РЕШЕНИЕ
№ 873
гр. Благоевград, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
в присъствието на прокурора Ц. Ж. Г. И.
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210100944 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Я. Й. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., против Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
С..
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. С. да заплати на ищеца сумата от 20 000 (двадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в интензивен стрес, страх, безсъние, паник атаки, тремор, унижение, уронване
на честта, достойнството и доброто име, влошено здраве и загуба на доверие в
институциите, в резултат на незаконни обвинения по чл. 343Б, ал. 3 от НК, незаконното
задържане под стража и незаконното отнемане на СУМПС, установени с Решение № 3 от
11.01.2021г. по дело № 789/2020г. на АС - София и Присъда № 18 от 13.04.2022г. по НОХД
№ 1220/2021г., на PC - гр. Благоевград, потвърдена с Решение № 143 от 20.07.2022г. по
ВНОХД № 0390/2022г., на ОС - Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата от
20 000 лева, считано от датите на влизане в сила на актовете, установили
незаконосъобразността, от 11.01.2021г., съответно от 20.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 12.12.2019г., докато управлявал лек автомобил в гр. Благоевград, бил
спрян за проверка от органи на МВР, като след направен му тест за наркотични вещества,
същият отчел положителен резултат за М.. Ищецът обяснил на органите на реда, че приема
М. ежедневно, като част от лечение в М.ова програма, което се провежда под лекарско
наблюдение и контрол, но въпреки обясненията му, на същата дата бил задържан за срок от
24 часа със Заповед за задържане № 1899зз-343 от 12.12.2019г, като задържането му било
извършено въпреки неговите протести и обяснения, че страда от силни болки в гърба,
поради имплантирана стабилизираща система в гръбнака и има ЕР на ТЕЛК №1723 от
15.06.2020г., удостоверяващо увреждането му.
Наведа се, че със Заповед за прилагане на ПАМ №658/12.12.2019г., му било отнето
СУМПС, а с Постановление от 17.12.2019г., на прокурор А. А. от Районна Прокуратура -
Благоевград, бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от
1
НК по ДП № 1819 ЗМ-603/2019г., по описа на 01 РУ - гр. Благоевград. Навежда се, че въз
основа на обвинението, с Присъда № 339 от 14.01.2020г., постановена по НОХД №
2273/2019г. по описа на Районен съд - Благоевград, бил осъден на 3 (три) месеца лишаване
от свобода условно с 3 (три) години изпитателен срок и му било отнето СУМПС за
определен срок. Твърди се, че с Решение № 2410 от 08.06.2020г. по ВНОХД № 44/2020г.
Окръжен съд - Благоевград потвърдил първоинстанционната присъда, но с Решение на
Апелативен съд - гр. София № 3 от 11.01.2021г. по дело № 789/2020г., на Апелативен съд -
гр. София, се сочи, че бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл. 343Б, ал. 3 от НК, като в мотивите си съдът изрично посочил, че: „Употребата на
медикамента „М. Хидрохлорид“, именно като такъв, според указанията на производителя,
по предписание и под контрола на лекуващия лекар, в това число и относно годността на
пациента да шофира е напълно законосъобразно поведение, което не само не разкрива
обществена опасност, но и обективно не нарушава цитираната законова забрана, дори
формално“. Твърди се, че незаконосъобразността на обвинението било установено
окончателно след 1 (една) година и 1 (един) месец от първоначалното му задържане.
Твърди се, че след като получил по електронна поща на 26.01.2021г., копие от
Оправдателното Решение № 3/11.01.2021г., и считайки въпроса за приключен, ищецът
започнал отново да управлява семейния автомобил, тъй като оправдателният акт бил
окончателен, но се сочи, че само няколко дни по-късно, на 03.02.2021г., докато шофирал към
дома си заедно с приятелката му, били настигнати пред входа на жилището от патрулен
автомобил, като отново му бил направен тест за наркотични вещества, който показал
положителен резултат за М., което е обяснимо предвид продължаващото му лечение.
