№ 1553
***, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430101755 по описа за 2025 година
Искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр.с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
възражение с правно основание чл.51 ал. 2 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д. К. М., срещу ***, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 13 268.36 лв., представляваща претърпени
имуществени – 3268.36 лв. и неимуществени вреди - 10 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2025г. до изплащане на претендираното
вземане. Ищцата сочи, че на 10.02.2025г., движейки се пеш в ***, по *** в
посока от *** към ***, в дясната страна на улицата, пред ***, се спънала в
повдигната/разместена тротоарна плочка, и паднала по лице на земята.
Твърди, че от това падане имала поражения предимно в дясната част на
лицето и по дясната длан. Сочи, че получила помощ от И. Я., която й
помогнала да стане, а когато се прибрала вкъщи, осъзнала, че травмите й,
освен болка и дискомфорт, са по-сериозни, и потърсила лекарска помощ.
Твърди, че изпитала стрес от това събитие, изразяващ се в безпокойство,
безсъние и понижено самочувствие, че изпитва силни болки в дясната ръка,
движението й е ограничено в голяма степен, а диагнозата й била - ***; ***,
***. Сочи, че приема терапия за това заболяване. Твърди също, че след
консултация с *** било установено ***, била в 10 дневен отпуск по болест за
1
лечение вкъщи за следване на предписана терапия и ограничаване на работата
с компютър и ползването на всякакви устройства с екрани. Твърди, че въпреки
стриктното спазване на предписанията, на 19.02.2025 г. вечерта, почувствала
силен ***, което наложило посещение в ***, и последващи консултации със
***, бил предписан нов 10 дневен отпуск по болест, консултация с ото***,
***. Била поставена диагноза ***, свързан с получената при падането травма
на главата. Сочи, че за предписаните й лекарства заплатила сумата от
143.86лв., а за ползването на два пъти 10 дневни отпуски по болест, й била
причинена вреда за сумата от 2 544.15лв. – разлика в трудовото й
възнаграждение и полученото обезщетение за ползване на отпуск по болест за
месеците февруари и март 2025г. Сочи, че за издаденото й медицинско
удостоверение е заплатила и сумата от 102.35лв., а за счупените й очила за
късогледство и астигматизъм заплатила 478.00лв. Твърди, че през цялото
време изпитвала притеснение при контакт с хора, т.к. някои от нараняванията
били в лицевата част и предизвиквали любопитство и въпроси как е
пострадала, а това я карало да преживява постоянно случилото се и да се
травмира допълнително, което влошило качеството на живот, стеснило
драстично социалния й кръг, довело до принудително уединение. Твърди, че
страда от хронично и нелечимо заболяване - ***, което следва да се вземе
предвид при определяне на интензитета на преживените от нея страдания.
Твърди, че настъпилите имуществени и неимуществени вреди са причинени
от ответника поради неположени грижи към тротоарната настилка и
допускането на разместването на тротоарната плочка, както и липсата на
достатъчно грижа за поправянето й. Моли съда да осъди ответника да заплати
исковите суми, като в с.з. на 19.09.2025г. претенцията в частта за за
имуществени вреди е увеличена на 3525.55лв.
Ответникът оспорва иска, оспорва, че тротоарна настилка се е намирала в
състояние, представляващо опасност за пешеходците, заявява, че не са налице
доказателства, че мястото е било сигнализирано като рисково, и че към
момента на падането е съществувала обективна предпоставка за инцидент.
