№ 270
гр. Свиленград, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100261 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. К., с ЕГН:
**********, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, с която е предявен
главен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ),
обективно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. Г. К. твърди, че на 23.08.2024 г., в около 21,00 часа, по АМ
„Марица“, на 3,6-ти км., в посока Хасково, при управление на собствения му
товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лт 45“, с рег. № СА6185ХМ,
претърпял пътно транспортно произшествие (ПТП), при което автомобила му
бил блъснат отзад от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 270 CDI“, с
рег. № СВ4448КС, за което бил съставен Констативен протокол за ПТП от
същата дата. Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на лекия автомобил. В
резултат на така настъпилия пътен инцидент управляваният от ищеца
автомобил бил тотално деформиран, а той получил значителни травматични
увреждания и по спешност бил закаран в спешно отделение в гр. Стара Загора.
Ищецът твърди, че към датата на горепосоченото ПТП отговорността на
водача на автомобила „Мерцедес“ за причинените от него вреди се покривала
от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със застрахователна полица №
BG/22/123002851157. Ищецът сезирал застрахователя с претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
процесното ПТП. По молбата му била образувана преписка по щета №
Р26111000-04-24-7745/04.10.2024 г. по описа на ЗК „Лев Инс“ АД. С писмо с
изх. № 11509/14.11.2024 г. ищецът бил уведомен от ответника, че
застрахователят определил сумата 3400 лева като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, които ищецът щял да получи при
1
подписване на споразумение. Ищецът счита, че така определеното от
ответното дружество обезщетение е в занижен размер, тъй като било
несправедливо и несъответно на действително причинените му болки,
страдания, страхове и неудобства.
В резултат на получените при процесното ПТП травми, около месец
ищецът не работил, цялото му тяло било схванато, а движенията му в торса и
крайниците били силно ограничени. В момента на инцидента и впоследствие
ищецът изпитвал неописуем страх за живота си, а и все още изпитвал
безпокойство когато шофирал. Предвид изложеното, ищецът иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата 10000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането - 23.08.2024 г. до
окончателното й изплащане. Претендира и направените съдебни разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори,
относно твърдяното ПТП, механизма на настъпването му и вината на водача
на лекия автомобил, както и относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със
застрахователна полица № BG/22/123002851157. Оспорва твърденията на
ищеца за претърпените от него вреди, техния характер и продължителност на
възстановителния период. Оспорва и наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и процесното ПТП. Счита, че претендираното
обезщетение е в завишен размер, който не кореспондирал нито с проведеното
лечение и срока за възстановяване, нито с липсата на данни за последващо
лечение или ексцес. Ответникът оспорва и претенцията за лихва за забава от
датата на увреждането, като счита, че такава се дължи след предявяване на
претенция пред застрахователя и изтичането на максималния срок за
произнасяне по предявената пред застрахователя претенция.
По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли иска и
да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за
намаляване поради прекомерност на направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП
с постадали лица, съставен от В.П.П. – дежурен ПТП при ОДМВР – Пловдив –
с-р „Пътна полиция“, на 23.08.2024 г. в около 21,00 ч., на АМ „Марица“, 3,600
км. в посока Хасково, поради движение със скорост, несъобразена с пътните
условия, водачът на ППС марка „Мерцедес“ с рег. № СВ4448КС, застига и
удря отзад ППС марка „Фолксваген“ с рег. № СА6185ХМ, което превозно
средство се преобръща на пътното платно. Видно от протокола, на водача на
ППС марка „Мерцедес“ е съставен Акт за установяване на административно
2
нарушение /АУАН/ № GA1276053 от 24.08.2024г.
От приложения заверен препис от административнонаказателната
преписка, образувано относно констатираното с протокола ПТП от 23.08.2024
г., се установява, че въз основа на АУАН № GA1276053 от 24.08.2024г. е
издадено Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-007460 от 16.09.2024 г.
от Началник група в ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“ – Пловдив. С
посоченото НП е наложена глоба на водача на лекия автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № СВ4448КС, за това, че е причинил горепосоченото ПТП,
като виновно е нарушил правилата за движение, посочени в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е прието,
че „Водачът не избира скоростта на движението съобразно с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опастност за движението“. Наказателното постановление е връчено на
нарушителя на 10.02.2025 г., видно от приложената разписка и няма данни да
е било обжалвано, така че следва да се приеме, че е влязло в сила, което е
отразено и в приложената към преписката Справка за нарушител/водач.