Ищецът сочи, че представил на полицейските органи копие от окончателното Решение №
3/11.01.2021г., на Апелативен съд - гр. София, с което бил оправдан, и обяснил, че
употребата му на М. е законна и не съставлява престъпление съгласно решението, но
въпреки това, със Заповед за прилагане на ПАМ № 21/03.02.2021г., свидетелството за
управление на моторно превозно средство му било отнето. Излага се, че след като дал
кръвна проба, бил задържан под стража за 24 (двадесет и четири) часа със Заповед за
задържане № 7852зз-33 от 03.02.2021г. на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради данни
за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като било образувано ново досъдебно
производство - ДП № 7852-ЗМ-53/2021г., по описа на 02 РУ гр. Благоевград.
Навежда се, че въпреки подадените от ищеца жалби, с Постановление от 31.05.2021г.,
Прокурор Ц. Г. от Районна прокуратура - гр. Благоевград потвърдила привличането на
ищеца като обвиняем за същото престъпление - чл. 343б, ал. 3 от НК и след повече от
година, през която отново бил обвиняем и с отнето СУМПС, с Присъда № 18 от 13.04.2022г.,
постановена по НОХД № 1220/2021г., по описа на Районен съд - гр. Благоевград, бил
признат за невиновен и оправдан, която присъда била потвърдена с Решение № 143 от
20.07.2022г., постановено по ВНОХД № 0390/2022г., по описа на Окръжен съд - гр.
Благоевград, което е окончателно.
Твърди се, че в резултат на описаните две последователни незаконни обвинения,
задържания и отнемания на свидетелството му за управление на МПС, които продължили
общо над две години и половина (от 12.12.2019г. до 20.07.2022г.), ищецът претърпял
изключително тежки неимуществени (морални) вреди, изразяващи се в интензивен стрес,
страх и безпокойство, постоянно живеел в страх от осъждане, от възможността да бъде
лишен от свобода, от несигурността за бъдещето си, преживял безкрайни безсънни нощи,
терзания и паник атаки, които повлияли отрицателно на целия му живот. Преживял
унижение и уронване на честта и достойнството, бил третиран като престъпник, задържан
два пъти, обвиняван неоснователно въпреки медицинското му състояние и последвалото
окончателно, оправдателно съдебно решение. Ищецът сочи, че се чувствал унизен пред
обществото, приятелите, семейството и най-вече пред самия себе си, като тези действия на
прокуратурата и полицията накърнили честта и достойнството на ищеца.
Твърди се, че в резултат на това се влошило и здравословното му състояние, като
преживения стрес се отразил негативно на лечението му в М.овата програма, като се
наложило увеличаване на дневната му доза. Излага се, че продължавал да страда от паник
атаки и тремор на ръцете и до днес, като болките в гърба му се изострили по време на
задържанията.
2
Твърди се, че изпитва и загуба на доверие в институциите, тъй като се сочи, че действията
на Районна прокуратура - гр. Благоевград, особено повторното обвинение, което било в
пълно противоречие с влязло в сила окончателно съдебно решение, напълно лишили ищеца
от доверие в правоохранителните и правораздавателните органи. Сочи се, че ищецът се
чувства смазан, объркан и се пита какъв е смисълът от съдебните решения, ако те не се
зачитат от прокуратурата.
Твърди се, че е налице и социална изолация и увреждане на репутацията, тъй като
обвиненията и делата се отразили негативно на социалните му контакти и репутацията му.
На следващо място се твърди, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между
описаните незаконни действия на органите на Прокуратурата (повдигане и поддържане на
две неоснователни обвинения, иницииране на задържания и ПАМ) и претърпените от ищеца
тежки морални страдания, болки, уронване на достойнството и влошаване на
здравословното състояние. Излага се, че тези вреди не биха настъпили, ако Прокуратурата
бе спазила закона и съобразила фактите и влязлото в сила съдебно решение.
