Решение по адм. дело №606/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано по жалба на „Соникс М“ ООД, [населено място](понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), насочена против Ревизионен акт № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., потвърден с Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, [населено място].

В жалбата се твърди, че констатациите в акта и доклада към него не са съобразени нито със събраните доказателства, нито с приложимите правни норми. Без наличие на никаква конкретика, освен изброени дати на задгранични пътувания ревизиращите органи изключили от доказателствата, всички представени документи от жалбоподателя, с твърдението че са без достоверна дата. Цитира се съдебна практика и се излагат подробни доводи за оборване тези изводи на административния орган.

Излагат се съображения, че оспорения акт е немотивиран, като не е конкретизирано коя разпоредба на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС е констатирана. Твърди се, че целта на ревизиращите органи е да заобиколят правилата на чл. 27, ал.3 от ЗДДС. Сочи се, че определяне на данъчна основа по пазарни цени на извършените СМР противоречи на разпоредбата на чл. 27, ал.3, т.1 от ЗДДС, чл.80, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО и даденото й тълкуване от СЕС в решение от 19.12.2012г. по дело С-549/11 и решение от 26.04.2012г. по съединени дела С-621/10 и С-129/11. В същите били залегнали принципните отговори, че установените в чл. 80, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията, извън изброените в посочената разпоредба случаи, дори в преследване на легитимната по директивата цел, за предотвратяване избягването на данъчното облагане, в случаи когато изкуствено занижената или завишена цена могат да доведат до загуба на данъчни приходи.

Излага се, че за да се приложи изключението на чл. 27, ал.3, т.1 от ЗЗДС, следва да са налице три кумулативно предвидени условия: 1. Сделката да е между т.нар.свързани лица;2. да е извършена при насрещна престация по – ниска от пазарната такава и 3. получателят да няма право на данъчен кредит. Последното условие в случая било налице, но при липса на първите две не било законосъобразно да се търси пазарна цена.

По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на обжалваният акт и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който излага подробни доводи в писмена защита.

Ответникът в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“, [населено място], чрез процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът отмени ревизионния акт и възложи на ответника разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение, се моли същото да бъде намалено до нормативно предвидения размер.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на жалбоподателя, е била извършена ревизия за установяване на задължения за: данък добавена стойност за периода 01.05.2022г.-30.06.2022г.

Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002622006451-020-001/15.11.2022г., издадена от З. Д. В. - Началник сектор, (л.3 от преписката), връчена по електронен път на ревизираното лице на (л.7 от преписката). ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството, със ЗИЗВР №Р-16002622006451-020-002/15.02.2023г. (л. 6 от преписката) – до 21.04.2023г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на ревизираното лице на 16.02.2023г. (л 4 от преписката). Преди възлагане на ревизията е извършена проверка с цел установяване на фактическата наличност на материални запаси на дружеството, приключила с протокол от 13.10.2022г.

В хода на ревизионното производство е извършено следното:

С искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № Р-16002622006451-040-002/24.11.2022г. (л.16 от преписката), № Р-16002622006451-040-003 от 20.01.2023г. (л.22 от преписката) и № Р-16002622006451-040-004 от 07.03.2023г. (л.24 от преписката) отправени до представляващ дружеството е изискано представяне на документи, в 14 дневен срок от съобщаването им.

В отговор с писма от: 20.12.2022г.(л.206 от преписката ), от 17.02.2023г.(л.328 от преписката), от 16.03.2023г.(л.413 от преписката) от страна на дружеството са представени документи и обяснения .

С Протокол № Р-16002622006451-ППД-001 от 21.12.2022г.(л.491 от преписката) на основание чл.50 от ДОПК е присъединен като доказателство Протокол № П-16002622058443-073-001 от 13.10.2022г. за извършена проверка на дружеството, ведно с приложенията към него.

