Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260/23.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет
и пети март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3025 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова
молба от П.Т.С. и П.Т. С. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу П.К.П. и В.Д.Л..
Ищците твърдят, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 1403 от 22.11.2005 г., том VII, peг. № 6147, дело № 1086/2005 г. по описа на нотариус
Хр. К.
с peг.
№ 081 в НК с район на действие - РС-Хасково, поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 407 от 11.04.2006 г., том III, peг. № 2209, дело №
292/2006 г. по описа на нотариус Хр. Колева, придобили в режим на СИО
следните недвижими имоти: целия УПИ I-21 (първи, тире,
двадесет и едно), незастроен, с площ от 1395 (хиляда триста деветдесет и пет)
кв.м., в кв. 13 (тринадесет) по плана на с. Тракиец, общ. Хасково, одобрен със
заповед № 2582/1945 г., при граници: от две страни-улици, УПИ IV-22 и УПИ II-21
и 1/2 идеална част от УПИ II-21 (втори, тире, двадесет и едно), незастроен, с площ от 1790 (хиляда
седемстотин и деветдесет) кв.м., в кв. 13 (тринадесет) по плана на с. Тракиец,
общ. Хасково, одобрен със заповед № 2582/1945 г., при граници: от две страни-улици, УПИ III-22 и УПИ I-21. От
закупуването на процесната 1/2 ид.ч. от от УПИ II-21 през 2005 г. до датата на предявяване на исковата молба те упражнявали фактическата
власт върху него със съзнанието, че били собственици на половината
от имота. Това им владение било упражнявано от
тях явно, непрекъснато и необезпокоявано до лятото на 2018 г., когато Д. П. А. - баща на
ответницата В.Л. се свързал с ищеца П.С. и му обяснил, че бил пълномощник на
дъщеря си и от нейно име претендирал собственост върху 1/2 ид. част
от имота. Ответникът П.П. също претендирал да е собственик на 1/2 ид. част.
Сочи се и че при справка в Служба по вписванията - Хасково
се установило, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 96 от 09.07.1997 г., том VI, дело 2333/1997 г. по описа
на нотариус В. М. при РС-Хасково,
Д. А. С., П. А. П. и С. А. В. били признати за собственици по давност и наследство на целия процесен имот, като на 03.12.1997 г. чрез два договора за
покупко-продажба - Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149
от 03.12.1997 г., том XVII, дело 6009/1997 г. и в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 161 от 03.12.1997 г., том XVII, дело 6008/1997 г., и двата по
описа на нотариус В. М. при РС-Хасково, Д. А. С., П. А. П. и С. А.
В. прехвърлили по 1/2 ид.част от имота на ответниците. Поддържа
се, че ищците придобили в
режим на СИО през 2005 г. 1/2 ид.ч. от имота,
закупувайки я от М. П. и Д. К. - наследниците на С. П., който я придобил по силата на упражняваното от него давностно
владение, за което
бил издаден Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 171 от 27.04.1994 г.,
том III, дело 1351/1995 г. по описа на нотариус Т. К. при РС-Хасково. Ето защо следвало да се приеме, че
ищците закупили 1/2 ид.ч. от процесния имот от предходните собственици, а при условията
на евентуалност имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на
чл. 70 ЗС, тъй като към датата на изповядване на сделката не знаели, че
праводателите им не били собственици на имота. Доколкото от датата на
покупко-продажбата през 2005 г. до днес владеели имота на правно
основание, годно да ги направи собственици, следвало, че са придобили 1/2 ид. ч. от него на самостоятелно
оригинерно основание - с изтичането на кратката 5-годишна придобивна
давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, а при условията на евентуалност и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС - в
резултат на упражнявано 10-годишно давностно владение. Предвид изложеното се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици
на 1/2 идеална
част от УПИ II, в кв. 13
по плана на с. Тракиец, общ. Хасково, одобрен със заповед № 2582/1945 г.
и № 237/18.03.2015 г.,
съдържащ 1858 кв. м. по действащия план и 1790 кв. м. по документи за
собственост, включващ имот пл. № 459 с площ от 905 кв. м. и пл. № 460 с площ от 935 кв.
м. при граници: УПИ I, УПИ III, улица и
улица. Претендират
се и направените деловодни разноски.
Ответниците не са подали писмен отговор в едномесечния срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. на 25.03.2019 г. признават
иска.
В с.з. на 25.03.2019
г. ищците, чрез пълномощника си по делото - адв. А. Т., поддържат така предявената претенция и правят искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответниците са изразили ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищците и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищците са поискали постановяване на решение при признание на иска, който безспорно е допустим. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът
намира, че следва да
се постанови исканото решение,
с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл.
237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК,
а само указва, че то се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото и че ищците претендират
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на
същите следва да се присъдят такива, а именно исканата сума от 674,44 лева за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на П.К.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, и В.Д.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** и с адрес за призоваване: с. Тракиец, община
Хасково, обл. Хасково, че П.Т.С.,
ЕГН ********** и П.Т.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, са собственици в режим на СИО на 1/2 идеална част от УПИ II, в кв. 13 по плана на с. Тракиец, общ.
Хасково, одобрен със заповед № 2582/1945 г. и № 237/18.03.2015 г., съдържащ 1858 кв. м.
по действащия план и 1790 кв. м. по документи за собственост, включващ имот
пл. № 459 с площ от 905 кв. м. и пл. № 460 с площ от 935 кв.
м., при граници: УПИ I, УПИ III, улица и улица.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, и В.Д.Л., ЕГН **********, с
адрес: *** и с адрес за призоваване: с. Тракиец, община Хасково, обл. Хасково, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на П.Т.С., ЕГН ********** и П.Т.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, сумата от 674,44 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.