Решение по адм. дело №266/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Л. А. Т., [ЕГН] от гр. Батак, [улица], подадена чрез адв. Б. АК – Пловдив против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-1818-000023/31.01.2025 г. на Началник РУ Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, а именно прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло оспорваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б. АК – Пловдив, която по изложени съображения моли съда да отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед. Счита за безспорно установено от представената по делото химико-токсиголична (токсикохимична) експертиза, че жалбоподателят не е имал наркотични вещества в кръвта си. Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Началник РУ Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 3641/16.04.2025 г., в който гл. юрк. П. е взела становище по същество на спора. Претендира присъждане на разноски, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-1818-000023/31.01.2025 г. на Н. Л. Г. – Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с която на Л. А. Т., [ЕГН] от гр. Батак е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 31.01.2025 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. От своя страна, жалбата е подадена чрез ОД на МВР Пазарджик, РУ Пазарджик на 12.02.2025 г. или в рамките на законоустановения 14-дневен срок.

Обжалваната заповед е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA АКТ № 1163146 от 30.01.2025 г. от И. А. Г. – командир отделение при РУ Пазарджик, ОД на МВР Пазарджик, с който е установено, че Л. А. Т., [ЕГН], на 30.01.2025 г. около 18:50 в гр. Пазарджик, ул. „Булаир“ пред № 14 с посока на движение от ул. „Цар Шишман“ към ул. „Пловдивска“, управлява МПС – БМВ 330 Д с рег. № [рег. номер], лична собственост, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, като уредът отчита положителна проба за Амфетамин. Издаден е Талон за медицинско изследване № 274340 в едно с осем броя стикери с № А 102022, който водачът е подписал и получил.

С АУАН е установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управлява ППС след употребата на наркотични вещества или техни аналози. С акта са иззети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.

Въз основа на данните в административната преписка е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Като доказателства по делото са представени АУАН № GA АКТ № 1163146 от 30.01.2025 г., Талон за изследване № 274340, Справка за нарушител/водач и Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г., от които се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Като доказателство по делото е прието копие от съдебна химикотоксикологична/токсикохимична/експертиза, издадена от ВМА гр. София по БП № 111/2025 г. по описа на РУ-Пазарджик, от която се установява, че от извършените изследвания на предоставената биологична проба кръв от лицето Л. А. Т., не се установява наличие на наркотични вещества. В експертизата се посочва, че от извършените изследвания на предоставената биологична проба урина на жалбоподателя, се установява наличие на специфичен метаболит – карбокси-∆⁹-ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол. Като заключение е прието, че наличието на специфичния метаболит – карбокси-∆⁹ -ТНС, единствено в пробата урина, при доказано отсъствие в пробата кръв и при отрицателен предварителен тест за ТНС в проба от орална течност/слюнка с техническо средство, показва употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол в минал период от време – по-голям от 48 часа преди вземането на пробите кръв и урина (за лице с инцидентна/еднократна употреба) и/или прием на ниска доза в по-кратък период от време.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Н. Л. Г. – Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата е неправилна и незаконосъобразна.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.

Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. В конкретния казус това не е сторено.

От събраните по делото доказателства не се установи жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В настоящия случай не се спори, че при проверката на 30.01.2025 г. жалбоподателят е бил проверен с техническо средство, отчело положителен резултат за употреба на амфетамин, но не е приел отчетените показания. В този случай чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид цитираната разпоредба, след като жалбоподателят е заявил несъгласие с резултатите от техническото средство и е дал биологични проби за изследване, то установяване на употребата на наркотични вещества е следвало да стане единствено въз основа на резултатите от лабораторното изследване. По аргумент от нормата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 употребата на наркотични вещества или техни аналози би могло да се установява въз основа на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

В конкретния случай от представената по делото съдебна химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза с рег. № И-8041/20.08.2025 г. от ВМА гр. София, се установява, че лицето е подписало талона за медицинско изследване, явило се е в ЦСМП – Пазарджик, където е дало биологични проби за изследване, извършен му е и медицински преглед от лекар, за което е съставен протокол. Заключението от изследването е, че наличието на специфичния метаболит – карбокси-∆⁹ -ТНС, единствено в пробата урина, при доказано отсъствие в пробата кръв и при отрицателен предварителен тест за ТНС в проба от орална течност/слюнка с техническо средство, показва употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол в минал период от време – по-голям от 48 часа преди вземането на пробите кръв и урина (за лице с инцидентна/еднократна употреба) и/или прием на ниска доза в по-кратък период от време. В този смисъл, съдът намира, че заключението на съдебно-токсикологичната експертиза безпротиворечиво установява факта, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ водачът не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е дал биологични проби за лабораторно изследване, но резултатите от него не са изготвени повече от шест месеца след вземането на пробите. При това положение и при наличие на категорично заявено оспорване на показанията на техническото средство, в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, което не е сторено в хода на производството и не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, особено при наличието на други изследвания, отчитащи липсата на следи от употреба на наркотични вещества или техни аналози, сочещи към извод, че отчетеният с техническо средство резултат е неверен. При липсата на доказателства, че резултатите от извършената проба с техническо средство „Дрегер Drug Check 5000”, са потвърдени от медицинско изследване на биологичните проби, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

Ето защо и предвид на резултатите от представената по делото химикотоксикологична (токтикохимична) експертиза, съдът намира, че подадената жалба е основателна и ще следва да бъде уважена, като обжалваната заповед за ПАМ, като незаконосъобразна ще следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски, съгласно списък на разноските, като ще следва да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателя сумата в размер на общо 1010 лева, от която 1000 лева – адвокатско възнаграждение и 10 лева – за внесена държавна такса.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-1818-000023/31.01.2025 г. на Началник РУ Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Л. А. Т., [ЕГН] от гр. Батак е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на Л. А. Т., [ЕГН] от гр. Батак, [улица], направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.