№ 475
гр. К., 16.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на шестнадесети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20245100100232 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 4263/11.10.2024г., с която ищцата
Р. А. М. от гр.К. предявява срещу „Е.” ЕООД, гр.С., 6 обективно съединени
отрицателни установителни искове, всеки един от тях с различна цена, с
правно основание чл.439 ГПК.
Към исковата молба е приложен заверен препис на изпълнителен лист
от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд –
К., видно от който ищцата Р. А. М. е осъдена да заплати на кредитора „Б.“
ЕАД, сумата от 28 086.03лв. – главница за неизпълнение по договор за кредит
за текущо потребление от 28.03.2008г., както и сумата от 3 449,16лв. –
договорна лихва за периода от 28.03.2008г. до 22.11.2012г., включително,
както и сумата от 1 463,35лв. – наказателна лихва за периода от 31.05.2012г. до
22.11.2012г., включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.11.2012г. за изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 659,97лв. за ДТ и 750лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
Искането е съдът да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата в общ размер на 65 802.14лв., включваща:
неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; главница в размер на 28 086.03лв.;
лихви в размер на 1 945.69лв.; пропорц. такса с ДДС в размер на 4259.18лв.;
допълнителни разноски в размер на 2.60лв.; начислени такси в размер на
153.60лв., по изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р.С.,
peг. № *, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден
по ЧГД № 3301/2012г. по описа на Районен съд - К., поради погасяване по
давност, на основание чл. 439 ГПК.
С постановеното по делото определение № 363/11.10.2024г. съдът е
оставил без движение исковата молба и е дал указание на ищеца да обоснове
исковете си за недължимост на сумите, различни от тези, представляващи
вземане на взискателя, предмет на издадения изпълнителен лист, като изложи
обстоятелства, на които се основават тези искове.
С молба вх.№ 4448/23.10.2024г., в изпълнение на указанията, дадени с
1
определение №363/11.10.2024г., пространно е изложено теоретизиране на
производството по чл.439 ГПК, и петитумът е конкретизиран по следния
начин: да бъде установено, че Р. А. М. от гр. К., не дължи на „Е.“ ЕООД, /като
цесионер/, сумата в общ размер на 65 802.14лв., включваща: неолихвяема
сума в размер на 31 355.04лв.; главница в размер на 28 086.03лв.; лихви в
размер на 1 945.69лв.; пропорционална такса с ДДС в размер на 4 259.18лв.;
допълнителни разноски в размер на 2.60лв.; начислени такси в размер на
153.60лв., по договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2008г.,
сключен между Р. А. М. и „Б.“ ЕАД, /цедент/, за което е образувано
изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, въз
основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г.
по описа на Районен съд - К., поради погасяване по давност, на основание чл.
439 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 110 и с чл. 111
от Закона за задълженията и договорите, но отново липсва обосноваване на
исковете за суми, различни от тези, посочени в изпълнителния лист, при което
е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, като последният не следва логически изложените твърдения
на ищеца. При обективното съединяване на исковете за надлежното
упражняване право на иск законодателят изисква всяка една от претенциите да
бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно – релевантните
факти, на които основава правото си, и с ясен петитум, определящ обема на
търсената защита.
Поради изложеното, съдът приема, че поради неотстраняване в срок на
допуснати в ИМ нередовности, същата на основание 129, ал.4 вр. с ал.3 от
ГПК, досежно предявените отрицателни установителни искове по чл.439 ГПК
за следните суми : неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; лихви в размер
на 1 945.69лв.; пропорционална такса с ДДС в размер на 4 259.18лв.;
допълнителни разноски в размер на 2.60лв.; начислени такси в размер на
153.60лв., следва да се върне /в тази й част/ и производството в тази му част да
се прекрати.
На отделно основание следва да се посочи и, че предмет на
отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК е недължимостта на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Този иск е специален отрицателен за
установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на
взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.