С писма от.18.01.2023г.(л.494 от преписката) от 25.01.2023г. (л.498 от преписката) от 23.02.2023г. (л.501 от преписката) от 17.03.2025г. (л.503 от преписката) от ОДМВР-Смолян е изискана информация за влизанията и излизанията в и от страната, на различни лица, сред които и П. Х. Х. – управител на „Соникс М“ ООД в процесния период и А. Р. Ж., която е предоставена.

С вх.№ 2268 от 02.03.2025г. от страна на А. Р. Ж.- вписана в списъка за вещи лица при ОС-Хасково и АдмС-Хасково са представени писмени обяснения, ведно с приложени към същото документи(л.619 и сл. от преписката). Обясненията са представени по повод отправено до същата искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с доклад за определяне на справедлива пазарна оценка (преоценка) на стоково материални ценности по възлагателно писмо от “Соникс М“ ООД(л.624 от преписката).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №Р-16002622006451-092-001 от 03.05.2023г. (л.644 от преписката), изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Установените обстоятелства са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.

Ревизионният доклад е връчен на „Соникс М“ ООД по електронен път на 10.05.2023г. (л.646 от преписката).

Срещу същия е депозирано възражение вх.№ 7722 от 23.05.2023г. от оспорващото дружество.(л.647 от преписката).

Производството е приключило с издаването на процесния РА №Р-160026222006451-091-001/29.05.2023г.(л.653 от преписката) от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. С РА е допълнително начислен данък върху добавената стойност в размер на 51 856.53 лева за данъчни периоди м.05.2022г. и м.06.2022г., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 825.96 лева.

РА е връчен на „Соникс М“ ООД на 19.06.2023г. на пълномощник на дружеството на ръка (л.656 от преписката).

Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл.152 от ДОПК с жалба с № ВхК-4686/27.06.2023г. при ТД на НАП – Пловдив.

С Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място], ревизионния акт е потвърден.

За да постанови този резултат решаващия орган е приел, че „Соникс-М“ООД е обезценил стоки описани в Протокол от № 1 до Протокол № 7, с балансова стойност 288 022.16 лева, като нетната им реализируема стойност е в общ размер на 28 726.94 лева,а обезценката - 259 282.61 лева. Стоките, са реализирани на 31.05.2022г. и на 01.06.2022г., стойността на обезценката на тези отделени от патримониума на дружеството стоки в размер на 259 282.61 лева представлява възмездна доставка и са налице основания данъчната основа да бъде определена по реда на чл. 27, ал.1 от ЗДДС, респ. да бъде начислен косвен данък в размера посочен в ревизионния акт.

Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 07.09.2025г. видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път(л.673 от преписката).

Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез Дирекция „ОДОП“, [населено място] и заведена с вх. № 96-00-203/18.09.2023г.

За изясняване всички факти и обстоятелства по делото е допуснато събиране на гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на А. Р. Ж. и на Н. В. Л..

Св.Ж. сочи, че по образование е строителен инженер и е оценител и извършител на оценки по оценителни експертизи и съдебно –технически експертизи.

За „Соникс-М“ЕООД, [населено място], извършвала еднократно услуга по оценка на стоково-материални ценности преди около 5 години, след като с нея се свързали представители на „Соникс-М“. За целта извършила оглед в складово помещение под магазин “Волта“ в [населено място] находящ се срещу Магазин Кауфланд и в стопански двор находящ се в началото на [населено място], където се съхранявали процесните стоково-материални ценности. От информация на възложителите разбрала, че е имало ситуации с внезапни наводнения. Стоките, които трябвало да преоцени били като цяло във възможно използваемо състояние, но за тях нямало възможност бъдещият клиент, който ги е закупил, да претендира за гаранция, защото при влизане на подпочвените води в складовото помещение, били нанесени щети върху външният им вид. Свидетелката сочи, че според нея за оценяваната стока, гаранционен срок не може да бъде даден, тъй като всяко увреждане от влага, особено при уредите имащи в себе си електроника, би довело до чувствително намаляване на техните експлоатационни качества. Пояснява, че при сглобяване на стоката, вариантите за гаранция отпадат, тъй като повечето производители изискват техни оторизирани сервизи да сглобяват и монтират техниката и при опит самия потребител или други хора за извършват тази техническа дейност. Препоръчала максимално бърза реализация на стоките, което означавало че ако в даден момент се появи клиент, който е готов да даде стойността на формирала се при дадената от нея оценка, то дружеството да не търси реализация на по-висока цена, тъй като е възможно на по-късен етап тази оценка още повече да падне. Не било възможно цената да се повиши. За изготвяне на оценката свидетелката направила проучване, използвала метода “сравними стоки от сравними обекти при бърза реализация“, който предполагал нейно посещение - проучване в търговски обекти, които предлагат подобен род стоки, откъдето и взела актуална пазарна информация към датата на доклада. Пояснява, че е посетила няколко такива обекта в рамките на регион Хасково и регион Димитровград. Артикулите били значителни като количество. Общото й впечатление било че били с почти разпокъсани опаковки, огледа правила по групи стоки .