Заявява, че няма наличие на участък от тротоара, които да представлява
реална и скрита опасност за преминаващите пешеходци, както и такъв, който
да не може да бъде своевременно забелязан, заобиколен и избегнат при
полагане на елементарна грижа и внимание, че наличието на неравност по
тротоара не е предпоставка за настъпване на вреди на преминаващите и не
2
доказва отговорността му по отношение на конкретната травма. Твърди, че не
е ясна причината за падането на ищцата, че медицинските документи не носят
информация за механизма на настъпване на увреждането и за причинно-
следствената връзка, а само за състоянието на лицето. Счита, че не са доказани
елементите на чл. 45 от ЗЗД, противоправното поведение на ***. Заявява, че
дори събитието да се е осъществило при описаната от ищцата фактическа
обстановка, не е изключено то да се дължи на съпричиняване от нейна страна
или на случайно събитие, породени от невнимание, несъобразяване със
моментната обстановка, неподходящо облекло и обувки, некореспондиращо с
външните условия или друг вид здравословни проблеми, което изключва
отговорността му, че единичния характер на случая предполага наличие на
субективен фактор. Счита, че са налице основания за отхвърляне на иска.
Счита, че от доказателствата не може да се направи извод за причинени болки
и страдания над обичайните, поради което претендирания размер на
неимуществени вреди е завишен. В съдебно заседание при приемане на
доклада, ответникът уточнява, че съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на ищцата се състои от липса на внимание в светъл ден без влошени
метеорологични условия при преминаването по тротоара.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза по видеоматериал
от камера на *** за времето, в което се сочи, че ищцата се е спънала в плочка
на тротоара пред магазина. От кадрите, възпроизведени в заключението е
видно, че в 14.02 ч. на посочения ден – 10.02.2025г., ищцата се движи пред
магазина на тротоар, на който в посоката на движение на ищцата, пред нея, е
налице плочка, която видимо е надигната от едната страна срещу движението
на ищцата. Видно е, че ищцата се доближава до тази плочка, като десния й
крак закача повдигнатата страна на плочката на тротоара, след което този крак
отскача във въздуха; в следващия момент жената е паднала напред върху
тротоара с цялото си тяло, двата й крака са във въздуха, тялото е на земята, но
от кадрите не е видно положението на главата. В следващия момент се вижда
излизаща жена от входа на магазина, която гледа към падналата ищца, в
следващия момент падналата на тротоара ищца е седнала, а жената, излязла от
магазина е застанала до нея. В следващия момент от кадрите е видно, че
3
ищцата прави опит да стане, и около нея са се събрали и други хора. Видно е,
че ищцата се изправя, като преди това е направила опит да стане, заставайки
на колене.
От събраните гласни доказателства се установява следното: *** И. Я. – ***
в *** – *** посочи, че не е познавала ищцата преди случая, но един ден,
тръгвайки си от работа, излизайки от вратата на магазина, видяла паднала
жена. Видяла и една издадена плочка, на която предположила, че жената се е
спънала. Описва, че падналата жена имала кръв по лицето, но казала, че ще
може да се справи, очилата й били хвръкнали настрани, била в шок и
притеснена. *** вдигнала очилата, не ги огледала. Твърди, че е видяла
плочката, в която жената се е спънала, тя била „по-изпъкнала“. Към датата на
показанията - 03.07.2025г. *** заяви, че плочката все още е такава, не е
подвижна, едната и част е издадена по-нагоре и е трайно прикрепена по този
начин на тротоара. Посочи, че тогава попитала жената дали се е спънала и тя и
посочила, че именно в тази плочка се е спънала. *** посочи, че времето е било
ясно, не валяло дъжд, било сухо. Посочи, че е работила в магазина от
14.09.2024 г. до 25.04.2025 г., за този период не е чула за друг паднал и наранен
спънал се човек. Посочи, че жената, която паднала – ищцата, дошла в магазина
в един от следващите дни, казала й, че не е добре, и я попитала дали има
камера на магазина. Тогава видяла, че жената има белези по лицето. *** Г. Г.,
***, заяви, че знае за инцидента през февруари тази година. Знаел, че ищцата
се била спънала в една плочка, и че при падането си наранила лицето, дясната
ръка, окото и очилата. Посочи, че се видели няколко дни след инцидента,
ищцата изглеждала сякаш е била бита – с отекло око от дясната страна,
оплакала се от виене на свят, от болка в ръката, казала му, че и изписали
лекарства за вестибуларния апарат. Заяви, че и към момента на даване на
показанията – 03.07.2025 г., тя продължава да има замаяност и проблеми с
равновесието. *** посочи, че преди това не е имала такива проблеми и била
„много центрован човек“. *** не знае дали някой е помагал при
възстановяването на ищцата. Когато ходил при нея, оставал само в рамките на
деня, но след случая е забелязал, че ищцата не е искала да излиза навън заради
външния си вид, защото не се чувствала добре и изглеждала като бита. Видял,
че на ищцата й било трудно да става от леглото, координацията й била силно
намалена, виждал я е и легнала, и седнала, виждал я, че е започнала да се
оглежда къде и как ще стъпи, както и страха й - излизайки навън, да не се
4
спъне отново. *** Д. Ю., колега и добър познат на ищцата заяви, че знае за
инцидента през месец февруари тази година, разбрал за това на същия ден.