Навежда се, че Прокуратурата на Република България, чрез действията на прокурори от
Районна прокуратура - гр. Благоевград, е действала незаконосъобразно, като е повдигнала на
ищеца и поддържала две обвинения по чл. 343б, ал. 3 от НК, и е инициирала задържане и
Отнемане на СУМПС, без да са налице законовите предпоставки за това, което е
окончателно установено с влезли в сила съдебни решения. Твърди се, че тези незаконни
действия и актове на правозащитните органи са причина за претърпените от ищеца
значителни неимуществени вреди, които се иска да бъдат справедливо обезщетени на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОДОВ.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Препис от поправената искова молба и
приложенията са редовно връчени на ответника на 05.05.2025 година, като в
законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор по заявената искова молба, с който
се оспорва предявения иск, като неоснователен, както и се оспорва по размер. Прави се
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихва по първото
обвинение.
Навежда се, че в исковата молба е посочено едно фактическо основание за търсене на
отговорност — оправдаване на лицето по наказателни общ характер дела, но освен това се
навеждат доводи, че лицето е претърпяло вреди и при задържането му за 24 часа от
полицията по реда на ЗМВР и отнемането му на СУМПС със ЗППАМ. Излага се, че това
задържане и отнемането със ЗППАМ е на основание ЗМВР и ЗДвП, като искът е предявен
единствено спрямо прокуратурата, която не следва да отговаря за действията или
бездействията на трети лица- в конкретния случай - Директора на ОД на МВР - Благоевград.
Твърди се, че на законно основание срещу ищеца са образувани и водени досъдебни
производства, като ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато
обвинение при наличие на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на
престъплението, за което е бил обвинен, както и в последствие пак на законно основание е
внесен обвинителен акт в съда за извършено умишлено престъпление от него. Навежда се,
че за оправдаването на лицето прокуратурата не следва да бъде осъдена, тъй като всички
извършени действия до момента на постановяване на оправдателната присъда са
законосъобразни.
Твърди се, че всички действия на прокуратурата във връзка с привличането на лицето като
обвиняем, както и поддържането на обвинението са законосъобразни, тъй като са извършени
на база събрани достатъчно доказателства за виновността му в извършване на
престъплението. И през целия период на разследването и на съдебното производство, както
и във въззивната инстанция се сочи, че тези доказателства са били налице, като липсват
представени доказателства от страна на ищеца, че е оправдан поради липса на извършено
престъпление, което да сочи на виновно поведение на прокуратурата при предприемане на
всички посочени действия спрямо него.
Навежда се, че не са представени от ищеца доказателства за твърдяното влошаване на
здравословното му състояние, като се сочи, че още при започване на лечението в М.овата
програма лицето е подписало декларации, че не следва да управлява моторно превозно
средство и въпреки това на два пъти, макар да не е изключен от програмата, е направил това
3
по собствена воля.
Оспорват се твърдения на ищеца, че образуваните наказателни производства са основание
за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Навежда се, че за
съставомерността на този състав се изисква да са налице и претърпени вреди
/неимуществени и/или имуществени/ и вредите да бъдат пряка и непосредствена последица
от деликта по чл.2 ЗОДОВ, за което се твърди, че от страна на ищеца не се представят
доказателства. Сочи се, че отговорността на Прокуратурата на РБ не може да бъде
ангажирана във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца и
увеличаване на неговата доза в М.овата програма, след което същият отново твърди, че е
продължил да управлява моторно превозно средство, като се сочи, че липсват приложени
каквито и да е в тази насока медицински документи. С оглед на това се иска от съда да не
приеме, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на
повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Излага се, че липсват доказателства по делото за повдигнатото обвинение на ищеца от
страна на ответника да е довело до соченото в исковата претенция унижение на ищеца,
както и липсват доказателства, че информацията за обвинението и задържането на същия е
изнесена именно от ответника в средствата за масова информация, даже не се представят
доказателства в тази насока изобщо, поради което се сочи, че разгласяването на обвинението
и оттам уронването на доброто име на ищеца в обществото не са пряк резултат от
действията на ответника.
Алтернативно се прави оспорване на иска и по размер,като се сочи, че периодът на
евентуално, недоказано към момента от ищеца увреждане би обхващал времето от
повдигане на обвинение до прекратяването му с влязъл в сила акт. В тази връзка се сочи, че
претендираното обезщетение е изключително завишено и не съответства на твърдените
вреди и не е израз на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, вр.§1 от ЗОДОВ.
