Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети април двехиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНДРЕЙ Г.
при
секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14244 по
описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца Г.И.Г.,
упражняващ търговска дейност като ЕТ „Г.Г.“ срещу решение
от 12.04.2018г. на СРС, ГО, 85 състав по гр.д.№ 329222/2017г., с което е отхвърлен предявения
от жалбоподателя срещу сдружение „Б.ф.р.“ иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата 1620 лв., дължима по фактура №
**********/26.04.2013г., ведно със законната лихва от 12.01.2017г. до
окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
1649/2017г. на СРС, 85 с-в.
Въззивникът
– ищец обжалва решението, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди,
че по делото са доказани предоставените комплексни хотелиерски услуги /в това
число хотелско настанявяне на спортисти и ресторантьорски услуги – хранене/ при провеждане на спортно
–тренировъчен лагер –сбор, организиран от ответната федерация в периода
03-06.04.2013г. в хотелски комплекс „Диана“, стопанисван от него. Поддържа, че
в хотелския комплекс за посочения период са били настанени спортисти –
състезатели, които са ползвали нощувки, храна за закуска, обяд и вечеря,
масажно студио, лекарски кабинет, срещу договорено възнаграждение в размер на
1620 лв., за което е издадена процесната фактура от
26.04.2013г. Сочи, че фактурата е подписана от представител на ответника и
автентичността й не е оспорена. Излага съображения, че ангажираните по делото
гласни доказателства също установяват предоставянето на описаните в исковата
молба хотелиерски услуги, а отделно е представен и документ, установяващ
настаняването на състезател от федерацията в хотелски комплекс „Диана“. Моли съда да отмени решението и да уважи иска,
с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна – ответник сдружение „Б.ф.р.“ е депозирал писмен отговор, с който
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че СРС правилно е приел, че представената
фактура не установява предоставянето на хотелски услуги и не следва да бъде
кредитирана, тъй като по делото не е установена чий е подписът, положен за получателя на
доставката, като при липса на осчетоводяване на фактурата, следва извод, че такава
не е била получена от ответното сдружение. Твърди, че по делото не е доказано
предоставянето на хотелски услуги, предвид наличие на резервационна
система, задължение за попълване и регистрация на адресни карти, медински реигстрации и др. и
позоваването на регистрация само на един гост на хотела. Сочи, че показанията
на разпитаната по делото свидетелка също не установяват конкретно предоставена
услуга за процесния период, а именно – брой нощувки,
брой настанени лица, види количесство на предоставена
храна. Моли съда да потвърди решението.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
При
извършената проверка по реда на чл. 269,
предл.1
от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите по въззивната
жалба, следва да се отбележи следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 1620
лв., дължима по фактура №
**********/26.04.2013г., представляваща
според твърденията в исковата молба комплексни
хотелиерски услуги, в
това число хотелско настанявяне на спортисти и ресторантьорски услуги – хранене при провеждане на спортно
–тренировъчен лагер –сбор, организиран от ответната федерация в периода 03.04.2013г. - 06.04.2013г. в хотелски
комплекс „Диана“.
Представената по делото фактура е оспорена от ответника изрично като
неполучена и неосчетоводена, с твърдения, че не е посочен автор на подписа за
получил и с доводи, че във фактурата не е удостоверена конкретен вид услуга. В
представената фактура като услуга е описана ОТУ за периода 03.04.2013.-
06.04.2013г., като не е посочено лицето, положило подписа за получил.
Съгласно
заключението на приетата ССчЕ, фактурата не е
осчетоводена при ответното дружество, респ. не е включена в дневника за
покупките. По делото е представено извлечение от хотелска компютърна система
„Рецепция“ за периода 03.04.2013г. – 27.04.2013г. –мероприятие „Ръгби“, в което
фигурира като настанен 1 клиент.
При така
изложеното, при изрично направеното оспорване от ответника за липса на
облигационно правоотношение между страните досежно
предоставяне на хотелиерски услуги със соченото в исковата молба съдържание, от
ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена
тежест, не е проведено главно и пълно доказване на сочените обстоятелства. В процесната фактура не е посочена конкретен вид и съдържание
на хотелиерска услуга, а съгласно показанията на разпитания свидетел Б.,
визираното в нея „ОТУ“ означава обща туристическа услуга. Това не е достатъчно
за установяване съдържанието на конкретното договорно отношение. Свидетелката
дава показания, че в процесния период са организирани
тренировъчни лагери на Федерация Ръгби и са настанявани спортисти с пренощуване
и храна в хотел „Диана 3“, но не помни конкретната фактура за какви услуги е
съставена. При така изложеното не е налице писмен документ, който да установява
конкретен вид и съдържание на предоставена хотелиерска услуга. В тази връзка са
отснователни възраженията на въззиваемия ,че за
доказване на такъв вид туристическа услуга следва да са налице съответни
резервации за конкретен брой лица и нощувки. По изложените
съображения, представеното извлечение от системата за настанен 1 клиент за
период общо до 27.04.2013г. не налага различен извод.
Съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 42 от
19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 71 от 08.09.2014г. по
т.д.№ 1598/2013г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015г.
по т.д.№ 3597/2013г.
на ВКС, І ТО, осчетоводяването на фактурата от ответника, включването й в
дневника за покупки и в дневника за продажби по ЗДДС, отразяването на
стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по
нея представляват недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за съществуване
на отразеното в съдържанието й задължение. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че липсата
на осчетоводяване на фактурата в случая обуславя
извод за липса на извънсъдебно признание, респ. за липса на доказано облигационно правоотношение между страните.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение - потвърдено.
Разноски не се претендират от
въззиваемия и такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед цената на иска, решението не
подлежи на касационно обжалване.
След връщане на делото на СРС, следва да
бъде отстранена допуснатата в диспозитива на
обжалваното решение очевидна фактическа
грешка при описание вида на иска – установителен, вместо грешно посочения
осъдителен.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 12.04.2018г. на СРС, ГО, 85 състав по гр.д.№ 329222/2017г.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.