№ 501
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500403 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 109 от 07.05.2024 г., по гр.д. № 1072/2022 г. по описа на РС
– Елин Пелин, постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. А. Л..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производството с доводи за неправилност и
незаконосъобразност, и с искане то да бъде отменено, а вместо него -
постановен нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат
уважени.
Въззиваемата страна, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК изразява становище
за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем Сървсис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
1
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното.
РС – Елин Пелин е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД
против Н. А. Л. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 353,75 лв. , от които (след уточнение) – 290,00 лв. главница,
представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 58,56 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.03.2022 г.; 5,39 лв., представляваща
лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
28.03.2022 г., за които суми в производство по ч.гр.д. № 615/2022 г. по описа на
Елин Пелин, е издадена Заповед № 427 от 21.06.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, са
предявени в законоустановения срок съгласно дадените от съда указания,
предвид предходно развилото се заповедно производство, по което от страна
на длъжника е подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите му.
Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В настоящия случай спорен на етапа на въззивното производство е
въпросът налице ли е между страните по делото валидно възникнало
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, съответно
2
притежава ли ответникът качеството „потребител“ на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), "клиенти" на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена
в пар. 1, т. 41 б. от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР
№ 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Съобразно становището на
ВКС изразено в посоченото ТР № 2 от 17.05.2018 г., "изброяването в нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно". Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й". В тълкувателното
решение е посочено още, че Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
3
Следователно, съгласно посочените норми и тълкуването на закона
дадено от ВКС, страна по договора за доставка на топлинна енергия и
потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване
или лицето, което е поискало откриване на партида на свое име със заявление
до доставчика.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се
установява по отношение на ответника нито една от посочените хипотези.
Видно от представеното към исковата молба писмо от Столична община
– Район Слатина, няма данни ответника Н. А. Л. да е придобила собственост
върху апартамент, находящ се в ж.к. „Х.С.“, бл.**, вх.*, ап.**, за който имот са
начислени процесните суми. От ищеца не са представени други доказателства,
от които да е изводимо, че именно ответникът е собственик на процесния
имот. Няма данни и по отношение на Н. Л. да е учредено ограничено вещно
право на ползване на посочения имот. По делото не се установява и
да е открита индивидуална партида на нейно име, доколкото не е представено
заявление за откриване на такава от дружеството-ищец. Обстоятелството, че
приложените към исковата молба фактури са издавани на нейно име, както и
че последната е в списъка на етажната собственост, използван от дружството,
осъществяващо топлинното счетоводство, не обуславят извод в обратна
посока.
Предвид посоченото, настоящият състав намира, че между ищеца и
ответника в производството не е налице валиден договор за продажба на
топлинна енергия, по който да са възникнали процесните вземания, доколкото
недоказано остана обстоятелството Н. Л. да е потребител на топлинна
енергия. Следователно предявените искове, подлежат на отхвърляне.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да понесе отговорността за
разноски пред настоящата инстанция. От приложените по делото договор и
пълномощно се установява, че въззиваемата Н. Л. е представлявана от адв.
М.Л. по реда на чл. 38, ал. 1. Т. 2 от ЗА, следователно именно в негова полза
следва да бъде присъдено възнаграждение за предоставена безплатна
адвокатска помощ. За да определи размерът на дължимото възнаграждение,
4
въззивният съд съобрази фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес по спора, както и действията на адв. Л., които във
въззивното производство се свеждат до подаване на отговор на въззивна
жалба и на писмено становище. Предвид всичко посочено, настоящият състав
намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се присъди на
процесуалния представител е в размер на 200,00 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109 от 07.05.2024 г., по гр.д. № 1072/2022
г. по описа на РС – Елин Пелин.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 83160904 да заплати на
адв. М.Л. Л. от САК, с личен номер ***********, сумата от 200,00 (двеста)
лева – възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ в
производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5