№ 46641
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110116108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 285379/10.09.2024 г. от юрк. Р. П. – процесуален
представител на „Топлофикация София“ ЕАД, с искане за изменение на постановеното по
гр. д. № 1618/2023 г. по описа на СРС, 162-и състав, Решение № 16389 от 31.08.2024 г. по
отношение на присъдените по реда на чл. 38 от ЗАдв. разноски. Молителят поддържа, че с
решението са присъдени разноски за безплатно представителство на адв. Р. Р. –
пълномощник на ответницата П. С. Н., които не й се дължат. Аргументите за това са, че не е
посочено изрично някое от изброените основания от чл. 38, ал. 1 на ЗАдв., въз основа на
което да се дължи безплатна правна помощ, както и че не са налице доказателства по делото,
от които да се направи извод, че ответницата е материално затруднено лице или че е близка
на адвоката. Евентуално иска присъденото адвокатско възнаграждение да бъде определено в
съответствие с действителната правна и фактическа сложност на производството.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата не взима становище по основателността на
молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения срок и от легитимирана страна с правен
интерес – процесуалния представител на ищцовото дружество по делото. Разгледано по
същество искането е основателно, съображенията за което са следните.
По делото е направено искане за присъждане в полза на адв. Р. Р. на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение. Също така е представен заверен препис от
Договор за правна помощ и съдействие от 27.06.2023 г., сключен между ответницата П. С. Н.
и адв. Р. К. Р., за оказване на процесуално представителство по гр. дело № 16108/2023 г. по
описа на СРС, 162-и състав. В раздел II „Възнаграждение, начин на плащане“ е отразено, че
услугите по договора ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и
съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента
безплатно, както и основанието за това - на материално затруднено лице, е достатъчно, за да
се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По отношение на твърдението в молбата, че не са налице доказателства по делото за
наличието на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.:
В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото
основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да
1
се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ
се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1, ЗАдв., както е в случая. В този смисъл:
Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, I ГО, Определение № 365
от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., Определение № 616 от 5.06.2017 г. на
ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во
ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г., Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. №
2340/2015 г.,
Поемането на процесуално представителство по реда на чл. 38, ЗАдв. не означава, че
адвокатът ще реализира икономическа облага. Адвокатското възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. се определя от съда, като
последният не е обвързан от определените в НВАР минимални размери. Определеното обаче
възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна с материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката
процесуални действия по защита на представляваната страна, което възнаграждение да е в
крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството. Намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума определен с НВАР е
допустимо, съгласно най - новата практика на СЕС, обективирана в постановеното Решение
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като съдът намира, че за да
се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице такива обстоятелства
по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния по Наредбата
адвокатски хонорар.
Неоснователни са доводите на „Топлофикация София“ ЕАД, че възнаграждението
следва да се намали, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съдът,
при определяне на възнаграждението за адвокат по този ред, се ръководи и от други фактори
като процесуална активност, положени усилия и оценява нуждата от подготовка, за да бъде
правната помощ качествена, а не само достъпна. В случая, пълномощникът на ответницата е
представил не само писмен отговор, но и две становища по делото, които касаят съществени
въпроси от предмета на спора, което поведение говори за ангажираност и своевременност на
защитата.
По тази причина постановеното решение не следва да бъде изменено и
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявани.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление в ****, представлявано от А.С.А И И.И.Е., за изменение на
Решение № 16389 от 31.08.2024 г., постановено по гражданско дело № 16108 по описа за
2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2