Не е спорно по делото, че по време на гореописаното ПТП, ищецът е
управлявал ППС марка „Фолксваген“ с рег. № СА6185ХМ. Този факт е
установим и от представения Констативен протокол за ПТП, в който като
водач на ППС марка „Фолксваген“, с рег. № СА6185ХМ, е посочен Д. Г. К..
Нанесените на ищеца телесни увреждания вследствие гореописаното
ПТП се установяват от приетото писмено доказателство – съдебномедицинско
удостоверение № 343/2024 г. с изх. № 346/29.08.2014г., издадено от Началник
отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр.
Сливен, и от показанията на изслушваните по делото свидетели. В документа
е отразено, че Д. Г. К., мъж на възраст около 48 години, с едро телосложение и
видимо добро общо състояние, при възникналото ПТП е получил контузия на
главата с наличие на разкъсано – контузни рани в тилните области на главата;
контузия на дясната половина на гърба и дясната поясна област с наличие на
охлузвания, повърхностни наранявания и болезнен оток на тъканите; контузия
на левия горен крайник с кръвонасядания по вътрешната повърхност и
контузия на десния долен крайник с кръвонасядания и болезнен травматичен
оток на тъканите в областта на вътрешната повърхност на бедрото и дясното
коляно; контузия на долния край на лявата подбедрица с наличие на разкъсано
– контузна рана, охлузвания и болезнен травматичен оток на тъканите около
нея. Според съдебномедицинското удостоверение описаните увреждания са
получени вследствие действието на тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания
в предварителните сведения, а именно – в резултат на гореописаното ПТП.
Направен е извод в документа, че на освидетелствания му е причинено
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.К. К. (племенник
на ищеца) и С.Д.Р. става ясно, че около седмица след инцидента ищецът
изпитвал болки по цялото тяло и по главата, не можел да се изправи от
3
леглото, не можел да спи, не можел да работи, а два месеца след инцидента
все още имал нужда от помощ с изправянето и обслужването, каквато
получавал от племенника си. Тъй като не можел да шофира, племенника му -
свидетелят К. му пазарувал и му помагал с основни работи. Ищецът бил силно
стресиран от инцидента, дълго време не шофирал, а и в момента нямал
желание да шофира, заради стреса, който преживял. От инцидента и до сега
ищецът, който по професия бил шофьор и работил като „тираджия“, не
работил. Оттогава изглеждал потиснат, не знаел с какво да се захване, не
говорил много, не излизал. Преди катастрофата бил друг - излизал по-често,
пътувал, ходил на излети и за риба, а сега предимно си стоял вкъщи и
ограничил контактите си. Свидетелските показания, като еднопосочни и
взаимодопълващи се, съответни на писмените доказателства и почиващи на
непосредствени впечатления, съдът кредитира изцяло.
По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на
процесното ПТП – 23.08.2024г., по отношение на лекия автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № СВ4448КС, е действал валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена със застрахователна полица № BG/22/123002851157. Страните не
спорят и относно това, че ищецът е отправил претенция за заплащане на
причинените му вследствие на ПТП - то вреди към застрахователя - ответник
по делото, която е получена от последния на 04.10.2024 г. Видно от
приложената Претенция за обезщетение по застраховка, подадена от ищеца,
заведена е при застрахователя щета № 2611-1000-04-24-7745. Застрахователят
се е произнесъл по претенцията на ищеца, видно от адресирано до него писмо
с изх. № 11509/14.11.2024 г., с което го е уведомил, че е определил
обезщетение в размер на 3400,00 лв. за причинени неимуществени вреди.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Ответното дружество е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ /ГО/ по отношение на лекия автомобил, предизвикал
процесното ПТП – л.а марка „Фолксваген“ с рег. № СА6185ХМ. Като
застраховател по това правооношение ответникът е пасивно легитимирана
страна по претенцията на пострадалото лице, предвид правото му да упражни
пряк иск за понесените вреди – чл.432 от КЗ.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с осъдителен иск
по чл. 45 от ЗЗД против прекия извършител на деликта или с иск по чл. 432 от
КЗ против застрахователя, покриващ риска по силата на договор за
застраховка за настъпилите вреди от деликта, е предоставена на избор по
волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на
обезвреда за причинени от деликвента вреди.
4
В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените си права
чрез прекия иск против застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл.432 от
КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност".
