№ 24218
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20241110123270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпилa e молба с вх. № 59215от 19.02.2025 г. от М. Н. М., чрез адв. И.
К., с искане определение № 6228 от 06.02.2025 г. постановено по ч. гр. д. №
23270/2024 г. по описа на СРС, 39 състав да бъде допълнено в частта за
разноските.
В молбата се посочва, че на страната следвало да се присъдят разноски в
размер на 1865 лв., която сума била формирана както следва сумата от 950 лв.
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, 500 лв.
адвокатско възнаграждение за подаване на възражение за изготвяне на молба
по чл. 420 ГПК, 400 лв. адвокатско възнаграждение за подаване на възражение
за подаване на частна жалба по реда на чл. 419 ГПК, както и 15 лв. за
държавна такса платена по подадена частна жалба по реда на чл. 19 ГПК.
Насрещната страна по молбата ЮЛ срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК взема
становище, като счита молбата за неоснователна, като се излагат и твърдения
за злоупотреба с право, доколкото претендираното възнаграждение
надвишавало претендираните суми от ответника.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК от М. Н. М. е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е частично
основателно.
Производството по делото е образувано по подадено от ЮЛ заявление за
издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, срещу М. Н. М. и А. Н. М., като в
полза на заявителя е издадена поисканата заповед и изпълнителен лист по
отношение на М. Н. М. - 1/2 и А. Н. М. - 1/2 от следните суми: сумата от
1360.08 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта ********,
сключен между ЮЛ и Н.И. М., ведно със законна лихва за периода от
18.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 364.38 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 03.08.2022 г. до 23.02.2024 г., сумата от
1
355.15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.08.2022 г. до
09.04.2024 г., държавна такса в размер на 41,59 лв., адвокатско възнаграждение
в размер на 484.78 лв. След връчване на издадената от съдебни изпълнител
заповед за изпълнение на длъжника М. Н. М., същият е подал възражение по
чл. 414 от ГПК, молба по чл. 420 ГПК и частна жалба по чл. 419 ГПК че не
дължи заплащането на посочените в заповедта за изпълнение парични суми,
като са представени два договора за правна защита и съдействие от 13.08.2024
г., с уговорено възнаграждение в размер на 950 лв. и от 500 лв., както и
договор за правна защита и съдействие от 21.08.2024 г., с уговорено
възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид постъпилото възражение от М. Н. М. съдът е указал на
основание чл. 415 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за процесното
вземане срещу този длъжника в едномесечен срок от съобщението, като
заявителят е предупреден за последиците от непредявяването на иск. Въпреки
това, заявителят не е представил доказателства, че иск е бил предявен, поради
което издадената срещу М. Н. М. заповед за изпълнение е обезсилена с
определение № 6228 от 06.02.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 23270/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК е основание за отпочване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя
за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е
само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1 т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в
размер на по 200 лева за длъжника. В случая не може да се сподели
твърдението на страната, че за всяко едно извършено действие в заповедното
производство се дължало отделно възнаграждение, още повече, че по делото
въобще не се е развило производство по реда на чл. 419 ГПК, поради което
няма как да бъде присъждано адвокатско възнаграждение за същото, както и
държавна такса, като евентуално последната подлежи на връщане от съда, по
чиято сметка е внесена по искане на страната, а не следва да се осъжда другата
страна да я заплати.
2
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 от ГПК за
допълване на определение в частта за разноските се явява основателно само до
сума в размер на 200 лева, а в останалата част следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 6228 от 06.02.2025 г. постановено по ч. гр. д.
№ 23270/2024 г. по описа на СРС, 39, в частта за разноските, като ОСЪЖДА
ЮЛ, с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление ************, да
заплати на М. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
*********************, чрез адв. И. К. сумата в размер на 200 лева–
представляваща сторените разноски в заповедното производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3