Свидетелката Н. В. Л., сочи че от над 30 години е счетоводител, а “Соник-М“ бил нейн клиент от повече от 10 години. Основната търговска дейност на дружеството била търговия с мебели и много рядко с черна техника. В по-голямата си част мебелите били от по-ниския ценови диапазон, тоест не лукс мебели, а мебели за масовия потребител. Дружеството имало складове в Хасково и Димитровград, както и един по-малък склад, който почти не се използвал, но знаела че го имат по документи. Свидетелката не била посещавала складовете, а само магазина. Където бил магазина в [населено място] имало склад, не промишлен, а склад за съхранение на стоки. По-малкият склад бил подземен. Обезценка на стоките на дружеството била извършвана през 2022г. – пролет или късна зима – февруари/март месец. При среща в кантората на свидетелката представители на дружеството й споделили, че имат много стока, която няма как да реализират, защото една част от нея била морално остаряла, друга част била наранена при товаро – разтоварване. Имало основно мебели, бяла техника и матраци, като за последните й споделили че са непродаваеми, тъй като в склада, в който се съхранявали имало наводнение. Според свидетелката наводнението било в склада в Димитровград. Обяснила им реда за обезценка на стоките – че следва да намерят лицензиран оценител както и да се вземе решение на общото събрание, според което съдружниците се съгласни на база обезценката и на база пазарните условия, да се предлагат тези стоки на тази цена. На база обезценката и протоколите на общото събрание, свидетелката презавела съответните стоки в счетоводната отчетност, на новата по-ниска цена. Осчетоводила ги по сметка 608-Разходи за обезценка. След това при продажбата на тези стоки на едро, ги осчетоводила през сметка 702 - приходи от продажби на стоки, в индивидуалния сметкоплан на дружеството. Оттам се намалила стойността на сметка 304-Стоки. Целта на обезценката била да се погасяват задължения - да се намерят клиенти, за да започне издължаване първо към държавата, а после и към доставчици. Според нея инфекцията“Ковид 19“ се отразила не само в процесното дружество, но и във фирмите на другите й клиенти. При „Соникс-М“ било особено осезателно, тъй като стоката им била по-бавно ликвидна.

По искане на оспорващата страна по делото бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета с оспорване от страна на ответника. Доказателствени искания във връзка с оспорването не бяха ангажирани.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като изготвено от специалисти разполагащ с необходимите знания и умения, който пълно и точно е отговорил на поставените му въпрос и и ги е обосновал.

Първоначално по обжалването е постановено Решение № 4282 от 23.10.2024г., по адм.дело№ 1094/2023г. по описа на АдмС-Хасково, с което оспорения ревизионен акт е отменен.

С Решение № 2553 от 13.03.2025г. постановено по адм.дело № 11877/2024г. по описа на ВАС цитирания съдебен акт на първоинстанционният съд е отменен и делото е върнато с указания за изследване наличието на хипотезата на чл. 6, ал.3 , т.2 от ЗДДС.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. И това обстоятелство не е спорно между страните.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., потвърден с Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, [населено място] с който по отношение оспорващото дружество допълнително е начислен данък върху добавената стойност в размер на 51 856.53 лева за данъчни периоди м.05.2022г. и м.06.2022г., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 825.96 лева.

