№ 19531
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20251110101940 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу О. Д.
Г. и М. О. Г., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената, с цена на исковете 9930.75 лева, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6533/2024 г. по описа на
СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците О. Д. Г. и М. О. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от
водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет
процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми, а
именно О. Д. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 4 438,92 лева, ведно със законна лихва за периода от 02.02.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 19.01.2024 г. в
размер на 481,96 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 37,72 лева, ведно със законна лихва за периода от 02.02.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 19.01.2024 г. в
размер на 6,78 лева, а М. О. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4 438,91 лева, ведно със законна лихва за периода от
02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
19.01.2024 г. в размер на 481,95 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 37,72 лева, ведно със законна лихва за периода от
1
02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
19.01.2024 г. в размер на 6,79 лева, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. О.
к., бл.3, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№ 299304. Претендира разноски.
Ответникът О. Д. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и
моли да бъдат отхвърлени. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между
страните. Ответникът М. О. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия, тъй
като за отопление на имота се използвали други средства. Евентуално възразява за давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД изразява становище за
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетите в хода на съдебното дирене препис от Нотариален акт за покупко -
продажба и учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 108/14.02.2000
г., н.д. №96/2001 г. на Нотариус Йонко Литовски, рег. №263 в НК, район на действие: СРС,
се установява, че М. Д. - Б. и съпругът й Б. Б., учредяват в полза на С. А.- Г.а пожизнено
вещно право на ползване върху апартамент №12, в гр. С., ж.к. „О. к.“, бл.3- АД, вх.А, ет.4 -
СИО, както и продават правото на собственост върху процесния имот на децата на вещния
ползвател- малолетния М. Г. и непълнолетната Д. Г.а. Идентичността на процесния имот с
този, описан по горния НА се установява от удостоверение за идентичност на адреси на
ГИС- С.. Представено е удостоверение за наследници, издадено от СО, р-н „О. к.“ от
26.11.2020г. на Д. О.а Г.а, починала на 25.02.2008г. и оставила за свои законни наследници
родителите си - О. Г. и С. А. Г.а, починала на 07.01.2012 г. Ответникът представя
удостоверение за наследници, издадено от СО, р-н „О. к.“ от 27.04.2010 г. на Д. О.а Г.а,
починала на 25.02.2008 г., като е оставила за свой законен наследник сина си А. К. Д., роден
на 06.04.2005г., както и удостоверение за родствени връзки, издадено от СО, р-н „О. к.“, за
2
наследници на Д. О.а Г.а, починала на 25.02.2008г. Това съдът намира за достатъчно да
обоснове, сключен между М. О. Г. и „Т. С.“ ЕАД за притежаваната от него ½ идеална част от
правото на собственост върху имота, договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. По отношение на другия ответник О. Г., исковете следва да се отхвърлят, тъй като не
се доказа в производството същият да е законен наследник на другия съсобственик Д. О.а
Г.а.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 299304, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените писмени
доказателства, вкл. от третото лицепомагач се установява, че са ползвани услугите за
доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, без възражения, в каквато насока са
приетите индивидуални отчети, по силата на договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца
и третото лице-помагач. Няма пречка срокът на договора да се подновява ежегодно и
автоматично, доколкото е предвидена такава клауза в р. II, чл. 3, относима за периода
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
299304, предоставени от „Т. С.“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. фирмата за
ДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите, са попълнени документите за главен
отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище е имало
монтирани 4 отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. В имота се
ползва топла вода и е начислена ТЕ за загряване на топла вода и има два водомера за топла
вода, по които се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за
отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление
на имота /отдадена от отоплителни тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части
3
не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване.
На следващо място, макар с Решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по адм. д. №
85/2024 г. по описа на ВАС, съдът да е оставил в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. на ВАС,
3 – членен състав на II отделение, постановено по адм. д. № 746/2021 г., с което е отменена т.
6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №
ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, съгласно ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС
– ОСС от I и II кО.ия, съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя
подзаконов нормативен акт, няма обратно действие по силата на чл. 195, ал. 1 АПК, а до
отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици
не се засягат от отмяната на нормативния акт. В случая исковият период е преди отмяната на
т. 6.1.1 от Методиката, поради което отмяната й е без значение за настоящото дело.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3313.82 лева, тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление. С оглед
диспизитивното начало в гражданския процес, искът за сумите 3 309,01 лева (три хиляди
триста и девет лева и 01 стотинка), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., следва да бъде
уважен в цялост.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от М. О. Г.. С
оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на “Т. С.” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т. С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 02.02.2024 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 02.02.2021 г., каквито вземания не са включени в процесния период, тъй като първото
4
вземане е това за м.05.2021 г., което възниква на 31.05.2021 г. и става изискуемо, съобразно
ОУ на ищеца на 15.07.2021 г. Поради това възражението за давност е неоснователно и няма
погасени по давност вземания, включени в процесния период.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение възлиза на сумата от
75,44 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.02.2024 г.
до изплащане на вземането, определен при съобразяване на счетоводна справка на ищеца.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/, като срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на подаване на
исковата молба.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
5
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата от 481.95 лв. за
периода 15.09.2022 г. - 19.01.2024 г., която съдът определи, като съобрази момента на
изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на
онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 6.79 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 323.86 лв. държава такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и за заповедното производство в
размер на 124.11 лева, които се дължат от М. О. Г.. Ответникът О. Д. Г. е претендирал
разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
бланкетното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид материалния
интерес по делото и извършената от процесуалния представител на ответника работа по
делото. От друга страна разноските следва да изпълняват и ролята на санкция срещу
страната, завела неоснователно дело, тъй като от събраните по делото доказателства се
установяват идентични предходни три на брой дела между същите страни за различни
периоди, но без да се твърдят нови обстоятелства в исковата молба, поради което
адвокатския хонорар следва да се присъди в цялост.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.- С.“ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я.“ №23Б, срещу О. Д. Г., ЕГН:**********, установителни искове за
признаване на установено, че дължи на ищеца цена на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4 438,92 лева(четири хиляди
четиристотин тридесет и осем лева и 92 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
02.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
19.01.2024 г. в размер на 481,96 лева(четиристотин осемдесет и един лева и 96 стотинки),
6
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 37,72 лева (тридесет и седем лева и 72 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
19.01.2024 г. в размер на 6,78 лева (шест лева и 78 стотинки), за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6533/2024 г. по описа на СРС,
141 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т.- С.“ ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул. „Я.“ №23Б, , на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на О. Д. Г., ЕГН:**********,
сума в размер на 1000 лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. О. Г. ЕГН: ********** и
адрес: гр. С., ЖК.О. к., бл.3, вх.А, ет.4, ап.12, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 4 438,91 лева, ведно със
законна лихва за периода от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 19.01.2024 г. в размер на 481,95 лева, цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 37,72 лева, ведно със
законна лихва за периода от 02.02.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 16.07.2021г. до 19.01.2024 г. в размер на 6,79 лева, за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ЖК.О. к., бл.3, вх.А, ет.4, ап.12, аб.№ 299304, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6533/2024
г. на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 16.07.2021г.
до 19.01.2024 г. в размер на 6,79 лева върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. О. Г. ЕГН: **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 323.86 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и сумата
от 124.11 лева по ч.гр.д.№ 6533/2024 г. на СРС, съобразно изхода по делата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т. С.” ЕООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7