Посочи, че отишъл на гости на ищцата, и когато тя му отворила видял, че си
придържала ръката, и му разказала, че някъде в района на съда се е спънала в
плочка и паднала лошо. *** посочи, че тя имала охлузвания в областта на
лицето и на дясната ръка. Казала му, че си счупила очилата, и в този момент
тръгвала да търси медицинска помощ при личния си лекар. *** видял, че
дясната ръка на ищцата се подувала, имала синини, имала оток около китката
и след нея. Посочи, че се чувал с ищцата месеци наред след инцидента, тя му
споделяла, че посещава лекари, ходи на изследвания, чувства се притеснена, че
има болки в главата, които не спират въпреки терапиите, и че й е трудно пази
равновесие. Сочи, че два-три месеца след инцидента е виждал, че когато
ищцата сядала или ставала, й било трудно да запази равновесие. Посочи, че
след падането се виждали по-рядко с ищцата, тъй като тя се притеснявала да
излиза и да има някаква активност. Когато обаче се виждали, е наблюдавал, че
ищцата трудно ставала. Когато се чували ищцата му казвала, че е на
изследвания, а друг път, че е на работа. Преди инцидента *** не е виждал или
чувал ищцата да изпитва затруднения или да има болежки. След инцидента тя
му споделяла, че нейни приятели са й помагали в една или друга област.
Когато е ходил у тях, в повечето случаи ищцата е била седнала и му казвала да
се самообслужва, но е ходил по-рядко, защото тя не се чувствала добре.
Посочи, че последните пъти, когато се чуват и виждат, е забелязал, че вече не
се виждат следите по лицето и ръката на ищцата.
По делото са събрани и множество писмени доказателства: От приетото по
делото ***, се установява, че при прегледа на ищцата на 11.02.2025г. /един ден
след падането/ са установени: ***, ***, ***, ***, ***. Посочено е, че
установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и
тьпоръбести предмети, и по давност могат да бъдат получени както се
съобщава в предварителните сведения – че ищцата на 10.02.2025г. около 14,00
часа в ***, *** на тротоар пред ***, се спънала в повдигната плочка, паднала
по очи и дясната част на тялото си. Представено е СМУ и с две допълнения на
базата на мед.документация, които сочат *** и установени клинични данни за
***. По делото са представени медицински документи на името на ищцата –
амбулаторни листи от 12.02., 13.02., 19.02., 26.02, 27.02, 17.03., 18.03., 31.03.,
фиш за спешна мед. помощ от 19.02., образна диагностика от 12.02.,
5
изследване от томография от 13.02., 2 бр. болнични листи за периодите
13.02.2025 г. – 22.02.2025 г. и 27.02.2025 г. – 08.03.2025 г. Представена е
епикриза от *** от 2016 г., като тези документи сочат здравословното
състояние на ищцата преди и след инцидента на 10.02.2025г. На базата на
представените медицински документи и след личен преглед по делото, е
изготвена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която ищцата е получила
следните травматични увреждания: ***. Заключението сочи, че уврежданията
са резултат на тъпа травма, може да са получени на 10.02.2025г. от падане при
ходене напред „по очи“, с удар на травмираните области върху тротоара.