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ, вр. чл.496 КЗ, вр. чл.380 КЗ, допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на
чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по
чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но по застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея
застрахователна щета не е изплатено обезщетението. Определено е
обезщетение от 3400,00 лв., но ищецът не е съгласен с този размер. При това
положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл.432, ал.1
от КЗ допустим.
По силата на договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск следва да бъде доказано кумулативното
наличие на следните предпоставки: вреди; причинна връзка между тях и
настъпило застрахователно събитие; наличие на застрахователен договор, по
който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Същата подлежи винаги на репариране,
когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние, т.е. следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните
елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при
деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на
имущественото застраховане.
В производството по делото безспорно се установиха следните
обстоятелства: настъпването на пътно-транспортно произшествие, времето и
мястото на същото, участниците в него, наличието на валидно съществуващо
застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП по
силата на сключена застраховка "Гражданска отговорност" между ответното
5
дружество и собственика на автомобила, причинил ПТП. Установи се и
наличието на влязло в сила наказателно постановление, относно процесното
ПТП, с което на водача на автомобила, причинил виновно ПТП-то, е наложено
административно наказание. Установи се също липсата на плащане по
заявената от страна на ищеца претенция за обезщетение от ответното
дружество.
Наред с това, по делото се установи наличието на телесни увреди,
получени от ищеца от процесното ПТП, които са довели не само до физически
болки, но и до редица значителни отрицателни преживявания и промени в
живота му, настъпили след произшествието и продължаващи и досега.
Непосредствено след инцидента ищецът е бил във физическо състояние, което
не му е позволявало да се обслужва сам, което е наложило племенникът му да
поеме грижите за него за около два месеца – изправянето му и за по-
продължително време – за снабдяване с хранителни продукти. Ищецът е
претърпял и силен стрес от ПТП-то, проявление на което невъзможността му
да спи и нежеланието му да шофира. Последното, от своя страна, е причинило
допълнитен дискомфорт на ищеца и е довело до съществена промяна в начина
му на живот, доколкото преди произшествието той е пътувал много, тъй като е
работил като международен шофьор („тираджия“, по показанията на
свидетелите). Ищецът е спрял да работи след произшествието и до сега не
работи като шофьор, тъй като продължава да изпитва страх от шофиране,
вследствие на претърпяното ПТП. Всичко това е довело да сериозна
характерова промяна в поведението на ищеца. Преди инцидента той е бил
активен човек, а след това е ограничил контактите си, станал е мълчалив и
необщителен.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице всички
комулативно изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения
иск. В случая не са наведени възражения от страна на ответника за виновно
поведение на пострадалия и оттам за съпричиняване на вредите, което да даде
възможност по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
При така установените по делото факти съдът следва да прецени дали
претендирания от ищеца размер на претърпените от него неимуществени
вреди е адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая – чл.52 от
ЗЗД.
Съгласно т. 11 от ППВС № 4/1968г. при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и
значението им за размера на вредите. В случая, вследствие на процесното
ПТП, на ищеца са причинени не толкова значими телесни увреждания,
колкото дълготраен емоционален стрес. Като цяло процесното ПТП е довело
до значителна отрицателна и необратима модификация на живота на
пострадалия в социален аспект, и съществено е променило в негативен аспект
ежедневието му. Вече, повече от една година след произшествието, той не се е
възстановил от претърпяната психическа травма, така че продължава да
изпитва страх и стрес при шофиране. Това несъмнено му причинява
неудобство, тревога и притеснение от това, че не може да полага труд и да
6
реализира доходи от професията на шофьор, която е упражнявал към датата на
ПТП-то.
Предвид на изложеното, съдът счита, че претендираното обезщетение от
10 000 лева е съобразено с характера на вредите, описани по-горе,
интензивността и продължителността на търпените болки, липсата на
цялостно пълно възстановяване на ищеца, доколкото и понастоящем
продължава да търпи последиците от сериозната психическа травма, която е
преживял, възрастта му, както и обществено икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съобразяването на
всички тези съществуващи обстоятелства, значими в хипотезата на чл. 52 от
ЗЗД, извеждат понятието справедливост от неговата абстрактност като цяло и
го привеждат в конкретика към процесния случай, в синхрон с предписанията
на ППВС № 4/1968 г. Така определения размер на обезщетение от 10 000 лева
обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца от въпросния
деликт, причинените му телесни увреди и негативни преживявания,
съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая.
