№ 266
гр. Тетевен, 16.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20254330100937 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В,
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез от юрк. К. Х., срещу
Д. М. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 6 с цена
на иска: 783.98 лева.
В исковата молба се твърди, че на 17.06.2020 година Д. М. Л., ЕГН **********,
сключил Договор за потребителски кредит № хххххххххх със „Стик Кредит“ АД, по силата
на който е получил сумата от 150 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в по
150.00 лв. в срок до 17.07.2020 г., когато е падежирала вноската, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята
професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № хххххххххх на 17.06.2020 г. по безспорен начин установяват сключения
между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
1
Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира
договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е
сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че
процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по
силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът
бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването
на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по
закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство било индидуализирано в Приложение № 1, към договора за прехвърляне на
вземане.
Моли съда да осъди ответникът Д. М. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, област
Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 6, да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 903/2025 г., а именно
сумата в общ размер от 783.98 лв., формирана както следва::
1) главница в размер на 150.00 лева;
2) договорна възнаградителна лихва, в размер на 4.50 лева за периода от
17.06.2020 г. до 17.07.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.43 лв. за период от
17.06.2020 г. до 18.06.2025 г.,
4) неустойка по чл. 17 от договора, в размер на 539.05 лева
5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор
на Исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че 17.06.2020 година Д. М. Л., ЕГН **********, сключил
Договор за потребителски кредит № хххххххххх със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е
получил сумата от 150 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноски в по 150.00 лв.
2
в срок до 17.07.2020 г., когато е падежирала вноската, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422 от
ГПК, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на
783.98 лв., формирана както следва: главница в размер на 150.00 лева; договорна
възнаградителна лихва, в размер на 4.50 лева за периода от 17.06.2020 г. до 17.07.2020 г.;
законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.43 лв. за период от 17.06.2020 г. до
18.06.2025 г.; неустойка по чл. 17 от договора, в размер на 539.05 лева, представляващо
задължение по Договор за потребителски кредит № хххххххххх, за които суми е отхвърлено
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 903/2025 г. на РС – Тетевен.
Изложените в искова молба фактически твърдения и представени писмени
доказателства, дават основание на съда да приеме, че по сключения договор ответника има
качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1, във вр. т. 35, вр. т. 14 от ЗЗП. Потребителски
спорове са тези произтичащи от правата по ЗЗП, така и всички спорове между търговци и
потребители, поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за
неоснователно обогатяване, отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на
договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. в този
смисъл Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение №
408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г.
по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. дело № 2502/2019 г. по описа на
ВКС, Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от
ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва
самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която
може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и в
определени хипотези до недействителност на целите процесни договори.
Освен това в Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022 г. на ВКС е прието,
че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е
посочено, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи
пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката. Някои от общите
основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да
ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради
противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.
Неспазването на императивни разпоредби от приложимия закон следва да се констатира
служебно от съда независимо дали във всички случаи възразилият за нищожност е посочил
конкретни правни разпоредби, на които противоречи сделката т. е. достатъчно е да посочи
само противоречие със закона като основание за нищожност.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС /напр. Решение № 97 от 8.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК/ при въведени няколко основания за нищожност, всяко
от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес
от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици,
3
които законът свързва с обявяването на нищожността за идентични.
Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит №
хххххххххх/17.06.2020 г. в него в чл. 24 е посочена неустойка от 0.9 % на ден, за всеки ден,
през който не е представено договорно обезпечение.
Условията и изискванията, на които трябва да отговарят поръчителят и банковата
гаранция са подробно описани в чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Общите условия на договора за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-
КРЕДИТ“ АД и потребителите.
Според чл. 24 от процесния договор, в случай, че потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по
чл. 19 причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото
оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните
се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да
заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.
Видно от приложения погасителен план, неразделна част от процесния договор е, че в
него е включена месечна вноска за неустойка към всяка една от месечните погасителни
вноски. Отразено е, че общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и
неустойка /когато не е осигурена гаранция /поръчител/ е в размер на 150.00 лв.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно
дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи.
В конкретния случай, с чл. 19, във връзка с чл. 1, т. 11 от процесния договор за
потребителски кредит, кредитополучателят се е задължил в срок до три дни от сключване на
договора да учреди/осигури едно от следните обезпечения: поръчител - физическо лице,
които да отговаря на конкретно посочени условия в ОУ, или банкова гаранция, отговаряща
на конкретно посочени в ОУ изисквания. Договорено е, че при неизпълнение на посоченото
задължение, кредитополучателят дължи неустойка, която е разсрочена и се заплаща на части
/неравни/ към всяка от месечните погасителни вноски, в общ размер на 150.00 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая макар да е уговорена като санкция,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена
да се кумулира към дължимото текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към
законната лихва, дължима при просрочие. По този начин неустойката се отклонява от
основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя печалба за кредитора.