Посочено е, че по медицинските данни не е възможно да се конкретизира
причината за падането. Очаквания срок на възстановяване е описан по
следния начин: Здравното значение на получените травматични увреждания се
свежда до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
продължителност на срока на възстановяване около три-четири седмици; на
18.03.2025 г., около месец и половина след травмата, при преглед на
посочената дата – амб. лист № *************, са установени ***, като не е
възможно да се конкретизира дали се касае за болка в резултат от травмата или
е проява на хроничното ставно заболяване на пострадалата - ***. При личния
преглед на ищцата на 16.06.2025 г., вещото лице е установило липса на
последици от коментираните травматични увреждания. В заключението е
отбелязано, че в делото са приложени медицински документи за консултации
и лечение по повод на нарушение на вестибуларната функция с позиционно
провокиране на ***, но по наличните данни, не може да се твърди причинна
връзка на това разстройство с травмите от падането на 10.02.2025г. На
въпроса дали наличното хронично заболяване на ищцата има връзка с
възстановяването й от получените травми и каква е тази връзка, експертизата
е посочила, че взема предвид установеното ***, и ***, но сочи, че липсват
данни *** да е повлияло хода на оздравителния процес на получените от
падането увреждания.
При изслушване в съдебно заседание на вещото лице, изготвило СМЕ, то
потвърждава даденото заключение, като уточнява, че ищцата има ***, което е
с история от 2016г., което не позволява да се конкретизира дали твърденията
за болка след март 2025г. е в резултат на травмата или е проява на това
хронично ставно заболяване. Посочва, че получените увреждания и
възможното нарушение на вестибуларния апарат нямат връзка, тъй като в
6
медицинската документация е посочено, че ищцата е споделила за
световъртеж година преди падането, а също така и че не е налице травма, с
която теоретично да се свърже подобно нарушение. Сочи, че вътрешното ухо
на ищцата не е засягано, а е имало повърхностна травма на главата, която е
била констатирана от съдебен лекар и от ***, но няма данни за по-дълбоко
увреждане на по-дълбоки структури на главата. По отношение на поставения
въпрос относно диагнозата на ищцата ***, вещото лице посочи, че тъй като
тази диагноза се поставя само когато се изключат всички други възможни
диагнози, тъй като няма морфологичен субстрат, а се обсъждат само
психически фактори, тази диагноза може да бъде поставена при поне
тримесечно наблюдение на пациента. Поради горното, вещото лице счита, че
тази диагноза е поставена само като работна, но въпреки всичко то приема, че
я има, и че неговото заключение е съобразено с установеното, без да се
изключва ***, въпреки, че не е поставена по съответния ред. Въпреки това,
вещото лице посочва, че двете диагнози – *** и ***, нямат отношение към
получените увреждания на ищцата по време на инцидента, и те не са повлияли
оздравителния период на травматичните увреждания. Посочи, че е възможно
травматично увреждане и стрес да провокират болезненост по тялото, като тя
е свързана с повишена ***. На поставените от ответника въпроси относно
подвижността на ищцата преди падането, вещото лице е посочило, че *** има
различни проявления, но не би определил *** на ищцата като причина за
падането. Съдът кредитира заключението, дадено от СМЕ – относно
травматичните увреждания на ищцата след падането на 10.02.2025г.,
физическото възстановяване, периода, в който то се е случило, неотносимостта
на хроничните заболявания на ищцата както като причина за падането, така и
като утежняващи процеса на физическо /обективно/ възстановяване.