Ревизионното производство е приключило при спазване съществените изисквания на данъчно – административните правила. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Същият е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице допуснати процесуални нарушения.

Основната дейност на „Соникс-М“ЕООД към 2022г.е свързана с търговия с мебели, електрически уреди за бита и други стоки, в магазини находящи се в [населено място] и [населено място], като дружеството ползва за целта и складове находящи се в [населено място] и [населено място].

Не е спорно и че дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 17.01.2022г.

Спорът между страните досежно това налице ли е хипотезата на чл. 6, ал. 3, т.1 от ЗЗДС е разрешен с влязлото в сила отменително решение 2553 от 13.03.2025г. постановено по адм.дело № 11877/2024г. на ВАС, с което изрично е възприето, че елементите от фактическия състав на разпоредбата не са доказани, както и че позоваването на същата норма противоречи на обоснованата от ревизиращия екип теза, че продадените стоки не са били обезценени и продадени на датите посочени от ревизираното дружество, а преди това, без наличен документ за продажбите с цел избягване начисляването на ДДС. Видно е от указанията в същото отменително решение, че предмет на преценка пред настоящия съдебен състав следва да е единствено налице ли е другото посочено в решението на решаващия орган правно основание, а именно нормата на чл. 6, ал.3, т.2 от ЗДДС, което е и фактически обосновано в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на ОДОП-Пловдив.

В тази насока съдът намира следното:

В чл.26 от ЗДДС е регламентиран общия ред за определяне на данъчната основа за доставки по смисъла на ЗДДС. Според ал.1 от посочената норма данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. В ал. 2 е предвидено, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в евро и евроцентове, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. В ал.3 са изброени и данъци, такси и др. разходи които също следва да бъдат включени в цената на доставката.

Казано по друг начин в общия случай данъчната основа е договореното възнаграждение между доставчика и получателя, към което следва да се прибавят увеличенията регламентирани в чл.26, ал.3 от ЗДДС.

Особените случаи за определяне на данъчна основа, при които се налага корекция на последната са посочени в чл. 27 от ЗДДС. Видно от ал.1 на същата разпоредба данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Т.е. когато доставката попада в хипотезите на чл. 27 от ЗДДС данъчната основа се определя по тази норма, а в останалите случаи по реда на чл. 26 от ЗДДС.

Чл. 6 ал.1 от ЗДДС сочи, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Според ал.3, т.2 на същата норма, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. Данъчната основа на доставката по чл. 6,ал.3, т.2 от ЗДДС, както се посочи се определя по на чл. 27, ал.1 от ЗДДС.

В случая е установено от материалите на делото, че балансовата стойност на процесните вещи преди обезценката е 288 022.16 лева, а след обезценката нетната им реализируема стойност е 28 726.94 лева.

Според представения в хода на ревизионното производство протокол на общото събрание на дружеството от 30.05.2022г.(л.202 от преписката), същото е взело решение да се извърши преоценка на налични стоки, за която цел е назначена комисия. От назначената комисия са съставени общо 7 бр. протоколи за обезценка с дати от 31.05.2022г. и 01.06.2022г. (л. 108 - л.123 от преписката).Обезценките касаят общо 515 артикула и са в общ размер на 259 282.61 лева, като няма спор, че при извършените инвентаризации на дружеството обезценените стоки не са установени и същите са реализирани. Като доказателство за последното от страна на дружеството са представени 4 бр. фискални бонове от съответно един от 31.05.2022г. и 3 от 01.06.2022г.(л.465 от преписката)

Установява се от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че обезценката е коректно осчетоводена, в сметки 608 - разходи от обезценка и сметка 304 – стоки, за продажбата на обезценените стоки са налични счетоводни журнали и справки за реализираните продажби осъществени на дати 31.05.2022г. и 01.06.2022г., както и че счетоводството на дружеството е организирано и водено в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и заведено редовно съобразно нормите на Закона за счетоводството. Не се спори между страните по факта, че дружеството при закупуване на стоките е ползвало данъчен кредит.