Относно размера на исканото обезщетение се отбелязва, че сочените претърпени тревоги
не следва да се вменят във вина на прокуратурата, като се посочва, че липсват
доказателства, които да сочат разпространяване от страна на ответника на информация в
средствата за масова информация относно случая, както и такива които да насочват, че
именно поради тази причина ищецът се е чувствал унижен. Твърди се, че периодът от
повдигане на обвинение на ищеца до внасянето на делото в ОС - Благоевград не е
продължителен, за да обоснове изплащането на обезщетение в искания от ищеца размер.
Освен това, се посочва, че образуваните НОХД в PC - Благоевград са приключили в разумни
срокове.
Сочи се, че съгласно т.4 от ТР№3/2004г. при доказана основателност на претенцията,
лихвата би била дължима от датата на която оправдателната присъда е влязла в сила, като в
тази връзка се сочи, че е изтекла 3 годишна давност, касателно искането за присъждане на
законна лихва по първото производство, приключило през 2021г., като се има предвид, че
исковата молба е постъпила в съда на 2025г.
С определение № 1309/07.07.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
произнесъл се е по доказателствените искания на страните, като им е съобщил проект на
доклад по делото и ги е напътил към спогодба и процедура по медиация.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично. Поддържа депозираната
искова молба. Ангажира писмени и гласни доказателства. По същество пледира за уважаване
на предявения иск, като основателен. Не претендира разноски. По делото е депозирал
писмена защита, в която изразява становище по същество на делото.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата, оспорва предявения иск, поддържа
становище за неоснователност на същия. По делото е депозирана писмена защита, с
изложени съображения по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на Присъда № 18/13.04.2022 година,
постановена по НОХД № 1220/2021 година по описа на Районен съд Благоевград, съдът е
признал подсъдимия Я. Й. М., за невиновен в това, че на 03.02.2021г. в 16:45 ч. в гр.
4
Благоевград по ул. ,,Броди“ в посока от ул. „Яне Сандански“ към блок номер 8 на ул.
„Броди“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел ,,Мерцедес
МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № ********, след употреба на наркотично вещество - М., установено по
надлежен ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., /изм. загл. ДВ бр.81 от 2018г./ за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, а именно със съдебно химико –
токсикологична/токсикохимична/ експертиза № 1550/14.04.2021г. по описа на
Военномедицинска академия – София - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, заради което
и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение.
От приложеното и прието като доказателство по делото Решение № 143/20.07.2022 година,
постановено по ВНОХД № 390/2022 година по описа на Окръжен съд Благоевград, се
установява, че Окръжен съд Благоевград е потвърдил Присъда № 18/13.04.2022 година,
постановена по НОХД № 1220/2021 година по описа на Районен съд Благоевград.
По делото е приложено и копие на Решение № 3 от 11.01.2021 година, постановено по ВНД
№ 789/2020 година по описа на САС, от което се установява, че делото е било образувано по
искане на Я. Й. М. за възобновяване на ВНОХД № 44/2020 година на БлОС и НОХД №
2279/2019 година на РС Благоевград, като съдът е възобновил производството по двете дела,
и е отменил Решението на БлОС и Присъдата на БлРС, и вместо тях е признал подсъдимия
Я. Й. М. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото срещу
него обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК извършено на 12.12.2019г. Решението
е окончателно.
По делото е прието като доказателство Експертно решение № 1723 от 15.06.2020 година,
издадено от Втора ТЕЛК към „МБАЛ Благоевград“ АД, на името на Я. Й. М., от което се
установява че същият е освидетелстван от ТЕЛК с 50 % трудова неработоспособност, с
водеща диагноза спондилоза, неуточнена както и е представено и прието като доказателство
и Експертно решение № 91686 от 15.06.2023 година, издадено от Втора ТЕЛК към „МБАЛ
Благоевград“ АД, на името на Я. Й. М., от което се установява че същият отново е
освидетелстван от ТЕЛК с 50 % трудова неработоспособност със същата водеща диагноза.