Единствено по отношение на самите усещания на ищцата вследствие на ***та,
дори и след физическото й възстановяване, които са психически усещания,
както сочи самото вещо лице - ***, които възникват при травма и стрес
/каквито са настъпили на 10.02./, съдът намира, че следва да отчете, че такива
са били налице и към 16.06.2025г. - датата прегледа на ищцата от в.л. В цялата
му останала част, заключението се приема като компетентно, съобразено с
представените документи и мотивирано защитено от в.л. в съдебно заседание.
Представени по делото са и писмени доказателства за заплатена сума за
диоптрични очила на името на ищцата в размер на 478.00 лв., както и за
7
медицински медикаменти – рецепти и касови бележки към тях в исковия
период за сумите от 50.33 лв., 7.11 лв., 29.85 лв., 20.39 лв., 14.55 лв. 21.63 лв.;
вносна бележка за преглед и съдебно-медицинско удостоверение в размер на
102.35 лв. Представени са доказателства за получаваните възнаграждения на
ищцата на *** и за полученото обезщетение за временна неработоспособност.
От изготвеното по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза,
се установява, че общата разлика между трудовото възнаграждение и
получените обезщетения при отпуск за временна неработоспособност на
ищцата, за месеците 02. и 03.2025 г., е в размер на 2801.34 лв. нетно. Заедно с
представените писмени доказателства за направени разходи за издаване на
СМУ и медикаменти, относими към възстановяването на ищцата от
получените травми, се установява, че направените от ищцата разходи и
пропуснато получаване на трудово възнаграждение, възлиза в общ размер на
3525.55 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта: Ищецът е предявил искова претенция с правно
основание чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Предвид поддържаните в
исковата молба твърдения, предявеният иск е допустим, а правото на иск е
редовно упражнено.
По същество: Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната
отговорност, т.к. тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с
което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В
този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,организацията
или юридическото лице, отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на
свои работници или служители, на които са възложили работа. За възникване
на отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени
от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени
от противоправно действие - при или по повод изпълнението на работата,
8
възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за
причиняването й. Самото непозволено увреждане е сложен юридически факт,
елементи на които са: деяние - действие или бездействие, противоправност на
деянието, вина, вреда, и причинна връзка между деянието и вредата. Деянието
трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на
противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата, и тя
се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние
на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали
елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. С
оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е да установи настъпването на посочените факти.
По делото се установи, че процесното събитие е станало в границите на
населено място - ***, на сочената в исковата молба дата ищцата – 10.02.2025г.,
когато движейки по тротоара на ***, в дясната страна на улицата, пред ***,
ищцата се е спънала в неравност – залепена тротоарна плочка над нивото на
останалите, след което паднала по лице на тротоара с цялото си тяло,
получавайки множество травми на главата и тялото, основно в дясната му
част. Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на злополуката се
установи категорично и непротиворечиво по делото от изготвената съдебно-
техническа експертиза, проследила надлежно както наличието на тротоарна
плочка, необозначена като препятствие, но с различно разположение спрямо
повърхността на останалите плочки на същото място, така и движението на
ищцата и самото спъване именно в тази плочка, с последвало падане с цяло
тяло. Непосредственото състояние на ищцата след падането, се установи от
*** показания на незаинтересованата от изхода на делото св. Я. – същата е
помогнала на ищцата, виждайки я вече паднала, видяла е кръв по лицето й,
изхвръкнали настрани очила, била й е показана плочката, в която се е спънала
ищцата. Следва да се отбележи и факта, посочен от тази *** - че дори и в хода
на делото, плочката продължава да е в същия си вид и местоположение,
независимо, че ответникът е получил вече исковата молба и е известен за
оплакванията на пострадало от тази плочка лице. В случая СТЕ и показанията
на св. Я. изцяло изясняват поведението на ищцата в посочения момент, и
доказват, в непротиворечива последователност твърденията в исковата молба
за механизма на падането.