Спорния въпрос по делото е изцяло правен и той се заключава в това следва ли да се приеме, че продажбата на стоки след обезценката им по новата придадена им цена, в случая представлява безвъзмездно прехвърляне на собственост по смисъла на чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС, оттук какъв е размера на данъчната основа, върху която дружеството е следвало да начисли ДДС и съответно какъв е размера на дължимия от дружеството ДДС за продажбата на стоките.

Трайно се приема в съдебната практика, че възмездност е налице при наличие на възнаграждение, което е в пряка връзка със стойността на това, което данъчно задълженото лице е доставило, независимо от формата, под която се предоставя възнаграждението (пари, стоки или услуги) и дали възнаграждението е получено или дължимо, освен в случаите на аванс, във връзка с доставката.

Доставката е "безвъзмездна", когато няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото съгласно легалното определение дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.

В случая по мнение на съда не може да се направи извод, че докладът за преоценка на стоките и съставянето на протоколите за обезценка, респ. и издаването на касовите бонове за продажбата е осъществено само за целите на ревизията. По делото в качеството на свидетел е разпитана изготвилата доклада за преоценка на стоки А. Р. Ж., която е вещо лице вписано в списъка за вещи лица на АдмС-Хасково и ОС-Хасково, като такава извършваща както инженерно-технически експертизи, така и оценителни експертизи на машини и съоръжения. В разпита си св. Ж. потвърждава, че от името на оспорващото дружество с нея се е свързал негов представител, който е поискал изготвяне на оценка на стоки. Установява се от показанията й също и че е прегледала стоките на място и е установила, че са компрометирани, като е изготвила доклада си съобразявайки сравними стоки от сравними обекти при бърза реализация. Показанията на тази свидетелка са логични, вътрешно последователни и непротиворечиви, като съответстват и на събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Приходна администрация не оспорва и факта, че оценителския доклад е подписан действително от св. Ж.. Че дружеството в процесния период е разполагало със стоки с дефекти и че е желаело да се извърши обезценка на същите, за да може да ги реализира в пазарната мрежа, се установява и от показанията на св. Л. – счетоводител на дружеството, която посочва че този факт и е съобщен при разговор със съдружниците в дружеството. От показанията й се установява и че именно последната им е съобщила какви действия следва да се предприемат, за да се установи действителната стойност на тези стоки. Показанията на св. Л. съдът също кредитира изцяло по горепосочените съображения. Дали протокола от общо събрание на дружеството на което е прието да се предприемат действия по обезценка на стоките е надлежно съставен не е възможно да бъде проверяван в настоящото производство, но е и факт че графологични експертизи не са изготвяни в хода на ревизионното производство, нито е било ангажирано доказателствено искане в тази насока, а и самият решаващ орган е приел, в потвърждаващото ревизионният акт решение, че продажбата е реална, но стоките са продадени на силно занижени цени.

Съответно съдът, като взе предвид и изготвеното заключение на вещото лице, според което обезценката на стоките и продажбата на последните са коректно осчетоводени, а счетоводството на дружеството е водено в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и закона за счетоводство, намира че обезценката е извършена надлежно и удостоверява действителната стойност на впоследствие продадените стоки. Тук е мястото да се отбележи, че според съда не може да се счете, че във всеки случай на продажба на обезценена стока, тази продажба следва да се приеме за безвъзмездна доставка. Това е допустимо и възможно само ако от действията на осъществилото продажба на обезценените стоки лице може да се направи извода, че целта на обезценката е доставчика да избегне плащането на данъци.

