Определение по адм. дело №2464/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на „ВЕСТА ТЕРМ ИВ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, [улица], представлявано от управителя И. Д. И., против Ревизионен акт № Р-16001624003701-091-001 от 17.07.2025 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от А. А. Д. – началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Контрол“, и В. Г. К. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, дирекция „Контрол“, сектор „Ревизии“. Ревизионният акт е потвърден с Решение № 330/03.10.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на НАП – гр. Пловдив, което е съобщено на жалбоподателя по електронен път на 04.10.2025 г. Жалбата е подадена на 16.10.2025 г., т.е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Оспорването е насочено срещу акта в потвърдената му част, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от определени доставчици, като жалбоподателят твърди, че отказът е неправомерен и постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Според изложеното в жалбата дружеството „ВЕСТА ТЕРМ ИВ“ ЕООД извършва дейност, свързана с търговия на едро със строителни материали, дървен материал и санитарно оборудване. В хода на ревизионното производство органите по приходите са отказали на дружеството право на данъчен кредит поради приети за „нереални“ доставки, като са посочили, че доставчиците не са представили счетоводна отчетност, не са открити на посочените адреси и не е доказан произходът и движението на стоките. В оспорената част ревизионният акт обхваща фактури, издадени от следните доставчици: „КК ФРЕШ“ ЕООД, [ЕИК], по фактура № **********/28.11.2018 г., с начислен ДДС в размер на 689,34 лв.; „ВИВА ТРЕЙД 2019“ ЕООД, [ЕИК]; „ВИВ МОБАЙЛ“ ЕООД, [ЕИК]; „БАЛДЕВ ТРЕЙД“ ЕООД, [ЕИК]; „БАЛДЕВ БИЛД“ ЕООД, [ЕИК]; „И. Г. 1973“ ЕООД, [ЕИК], и „ИНТЕРБАНЦО“ ЕООД, [ЕИК].

Жалбоподателят излага, че всички доставки по посочените фактури са реално осъществени, стоките са били получени, заприходени и последващо реализирани, и за тях са били издадени съответните счетоводни документи. Твърди се, че органите по приходите не са взели предвид представените в хода на ревизията доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници по Закона за автомобилните превози, пътни листове и други съпътстващи документи, удостоверяващи доставката и транспортирането на стоките. Посочва се, че приходната администрация е основала отказа от данъчен кредит единствено върху резултатите от насрещни проверки на доставчиците, при които е констатирано, че последните не разполагат с материална и кадрова обезпеченост и не са представили счетоводни документи.

Жалбоподателят оспорва изводите на ревизията, че липсата на данни за произход на стоките и непредставянето на документи от доставчиците доказват нереалност на сделките. Според дружеството правото на данъчен кредит възниква при наличие на реална облагаема доставка между регистрирани по ЗДДС лица и при използване на стоките за облагаеми доставки, съгласно чл. 68 и чл. 69 от Закона за данък върху добавената стойност, а приложението на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в случая е неправомерно, тъй като се основава на формални критерии и не е доказана липса на реално осъществена доставка. Твърди се още, че органите по приходите не са изложили констатации или доказателства, от които да се установява участие на жалбоподателя в данъчна измама или знание от негова страна за евентуални нарушения при предходните доставчици.

Жалбоподателят поддържа, че ревизията е проведена при нарушение на принципите на обективност и служебно начало, предвидени в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, тъй като не са събрани и обсъдени всички относими доказателства, а изводите в ревизионния акт са направени въз основа на предположения и непълна фактическа основа. Сочи, че органите по приходите не са направили съпоставителен анализ между получените и реализираните количества стоки и не са изследвали в цялост движението на стоковите потоци, въпреки че ревизираното лице е предоставило съответните документи и е съдействало на ревизията.

В жалбата се правят доказателствени искания, с които се иска всички технически носители с електронно копие на електронните документи, както и на останалите документи от административната преписка, на основание чл. 184, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК. Освен това се иска допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Жалбоподателят заявява, че ще формулира конкретните въпроси към вещото лице след запознаване с преписката. Направено е и искане за предоставяне на възможност да се представят допълнителни писмени доказателства в първото съдебно заседание.

Жалбоподателят моли съдът да отмени Ревизионен акт № Р-16001624003701-091-001 от 17.07.2025 г., потвърден с Решение № 330/03.10.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на НАП, в потвърдената му част, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 021 063,39 лв., ведно с начислените лихви в размер на 319 776,46 лв., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

След служебна проверка по реда на чл. 160 от ДОПК, във връзка с чл. 168, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът констатира, че жалбата отговаря на изискванията на закона, подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Налице са предпоставките делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1, във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК и даване на указания по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 от АПК, приложими съгласно § 2 от ДР на ДОПК.

По направените доказателствени искания съдът ще се произнесе след становище от ответната страна по тях.

На основание чл. 157, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

Жалбоподател: „ВЕСТА ТЕРМ ИВ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, [улица], представлявано от управителя И. Д. И.;

Ответник: Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при Централно управление на НАП – гр. Пловдив.

Окръжна прокуратура - контролираща страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2025 г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложими по § 2 от ДР на ДОПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни последици, включително реалното извършване на доставките, използването им за облагаеми доставки и липсата на участие в данъчна измама.

УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, приложим по § 2 от ДР на ДОПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността на органите по приходите, законосъобразното провеждане на ревизионното производство и съществуването на фактическите основания, посочени в ревизионния акт и в Решение № 330/03.10.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“.

УКАЗВА на страните, че могат да ангажират всички допустими по ДОПК, съответно по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за представянето им – до края на първото по делото открито съдебно заседание, като при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.

ОТЛАГА произнасянето по направените с жалбата доказателствени искания след становище от ответната страна.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.