Решение по КНАХД №1381/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175а, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

И. С. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], представляван от адвокат С. Х.- пълномощник, обжалва Решение №16 от 23.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20245340200176 (176) по описа на Районен съд- Първомай за 2024г., I-ви съдебен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №24-0325-001065 от 17.10.2024г., издадено от началник на Районно управление (РУ) – Първомай в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пловдив, с което на жалбоподателя Т. е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и необоснованост и присъждане на разноските за адвокатски хонорар. Твърди се наличие на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

На 24.09.2025г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№15354 от адвокат С. Х., с което завява, че поддържа касационната жалба; претендира отмяна на Решение №16 от 23.05.2025г., както и потвърденото с него НП с №24-0325-001065 от 17.10.2024г. Моли за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения ДПЗС (договор за правна защита и съдействие).

Ответникът в производството- Началник на РУ – Първомай в ОД на МВР - Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор С. П., дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 29.08.2024г. П. Д. И.- полицай в РУ – Първомай в ОД на МВР - Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA, АКТ №1321729.

Според посочения АУАН, на 29.08.2024г., около 11:05ч., в [населено място], по ул. “Б. М. - юг“ до №20, с посока на движение от изток към запад, жалбоподателят И. Т. управлява лек автомобил “БМВ 530 Д“, с Рег.№[рег. номер], собственост на К. Т. Х., [ЕГН], като не използва по предназначение пътя, отворен за обществено ползване, а именно за превоз на хора и товари, като извежда умишлено задната част на автомобила от сцепление, при което задната част на моторното превозно средство се завърта последователно на дясно и ляво, с което създава реална опасност за себе си, ка(к)то и останалите участници в движението.

С деянието си жалбоподателят Т. виновно е нарушил чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Процесният АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя Т., като в акта за “възражение“ от жалбоподателя Т. е вписано - “ИМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.

По случая е изготвена Докладна записка УРИ 325р-8153 от 29.08.2024г. от инспектор В. Н., адресирана до началник на РУ – Първомай в ОД на МВР - Пловдив.

Против съставения АУАН постъпва възражение с УРИ 325000-5095 от 09.09.2024г. от адвокат С. Х. – пълномощник,

По подаденото от Т. възражение е изготвена нарочна справка УРИ 325р-8943 от 20.09.2024г. от полицейски инспектор Г. А., според която справка възражението на Т. (следва) да бъде оставено без уважение, за което да бъде уведомен с писмо.

С писмо Рег.№325000-5397 от 26.09.2024г. на ответника по делото се уведомява жалбоподателят Т., че извършеното от него нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП е установено по безспорен и несъмнен начин, поради което подаденото възражение против АУАН, Серия GA, АКТ №1321729, следва да бъде оставено без уважение.

По преписката (по делото) не са ангажирани доказателства за датата, на която писмо Рег.№325000-5397 от 26.09.2024г. е евентуално получено от жалбоподателя, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност. Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що се отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на Т., на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според разпоредбата на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, посочена като основание за издаване на процесното НП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.

Съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства (ППС) или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.10 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “ППС“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.

Съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “МПС“ е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

А съгласно легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон “водач” е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В случая, обстоятелствата, че на 29.08.2024г., около 11:05ч., касаторът Т. управлява МПС (лек автомобил) по път, отворен за обществено ползване, каквато се явява улица “Б. М. - юг“ в [населено място]; че при управлението на МПС-то Т. осъществява т.нар. “дрифт“ с управлявания автомобил- преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез извеждане умишлено на задната част на автомобила от сцепление, при което задната част на автомобила се завърта последователно на дясно и ляво, с което създава реална опасност за себе си, както и за останалите участници в движението, което ползване на пътя (улицата) е с цел, различна от предназначението на пътя (улицата) за превоз на пътници и товари; както и че Т. притежава качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, се явяват установени по делото. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на Т. административно нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП, субект на което нарушение е именно жалбоподателят Т..

Освен това, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство, приключило с издаване на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място, съгласно легалните определения, съдържащи се в §1 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), т.4 “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид; т.5 “явно маловажен случай“ на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

В случая обаче, както правилно приема и районният съд, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод за наличие на маловажен случай на административно нарушение.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че процесното НП е правилно и законосъобразно и не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Ето защо, като потвърждава разглежданото НП, районният съд постановява правилно решение. Освен това, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №16 от 23.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20245340200176 (176) по описа на Районен съд- Първомай за 2024г., I-ви съдебен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №24-0325-001065 от 17.10.2024г., издадено от началник на Районно управление – Първомай в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с което на И. С. Т., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Решението е окончателно.