По тези съображения съдът намира, че предявеният главен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и по размер, поради което следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата на
ПТП – 23.08.2024 г., съдът съобрази, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1/. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2/. изтичането
на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. В случая се установи, че на 04.10.2024 г. ищецът
е сезирал застрахователното дружество - ответник с искане за заплащане на
обезщетение, а с писмо от 14.11.2024 г. застрахователят е определи
обезщетение, но не го е изплатил, тъй като ищецът не се е съгласил на
предложеното споразумение за плащането му. С оглед така установеното, в
случая следва да се приложи тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2, вр.
чл.496, ал.1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя,
чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по
чл.106, ал.3 от КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г.
на ВКС, II т. о.).
Предвид изложеното, в настоящия случай застрахователят е изпадал в
забава на 05.01.2025 г., т.е. след изтичане на 04.01.2025 г. на тримесечния срок
по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ. Поради това акцесорния иск следва
да се отхвърли за периода 23.08.2024г. – 04.01.2025г.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на спора такива следва да
му се присъдят, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направените от ищеца
7
разноски се установиха в размер на 400,00 лв. – за внесена държавна такса,
които следва да му се присъдят изцяло, предвид цялостното уважаване на
главния иск.
Предявена е и претенция за разноски за адвокатско възнаграждение, при
условията на чл. 38, ал.2 от ЗА - за оказана на ищеца безплатна адвокатска
помощ и съдействие.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предвижда три хипотези, при които
адвокатът може безплатно да оказва адвокатска помощ и съдействие.
Преценката дали страната е сред кръга на тези лица е предоставена на
адвоката, комуто е възложено процесуалното представителство. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
неговия пълномощник, с който страните приемат, че ищецът е материално
затруднено лице (чл.38, ал.1, т.2 от ЗА), поради което възложената защита по
делото ще се изпълни безплатно. Срещу тази констатация ответната страна не
е направила възражение и по тези обстоятелства не е повдиган спор.
Според чл. 38, ал.2 от ЗА, за да възникне правото на адвоката да получи
възнаграждение по този ред, следва да са налице две предпоставки: да е
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на лица от кръга на тези по
чл. 38, ал. 1 и насрещната страна в производството да е била осъдена да
заплати разноски. В тези случаи съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата
страна да го заплати. Посочените предпоставки са налице по отношение на
приетия за основателен иск по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което за
осъществената по този иск защита, на адвоката на ищеца следва да бъде
присъдено възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е направил възражение за намаляване поради прекомерност
на претендираното адвокатското възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
предвид цената на иска – 10000,00 лв., действителната фактическа и правна
сложност на делото, и процесуалната активност на адвоката (изготвяне на
искова молба, участие в две открити съдебни заседания, в т.ч. разпит на
свидетели), съдът счита, че дължимото адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца ще следва да се определи в размер на
1000,00 лв.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да изясни, че съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз /Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C427/16 и C-428/16 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22/, при произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, установени в Наредба № 1
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът на Европейския съюз е тълкувал чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба като тази
по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална
8
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по
нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките
на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Предвид
предимството на първичното общностно право - чл. 101, пар. 1 от ДФЕС пред
националното ни законодателство и на основание чл. 633 ГПК, разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК в частта й, предвиждаща минимален размер, определен от
Висшия адвокатски съвет, под който адвокатско възнаграждение не може да
бъде намалено, не следва да бъде прилагана. По всяко дело, по което следва да
се извършва присъждане на по- нисък размер на разноски за адвокатско
възнаграждение, националният съд следва да извърши преценка на правната и
фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер. Ето защо, преценявайки
посочените по-горе обстоятелства съдът счита за разумно и справедливо
адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца,
определено по реда на чл.38 ЗА, в посочения размер по-горе размер от 1000,00
лв.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновградско шосе“ № 67 А, да заплати на Д. Г. К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************, сумата 10000,00 лв. (десет хиляди лева),
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
23.08.2024 г., на АМ „Марица“, на 3,6-ти км., в посока Хасково, за което е
образувана щета № 2611-1000-04-24-7745, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.01.2025 г. до окончателното й изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва за периода от
23.08.2024 г. до 04.01.2025 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновградско шосе“ № 67 А, да заплати на Д. Г. К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************, сумата 400,00 лв., представляваща сторени пред
първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновградско шосе“ № 67 А, да заплати на адвокат И. А. И. от
Адвокатска колегия – Хасково, с л.н. **********, сумата 1000,00 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10