№ 6585
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100505044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20116197 от 16.02.2024 г., гр.д. № 27668/2019 г., СРС, 28 с-
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 415
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД „Нетера“ ЕООД срещу „Комтех България“ ЕООД за
признаване за установено, че „Комтех България“ ЕООД дължи на „Нетера“
ЕООД сумата от 6 054.20 лв. – главница за неплатена цена на доставени
услуги по Договор № СО1080 от 01.04.2018 г. за предоставяне на
телекомуникационни услуги при Общи условия, по който са подписани
Поръчка от 16.05.2014 г.; Поръчка от 19.08.2016 г. и Поръчка от 05.12.2016 г.,
като са издадени следните фактури:
Фактура № ********** от 11.01.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС;
Фактура № ********** от 10.02.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС;
Фактура № ********** от 10.03.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
1
с включен ДДС;
Фактура № ********** от 11.04.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС;
Фактура № ********** от 10.05.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС;
Фактура № ********** от 10.06.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС;
Фактура № ********** от 10.07.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС и Кредитно известие към нея № ********** от 19.08.2016 г. на
стойност 42, 38 лв.;
Фактура № ********** от 10.08.2016 г. на стойност 355, 57 лв.
с включен ДДС и Кредитно известие към нея №42216 от 19.08.2016 г. на
стойност 93, 88 лв.;
Фактура № ********** от 19.08.2016 г. на стойност 99, 94 лв. с
включен ДДС;
Фактура № ********** от 25.08.2016 г. на стойност 623, 05 лв.
с включен ДДС; Кредитно известие към нея № 44155 от 05.12.2016 г. на
стойност 215, 77 лв.; Кредитно известие № 46580 от 10.03.2017 г. на стойност
от 115, 07 лв.;
Фактура № ********** от 10.09.2016 г. на стойност 789, 76 лв.
с включен ДДС; Кредитно известие към нея № 44157 от 05.12.2016 г. на
стойност 176,03 лв.; Кредитно известие към нея № ********** от 10.03.2017
г. на стойност 93, 88 лв.;
Фактура № ********** от 10.10.2016 г. на стойност 789, 76 лв.
с включен ДДС; Кредитно известие към нея № 44158 от 05.12.2016 г. на
стойност 246, 43 лв.; Кредитно известие към нея № 46573 от 10.03.2017 г. на
стойност 93, 88 лв.;
Фактура № ********** от 10.11.2016 г. на стойност 789, 76 лв.
с включен ДДС; Кредитно известие към нея № 44159 от05.12.2016 г. на
стойност 246, 43 лв; Кредитно известие към нея № 46561 от 10.03.2017 г. на
стойност 93, 88 лв.;
Фактура № ********** от 05.12.2016 г. на стойност 62, 04 лв. с
включен ДДС;
2
Фактура № ********** от 10.12.2016 г. на стойност 895, 38 лв.
с включен ДДС; Кредитно известие към нея №46371 от 10.03.2017 г. на
стойност 93, 88 лв.; Кредитно известие към нея № 46403 от 10.03.2017 г. на
стойност 286, 46 лв.;
Фактура № ********** от 12.12.2016 г. на стойност 204, 41 лв
с включен ДДС и Кредитно известие към нея № 46247 от 10.03.2017 г. на
стойност 30, 28лв.;
Фактура № ********** от 10.01.2017 г. на стойност 660, 67 лв.
с включен ДДС и Кредитно известие към нея № 46212 от 10.03.2017 г. на
стойност 211, 22 лв., както и
Фактура № ********** от 10.02.2017 г. на стойност 660, 67 лв.
с включен ДДС и Кредитно известие към нея № 46383 от 10.03.2017 г. на
стойност 326, 33лв.,
ведно със законна лихва, считано от 22.02.2019 г. до
окончателното изплащане и сумата 5 372,61 лв. – неустойка за забава през
периода от 28.02.2016 г. до 03.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.02.2019 г., гр.д. 10747/2019 г., СРС, 28 с-в,
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5 179,30 лв., като ОСЪЖДА
ответника да заплати на ищеца 224,67 лв. – д.т. и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а ищеца да заплати на ответника 2 524,67 лв. за исково
производство.
Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от
ищеца „Нетера“ ЕООД. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на
ответника. Оспорва жалбата на ответника по исковете.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях „Комтех България“ ЕООД. Счита, че при
проведено разследване от 01 РПУ София, представителите на „Нетера“ ЕООД
дават показания че по процесните фактури има фактическа грешка, след което
е образувана пр. пр. № 28797/2021 г. Страните са обвързани по
правоотношение за предоставяне на мрежи от 2008 г., но уговорените
телекомуникационни услуги реално не са предоставяни. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят
3
исковете. Оспорва жалбата на ищеца.
Ответникът по исковете „Комтех България“ ЕООД е юридическо лице и
не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗПП, нито на специалния § 1, т.
49 ДР на ЗЕС, доколкото исковете се основават на договор за съобщителна
услуга по смисъла на § 1, т. 17 и касаят отношения между търговци, а по повод
ползване на електронна услуга съобразно § 1, т. 40 ЗЕС.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбите. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Нетера“ ЕООД, в качеството на оператор и ответникът по
исковете „Комтех България“ ЕООД сключват договор Договор № СО1080 от
01.04.2018 г. за предоставяне на телекомуникационни услуги при Общи
условия, по който са подписани Поръчка от 16.05.2014 г.; Поръчка от
4
19.08.2016 г. и Поръчка от 05.12.2016 г. В изпълнение на договора ищецът
издава процесните фактури за стойност на предоставени услуги през периода
11.01.2016 г. - 10.02.2017 г.
Договорът за предоставяне на мобилни услуги представлява търговска
сделка. Същият попада както в хипотезата на чл. 286 вр. чл. 1, ал. 1, т. 13 ТЗ,
така и на чл. 282 ТЗ, като сключен от оператор във връзка с основната му
търговска дейност по УАС – изграждане на комуникационни системи и мрежи
и производство на компоненти за тях, както и разработка на компютърни
програми. Същият договор е неформален и сключването му може да се
установява с всякакви доказателствени средства. Обвързаността между
страните от договорното правоотношение е безспорна. Може да бъде
обективиран в двустранно подписани документи като анекси, протоколи или
фактури.
Ответникът по исковете „Комтех България“ ЕООД е юридическо лице и
не е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗПП, нито на специалния § 1, т.
49 ДР на ЗЕС, доколкото исковете се основават на договор за съобщителна
услуга по смисъла на § 1, т. 17 и касаят отношения между търговци, а по повод
ползване на електронна услуга съобразно § 1, т. 40 ЗЕС.
На съда е служебно известно влязлото в сила решение № 260902 от
04.06.2021 г., т.д. № 1014/2020 г., СГС, IV-23 с-в, обвързващо настоящите
насрещни страни по силата на чл. 298, ал. 1 ГПК, с което са отхвърлени
предявените от „Комтех България“ ЕООД срещу „Нетера“ ЕООД искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 37 473. 70 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на Договор № СО1080 от 01.04.2018 г. Този иск първоначално е
бил предявен като насрещен в настоящото производство, като след
разделянето му по реда на чл. 211, ал. 2 ГПК производството по него се
развива отделно по приключилото търговско дело.
В решението е прието, че на 01.04.2008 г. страните сключват Договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги № СО 1080/01.04.2008 г. за срок
от 12 месеца, считано от активирането, като след изтичане на срока, договорът
се подновява автоматично. Според Приложение № 1 предоставяните от
ответника услуги са „Премиум Интернет“ с достъп до порт на „Нетера“ ЕООД
при конкретно посочени характеристики относно скорост на порт,
5
пропускателна способност на канала в двете посоки до точките на термиране
на международни връзки в часовете на пиково натоварване и съотношение на
трафика IN / OUT, както и „БГ Интернет“ с такива характеристики. В чл. 3 от
Приложение № 1 предоставяната услуга за регистрация и поддръжка на „Class
C мрежи“" - 4 броя е зачертано и съответно удостоверено с подписите на
насрещните страни, като се отнася за Provider Independent предоставяне на
мрежата. Съгласно следващите чл. 4 и чл. 5, операторът осигурява
Интерфейс Ethenet и регистрация на IP адреси: Class C мрежа (4 х 256 бр.), а
клиентът - необходимите технически и програмни средства за свързване на
неговия Интернет възел към този на оператора.
