клаузата на чл. 6.2. от Договор за
паричен заем Кредирект № .............. – за дължима договорна неустойка в
размер на 4 862. 28 лева, като неоснователен и недоказан.
Районният съд не е присъдил разноски на страните, като приел, че след
като ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и разноски по
производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, не следва да бъде осъдена да
заплати направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на
ищеца по уважения насрещен иск – „СИТИ КЕШ“ ООД.
С определение № 403 / 13.05.2024 година КРС е оставил без уважение
молбата по чл.248 ГПК на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решението в
частта за разноските, тъй като не бил своевременно представен списък по
чл.80 ГПК, което обуславяло невъзможност на недоволната страна да иска
изменение на решението в частта за разноските.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, С. К. А. чраз
адвокат А. Д. е обжалвала първоначалното и допълнителното решение
само в отхвърлителните му части, като моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат уважени.
Въззивно оплакване срещу първоинстанционното решение в частта,
с която е уважен насрещния иск не е постъпило, поради което
настоящият съд приема, че решението на КРС в тази част е влязло в сила
и не е предмет на въззивен контрол.
В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Цитира
се национална и европейска съдебна практика в подкрепа на изложеното.
Оспорва се и частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу
определението на КРС по чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, касателно отказът на
районния съд да присъди разноски на „СИТИ КЕШ“ ООД по предявения и
уважен насрещен иск, тъй като не бил представен в тази насока списък по
чл.80 ГПК, а след като в решението си КРС е мотивирал защо не следва да му
бъдат присъждани такива, тъй като е налице рестрикцията на чл.80, изр.второ
ГПК, не му се следват, защото непредставяйки своевременно и надлежно
списък по чл.80 ГПК, страната не може да иска изменение на решението в
частта за разноските.
Претендира присъждане на разноски пред районния и въззивния съд.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД е подала отговори
на въззивните жалби срещу първоначалното и допълнителното решение на
КРС, в които излага съображения за тяхната неоснователност. Счита
постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за
обосновани и съобразени с доказателствата по делото. Иска се потвърждаване
на решението, както и присъждане на сторените разноски в производството.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Поддържа частната си жалба за отмяна на Определение № 403 от
13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 676/2023 г., по описа на КРС,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата
на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решението на КРС в частта, с която се
иска присъждане на разноски по предявения и уважен насрещен иск.
Претендират разноски пред КРС и СОС.
Разгледани по същество, жалбата срещу първоначалното решение по
главния иск е неоснователна, но тази срещу решението, постановено по реда
на чл.250 ГПК – за допълване на решението на КРС по предявения в условията
на евентуалност иск се явява основателна.
Неоснователна се явява частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу
определението на КРС, с което на осн.чл.248 ГПК е оставена без уважение
молбата за изменение на първоначалното решение на КРС в частта за
разноските.
Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните:
По делото безспорно се установи, че по силата на Договор за паричен
заем Кредирект № ...... / ........... г. между страните по делото е възникнало
облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е
предоставило на ищцата – настоящ въззивник потребителски кредит в размер
на сумата от 2 400.00 лева. Ищцата е следвало да върне общо сумата от 3
363.72 лева, като размерът на погасителните вноски е бил 4 х 80.10 лева и 14 х
217.38 лева, с дата на първо плащане - 14.11.2022 г. и дата на последно
плащане - 12.04.2024 година.
Тъй като за ищеца било невъзможно да предостави обезпечение, което
да отговори на изискванията на кредитора, неустойка от 4862,28 лева е била
начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с
вноските за главница и лихва по заема.
3
След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави
обезпечение съобразно условията на чл.6 поради което се е активирала
предвидената в чл. 18 договорна неустойка.
Заетата сума от 2400 лева е следвало да бъде внесена на 18 вноски,
съгласно погасителния план, като първа падежна дата 14.11.2022 г. , при
годишен процент на разходите / ГПР / - 48.21 % и годишен лихвен процент /
ГЛП /в размер на 40.05 %, годишен процент.
Страните са уговорили, че неразделна част от договора са Общите
условия на Договора за паричен заем, които са били получени от
заемополучателя. Видно от Общите условия, преди отпускане на кредита
страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние,
поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6
ЗПФУР.
От приложените по делото доказателства е видно, че ищцата е заплатила
по сключения договор за паричен заем общо сумата от 1 856.10 лева - на
15.11.2022 г. е внесена сумата от 440.10 лева, на 10.01.2023 г. сумата от 502.00
лева и на 10.03.2023 г. сумата от 457.00 лева.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за паричен заем, елемент от чието съдържание е
оспорената клауза за неустойка, както и че същата е засегната от релевираните
основания за нищожност.
Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, поради ко-ето се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
4
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата.
Касателно първия иск – за прогласяване нищожност на целия
договор, съдът намира, че същият представлява съглашение по чл. 240 ал. 1 от
ЗЗД, сключен е в писмена форма и в него е налице клауза за връщане на
главница и дължима възнаградителна лихва, като по този начин надлежно е
изпълнено изискването на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателят за
предоставените му парични средства, тъй като в момента, в който кредитът се
усвоява от заемополучателя, заемодателят се лишава от правото да ползва
дадените в заем парични средства.