9
Съдът намира, че деянието, чрез необозначаване и неотстраняване на
неравността, е вследствие на бездействие на ***, поради което именно
ответникът е пасивно легитимираното лице по предявения иск. Общината се
явява задължено лице по поддържане на уличната инфраструктура в рамките
на населените места - съгласно § 1. т. 1 и 2 от ЗП, "Път" е ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а "Земно
платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя. Уличната мрежа в населените места е публична общинска
собственост съгл. § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а
собствеността на пътя се разпростира върху всички основни негови елементи
по условията на посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. Съгласно
чл. 30 ал. 4 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община, а съгл. чл. 31 от ЗП изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение
на общината, и поради тези задължения, сочещи само общината като
отговорно лице, е без значение дали *** в ***, е републикански или общински
път, възражение от ответника в тази насока дори не е правено. С разпоредбата
на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя,
вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП,
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да
вземат мерки за отстраняването им. Задължение за поддръжка на тротоарите
като част от обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на
чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на ЗП, съгласно който
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, вкл. тротоари, е за
общината. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение
за ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура, на която
е настъпил процесния деликт. Неизпълнението на тези дейности от общината,
чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което
обуславя ангажиране на отговорността на ответника по иска по чл. 49 ЗЗД при
доказано увреждане на ищцата и причинната връзка между настъпилите вреди
10
и бездействието на ответника. Допускането на неравност на тротоар, находящ
се на територията на ***, съставлява противоправно бездействие на
работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на
тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми, което е
основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по
реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. Вината на съответното длъжностно лице,
съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по
настоящето дело, такова обратно доказване не е извършвано. Ето защо, следва
за претенцията по настоящето дело да се ангажира отговорността на ответната
община за причинената на ищцата вреда.
Вредите на ищцата след падането на тротоара също се доказаха и в двете
твърдяни насоки – имуществени и неимуществени. Доказаха се
безпротиворечиво от писмените доказателства, СМЕ и св.показания, които
съдът изцяло кредитира: травмите на главата/лицето и дясната ръка на
ищцата, както и че тези травми са били интензивни през първите 4 седмици
след инцидента, впоследствие са изчезнали обективно, но ищцата е
продължила да изпитва болки с по-нисък интензитет, световъртеж, страх от
повторно спъване, неудобство, трудно обслужване; била е 15 дена в отпуск по
болест. От приетата СИЕ и писмените доказателства за направени разходи
след инцидента, които се явяват изцяло относими към поправяне на
последиците от травмите на ищцата, се доказаха и сочените имуществени
вреди.
При установеното наличие на неравност на тротоара и падането на ищцата
вследствие на тази неравност при използване на тротоара по неговото
предназначение – придвижване като пешеходец, и установеното здравословно,
психическо и имуществено състояние на ищцата след падането, съдът счита за
доказана пряката причинно-следствена връзка между бездействието на ***
да сигнализира и отстрани неравността, с настъпилия вредоносен резултат –
падане, травми по тялото на ищцата и имуществени вреди, поради което
именно ответникът *** носи деликтната отговорност в конкретния случай.
В този смисъл, ответната община, като задължено лице по поддържане на
уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да заплати на
ищцата обезщетение за причинената със своето бездействие вреда.
По размера:
11
Неимуществените вреди са неизмерими с пари, поради което следващото
се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№ 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания са характера на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.
