Решение по адм. дело №818/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Д. Д.-К., чрез пълномощника й адв. П. Б. Х. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000442/03.07.2025г., издадена от ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2025г.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на административния акт при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Според жалбата, преди издаването на заповедта не е извършена проверка по фактите във връзка с извършеното нарушение, като упражненото административно правомощие не е обосновано от фактическа страна. Твърди се липса на мотиви в оспорения акт и доказателства в подкрепа на приетото в него. Жалбоподателката отрича знание и съгласие като собственик на МПС за управление на автомобила от неправоспособния водач – неин син, но в нейно отсъствие последният е взел ключовете за автомобила, отключвайки спалнята й. По тези съображения е направено искане обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Настоява при издаване на заповедта да са спазени всички административнопроизводствени правила, както и наличието на материалноправното основание по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ по отношение на собственика, чието МПС е било управлявано от неправоспособен водач. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено следното:

На 03.07.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3812068 от 03.07.2025г. за това, че на 02.07.2025г. около 23.35 часа в [населено място], на [улица]в посока север-юг, Ц. М. К., на 16 г., управлява лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер], собственост на Г. Д. Д.-К., като на кръстовището с пътна улична отсечка, намираща се северно от П. О.: 1.Водачът извършва маневра завой наляво със скорост несъобразена с релефа на пътя на ляв завой, губи контрол над управляваното МПС, отклонява се вдясно по посоката си на движение и със странична предна дясна част блъска метален кол с поставен на него пътен знак В27. Реализира ПТП с материални щети. 2. Водачът е неправоспособен, не притежава СУМПС; 3. Водачът не представя СРМПС част втора. Нарушенията са [жк], ал.2 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1228-000442 от 03.07.2025г., издадена от ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, на Г. Д. Д.-К. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2025г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 02.07.2025г. около 23.35 часа в [населено място], по [улица]в посока север-юг, на кръстовището с пътна улична отсечка, намираща се северно от П. О., собственият на жалбоподателката лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер], се управлява от лицето Ц. М. К., което не притежава СУМПС – неправоспособен водач. Заповедта е издадена на основание АУАН серия GA № 3812068/03.07.2025г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000442/03.07.2025г., вкл. АУАН серия GA № 3812068/03.07.2025г., Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и др. Приложени са сведения от жалбоподателката и сина й, в които се сочи, че последният е взел без разрешение ключовете за автомобила й е настъпило описаното в АУАН произшествие. Жалбоподателката е била в дома си, когато е получила обаждане от сина си за случилото се. Сведението от сина й е дадено в нейно присъствие, удостоверено собственоръчно от нея.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-1433 от 22.04.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС. Неоснователно е възражението на жалбоподателката за липса на мотиви в оспорения акт по съображения за отсъствие на фактически обстоятелства и непосочване на доказателства в тяхна подкрепа, както че фактическата обстановка не отговаря на истината. Издаването на заповедта и налагането на ПАМ се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия GA № 3812068/03.07.2025г. Посочването в заповедта на деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на принудителната административна мярка – че управляваният от неправоспособен водач автомобил е собственост на жалбоподателката, в необходимата степен обосновава упражненото административно правомощие за наложената на собственика ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Поради това са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. Оспорената ЗППАМ е издадена при прилагане на чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на фактите, че на 02.07.2025 г. около 23.35 часа в Стара Загора, по [улица], собственият на жалбоподателката лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер], се управлява от лицето Ц. М. К., което не притежава СУМПС – неправоспособен водач.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че МПС – собственост на жалбоподателката, е било управлявано от лице, което не притежава СУМПС (от неправоспособен водач). Собствеността на автомобила е установена по несъмнен начин от представеното и прието като доказателство по делото Свидетелство за регистрация на МПС № *********.

Приложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП се основава АУАН серия GA № 3812068/03.07.2025г., констатациите в който не се оспорват от жалбоподателката и по делото не са представени доказателства, с които да е оборена материалната доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН. Доколкото АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК и след като съдържащите се в АУАН фактически констатации нито са оспорени, нито са опровергани, съставеният АУАН е доказателство за наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на собственика на МПС. Следователно е установено и доказано по несъмнен начин, че на посочените в АУАН време и място лек автомобил Т. Р. 4 с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, е бил управляван от Ц. М. К., който не притежава СУМПС и е неправоспособен водач.

Основното възражение на жалбоподателката се свързва с твърдението й, че нито е предоставяла, нито е знаела за взетите от сина й ключове за МПС, което е станало в нейно отсъствие от дома й. Твърденията в тази посока освен че са недоказани, са и вътрешно противоречиви. В жалбата до съда се сочи, че ключовете за автомобила са взети от сина на жалбоподателката в нейно отсъствие чрез отключване на спалнята й, а в сведението, депозирано в административната преписка жалбоподателката е заявила, че е била в дома си, когато синът й се обадил да й съобщи за произшествието. Писменото сведение от Ц. К. не следва да се цени, доколкото е дадено в присъствието на майка му и преповтаря нейната теза. В разпореждането за насрочване на делото съдът е указал на жалбоподателката тежестта да докаже твърденията в жалбата, но въпреки това доказателства от нейна страна не са ангажирани.

Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение. Предвид нормативно регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на принудителните административни мерки, вкл. основанията за тяхното прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени, материалноправните норми, предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно тълкуване и прилагане. За прилагането на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП (на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач), законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението, наличието на субективно отношение (знание, съгласие и т.н.) на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материалноправна предпоставка на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Несъответствие с целта на закона може да е налице само ако отсъства каквато и да е обективна и субективна съпричастност на собственика към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност. В случая неправоспособният водач е син на жалбоподателката, на 16 години е и в 23:35 ч. не се е намирал в дома си, където е била майка му, според данните предоставени на административния орган. Тези факти изключват възможност собственикът на МПС – родител на неправоспособния водач, да не е наясно с отсъствието на детето си, особено предвид задължението за подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете – арг. от чл.125, ал.3 от СК, и задължението за придружаването на дете на възраст между 14 и 18 години на обществени места след 22:00 ч. или делегирането на това задължение на друго пълнолетно дееспособно лице – арг. чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. В горния смисъл и с оглед установеното по надлежния ред със съставен АУАН управление на МПС от неправоспособния водач, компетентният административен орган в условията на обвързана компетентност обосновано, правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, на посочения в СРМПС собственик на автомобила, с цел да се преустанови извършвано с това МПС правонарушение. Налице са елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС” по отношение на собственика на автомобила в хипотезата на чл. 171, т.2а, б. „а” предл. последно от ЗДвП. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като наложената ПАМ е в нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.

Принудителните административни мерки налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай, предвид установените по делото факти, прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само доказано с оглед наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, но се основава и на необходимост от налагане на този вид ПАМ за постигане на предвидената в закона цел. Не е налице непропорционалност на приложената ПАМ.

Административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Налагането на ПАМ в хипотезата на по чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП (на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач/от лице, което не притежава СУМПС), е при законово установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. В съответствие с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК е определен срокът на наложената ПАМ – продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителната административна мярка обществени отношения и засегнатите интереси на собственика на автомобила, като целите на чл.171 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН могат да бъдат постигнати и с прилагане на мярката за предвидения в закона минимален срок от 6 месеца.

Съдът не констатира допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила при провеждане на административното производство. Преди постановяването на заповедта са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП.

Обобщено, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приложената на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”, е фактически, правно и доказателствено обоснована, съответна на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК, в тежест на жалбоподателката следва да бъде възложено заплащането в полза на ОД на МВР – Стара Загора на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 200лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. Д.-К., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000442 от 03.07.2025г., издадена от ВПД Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, на Г. Д. Д.-К. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от 6 месеца, считано от 03.07.2025г., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Д. Д.-К., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, сумата от 200 (двеста) лева – юрисконсултско възнаграждение по адм.дело № 818/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.