Според постоянната съдебна практика на СЕС основата за облагане на възмездна доставка на стока или услуга е действителната насрещна престация, получена от данъчнозадълженото лице във връзка с нея, която е субективна, а не стойност, определена по обективни критерии. Условията на чл. 80, § 1 от Директива 2006/112/ЕС за прилагане на пазарната стойност като облагаема сума са изчерпателно посочени в този текст и извън тях националното законодателство не може да предвижда данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията /т. 44 и т. 47 от решението на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело С-549/11, и т. 51 от решението на СЕС от 26 април 2012 г. по дело С-621/10 и С-129/11, а според чл. 72 от директивата само тогава, когато не може да се установи сравнима доставка на стоки или услуги, "пазарна стойност" ще означава покупната цена, съответно, при отсъствието на покупна цена - себестойността. Себестойността е облагаема сума /данъчна основа/ според чл. 75 от директивата и когато стоките се използват за лични цели или услугите се извършват безплатно.

В т. 30 от решението си от 9 юни 2011 г. по дело С-285/10, СЕС посочва, че доколкото сделките, при които е договорена цена, явно по-ниска от пазарната (под себестойност според фактите по главния спор), са възмездни и е получена насрещна престация, която може да послужи като данъчна основа, принципът на равно третиране сам по себе си не може да налага по отношение на тях да се прилагат предвидените за безвъзмездните доставки правила за определяне на данъчната основа, целящи в отсъствието на каквато и да е реална насрещна престация, данъчната основа да се определя по обективни критерии.

Разпоредбите на чл. 73 и чл. 80, § 1 от Директива 2006/112 имат пряко приложение и жалбоподателите имат право да се позоват на тях срещу прилагането на противоречащите им разпоредби на националното законодателство (т. 60 от решението на СЕС от 26 април 2012 г. по дело С-621/10 и С-129/11)

Според практиката на Съда на Европейския съюз - от обстоятелството, че цената по доставката е по-ниска от себестойността на същата, не следва, че сделката се определя като безвъзмездна по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива (съответно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС). Изложеното се потвърждава от мотивите по дело С-412/03, в което изрично се сочи, че "Членове 2, 5, параграф 6 и 6, параграф 2, буква б) от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да бъдат тълкувани като забраняващи национална норма, по силата на която сделки, при които е платено действително възнаграждение се разглеждат като употреба на стоки или услуги за лични нужди, дори когато възнаграждението е по-ниско от себестойността на доставените стоки или услуги. Съдът сочи в т. 22 на същото решение, че фактът, че цената, платена за икономическа сделка е по-висока или по-ниска от себестойността, е ирелевантен по отношение на въпроса, дали сделката следва да се счита за "възмездна сделка". Последното понятие изисква само да е налице пряка връзка между доставката на стоките или предоставянето на услугите и действително полученото възнаграждение от данъчнозадълженото лице.

В същия смисъл е и Решение на Съда от 9 юни 2011 г. по Дело C-285/10, където в т. 25-27 съдът сочи, че "В това отношение следва да се припомни, от една страна, че възможността една сделка да бъде квалифицирана като "възмездна" по смисъла на член 2 от Шеста директива предполага единствено съществуване на пряка връзка между доставката на стоки или на услуги и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Така например обстоятелството, че стопанска сделка е реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз основа на това - на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, не е относимо към тази квалификация (вж. в този смисъл Решение от 20 януари 2005 г. по дело C 412/03,точка 22). Същото се отнася и за връзката, която евентуално съществува между страните по сделката. От друга страна, по смисъла на самия текст на член 5, параграфи 6 и 7 и на член 6, параграфи 2 и 3 от Шеста директива, които приравняват някои сделки, за които не е получена никаква действителна насрещна престация от данъчнозадълженото лице, на възмездна доставка на стоки, правилата за определяне на данъчната основа, предвидени в член 11, A, параграф 1, букви б)-г) от Шеста директива, следва да се прилагат само към безвъзмездните сделки (в този смисъл Решение по дело С-412/03 т.24, точка 24). От това следва, че щом като е договорена насрещна престация и тя действително е получена от данъчнозадълженото лице директно срещу доставена от него стока или услуга, тази сделка следва да бъде квалифицирана като възмездна, дори да е била осъществена между свързани страни и дори договорената и действително платена цена да е явно по-ниска от пазарната. Следователно данъчната основа на такава сделка трябва да се определя в съответствие с общото правило, записано в член 11, A, параграф 1, буква a) от Шеста директива. "

При това положение в конкретния случай, дори да би могла да се възприема тезата на органите по приходите, че процесните продажби на обезценени стоки са извършени на цени многократно под придобивните им, това не определя сделките като "безвъзмездна сделка" по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (чл. 16 от Директива 2006/112).

