ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 906
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, 1309, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1, представлявано
от главния изпълнителен директор Александър Василев Димитров и от изпълнителния
директор Младен Марковски, чрез адв. Лилия Ралчева против Разпореждане №
783/02.04.2021г. постановено по ч.гр.д. № 2233/2021г. по описа на Районен съд – Бургас. С
това разпореждане е отхвърлено заявлението на “А1 България” ЕАД да се издаде заповед за
изпълнение срещу “ЕС ЕЙ ДЖИ” ООД, ЕИК: ********* за сумата от 300 лева,
представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.
Частния жалбоподател твърди, че е упълномощил “ФИ” ЕООД да заплаща всички
такси и разноски, включително адвокатско възнаграждение на избраните от дружеството –
търговски пълномощник процесуални представители. Поради това, отказът на районния съд
да издаде заповед за изпълнение за заплатения адвокатски хонорар е незаконосъобразен.
Жалбоподателят иска от съда да отмени процесното разпореждане и да му присъди
разходите за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид твърденията на страната и представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по заявление на “А1
България” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за : 1) парично
вземане в размер на 215, 74 лева, представляващо сбор от месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М5734533 за периода 09.02.2019г. – 08.09.2019г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и
2) парично вземане в размер на 26, 00 лева, представляващо неустойка за неизпълнение на
договор М5734533, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане: 3) държавна такса и адвокатски хонорар. Към заявлението е
приложено нотариално заверено пълномощно, с което представителите на “А1 България”
ЕАД упълномощават “ФИ” ЕООД да организира и води искови, заповедни и изпълнителни
производства срещу длъжници на “А1 България” ЕАД, чрез свободно избрани от него
правоспособни адвокати, които да осъществяват цялостната правна защита и съдействие и
процесулното представителство на “А1 България” ЕАД по заведените дела до
окончателното им приключване във всички инстанции и да извършва всички необходими
1
процесуални и/или съдопроизводствени действия от името и за сметка на “А1 България”
ЕАД, включително и за оттегляне, отказ, намаляване, увеличаване, изменение на искови
претенции и сключване на съдебни спогодби. С това пълномощно “А1 България” е
упълномощило “ФИ” ЕООД да заплаща всички необходими такси и разноски във връзка с
правата по настоящото пълномощно, включително и адвокатски възнаграждения на
адвокатите, избрани за процесуални представители на “А1 България”. Представено е
пълномощно, с което “ФИ” ЕООД упълномощава адвокат Искрен Йотов и адвокат Лилия
Ралчева с предоставените му права, както и договор за правна защита и съдействие между
“ФИ” ЕООД и адвокат Йотов с уговорено възнаграждение в размер на 300 лева.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 360/02.04.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника “ЕС ЕЙ ДЖИ” ООД за следните
суми: 215, 74 лева, представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М5734533 за периода 09.02.2019г. – 08.09.2019г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 26, 00
лева, представляващо неустойка за неизпълнение на договор М5734533, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
С Разпореждане № 783/02.04.2021г., БРС е отхвърлил заявлението на “А1 България”
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото – адвокатско възнаграждение. В
мотивите си, съдът е посочил, че сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение е заплатена
на адв. Йотов не от дружеството- заявител, а от дружеството “ФИ” ЕООД, като по делото
няма доказателства сумата да е била възстановена или предварително предоставена, за да се
приеме, че именно заявителят е направил разноски по делото.
При така установените факти, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 и ал.2 от ГПК, заповедта за изпълнение
подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноски. Разпореждането, с което се
отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба,
от която не се представя препис за връчване.
В конкретния случай, частната жалба с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК е
подадена от лице, което е легитимирано да обжалва разпореждането в законоустановения
срок, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от
ответника, съразмерно с уважената част от иска. Според чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Според задължителните указания на ОСГТК на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 6/2013г., съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е доказала
заплащането на уговореното възнаграждение. Когато възнаграждението е платено в брой,
този факт трябва да се отрази в договора за правна помощ, а договорът да се приложи по
делото. В този случай договорът има характера на разписка, която удостоверява, че страната
не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Когато
възнаграждението е платено безкасово се представя банков или платежен документ. В
настоящия случай, в хода на въззивното производство е представен договор за правна
помощ от 26.03.2021г. между “ФИ” ЕООД и адвокат Искрен Маринов Йотов, в което е
уговорено възнаграждение от 300 лева, за заплащането на което договорът служи като
разписка. Заявлението обаче е подадено и възнаграждението се претендира от адвокат Л.Р.,
за която няма данни да е получила възнаграждението. Действително “А1 България” ЕАД е
упълномощило “ФИ” ЕООД да избира процесуалните му представители и в случай този
избор е съсредоточен върху адвокат Р.. Договор за правна помощ с нея обаче не е
представен. Дори и такъв да беше представен, то изводът на районния съд за това, че липсва
основание да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение отново е правилен
и обоснован, доколкото дружеството –заявител не е представило доказателства за това, че
именно то е направило тези разноски. По изложените съображения, разпореждането, с което
2
е отхвърлено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 783/02.04.2021г. постановено по ч.гр.д. №
2233/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3