№ 1566
гр. Варна, 29.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100501912 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Въззивната страна Б. М. П., редовно и своевременно призован, явява се лично,
представлява се от адв. С. Т., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемите страни Н. Д. П. и П. Й. П., редовно и своевременно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6172/14.07.2025г. от Б. М. П. с ЕГН
**********, адрес гр, В., ж.к. „Т.“ *, вх. *, ет. *, ап. ** срещу Решение № 184/13.06.2025г.,
постановено по гр.д. № 20233130101409 по описа за 2023г. на ПРС, с което съдът
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. М. П. с ЕГН **********, адрес гр, В., ж.к. „Т.“ *, вх. *, ет. *,
ап. ** срещу съпрузите Н. Д. П. с ЕГН **********, адрес с. Н. Р., общ. В. и П. Й. П. с ЕГН
**********, адрес с. Н. Р., общ. В. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на: 1.
реална част с площ от 444 кв.м. от УПИ ***, кв. 26 по плана на с. П. Д., при граници: улица,
***, *** и ***, защрихована с червен цвят на приложената към исковата молба скица, ведно
с построената в тази реална част изградена от камък, покрита с керемиди стопанска
постройка с площ от 40 кв.м., на един етаж; и 2. реална част с площ от 142 кв.м. от ***, кв.
1
26 по плана на с. П. Д., при граници ***, ***, ***, защрихована с червен цвят на
приложената към исковата молба скица, на основание за ¼ ид.ч. от имотите по наследство и
за ¾ ид.ч. осъществено владение в периода от 2008 г. до подаване на исковата молба, както и
предявения в условията на евентуалност иск за приемане на установено спрямо ответниците,
че ищецът е собственик на имотите въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност в периода от 1927 г. до подаване на исковата молба – 13.12.2023 г., на осн. чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е доказал правото си
на собственост. Съгласно представени н.а. от 1963г., за собственик на парцел *** е признат
П. С. Г. - дядо на ищеца. Това означава, че същият е във владение на имота поне от 1953г.
Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели границите на имота не са били
местени. Св. Д. сочи, че къщата е правена 1960-65г., като в нея са живели дядото и бабата на
ищеца, баща му, а сега и самият той, макар и непостоянно. Този извод се подкрепя и от СТЕ,
която сочи актуалните граници на имота. Вещото лице сочи още, че регулацията по РП от
1927г. не е била приложена. С оглед на това следва да бъде приложена разпоредбата на чл.
110 от ЗТСУ и пар. 6, 8 и 9 от ЗУТ, съгласно които при неприложена регулация,
отчуждителното действие на регулацията се прекратява и реалните части, които не са
заплатени, остават в имота, от който се отнемат. Сочи, че дворищно-регулационните планове
имат пряко отчуждително действие по чл. 39 ал. 2 от ЗПИНМ, но счита, че съгласно пар. 106
от ППЗПИНМ заемането на придадените недвижими имоти се извършва след обезщетяване
на собственика. Твърдят, че ответниците нямат издаден н.а. съгласно пар. 108 от
ППЗПИНМ. Считат, че съгласно пар. 8 от ЗУТ след изтичане на сроковете по пар.6 ал.2 и 4
от същия закон, отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план
следва да е отпаднало, независимо от това, че регулацията е с план по ЗПИНМ, а не по
ЗТСУ. Относно понятието „приложена регулация“ цитира ТР 3/1993г. на ОСГК, ВКС и ТР
3/2010г. на ВКС. Сочи, че ответниците не са доказали правото си на собственост - същите
твърдят давност, а ищецът оспорва правата им. В настоящото производство ищецът доказва
собствените си права, като по този начин оборва доказателствената сила на документа им за
собственост.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови
ново, с което да се уважи исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. В
същия се сочи, че жалбата е неоснователна, а решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно. Поддържа становището си за недопустимост на иска, както и за липса на
обстоятелствена част на исковата молба. Счита, че въззивникът не е доказал в процеса по
безспорен начин наличието на явна и необезпокоявана фактическа власт с намерение за
своене. Считат, че процесните реални части не могат да се придобиват по давност поради
наличие на императивните правни норми на чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ, а разпитаните
по делото свидетели не са успели да докажат владението върху конкретните реални части.
