РЕШЕНИЕ
№ 491
гр.Бургас, 31.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 18 март през две хиляди и деветнадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И.Л., в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Белев КАНД № 351 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) с адрес
гр.Бургас, бул.Княз Александър Батенберг 1. В производството касаторът участва
чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Ч..
Ответник по касация е А.О.К., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** 42. Ответникът
по касация участва в касационното производство чрез пълномощник – адвокат Т.Я. ***.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 260002/15.01.2021г. по АНД № 225/2020г.
на Районен съд Поморие. С обжалваното решение е отменено изцяло наказателно
постановление № 02-163/07.10.2020г. на началник отдел „Рибарство и контрол -
Черно море“ при ИАРА. С наказателното постановление на А.К. е наложена глоба 1 500лв.
за извършено административно нарушение по чл.70 ал.1, вр. с чл.32 ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за установено,
че на 29.04.2020г. около 15.15 часа на р.Ахелой, при посочени географски
координати, К. извършвал любителски риболов с една въдица, поставена в работно
положение, в период на забрана, установена със заповед № РД 09-350/15.04.2020г.
на министъра на земеделието, храните и горите.
За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел
за правилно установена фактическата обстановка, посочена от АНО в
обстоятелствената част на наказателното постановление, но неправилно е приложен
материалния закон и е налице съществено нарушение на процесуалните правила
изразило се в това, че в обстоятелствената част на постановлението не е
посочено каква именно забрана е нарушена - за улов на какъв вид риба и за какъв
период.
В касационната жалба се правят доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи се, че установената със заповедта на
министъра забрана не е за отделен вид риба, а касае всички видове риболов във
всички водни обекти, намиращи се до 500м. надморска височина, както и периода
от 15 април до 31 май. Счита, че така установената обща забрана не налага
уточняване вида риба, към улов на който е било насочено привлеченото към
отговорност лице. Иска съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново
по същество, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Иска
присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по касация е подал писмен отговор на касационната жалба, с която
я оспорва. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи
нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за основателност на
жалбата. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на постановяване на ново
по същество, с което се потвърди
издаденото наказателно постановление. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която обжалваната част от решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
Правилността на решението настоящата инстанция преценя в рамките на
направените от касатора оплаквания, а относно приложението на материалния закон
– и служебно, съгласно изискванията на чл.218 от АПК.
За да се произнесе по жалбата първоинстанционният съд е установил фактите
по делото така, както са описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Именно, че на 29.04.2020г. около 15.15 часа на р.Ахелой, при
посочени географски координати, К. извършвал любителски риболов с една въдица,
поставена в работно положение. Фактическите констатации са правилни и се
обосновават от събраните по делото доказателства. Страните не спорят по тези
факти.
Правилни са и правните изводи на първоинстанционния съд. Същите са
изградени в съответствие със закона и преповтарянето им в настоящото решение е
безпредметно. Затова на основание чл.221 ал.2 от АПК настоящият съдебен състав
препраща към тях.
Във връзка с направените в касационната жалба оплаквания съдът намира за
необходимо да отбележи допълнително и следното.
Преди всичко следва да се отбележи, че наказателното постановление е
издадено за нарушение на забрана за риболов, установена със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите. Такава заповед посоченият министър
не е компетентен да издава, тъй като забраната за риболов е установена от
законодателя със закон – чл.32 ал.1 от ЗРА и приложение № 1 към същата алинея.
При условията на чл.32 ал.2-5 от ЗРА министърът може да въвежда определени
корекции в параметрите на установената с ал.1 и приложение № 1 забрана. Затова
квалификацията на нарушението по чл.70 ал.1 от ЗРА изисква индивидуализиране на
нарушената забрана, съобразно приложение № 1 към чл.32 ал.1 от ЗРА и съответно
посочване на обстоятелства в мотивите на наказателното постановление. Например
в случая, ако се е касаело за нарушена забрана по б.Г т.18 от приложението (за
което навеждат данните по преписката), това е следвало да се посочи в постановлението,
както и да се уточни, че се касае за воден обект, намиращ се до 500м. надморска
височина и се посочат съответните за това доказателства. Само ако установената
с посочената хипотеза на приложението забрана е била към приложимия момент с
параметри, изменени със заповед на министъра, такава заповед е следвало да се
посочи в наказателното постановление. От тази гледна точка обсъжданата в
мотивите на първоинстанционното решение непълнота на изложените от АНО
обстоятелства наистина представлява съществено процесуално нарушение по чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като препятства възможността да се направи точна правна
квалификация на установеното деяние, а такава всъщност и липсва. Наказателното
постановление е незаконосъобразно и правилно е било отменено от съда.
Касационната жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260002/15.01.2021г. по АНД № 225/2020г. на
Районен съд Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :