Решение по адм. дело №1670/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на Б. В. Б., подадена чрез адв. И. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0351-000110/08.09.2025 г., издадена от И. А. И. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ в Районно управление - Свиленград към Областна дирекция на МВР – Хасково.

С жалбата се оспорва наличието на компетентност у издателя на обжалвания административен акт. От съдържанието на акта не ставало ясно каква е точната длъжност, която издателят му заема, както и от коя от точките на Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на Директора на ОДМВР - Хасково черпи компетентността си. Жалбоподателят оспорва и фактическата обстановка, посочена в ЗППАМ. Твърди, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, че противоречи на материалния закон и че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед на така изложеното, моли обжалваната ЗППАМ да бъде отменена като незаконосъобразна.

 

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения в хода по същество, че в обжалвания административен акт неправилно било прието, че доверителят му е предоставил на неправоспособен водач да управлява посоченото превозно средство. От събраните по делото доказателства се установило, че жалбоподателят не бил наясно с факта, че лицето Д. Н. е управлявал процесния трактор. Твърди, че двамата участвали в потушаването на пожар в землището на [населено място], като действията им били насочени към спасяване на земеделски земи и имущество от разпространяващия се огън. В момента, в който Д. Н. поел управлението на трактора, жалбоподателят отсъствал от мястото и не разбрал за това. Процесуалният представител поддържа, че на доверителя му не може да се вмени извършване на административно нарушение, тъй като липсва умисъл. Изтъква, че дори и да се приеме формално наличие на нарушение, то било извършено при условията на крайна необходимост, тъй като Д. Н. преместил машината, за да предотврати нейното изгаряне от пожара. Посочва още, че от деянието не били настъпили никакви вредни последици, поради което същото следвало да се приеме за маловажно. Счита, че издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка не съответства на целта на закона, тъй като с нея се наказвало лице, действало в обществен интерес и с цел предотвратяване на вреди, а не действителен нарушител. Поради това моли съдът да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен и да присъди на жалбоподателя направените разноски по делото съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие.

 

Ответникът – Старши полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ - Свиленград към ОД на МВР – Хасково (И. А. И.), редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представеното по делото Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника № [Наименование]А, издадено по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника от Областна дирекция „Земеделие“, жалбоподателят Б. В. Б. е собственик на колесен трактор, ЮМЗ-6Л, с регистрационен номер ******, [номер на рама], червен на цвят.

На 08.09.2025 г. от старши полицай при ОДМВР – Хасково, РУ - С. И. А. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение, Серия GA № 3868001, против лицето Д. Н. Н. за това че на 08.09.2025 г., около 17:03 ч. в [област], [община], път ІІ-55, Главан - Младиново – Костур – километър 5, общински път от [населено място] посока [населено място] при км. 5, е управлявал колесен трактор, без регистрационен номер, рама ******, [Марка] бял, собственост на Б. В. Б., [ЕГН] от [населено място], като при извършената полицейска проверка е установено, че не притежава СУ на МПС, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП - управлява ППС, без да е правоспособен водач.

С оспорената ЗППАМ № 25-0351-000110/08.09.2025 г., издадена от старши полицай при ОДМВР – Хасково, РУ - С. И. А. И., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Б. В. Б. е наложена ПАМ – "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца", като от фактическа страна в заповедта е посочено, че като собственик на колесен трактор [Марка] с рег. № ******, го е предоставил на лицето Д. Н. Н. от [населено място], което е неправоспособен водач, видно от съставения АУАН серия GA № 3868001/08.09.2025 г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.09.2025 г. Жалбата срещу заповедта е депозирана чрез Системата за сигурно електронно връчване в Административен съд – Хасково на 01.10.2025 г.