Споделя изводите на ПРС, че съгласно разпоредбата на чл. 181 ал. 1 от (отм.) изтеклата до
влизане в сила на закона (01.06.1973 г.) придобивна давност върху реално определени части
от дворищно-регулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на
владението, и останалите части могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по
правилата, които са действали досега, или съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ, а тези предпоставки в
конкретния случай липсват.
Моли за потвърждаване на решението на ПРС.
2
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора.
АДВ. Т.: Няма да соча други доказателства. Представям договор и списък на разноски
по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
АДВ. В.: Няма да соча други доказателства. Представям договор по чл.38 по ЗАк.
Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от въззивната страна
списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, както и
представения от процесуалния представител на въззиваемите страни договор по чл.38 от
ЗАк., поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от въззивната страна списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им и представения от процесуалния
представител на въззиваемите страни договор по чл.38 от ЗАк.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените изцяло решението на Районен
съд - Варна и да постановите друго, с което да уважите предявения иск, ведно всички
законни последици, като ми присъдите и разноските за двете инстанции.
Искът, който сме предявили е положителен, установителен като касае реални части от
парцел 1 и 2 в с. П. Д., които обаче са реални части по един много стар регулационен план от
1927 г. за това село. Интересното е, че в това село от тогава до сега не е правен друг план. И
другото, което бяхме възложили като задача на вещото лице да установи има ли кадастрална
основа или кадастрален план. Преди регулационния план винаги са се правили такива, в
които се очертават имотите по техните реални граници. Вещото лице обаче каза, че няма
никакъв друг план. В подкрепа на това е представил дори и служебна бележка издадена от
кмета на Община - П., в която се посочва, че за това село не са съставени никакви други
планове. Съдът е приел, тъй като ние твърдим придобивното ни основание да е придобивна
давност и наследяване. В многобройните уточнения, които правихме постепенно с
изясняване на казуса установихме, че собственик на тези реални части от парцели 1 и 2 е
бил дядото на моят доверител - П. С. Г.. В последствие намерихме след завеждане на делото
издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка през 1963 г. за парцел 5-ти, който
парцел е бил вече предмет на наследяване на сделки между наследниците. Тъй като след
смъртта на П. С. остава неговият син М., който е баща на доверителя ми и след М. вече
владението отива при Б. - ищецът по делото. Проблемът е в това, че ние твърдим, че
давност е изтекла не само за парцел 5-ти, а за целия имот ведно с присъединените му части,
3
за които сега водим процеса от парцели 1 и 2, т.е. имотът изначално е бил наследствен. Има
един общ пл.№*** е разделен между наследниците на общия наследодател, който е имал
един голям имот от много декари. Там са образувани много парцели. Бидейки извършено
това разделяне по някакъв неформален начин и при липсата на документи, затова именно П.
С. се снабдява през 1963 г. с документ по обстоятелствена проверка, но тогава по
действащите чл. 39 от ЗПИНМ скицата се е издала само за парцел 5-ти. Няма как да бъдат
включени тези реални части в собствеността на П. С.. От друга страна това означава, че той
е владял поне 10 години по – рано, поне от 1953 г. до 1963г., за да се състави този нотариален
акт за обстоятелствена проверка. В така очертаната обстановка ние считаме, че изначално
имотът е с по-голяма площ и включва тези части. Съдът е приел, че ние не сме доказали
нашето право на собственост. Обаче считам, аз че има три основни доказателства, които
съдът не е съобразил така, както следва в тяхната съвкупност.
На първо място, това е нотариалният акт, който посочих на П. С. Г. от 1963 г. за
парцел 5-ти, който обясних по какви причини не може да си е съставил към него момент акт
и за другите части от имота.
