№ 925
гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 300083/13.10.2021 год. на М. СВ. С.,
чрез адв.С. С., срещу определение № 265727/17.09.2021 год. за оставяне без
уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна
такса по частна жалба по гр.д. № 1476/2020 год. на ВРС – 43 състав.
Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се
настоява за отмяната му.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Видно от данните по първоинстанционното дело, гр.д.№ 1476/2020 год.
на ВРС е образувано по искова молба на М.С. С. против „Варна кредит груп“
ООД, производството по която е прекратено като недопустимо с определение
№ 262173/19.10.2020 год.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх.
№273320/22.10.2020 год., която е оставена без движение за заплащане на
държавна такса и поради неостраняване на констатираната нередовност –
върната с разпореждане № 270268/10.11.2020 год. год., което разпореждане
поради необжалването си е влязло в сила.
На 04.01.2021 год. ищецът, чрез адв.С., е подал молба за изменение на
1
постановеното по делото прекратително определение, в частта за разноските,
която след администриране, е оставена без разглеждане в едната част и
оставена без уважение, в другата, с определение № 260944/22.01.2021 год.
Срещу така постановеното определение, по въпроса за разноските, е
депозирана частна жалба вх.№ 275371/26.02.2021 год. Същата е оставена без
движение с разпореждане № 267911/01.03.2021 год. с указания за представяне
на доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в общ размер
на 30 лева. По така дадените указания е постъпила молба от адв.С., като
пълномощник на ищеца, с искане за освобождаване от държавна такса поради
затруднено финансово положение, а и в резултат на пандемичната
обстановка. По така постъпилата молба, съдът се е произнесъл с
разпореждане № 270378/23.03.2021 год. като е дал възможност на частния
жалбоподател да представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК, с указание, че при
непредставяне на доказателства, частна жалба ще бъде върната като
нередовна. Съобщението за горното е връчено на 25.03.2021 год., на
изпълнение не е последвало, поради което и съдът е постановил разпореждане
№ 271839/08.04.2021 год. за връщане на частна жалба вх.№ 275371/26.02.2021
год. срещу определение № 260944/22.01.2020 год., постановено по делото, с
което е оставена без разглеждане и без уважение молбата на ищеца по реда на
чл.248 ГПК.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх.№
286066/05.05.2021 год., оставена без движение от първоинстанционния съд за
дължимата държавна такса. По така дадените указания за внасяне на
държавна такса е постъпила повторна молба за освобождаване от държавна
такса. По същата съдът е дал указания за представяне на декларация по чл.83,
ал.2 ГПК, съобщението за което е получено от пълномощника на 12.07.2021
год. Предвид липсата на изпълнение съдът е дал повторна възможност за
представяне на доказателства за внесена държавна такса, което не е сторено в
указания срок. Поради горното, съдът е постановил определение, с което е
отменил разпореждането си за даване на указания за внасяне на държавна
такса по частното обжалване и е оставил без уважение искането на частния
жалбоподател за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2
ГПК. Именно последното произнасяне на съда, обективирано в определение
№ 265727/17.09.2021 год., е предмет на настоящата въззивна проверка.
Определението е правилно.
Константна е практиката на Върховния касационен съд по
приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която
освобождаването от заплащане на дължимите за съответното съдебно
производство държавна такса и разноски, е обусловена на първо място от
условията, визирани в закона. А последният възлага на съда да извърши
преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на
съдебни такси и разноски, изхождайки от ангажираните по делото
доказателства за имущественото положение, семейното положение,
2
здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други относими
към издръжката и разходите данни, обуславящи възможността да се поемат
съдебните разноски по делото. Доказаването на основанията за
освобождаване на страна от внасяне на такси и разноски по делото е в тежест
на страната, позоваваща се на затрудненото си материално състояние и
винаги е съобразена с данните по делото, касаещи принципно материалните
възможности за заплащане на тези задължения на страната молител.
Нормата на чл.83, ал.2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да
осигури защита на физически лица, които не са в състояние да заплатят
дължимите от тях държавни такси и разноски по делото. Същият не е
представил изискваната от съда декларация, а от данните по делото се
установява, че е в трудоспособна възраст. Липсват данни да влошено негово
здравословно състояние и/или други обстоятелства, обуславящи
невъзможност за заплащане на държавна такса по частното обжалване в
размер на 5 лева. Същият е заплатил и дължимата държавна такса по исковото
производство в размер на 177.20 лева, която стойност надвишава
десетократно размера на дължимата за частното обжалване държавна такса.
Липсата на декларирани източници за издръжка на молителя и възможността
на съда сам да извърши проверка относно притежавани парични средства,
недвижими имоти и МПС-та, само по себе си не обосновава извод за
невъзможност да бъде заплатена държавната такса, поради което молбата
правилно е оставена без уважение.
Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Доколкото в настоящото производство предварително не се събира
държавна такса, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 15 лева, платима по сметка на ВОС, при
стабилизиране на настоящия съдебен акт.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265727/17.09.2021 год. за оставяне
без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от
държавна такса по частна жалба по гр.д. № 1476/2020 год. на ВРС – 43 състав.
ОСЪЖДА М. СВ. С., ЕГН: **********, гр.В., ул.“О. П.“ **, ет.*, ап.**
ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от 15.00
лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с
3
частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4