 

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел, посочен от жалбоподателя. В показанията си свидетелят Д. Н. Н. заяви, че на 08.09.2025 г., в землището на [населено място], в района на Сакар, възникнал пожар. Свидетелят, заедно с Б. Б. и други две лица, се намирали на мястото на пожара. Започнали да гасят. Б. Б. отишъл за вода, а свидетелят и другите двама останали на място. Поради много силен вятър огънят започнал да се разпространява. Свидетелят неколкократно търсил Б. по телефона, но нямало сигнал и връзка не била осъществена. Заради приближаването на огъня се качили на тракторите, за да ги изведат - „да спасим техниката, да не изгори“. Впоследствие били спрени от полицейски служители - на свидетеля бил съставен акт. Жалбоподателят узнал, че свидетелят е управлявал трактора, едва когато вече бил спрян от полицаите и Б. пристигнал на място. Свидетелят заявява, че е тръгнал „на своя глава“, без знанието на Б., единствено с цел да предпази техниката.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законоустановения преклузивен срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. (т. 12), директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил държавните служители от звената „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР – Хасково сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Видно от приложеното по делото писмо на Началник на РУ – Свиленград (л. 10 от делото), издателят на акта заема длъжността - старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, тоест попада в кръга на лицата, посочени в т. 12 от Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР – Хасково. При това положение, съдът приема, че оспореният акт е валидно издаден, в условията на законова делегация.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП на собственика, чието МПС е било управлявано от лице, непритежаващо СУМПС. С оглед на това съдът намира, че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на мотивиран административен акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно дефиницията на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН.

В случая ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

С оглед изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства, следва да се приеме, че наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “а“, предложение последно от ЗДвП – на собственик, чието превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, при управление на ППС от лице, непритежаващо свидетелство за управление – неправоспособен водач, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от такова лице, се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС – за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н. управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Законът не изисква като елемент от фактическия състав наличие на знание или съгласие от страна на собственика относно извършеното с притежаваното от него МПС нарушение. Въпреки това следва да е налице някакъв вид обективна и субективна съпричастност на собственика към противоправното поведение, обуславящо налагането на мярката. От събраните доказателства по делото в случая не се установява да е налице такава съпричастност на жалбоподателя Б. Б.. Напротив, от показанията на свидетеля Д. Н. се установява, че последният самоволно е предприел управлението на трактора, за да предпази техниката от настъпващия пожар. Същият е действал при непосредствена опасност от унищожаване на имущество, която не е могъл да избегне по друг начин, тъй като в условията на силен вятър и бързо разпространяващ се огън действията му са били продиктувани от необходимостта да се предотврати по-тежък вредоносен резултат.

При тези данни не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – предоставяне на моторно превозно средство на неправоспособен водач. Липсва волеви акт на предоставяне от негова страна, както и знание или съгласие той да бъде управляван от друго лице, а също и каквато и да било съпричастност към деянието. Управлението е извършено без негово знание и в извънредна ситуация, при която неправоспособното лице е действало в състояние на крайна необходимост, за да предотврати по-значителни вреди – изгаряне на техниката и евентуално застрашаване на човешки живот.

Следователно, дори формално да е настъпило управление на трактора от неправоспособен водач, това обстоятелство не поражда обществена опасност, тъй като деянието е извършено при условията на крайна необходимост. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НК - "Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.".

В тази връзка съдът приема, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, тъй като жалбоподателят не е предоставил МПС на неправоспособен водач, а самото управление е осъществено при наличие на състояние на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 НК, което изключва обществената опасност на деянието.

Предвид така установените по делото факти, съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че жалбоподателят е допуснал собствения му трактор да бъде управляван от неправоспособен водач, като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ , предл. последно от ЗДвП.

Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказана необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, доколкото мярката не се основава на действия или бездействия, сочещи на съпричастност на собственика на трактора към установения противоправен резултат – управление на МПС от неправоспособен водач. Ето защо с наложената на жалбоподателя ПАМ е нарушен и принципа на съразмерност.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход от спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Областна дирекция на МВР - Хасково като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ - Свиленград, чийто служител е издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1 010 лева – 10 лева за държавна такса, както и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение на един адвокат, платено в брой съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

 

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000110/08.09.2025 г., издадена от И. А. И. – старши полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ - Свиленград към ОД на МВР – Хасково.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Б. В. Б., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], *** сумата в размер на 1 010 (хиляда и десет) лв., представляваща направените по делото разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.