В тази насока районният съд правилно е приел, че записването в
кредитния договор на размер на ГПР не представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита
на потребителите и съответства на правилата на свободно договаряне, без да
противоречи на императивни законови запрети. От доказателствата по делото
е видно, че ищцата е реализирала плащане на три вноски по договора за заем,
което обективира съгласие и знание относно договореното и дължимо
поведение, независимо от неспазване на сроковете по договора.
Твърдението на ответника за постигнато съгласие между него му и
ищеца за сключване на договор за потребителски кредит се основава на
подадена от ответника по интернет заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на интернет страницата на кредитодателя, в резултат
на което кредиторът изпраща електронно съобщение до кредитополучателя, с
което го запознава с условията на договора, предоставя пред договорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр и Общи
условия, а след като искането е одобрено – изпраща до кредитополучателя
съобщение с приложения конкретен договор и приложения към него. Със
съобщението е указано да въведе конкретния номер на договора в
потребителския си профил, с което потвърждава, че се е запознал с него и дава
съгласие за сключването на договора. Съгласно Общите условия, с натискане
на бутона „Подпиши“ кредитополучателят подписва всички страници на
договора, като същият се счита сключен с въвеждането на номера на договора
в потребителския профил и получаване на потвърждение от страна на
ответника.
5
Ето защо отношенията между страните се уреждат по реда на
специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, Закона за потребителския кредит, както и общите правила на
гражданското законодателство.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е
необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2
ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по
телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления,
се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.).
Ищецът, в съответствие с нормата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, е представил
по делото Договор за потребителски кредит и Общи условия към договора,
като съгласно общите условия, с натискане на бутона „Подпиши“
кредитополучателят подписва всички страници на договора.
Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг
носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Електронен подпис означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или
са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва - чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Доказателствена сила на подписания електронен документ е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.
180 ГПК).
Договорът за кредит представлява извлечение от наличните в
електронната система на кредитодателя електронни документи на хартиен
носител. Доколкото обстоятелството, че ищеца е страна по процесния
договор, се признава още в исковата молба, съдът намира, че именно той е
подал заявка за отпускане на кредита и е подписала предоставения й проект на
договор за кредит в електронната платформа с обикновен електронен подпис
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
С чл. 1, вр. чл. 6, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредиторът отпуска
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2400 лева с фиксиран
6
погасителен срок. Представено е на хартиен носител и електронно
потвърждаване от страна на дружеството за успешно сключен договор,
съобразно изискването на т. ЗЗ от ОУ. Реалното отпускане на сумата не се
оспорва от страните, като същевременно се установява и от приложеното
платежно нареждане.
Видно от приложените платежни нареждания, от кредитополучателя са
извършени три плащания по договора.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице действителен договор за
потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК и
специалните изисквания на ЗПФУР. ОУ и Стандартния европейски формуляр
са неразделна част от договора. В договора се съдържат условия за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски и общия размер на тези
плащания и общата стойност на кредита. Към договора и ОУ е представен и
погасителен план. Предвидено е правото на заемателя във всеки един момент
при поискване и безвъзмездно да поиска извлечение под формата на
погасителен план, предвиждащ извършените и предстоящи плащания, т. е.
спазен е чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Посочен е годишният процент на разходите,
който е фиксиран, начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита
от потребителя, посочен е срокът на договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване
на договора.
Предвид установената фактология, съдът намира, че по силата на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитодателят
е предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил основното
си облигаторно задължение реално да предостави заемната парична сума.
Наред с изложеното, с оглед препращането към чл. 293 ГПК относно
доказването на предоставяне на преддоговорна информация, страната не би
могла да се позовава на нищожност на изявлението за сключване на договора,
ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
му – арг. чл. 293, ал. 3 ТЗ, – например в случай като процесния, след като
кредитът е отпуснат и е започнало изпълнението.
Съдът обаче приема за основателен довода на ищцата досежно
цитираната клауза по чл.6, т.2 от Договора за паричен заем, по
предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване за
недействителна клаузата на чл. 6.2. от Договор за паричен заем Кредирект
№ .............. – за дължима договорна неустойка в размер на 4 862. 28 лева.
Аргументи и мотиви в тази насока се обуславят от критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно
които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от сключения
7
между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: едно физическо лица - поръчител или банкова гаранция
при посочените по горе условия, като неизпълнението на това задължение е
санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер двойно
надвишаващ сумата по отпуснатия кредит. Уговорената неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава
клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен
критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение. По изложените
съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката
договорът не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение
за заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност)
на сключения договор в тази му част.
Същевременно кредиторът не включва неустойката по договора за
поръчителство към ГПР, но неустойката е начислена към всяка месечна
вноска във всеки един от погасителните планове към договорите.