На второ място, това са показанията на свидетелите. Съдът е възприел, че само
свидетелят Д., който е най-възрастен, роден през 1940 г. е посочил факти, които имат
значение, но това не е така. Както свидетелят Д., така и другите двама свидетели сочат, че
имотът е бил на дядото П., че П. е построил къща и стопанска постройка, и че П. е живял
там и владял, след него синът му М., и след М. е Б.. Тоест няма никакво съмнение в
показанията на тримата свидетели, но тъй като единият е много възрастен и знае за по-ранен
период. Другата свидетелка е родена през 1955 г., тя говори за малко по-късен период, но
също помни този дядо П. и жена му, както и М. и жена му и с ясното съзнание това какво се
е случвало преди 1973 г. Най-младият свидетел свидетелства за последния период от време,
когато доверителят ми е владял имота.
Третият момент, който подкрепя нашата позиция, че имотът е придобит по давност
още преди 1973 г. от П. С. Г. е заключението на вещото лице. Той е установил, че имотът е в
граници такива каквито ние сочим, т.е. парцел 5-ти ведно с тези реални части. Посочил е, че
регулационният план никога не е прилаган, както по отношение на този парцел, така и по
отношение на улици и на други парцели за цялата тази местност. Направил е снимков
материал, от който се вижда, че към границата с ответницата по делото има зид – до там
стига стопанската постройка.
Моля, да отворим комбинираната скица на заключението на вещото лице, за да Ви
покажа два факта, които не съм отразила. Искам да покажа границата реално. На
комбинираната скица се вижда, че линията, по която е границата, която е очертало вещото
лице, която включва процесните реални части се вижда, че тази граница продължава назад и
спрямо този парцел, което подкрепя нашето мнение, че тази граница е сложена много
отдавна и е била в този вид през всичките години. И другото, което е постройките освен
основната къща, това е стопанската постройка няма логика на времето този човек П. С. Г. да
има ограда със съседите, че до тук му е имотът, а да се направи постройката до тази линия.
Естественото е той да си направи постройката до оградата.
Поради тези изложени съображения и поради факта, че ответниците също се
легитимират за парцел 1 и 2 с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2008 г. не са
направили никакви твърдения за това от къде им произхожда собствеността, кога са владяли.
Нямат и твърдения за тези реални части, че са били във владение, защото те никога не са
упражнявали владение върху тях. При такова незачитане на доказателствата от съда се стига
и до неправилните правни изводи, които съм обосновала подробно в жалбата, но само искам
да посоча това, което не съм казала в жалбата, а именно считам, че съдът следва да се позове
и на чл.182, ал.1 от ЗТСУ, в която се казва „когато между приложените на самото място и
нанесените в кадастрален план“, какъвто в случая няма, затова само предложих на място
4
граници на „дворищно регулационните парцели и границите им по регулационния план,
одобрени във влиза в сила на този закон се констатират разлики по-големи от допустимите,
то Председателят на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет праща
съобщение на пряко заинтересованите собственици“. Те имат право в двумесечен срок по ал.
2 да заведат иск. Ако не се заведе такъв иск тези граници следва да бъдат нанесени в плана и
той да бъде изменен. Съдът не е отчел наличието на тази правна норма, която според мен е
била задължителна за прилагане от Общината. Още повече, че има това удостоверение от
Общината, което казва, че няма други планове и не са правени никакви промени на
плановете.
Поради всички тези съображения аз ви моля да приемете, че нашата собственост е
доказана, а показанията на свидетелите не са опровергани по никакъв начин, защото липсват
доказателства от другата страна. Аз считам, че е справедливо да бъде признато правото на
собственост на моя доверител.
АДВ. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана. Подробни съображения съм изложила в отговора. Считам, че
решението е правилно и законосъобразно.
След запознаване с въззивната жалба въззивникът започна да излага нови твърдения,
за които многократно първоинстанционният съд му беше дал възможност да изрази, но
същият без възражения прие доклада по делото без никакви възражения. Дори сега и в
настоящото съдебно производство жалбата следа да очертава границите на обжалването, а
днес пред вас се изложиха отново нови твърдения.
Моля същата да бъде отхвърлена и моля при запознаване със свидетелските
показания да бъде отчетено, че същите бяха противоречиви и даже повечето от тях заявиха,
че много години имотът въобще не се е поддържал.
Моля за решение в този смисъл. Моля да ми присъдите сторените по делото
разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:04часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5