От представеното Постановление от дата 31.05.2021 година на Районна прокуратура
Благоевград се установява, че е било образувано ДП № 53/2021 година по описа на 02 РУ
Благоевград на 03.02.2021 година за деяние извършено на 03.02.2021 година по чл. 343б, ал.
3 НК, като прокурорът е потвърдил постановление за привличане в качеството на обвиняем
на Я. Й. М..
Видно от приложената Заповед за задържане на лице от дата 03.02.2021 година е, че Я. Й.
М. е задържан за срок до 24 часа, в помещение на временно задържане на 02 РУ Благоевград
във връзка с БП № 7852ЗМ-53/2021г. по описа на същото РУ.
Видно от ЗПАМ № 21 от 03.02.2021 година на М. му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1 б „б“
ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но
не повече от 18 месеца.
По делото е представено и Постановление за привличане на обвиняем от дата 17.12.2019
година, от което се установява, че по БП № 1899-ЗМ-603/2019 година по описа на 01 РУ
Благоевград Я. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК на 12.12.2019 година около 14,50 часа.
Издадена е спрямо М. и ЗПАМ № 658/12.12.2019 година, с която му е наложена ПАМ по чл.
171, т. 1 б „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца, а от приложената Заповед за задържане на лице от
дата 12.12.2019 година става ясно, че Я. Й. М. е задържан за срок до 24 часа.
По делото е представено Медицинско удостоверение с изх. № 75/16.12.2019 година,
издадено от Програма за М.ово лечение, с което се удостоверява, че Я. М. страда от
******** и от 10.09.2018 година провежда лечение в програма за М.ово лечение „********“
ЕООД. Посочва се, че М. провежда лечение за опиева зависимост от 2013 година, като от
2013 година насам е преустановил употребата на наркотични вещества, което е
валидизирано с регулярни уринни тестове и клинично наблюдение. В момента е провеждана
медикаментозна терапия с М. хидрохлорид в специализирана лечебна програма с
5
поддържаща дневна доза 180 мг. Приемът на медикамента по медицинско назначаване не
нарушава способността му да контролира действията си, да преценява и да има адекватни
реакции, както и способността му да работи с машини и да управлява МПС.
Посочено е, че пациентът има съпътстващо заболяване Спондилоза, което е удостоверено с
ТЕЛК Решение, в резултат на което движението му е затруднено и придвижването му с МПС
е необходимо за ежедневното му функциониране и нормален живот, както и за осигуряване
на правото му свободно придвижване. Посочено е, че лицето има шофьорска книжка от 32
години, като до момента няма ПТП и пътни инциденти.
По делото са приобщени в цялост материалите по НОХД № 2273/2019г. по описа на РС
Благоевград, от които се установява следното:
Досъдебното производство №1899ЗМ-603/2019г. по описа на 01 РУ Благоевград, е
образувано като бързо такова с протокол за разпит на свидетел на 12.12.2019г.
С постановление от 17.12.2019г. ищецът Я. М. е привлечен в качеството на обвиняем, за
това, че на 12.12.2019г. около (14,50 ч. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества – М., установено по надлежния ред с техническо средство, престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Въз основа на внесен обвинителен акт на 20.12.2019г. в РС Благоевград е образувано
НОХД № 2273/2019г., с което ищеца Я. М. е обвинен за това, че 12.12.2019г. около 14,50 ч. в
Благоевград е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – М., установено по
надлежен ред с техническо средство престъпление по чл.343б, ал.3 от НК
Производството по образуваното наказателно производство е приключило с постановяване
на присъда № 339/14.01.2020г., с която подсъдимия е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, подсъдимия е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, като е приспаднато времето през което подсъдимия е
лишен от това право считано от 12.12.2019г. когато му е иззето свидетелството.
По протест на РП Благоевград, е образувано ВНОХД № 44/2020г. по описа на Окръжен съд
Благоевград, който с решение № 2410/08.06.2020г. е потвърдил протестираната присъда.
