РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. гр.Мадан, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100171 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от А. А. К. - П. против НЕТКРЕДИТ ООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за
осъждането на ответника да възстанови на ищеца сума в размер на 207,05 лева
- платена без правно основание по недействителен договор за кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба и уточнението към нея ищецът твърди, че е извършил
плащания без основание към ответното дружество в размер на 207,05 лева.
Ищецът и ответното дружество били сключили договор за кредит за сумата от
500 лева, който бил недействителен, тъй като кредиторът не бил включил в
ГПР начислената неустойка. По договора ищецът бил заплатил 707,05 лева на
06.11.2024 г., от която сума 500 лева главница, а остатъкът в размер на 207,05
лева е платен по нищожен договор за кредит и подлежал на връщане. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Неткредит
ООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че между страните е бил сключен договор за кредит, по силата на
който е предоставена на кредитополучателя сумата от 500 лева, както и че на
осн. чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК кредиторът не е включил в ГПР по процесния
договор разход за неустойка. Не оспорва получаването на сумата от 707,05
лева. Оспорва твърдението на ищеца, че е начислявана неустойка на
кредитополучателя, както и наличието на неоснователно плащане на сумата в
размер на 207.05 лева над главницата. Сочи, че на 25.09.2024 г. е сключен
1
договор за потребителски кредит № *. На същата дата (25.09.2024 г.) кредита е
обезпечен посредством предоставяне на обезпечение от трето неучстващо по
делото лице „Кредит Гарант БГ“ ООД. „Неткредит“ ООД, поради което
оспорва твърдението за начисляване на неустойка и нищожност на договор за
потребителки кредит № * от 25.09.2024 г. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че на 25.09.2024 г. между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит, въз основа на който на ищцата, в качеството й на
кредитополучател е предоставен кредит в размер на 500 лева, както и че
ищцата е заплатила сумата от 707,05 лева на 06.11.2024 г в изпълнение на
задълженията си по договора, от която сума 500 лева са отнесени към
погасяване на главницата.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния
Договор за кредит от 25.09.2024 г. от който е видно, че по силата на сключения
между страните договор ищцата се задължила да върне предоставената сума в
срок до 30 дни, ведно с годишна лихва в размер на 40,60% от главницата по
кредита, при ГПР посочен в договора 49,09%. Съгласно чл. 4, ал. 3 от
Договора за потребителски кредит в срок до края на следващия ден от
предоставянето на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да
предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора. Съгласно чл. 4, ал. 3, изр. второ от
договора Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 лева със срок
на валидност до 25.09.2029 г. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора
в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по
кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и
условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 4 лева +0,89% от усвоения транш за
първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за
всеки следващ ден. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
2
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима
от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия
Прочитът на съдържанието на посочената по - горе неустоечна клауза по
чл. 6, ал. 1 от договора и съпоставянето й с естеството на сключения договор
за потребителски кредит, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Непредставянето на
гаранция по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да съобрази възможностите за представяне на гаранция и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. Не само правно, но
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялата сума за
плащане по договора за кредит, при положение че самият потребител
кандидатства за отпускане на кредит, което предполага нуждата му от
финансови средства. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него
„неустойка” към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по - висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
3
във валута, определена с постановление на Министерския съвет. При
включване на вземането за неустойка в ГПР, същият би надвишил
законовоустановеното ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
обстоятелство не се оспорва от ответника, който изрично признава, че при
изчисляване на ГПР от 49,09% кредиторът не включил като разход
неустойката. Самия кредитор в договора е предвидил начислената неустойка
да се заплаща на месец заедно със следващото лихвено плащане по кредита на
падежа на лихвеното задължение - чл. 6, ал. 4 от договора. Включена по този
начин към погасителната вноска по кредита, неустойката на практика се явява
добавък към дължимата възнаградителна лихва по договора и представлява
сигурна печалба за кредитора. Именно предвид гореизложеното, то съдът
счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в
годишния процент на разходите. Съдът намира за ирелевантно въведеното
възражение от ответника, че неустойка по договора за кредит не е
начислявана. Представеното от ответника писмено доказателство – гаранция
за плащане от КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД, не е подписано от ищцата, поради
което не би могло да й бъде противопоставено. Същото съставлява частен
документ, съставен от трето за спора лице - КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД, което
е и свързано дружество с ответника НЕТКРЕДИТ ООД, доколкото от
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
собствениците на капитала на двете дружества са едни и същи лица, поради
което се ползва с ниска доказателствена стойност. По делото е не е
представено цитираното в гаранцията за плащане искане от ищцата, нито друг
писмен документ, изхождащ от ищцата, вкл. и договор с Кредит Гарант БГ, по
силата на който ищцата да е възложила предоставянето на гаранция по
сключения с НЕТКРЕДИТ ООД договор за потребителски кредит. Ето защо
при липса на категорични доказателства установяващи наличието на
правоотношение между ищцата и Кредит Гарант БГ, по силата на което от
ищцата да е предоставена и твърдяната гаранция по договора за кредит в
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съдът приема,
че това изискване не е изпълнено. Обстоятелството дали към момента на
подаване на исковата молба се претендира вземане за неустойка от ответника е
неотносимо, доколкото неустоечната клауза е уговорена към момента на
сключването на договора и е част от неговото съдържание, като би могла да се
претендира във всеки един момент.
С оглед изложеното процесният договор не отговоря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не отговаря на
реално прилаганият между страните, което води до недействителността на
договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една
страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга -
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
4
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
Договор е недействителен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На осн. чл. 23, ал. 1 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е обявен
за безспорен фактът на плащане на сумата от 707.05 лева от ищеца в полза на
ответника по процесния договор за кредит, за което обстоятелство е
представена разписка от 06.11.2024 г. Чистата стойност на кредита възлиза на
500 лева, поради което заплатената над тази сума от потребителя, а именно
сумата от 207,05 лева е платена без основание и подлежи на връщане от
ответника на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по
основание и размер и следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева за заплатена държавна такса.
В производството ищцата е била представлявана от адвокат, който е
поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, поради което на Еднолично адвокатско дружество Е.
И. БУЛСТАТ *, следва да се присъди сумата от 240 лева с вкл. ДДС, доколкото
делото е с ниска фактическа и правна сложност, събраните доказателства и
извършените от страните процесуални действия са в малък обем, делото е с
нисък материален интерес, а основните подлежащи на доказване факти по
делото са обявени за безспорни. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
* да заплати на А. А. К., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 207,05 лева
(двеста и седем лева и пет стотинки), представляваща платена без правно
основание сума по недействителен Договор за кредит от 25.09.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.04.2025 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
* да заплати на А. А. К., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 50 лева
(петдесет лева) направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
* да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. БУЛСТАТ * с адрес: *,
представлявано от Е. Г. И. сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) с
5
вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6