№ 1590
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20251100901150 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „ТМН“ ООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои
изискуеми публични задължение за данъци, като сочи, че затрудненията му
били трайни, а дейността му - прекратена. Моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплетежеспособност, с
начална дата 06.06.2024 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ
неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-
малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което
стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно
състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор е налице ли са
изискуеми задължения по смисъла на чл. 608, ал.1 ТЗ.
1
Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към
26.05.2025г. са налице непогасени изискуеми задължения на молителя към ТД
на НАП общо в размер на 14 819 626,76 лева, като от тях в размер на
7 658 044,46 лева за корпоративен данък, 434,50 лева – разчети по ЗДФЛ и
7 172 598,42 – разчети по лихви. Налице са следователно задължения от вида,
посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент
няма данни да са погасени.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата икономическа експертиза.
Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи
/извън дялове в ООД, които са предмет на запор/, движими вещи и МПС, не
разполага с парични средства по банкови сметки, а на каса към 31.12.2024 г. –
със сумата от 355,10 лева.
Според заключението, дружеството от 2019 г. не получава приходи от
дейността си и не реализира дейност.
Към 31.12.2024 г. дружеството е притежава дълготрайни активи –
дялове в „Кемира“ ООД на стойност 50 000 лева и краткосрочни вземания от
физическо лице.
Според заключението коефициентът за обща ликвидност за
изследвания период е следният: към 31.12.2022 г. – 0,0000; към 31.12.2023 г. –
0,0000; към 31.12.2024 г. – - 0,9919.
Според заключението коефициентът за финансова автономност на
дружеството към 31.12.2024 г. е под референтите стойности, което сочи на
декапитализиран собствен капитал.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не реализира приходи от
търговската си дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с
които да я осъществява. Тези факти дават основание на съда да заключи, че
състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради
това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че на
дружеството била извършена ревизия, в хода на която било установено, че
през 2016 г. „ТМН“ ЕООД е извършило продажба на акции по договор от
2
17.08.2016 г. на „Емко“ ЕООД, на всичките си собствени акции от капитала на
„Дунарит“ АД, чиято пазарна стойност е определена на 83 674 587,00 лева,
като е констатирана отклонение от данъчна задължение за корпоративен данък
в размер на 7 307 804,88 лева.
С влязло в сила на 06.06.2024 г. решение № 3995/16.06.2023 г. по дело
№ 6492/2020 г. на Административен съд – София – град е отхвърлена жалбата
на „ТМН“ ЕООД срещу Ревизионен акт Р-2222149002876-091-002/14.01.2020
г., в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък в размер
на 7 658 044,46 лева главница и лихва в размер на 2 167 825,44 лева за периода
01.01.2016 – 31.12.2016 г.
В настоящия случай не са налице други неизпълнени задължения на
длъжника и доколкото дружеството молител не е осъществявало търговска
дейност дълъг период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, то рязкото
влошаване на икономическото му състояние изцяло е свързано с факта на
влизане в сила на ревизионния акт. В случая следва да се има предвид, че
ревизионният акт е съставен в хипотезата на липса на декларирано
задължение от данъчно задълженото лице и макар дължимостта на данъка да
се отнася към момента на данъчното събитие, настъпило през 2016 г., то
отрицателният ефект на това задължения към икономическото състояние на
дружеството е настъпил едва към момента, в който то е окончателно
установено – с влизане в сила на ревизинионния акт /в този смисъл
Определение № 9 от 06.01.2022 г. по т. д. № 2390/2021 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС/. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността
следва да бъде свързана с този факт.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано.
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични
средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност, което
се установява от справката за открити банкови сметки. Ето защо съдът е дал
указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е
внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това
съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ТМН“ ООД, ЕИК: *********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 06.06.2024 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ТМН“
ООД, ЕИК: *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху
3
имуществото на „ТМН“ ООД, ЕИК: *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„ТМН“ ООД, ЕИК: *********.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ТМН“ ООД, ЕИК: *********.
СПИРА производството по т.д. № 1150/2025 г. по описа на СГС, ТО, 26
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „ТМН“ ООД, ЕИК: ********* в едномесечен
срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6
ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по
делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и
удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.
ОСЪЖДА „ТМН“ ООД, ЕИК: ********* да заплати по сметка на
съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2
ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4