С Решение № 3 от 11.01.2021 година, постановено по ВНД № 789/2020 година по описа на
САС, по искане на Я. Й. М. за възобновяване на ВНОХД № 44/2020 година на БлОС и НОХД
№ 2279/2019 година на РС Благоевград, съдът е възобновил производството по двете дела,
като е отменил Решението на БлОС и Присъдата на БлРС, и вместо тях е признал
подсъдимия Я. Й. М. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по
повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК извършено на
12.12.2019г. Решението е окончателно.
От приобщеното производство по НОХД № 1220/2021г. по описа на РС Благоевград, се
установява следното:
Досъдебното производство №7852ЗМ-53/2021г. по описа на 02 РУ Благоевград, е
образувано като бързо такова с протокол за разпит на свидетел на 03.02.2021г., в
последствие производството е преобразувано.
С постановление от 21.05.2021г. ищецът Я. М. е привлечен в качеството на обвиняем, за
това, че на 03.02.2021г. около 16,45 ч. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества – М., което е установено по надлежния ред със съдебно химико токсикологична
експертиза, престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за което се предвижда наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Въз основа на внесен обвинителен акт на 27.08.2021г. в РС Благоевград е образувано
НОХД № 1220/2021г., с което ищеца Я. М. е обвинен за престъплението за което е привлечен
като обвиняем по чл.343б, ал.3 от НК
Производството по образуваното наказателно производство е приключило с постановяване
на присъда № 18/13.04.2025г., с която подсъдимия е признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение, и е оправдан.
По протест на РП Благоевград, е образувано ВНОХД № 390/2022г. по описа на Окръжен
6
съд Благоевград, който с решение № 143/20.07.2022г. е потвърдил протестираната присъда.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелят А. К., се установи, че познава ищеца Я. М., като пациент в
М.овата програма на „********“ в Благоевград, където той по негово желание провежда
лечение, тъй като е управител на това дружество и лекуващ лекар - психиатър. Споделя, че
ищецът е пациент при тях от 2018 година – септември месец, като преди това е провеждал
лечение в друг център. Приет е в стабилизирано добро състояние и е продължил М.овото
лечение при тях, като първоначално е бил с доза 150 мг /при приемането/ и е стабилизирал
след това със 180 мг. Посочва, че след задържането на М. в края на декември 2019 година, се
наблюдава при него едно рязко остро влошено психично състояние, което се изразява в
постоянно чувстване на напрежение, безпокойство, страх, раздразнителност, чувство за
безнадеждност, несигурност в бъдещето, депресивност, безсъние, себеобвинение, терзания,
които били видимо изразени, като имал и панически пристъпи. Свидетелства, че преди 2019
година, от момента на приемането, М. е един от пациентите, които стриктно спазва
лечението и редовно участва, като всички тестове за наркотици са показали отрицателни
резултати. Свидетеля установява, че това е човек, в който се вижда една много изразена
положителна промяна – личностова, психична, социална и със стремеж да живее нормален
пълноценен живот, въпреки че има съпътстващо страдание, което е соматично заболяване,
което му създава допълнителни проблеми, а именно заболяване на гръбначния стълб, което
заболяване датира от преди приемането за лечение. Свидетелства се, че състоянието
вследствие на задържане, арест, отнемане на книжката, е една остра стресова реакция, която
след това е останала постоянна, разгърната продължително време и продължава и в голяма
степен и до настоящия момент. Сочи, че тази остра стресова реакция е преминала в едно
травматично състояние, което по класификацията на психичните разстройства -
международната класификация е посттравматично стресово разстройство, което продължава
с години и много трудно се лекува и възстановява. Свидетелства, че впоследствие, след
приблизително година, или малко повече от година, отново се повторило по същия начин
задържане, арест на М., което в психологичните теории, попада като травматично събитие,
което се повтаря и има изразен увреждащ /травмиращ/ ефект, което наложило да се увеличи
почти 50% - от 180 мг на 250 мг неколкократно М.овото лечение.
Съдът обсъди внимателно показанията на свидетеля, като кредитира същите, тъй като ги
намира за достоверни, почиващи на непосредствените му впечатления и обективни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. За възникване
отговорността по посочената разпоредба са необходими две предпоставки, а именно
повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и оправдаване на лицето.