С оглед на изложеното съдът намира, че процесните доставки неправилно са приети от ревизиращите органи като безвъзмездни, тъй като прехвърлянето на стоките е станало срещу уговорено възнаграждение, която обстоятелство изцяло се приема и от ответника в потвърждаващото ревизионния акт решение, и данъчната основа правилно е определена от задълженото лице по реда на чл. 26, ал. 2 ЗДДС въз основа на уговореното възнаграждение.

Предвид доказването на всички факти от значение за осъществяване на възмездни доставки, не е налице в случая законово основание да бъде начислен допълнително ДДС по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС вр. чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. В случая са представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото дружество, че е осъществявало възмездни доставки. Доколкото от доказателствата по делото се установява, а както се посочи и в мотивите на потвърждаващото ревизионния акт решение изцяло се възприема, че 4-те касови бонове удостоверяват извършена продажба на преоценените стоки, то единствения извод до който съдът достига е, че са налице възмездни доставки на стоки (възнаграждение е определено), поради което не е доказана втората хипотеза на д норма на §1, т.8 от ДР на ЗДДС за „безвъзмездна доставка“, а именно - стойността на даденото многократно да надхвърля полученото. Напротив стоките са продадени по действителната им нетна реализируема стойност, която съответства на получената насрещна престация.

Достигайки до противоположен извод, органите по приходите са издали незаконосъобразен РА, който следва се отмени.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а оспореният акт незаконосъобразно издаден, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора основателна се явява само претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му се присъдят в доказания по делото размер от 4650.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е допустимо , но по същество неоснователно, предвид че същото е под минимума предвиден в чл. 8, ал.1, вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.

Същевременно съдът констатира че оспорващия е останал задължен за разноски, представляващи определено допълнително възнаграждение на вещото лице изготвило съдебно счетоводната експертиза в размер на 350.00 лева. Експертизата е допусната по искане на жалбоподателя, поради което определения от съда допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева, представляващ разликата между първоначално внесения депозит в размер на 600.00 лева и окончателно определения размер на възнаграждението от 950.00 лева е възложен в тежест на оспорващия с определение от о.с.з. проведено на 16.09.2025г., което му е надлежно съобщено, чрез присъствалия на съдебното заседание негов процесуален представител. Въпреки указанията на съда, депозита за възнаграждение на вещото лице не е заплатен от жалбоподателя в указаният от съда 10 дневен срок. Това негово задължение не е изпълнено и до настоящия момент, Ето защо, оспорващата страна е останала задължена за разноски, поради което и на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ще следва да бъде осъдена да заплати по депозитната сметка на сметка на Административен съд – Хасково дължимата сума от 350.00 лева, представляваща дължими разноски за възнаграждение на вещо лице изготвило по искане на същата страна приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото това не са сторени към настоящия момент разноски от жалбоподателя, то преди изпълнението на това задължение не възниква задължение за разноски, което да се определя в зависимост от изхода на спора и същите не могат да бъдат възложени в тежест на ответника по реда на чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от което съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., потвърден с Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, [населено място].

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Соникс-М“ ЕООД, [населено място], с [ЕИК] разноски по адм. дело № 606/2025г. по описана АдмС-Хасково, в размер на 4650 лева.

ОСЪЖДА основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК „СОНИКС-М“ ЕООД, с [ЕИК] да заплати по сметка на Административен съд, [населено място] сумата от 350.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на оспорване пред ВАС с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.