Поради това допустим предмет на процесните искове могат да бъдат само
сумите, обективирани в описания по-горе изпълнителен лист; съответно,
недопустимо ищецът предявява този специфичен отрицателен иск и за суми,
представляващи разноски, такси и други дължими суми, които са начислени в
изпълнителното производство.
Следва да се добави и, че недопустимо по реда на изправяне на
нередовна искова молба ищецът, под формата на алтернативното искане,
предявява нов положителен установителен иск – да бъде установено в
2
отношенията между страните, че за „Е.“ ЕООД, е погасена по давност
възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищеца Р. А.
М., представляващи сума в общ размер на 65 802.14лв., включваща:
неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; главница в размер на 28 086.03лв.;
лихви в размер на 1 945.69лв.; пропорционална такса с ДДС в размер на 4
259.18лв.; допълнителни разноски в размер на 2.60лв.; начислени такси в
размер на 153.60лв., по договор за кредит за текущо потребление от
28.03.2008г., сключен между Р. А. М. и „Б.“ ЕАД, /цедент/, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 27.11.2012 г. по ч. гр. д. № 3301/2012 г. по описа
на Районен съд - К. в полза на „Б.“ ЕАД, и които вземания са прехвърлени на
„Е.“ ЕООД, и за които вземания е налице висящо изпълнително дело №
20248120400386 по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, поради което същият следва
да бъде оставен без разглеждане.
Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В този случай
съдът не извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения
недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на
диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в
гражданския процес. Исковата молба по недопустим иск не може да стане
редовна, поради което в този случай е неприложим чл. 129 ГПК. Само когато
фактите са неясно изложени в исковата молба, а тя сочи на недопустим иск,
съдът е длъжен първо да уточни твърдените факти чрез процедурата по чл.
129 ГПК преди да формира извод за недопустимост на предявения иск -
Определение № 51 от 8.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2021 г., I г. о., ГК,
което в казуса е сторено.
Производството следва да продължи своя ход само по отношение на
сумата за главница в размер на 28 086.03лв., която е обективирана в
изпълнителния лист, и за който иск е налице правно основание за
разглеждането му.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Р. А. М. от гр.К.,
срещу „Е.” ЕООД, С., искове с правно осн.чл. 439, ал.1 от ГПК, да бъде
установено, че Р. А. М. от гр. К., не дължи на „Е.“ ЕООД, /като цесионер/,
следните суми: неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; пропорционална
такса с ДДС в размер на 4 259.18лв.; допълнителни разноски в размер на
2.60лв.; начислени такси в размер на 153.60лв., по договор за кредит за текущо
потребление от 28.03.2008г., сключен между Р. А. М. и „Б.“ ЕАД, /цедент/, за
което е образувано изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ
Р.С., рег. № *, въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч.
гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд - К., поради погасяване по
3
давност, и прекратява производството в тази му част, като връща на ищеца
исковата молба в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ алтернативно предявен с молба вх. №
4448/23.10.2024г. иск да бъде установено в отношенията между страните, че за
„Е.“ ЕООД, е погасена по давност възможността за принудително изпълнение
на вземанията срещу ищеца Р. А. М., представляващи сума в общ размер на 65
802.14лв., включваща: неолихвяема сума в размер на 31 355.04лв.; главница в
размер на 28 086.03лв.; лихви в размер на 1 945.69лв.; пропорционална такса с
ДДС в размер на 4 259.18лв.; допълнителни разноски в размер на 2.60лв.;
начислени такси в размер на 153.60лв., по договор за кредит за текущо
потребление от 28.03.2008г., сключен между Р. А. М. и „Б.“ ЕАД, /цедент/, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 27.11.2012 г. по ч. гр. д. №
3301/2012 г. по описа на Районен съд - К. в полза на „Б.“ ЕАД, и които
вземания са прехвърлени на „Е.“ ЕООД, и за които вземания е налице висящо
изпълнително дело № 20248120400386 по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *, като
недопустим, прекратява производството в тази му част, и връща на ищеца
исковата молба в тази част.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд - П. в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Делото да се докладва след изтичане на посочения срок.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
4