Сочената отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа
в съда обосновани обвинения, както и от задължението да доказва и установява пред съда
виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Неизпълнението на това
задължение, независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване
отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ.
В случая се установиха всички горепосочени предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника.
По делото се установи, че ищеца е привлечен на 12.12.2019г. като обвиняем за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от 1000 до 5000 лв., т.е престъплението не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Установи се, че въз основа на внесения в съда обвинителен акт за
цитираното престъпление, ищецът е оправдан с решение на Апелативен съд София, влязло в
сила на 11.01.2021г.
Установи се също така, че след оправдаване на ищеца, на 21.05.2021г. същия отново е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Установи се, че
въз основа на внесения в съда обвинителен акт за цитираното престъпление, ищецът е
оправдан с присъда, влязла в сила на 21.07.2022г.
7
При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките
на чл. 2, ал. 1, т. 3 НК за ангажиране отговорността на ответника. Спорен е въпросът какъв
следва да е размерът на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Съгласно т. 11 от ТР № 3/2004г. и т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, като
някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства са
например продължителността на наказателното преследване, личността на увредения,
настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в
резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето,
извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионалния живот, здравословното състояние и др.
Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази и взе предвид следното:
Във връзка с висящите наказателни производства в досъдебната им и съдебната им фаза
ищецът безспорно е търпял психически страдания, стрес и притеснения. Нормално е да се
приеме, че по време на двете наказателни преследвания, продължили в период от 2 години и
половина, неоснователно обвиненото лице изпитва неудобство, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалните му отношения и общуване и репутацията му. Касае се за
вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел след образуване на делата е
налице коренна промяна у ищеца. Появила се е една остра стресова реакция, която след това
е останала постоянна, разгърната продължително време и продължава и в голяма степен и
до настоящия момент като постравматично стресово разстройство.
При определяне на справедливия размер обезщетение съдът взе предвид и това, че се касае
за престъпления, с конкретно повдигане на обвинения, които не са тежки по смисъла на
закона, предвиждащо наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 1000
до 5000 лв.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът съобрази и това, че все
пак срокът, в който са протекли наказателните преследвания срещу ищеца е в рамките на т.
нар. разумен срок /година и един месец за първото / като същото е било в досъдебна и
съдебна фаза пред две инстанции, и в процедура по възобновяване пред Апелативен съд/, по
второто в рамките на година и два месеца което също е било в досъдебна и съдебна фаза
пред две инстанции.
Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение, същия е задържан и по двете
производства за срок от по 24 часа по ЗМВР.
Установи се, че ищецът е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца по
първото обвинение и за срок от 03.02.2021г. до влизане в сила на оправдателната присъда по
второто обвинение на 21.07.2022г.
Във връзка с възраженията в отговора, че задържането и отнемането със ЗППАМ на
свидетелството за управление на МПС е на основание ЗМВР и ЗДвП, като искът е предявен
единствено спрямо прокуратурата, която не следва да отговаря за действията или
бездействията на трети лица- в конкретния случай - Директора на ОД на МВР - Благоевград,
настоящия състав на съда споделя практиката на ВКС, че Прокуратурата на РБ отговаря по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни
8
мерки "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл.171 ,
ал.1, т.1, б."б" от ЗДвП при образувано наказателно производство по чл.343б, ал.3 от НК.
Това е така, поради обстоятелството, че неоснователно упражнената принуда включваща
мерки за процесуална принуда и принудителни административни мерки, се налага в
условията на обвързана компетентност именно заради образуваното наказателно
производство, доколкото административния орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, за да прецени дали да наложи същите или не. /Решение №
50084/30.05.2023г. постановено по гр.д.№ 1961/2022г. на ВКС постановено по реда на чл.290
ГПК/
Следва да се отбележи също, че изрично в практиката на ВКС е прието, че следва да се
отчете при определяне на обезщетението за неимуществени вреди дали са налице наложени
ограничения на правата и свободите на лицето в рамките на наказателното производство. /
Определение № 144/09.03.2022г. постановено по гр.д. №3065/2021г. на ВКС/. В случая
такива са наложени и то за продължителен период, като е била засегната личната свобода на
ищецът, бил е лишен от право да управлява МПС, което както се установи поради
влошеното му здравословно състояние му е необходимо ежедневно за да се придвижва.