Към датата на сключване на договора от 01.04.2008 г. ответникът е бил
член на RIPE NCC (European IP Networks Coordination Centre), организация с
нестопанска цел, отговаряща за разпределение на адресите в глобалната мрежа
на територията на Европа като Интернет ресурс, и е притежавал LIR contact
account (Local Internet Registers), т.е. възможност да държи ресурси на
Интернет номера (Internet number resources) - IPv 4, IPv 6, AS numbers (а
utonomous system). По правилата на RIPE NCC е съществувала възможност за
прехвърляне (трансфер) на ресурси от членовете на друга организация в
рамките на региона (по отношение на Provider Aggregatable мрежите с
договор), но и само да се добавят други потребители по конкретна листа с цел
да се предпази от неоторизиран достъп до LIR данните.
От ответника са били извършени фактически действия за осигуряване на
достъп на ищеца до четири Class C мрежи като множество от IP ( Internet
protocol) адреси при IP адресирането, при което ищецът е разполагал с адресно
пространство (87.121.124.0/22) - като Provider Aggregatable.
За осигуряването на необходимия достъп (конкретен клас мрежа като
множество от IP адреси при IP адресирането) в договора между страните е
било предвидено заплащането на еднократна такса, а месечни такси за
услугите „Премиум Интернет“ и „БГ Интернет“ с определена скорост.
Настоящият съдебен състав приема, че приетите по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза също установяват осигуряването
на достъп на ответника до четири Class C мрежи и съответно адресно
пространство 87.121.124.0/22, както и предоставяне на услугите „Премиум
Интернет“ и „БГ Интернет“ през исковия период.
6
Според съдебно-счетоводната експертиза, изготвена след проверка на
вещото лице в счетоводството на оператора - ищеца, същото е редовно водено,
всичките 33 броя процесни фактури са осчетоводени и са издадени във връзка
с предоставени 99,9 % от уговорените услуги „Премиум Интернет“ и „БГ
Интернет“, на обща стойност 6 219,18 лв.
Същевременно вещото лице установява, че счетоводството на клиента -
ответника не е редовно водено. От всички 33 броя процесни фактури редовно
са осчетоводени само 14 броя, за които е ползван данъчен кредит, а
останалите фактури, заедно с осчетоводените, общо фигурират в
счетоводството като крайно салдо на непогасено задължение. Въззивният съд
намира, че чрез осчетоводяването на 14 броя фактури с цел облагодетелстване
просредством възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС, ответникът
извънсъдебно признава дължимостта на сумите по същите фактури. Фактът,
че всички процесни фактури – осчетоводени и неосчетоводени, са счетоводно
отразени като „крайно салдо на непогасено задължение“, също навежда на
извод, че ответникът признава дължимото им плащане.
За част от фактурите, ищецът издава отделни кредитни известия, в които
отразява приспадането на части от първоначалния дълг. Съгласно чл. 115, ал.
1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето
на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде
известие към фактурата. Въззивният съд намира, че след като сторнирането
винаги следва да е съпроводено с кредитно известие, в случая чрез издаване на
обсъдените кредитни известия, операторът от своя страна извънсъдебно
признава, че тази част от фактурите удостоверяват погрешна данъчна основа
за част от цената на предоставените услуги.
В тази връзка, извън сумите, за които са издадени кредитни известия от
ищеца, остава дължим остатък за стойност на предоставени
телекомуникационни услуги в размер на 6 054.20 лв. При липса на
доказателства за погасяване на задълженията, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимост на стойността за предоставените
услуги през спорния период е основателен.
С оглед настъпилата забава за плащане по всяка отделна фактура през
периода от 28.02.2016 г. до 03.01.2019 г., ответникът дължи договорна
неустойка в размер на 0,1 % върху главницата за всеки ден просрочие. При
7
съобразяване на изчисления от вещото лице размер на неустойката за сумата
5 372,61 лв. през периода 28.02.2016 г. - 03.01.2019 г., акцесорният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на нейната дължимост следва
да се уважи.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, прeдл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20116197 от 16.02.2024 г., гр.д. №
27668/2019 г., СРС, 28 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8