Освен това заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в
този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза
по смисъла на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В случая ГПР отразява съотношение между общите разходи (по смисъла на § 1, т. 1) и
общият размер на кредита (по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПК). В настоящия случай ГПР по
договора се оказва по – висок от записаното в него 42.58 %, тъй като не е включена
неустойката, а съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 неточното
посочване на размера на ГПР се приравнява на липса на ГПР, което, съгласно чл. 22 ЗПК,
влече нищожност на договора, която следва да бъде прогласена. В този смисъл е и
практиката на Съда на Европейския съюз, изразена чрез решението по дело C-714/22, според
4
която разходите, свързани с допълнителните услуги към договор за потребителски кредит,
които дават приоритет на разглеждането на молбата за кредит на потребителя, купуващ тези
услуги, и на предоставянето на заетата сума, попадат в понятието „обща цена на кредита за
потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Вземайки предвид цялостното съдържание на
договора за потребителски кредит и на общите условия при които същият е сключен,
включително правния контекст и фактическите обстоятелства, свързани с неговото
сключване, настоящата съдебна инстанция приема, че сключването му е обусловено от
допълнителните услуги, доколкото фактическият състав при постигане на съгласието,
включва опция за тяхното приемане и самото им приемане рефлектира върху неговото
конкретно съдържание. От друга страна, допълнителните услуги по конкретния договор са
средство за прикриване на действителната цена на кредита, защото чрез уговорките за
тяхното установяване и заплащане, кредиторът „изнася навън“ част от възнаграждението за
заетата сума, свързано с тези допълнителни услуги, манифестирайки го като тяхна цена, за
да не попадне в понятието „обща цена на кредита за потребителя“ или в понятието „ГПР“ по
смисъла на Директива 2008/48. Ето защо, като част от общите разходи, възнаграждението по
пакетите за допълнителна услуга подлежи на включване в годишния процент на разходите
по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), в какъвто случай ГПР би многократно по-висок от обявените
42.58 %. Изключването му като компонента от ГПР и от тяхното формиране съставлява
несъответствие на договора за потребителски кредит с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, водещо до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК). В този смисъл са Решение № 96 от
01.05.2025 г. по в.гр.дело № 102/2025 г. по описа на ОС – Ловеч и др.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, поради което и сумата от 150.00 лева, съставляваща
главницата е единствената сума, която би подлежала на връщане от страна на длъжника.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. /Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855 по описа за 2021 г. на ВКС, IV Г. О/.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва. Ако
съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
5
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C: 618/10, EU: C:
2012: 349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79
и от 26 март 2019 г., Abanca Corporaciуn Bancaria и Bankia, C: 70/17 и C: 179/17, EU: C: 2019:
250/.
По разноските в производството.
Частичната основателност на иска налага съразмерно уважаване молбата на ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски за сумата от 47.82 лева от пълно претендиран
размер – 250 лева - държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от
ЗПрП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от
2025 г., в сила от 01.10.2025 г.).
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Определение № 634 от 27.08.2025 г. по Ч. гр. дело № 903/2025 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД против Д. М. Л., без да се
присъждат разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково
производство. В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща
стойност от 125.00 лева, направени по Ч. гр. дело № 903/2025 г. по описа на РС - Тетевен се
явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В,
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов срещу Д. М. Л., ЕГН
********** с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 6, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, ответника Л. да заплати на
ищцовото дружество сумата от 150 лева (сто и петдесет лева) главница, представляваща
задължение по Договор за паричен заем № хххххххххх на 17.06.2020 г., сключен между
„Стик Кредит“ АД и Д. М. Л., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.06.2025 г., до окончателно изплащане на вземанията.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България”
№ 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, срещу Д. М. Л.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 6, осъдителен иск
с правно основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за сумите, както
следва: договорна възнаградителна лихва, в размер на 4.50 лева за периода от 17.06.2020 г.
до 17.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 90.43 лв. за период от
17.06.2020 г. до 18.06.2025 г. и неустойка по чл. 17 от договора, в размер на 539.05 лева.
ОСЪЖДА Д. М. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Тетевен, област Ловеч, ул.
„хххххххххххх“ № 6, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
6
седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В,
представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 47.82 лева, представляваща разноски в исковото производство.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7