Установи се, че в резултат на обвиненията здравословното състояние на ищеца се е
влошило, като е увеличена дозата на приеманата от него методонова терапия.
При определяне на обезщетението съдът отчете и факта, че след като е била постановена
оправдателната присъда от Апелативен съд София, прокуратурата отново е образувала
наказателно производство спрямо ищеца, за същото деяние извършено на друга дата.
Предвид установеното от обективна страна и при съобразяване с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че следва да се определи обезщетение в размер
на 10 000 лв., който размер в най-пълна степен ще овъзмезди претърпените от ищеца
негативни преживявания, свързани с необосновано повдигнатите му обвинения, поддържани
от прокуратурата, по 5000 лв. за всяко от тях, тъй като се касае за две обвинения за едно и
също престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
При определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди съдът съобрази и
действащите към датата на постановяване на решенията на Апелативен съд София,
съответно на Окръжен съд Благоевград социално-икономически условия.
Предвид на това предявеният иск за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от
10 000 лв., като за разликата над посочената сума до претендираните 20 000 лв. ще следва да
се отхвърли като неоснователен.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 11.01.2021г. по първото обвинение и от 20.07.2022г по второто до
окончателното й изплащане. В т.4 от ТР № 3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК е
посочено, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията
на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от претенцията за
законна лихва по първото обвинение, съдът намира за основателно. С оглед указаното в
чл.111, б“в“ ГПК вземанията за лихви се погасяват с изтичане на три години. Исковата молба
е подадена в съда на 10.04.2025г., поради което съдът намира че върху вземането за
обезщетение по първото обвинение следва да бъде присъдена законна лихва от 10.04.2022 г.,
като за времето от 11.01.2021 г. до 10.04.2022 г. вземането за законна лихва се явява погасено
по давност, поради което в тази част иска следва да бъде отхвърлен.
Ето защо законната лихва следва да се присъди считано от 10.04.2022г. влизане в сила на
оправдателната присъда спрямо ищеца върху сумата от 5000 лв. до окончателното
изплащане на обезщетението, за първото обвинение и от 20.07.2022г. влизане в сила на
оправдателната присъда спрямо ищеца върху сумата от 5000 лв. до окончателното
9
изплащане на обезщетението, за второто обвинение.
По разноските:
Ищецът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., да заплати на Я. Й. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата в общ размер от 10 000 лв. (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от която:
-сумата от 5000 лв. за причинени в резултат на воденото наказателно производство по ДП №
1899 ЗМ-603/2019год. по описа на 01 РУ на МВР - Благоевград, НОХД № 2273/2019 год. по
описа на Районен съд - Благоевград и ВНОХД № 44/2020 год. по описа на Окръжен съд, и
наказателно дело 789/2020г. по описа на Апелативен съд София за времето от 17.12.2019
год. до 11.01.2021 год. с повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за обвинение по което е оправдан, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано 10.04.2022г. до окончателното изплащане, като за
периода от 11.01.2021 г. до 10.04.2022 г. отхвърля иска за законна лихва като като погасен
по давност.
-сумата от 5000 лв. за причинени в резултат на воденото наказателно производство по ДП №
7852 ЗМ-53/2021год. по описа на 02 РУ на МВР - Благоевград, НОХД № 1220/2021 год. по
описа на Районен съд - Благоевград и ВНОХД № 390/2022 год. по описа на Окръжен съд
Благоевград, за времето от 21.05.2021 год. до 20.07.2022 год. с повдигнато обвинение и
внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е
оправдан, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано 20.07.2022г. до
окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над 10 000 лв. (десет хиляди лева) до предявения размер от 20 000 лв., като неоснователен.
Банкова сметка на ищеца по която може да се преведат присъдените суми: IBAN: ********,
Уникредит Булбанк АД, BIC ********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10