Става ясно че стремежът на заемателя е по този начин да заобиколи и
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер па предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по -
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
8
бъдат описани всички разходи, конто трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина
и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната
практика е възприета изключително голямата разлика в престациите -
Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на
ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О.
на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
ГК.
Касателно частната жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу
определението на КРС по чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, настоящият въззивен
състав намира отказът на районния съд да присъди разноски на „СИТИ КЕШ“
ООД по предявения и уважен насрещен иск за частично правилен и
законосъобразен. Видно от л.183 по делото пред КРС, ответникът и ищец по
насрещния иск е представил надлежен и своевременен списък за разноски по
чл.80 ГПК, но само досежно претендирано юрисконсултско възнаграждение
от 300 лева, което с оглед изхода на спора по уважения насрещен иск от КРС
следва да бъде присъдено в тежест на отв.С. А..
В частта относно претендираните още веднъж 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение за депозирания отговор по първоначалните
искове и за внесена държавна такса от 146 лева - за предявения насрещен иск,
частната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като за тези разходи
не е бил представен списък по чл.80 ГПК, а след като в решението си КРС е
мотивирал защо не следва да му бъдат присъждани такива, поради
ограничението на чл.80, изр.II ГПК, такива не му се следват, защото
непредставяйки своевременно и надлежно списък по чл.80 ГПК, страната не
може да иска изменение на решението в частта за разноските, за които не е
представил списък.
С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски за предоставената на жалбоподателката
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, които съдът
определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР в размер на две суми по
943,46 лева с ДДС за всяка една от двете съдебни инстанции или общо
1886,92 лева с ДДС.
По делото е представена справка за регистрация по ДДС на адвокат А.
Д., поради което към минимално дължимото според НВАР възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие следва да се прибавят 20 %
ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК, с оглед изхода на въззивното производство,
„СИТИ КЕШ“ ООД следва да заплати по сметка на КРС сумата от 194,49 лева
– държавна такса по уважения евентуален иск срещу него, а по сметка на СОС
9
– сумата от 97,25 лева.
В останалата част – по уважения насрещен иск от „СИТИ КЕШ“ ООД
срещу С. К. А. за заплащане на сумата от 458.94 лева - лихва, за периода от
13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева - непогасен
остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г. до
12.09.2023 г., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/12.04.2024 г., постановено по гр.д. №
676/2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд (допълнено по реда на
чл.250 ГПК с решение № 110 / 27.03.2025 година) В ЧАСТТА, С КОЯТО е
отхвърлен предявения от ищцата С. К. А., ЕГН **********, от гр. К., ул.„Г.
Д.“ № .., вх. ., ет. ., ап. .., чрез адвокат А. Д. от САК против СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. - управител иск, с правно
основание: чл.26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1
т. 10 и т. 20 от ЗПК - за прогласяване за недействителен Договор за
паричен заем Кредирект № ...... / ........... г., сключен между С. К. А., ЕГН
**********, в качеството й на заемополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
.............., в качеството му на заемодател.
В останалата част – по уважения насрещен иск от „СИТИ КЕШ“ ООД
срещу С. К. А. за заплащане на сумата от 458.94 лева - лихва, за периода от
13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева - непогасен
остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г. до
12.09.2023 г., решението на КРС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 155/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 676/2023
г. по описа на Районен съд - Костинброд, допълнено по реда на чл.250 ГПК с
решение № 110 / 27.03.2025 година В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявения евентуален иск от С. К. А., ЕГН **********, гр.К., ул. „Г. Д.“ №
.., вх. ., ет. ., ап. .., чрез адвокат А. Д. от САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от Н. П. – управител - за прогласяване за
недействителна клаузата на чл. 6.2. от Договор за паричен заем
Кредирект № .............. – за дължима договорна неустойка в размер на 4
10
862. 28 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за недействителна клаузата на чл. 6.2. от Договор за
паричен заем Кредирект № .............. – за дължима договорна неустойка в
размер на 4862. 28 лева.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адвокат А. Д. от САК
сумата в общ размер 1886,92 лева с ДДС ( 2 х 943,46 лева с ДДС),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
правна помощ пред двете съдебни инстанции. ОСЪЖДА „СИТИ
КЕШ“ ООД да заплати по сметка на КРС сумата от 194,49 лева – държавна
такса по уважения евентуален иск, а по сметка на СОС– сумата от 97,25 лева.
ОТМЕНЯ определение № 403 / 13.05.2024 година на КРС, с което
районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на „СИТИ
КЕШ“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 155/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 676/2023 г.
по описа на Районен съд - Костинброд, допълнено по реда на чл.250 ГПК с
решение № 110 / 27.03.2025 година В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО
ОСЪЖДА С. К. А., ЕГН ********** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД
сумата от 300,00 (триста) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение
пред КРС по уважения насрещен иск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на „СИТИ КЕШ“ ООД
за изменение на решението в частта за разноските относно претендираните
още 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и за внесена държавна такса
от 146 лева - за предявения насрещен иск.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11