д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.;
№ 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г., се излага становището,
че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При
определянето на обезщетението към датата на увреждането, съдът следва да
отчита конкретните икономически условия към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II т.о.по т. д. 795/2008 г. и решение 1-
2012- II т.о. по т. д. 299/2011 г., по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното, и съгласно чл. 51 ал. 1, вр. чл. 52 от ЗЗД, на
увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
12
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания и психически преживявания. Съдът извършва
конкретна преценката въз основа на доказаните по делото факти от
заключението на СМЕ за мястото на уврежданията по тялото на ищцата,
характера, интензитета и продължителността на болките, както и
допълнително - и въз основа на *** показания на св. Г. и Ю. – на интензитета
и вида на болките на ищцата и периода на възстановяване. В тази връзка,
съдът приема, че ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за
периода от деликта – 10.02.2025г., в рамките на четири седмици, съгл. СМЕ, и
съгласно датата на последния й болничен лист - 08.03.2025г. Отчита също, че
са били засегнати множество функции и системи на тялото – *** С оглед
заеманата длъжност на ищцата към момента на падането – ***, чиито
функции са основно да изготвя актове и да се участва в публични заседания,
съдът отчита, че засягането на движението на ръката и на вида на лицето, са
дали непосредствено негативно отражение както във физически, така и в
психически аспект. Също така приема, на базата на *** показания, както и
отново на СМЕ, че към датата на подаване на исковата молба – 19.03.2025г., тя
все още е имала такива страдания, които са били с по-нисък интензитет, но все
още са й създавали затруднения – факт е, че в хода на делото, при прегледа на
16.06.2025г., тя е имала оплаквания, че при претоварване на дясната ръка има
болка в дланта, и световъртеж при навеждане. Съдът взема предвид и
възрастта на ищцата към момента на настъпване на увреждането – ***, и
установените й хронични заболявания – хронично ставно заболяване и ***,
при които обстоятелства болките са по-продължителни и възстановяването е
по-бавно, вида и характера на травмите, които са причинили разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, обстоятелството, че интензитета
на болките на няколко места по тялото е бил голям непосредствено след
инцидента, а след това постепенно и в хода на делото е отшумял. Съдът взема
предвид и изживяния шок от инцидента, претърпените неудобства от личен,
битов и социален характер, включително и обстоятелството, че се касае за
временно загрозяване на лицето – св. показания сочат, че изглеждала „като
бита“, както и отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние – страх да не се спъне като излиза навън, ограничаване на
контактите. Като взема предвид всички изброени обстоятелства, както и като
отчита обществено-икономическите условия през 2025г., намерили израз в
13
размера на МРЗ - 1077лв., съдът намира, че сумата от 6 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
адекватно репариране на неимуществените вреди от травмите вследствие
процесната злополука. По отношение на претендираната сума за имуществени
вреди от 3525.55лв. – съдът намира, че тези вреди се доказаха категорично по
делото с представените писмени доказателства за направени разходи за
изработка на нови диоптрични очила, за лечение, за преглед и издаване на
СМУ, както се доказа и разликата в дохода на ищцата за периода, в който е
била в отпуск по болест.
При тези изводи на съда, предявеният иск за обезщетяване на настъпилите
вреди вследствие на деликта на ответника, се явява основателен и доказан до
общ размер от 9525.55лв. – 6 000лв. неимуществени, и 3525.55лв. –
имуществени вреди. За разликата до пълния предявен размер от 13 525.55 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира за недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищцата не
е проявила внимание при преминаването по тротоара, респ. че същата не е
положила необходимата обичайна грижа за себе си при движението си и по
този начин сама е създала причината за настъпване на инцидента и за
претърпените вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. -
т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на
чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление, Пленумът на ВС е приел
със задължителна за съдилищата в РБ сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че в конкретния случай липсват както нормативни, така и
14
общоприети правила, според които пешеходец трябва да избира своя маршрут,
съобразявайки се с потенциалния риск по него да е налице необезопасена и
несигнализирана неравност, или да знае на кое конкретно място може да
има препятствие по тротоара, което да е длъжен да избегне. Както по-горе
беше посочено, ищцата се е движила правомерно по тротоар, предназначен
именно за пешеходци като нея, по централна за *** улица, и по този начин е
спазвала изцяло правилата за движение. По правилата за разпределение на
доказателствената тежест, неустановените по несъмнен начин от ответника
фактически твърдения се считат за неосъществени, поради което, и поради
своята недоказаност, съдът намира, че възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на осн чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата
от 1243.54лв., от общо направените разноски от 1765.73лв. С оглед изхода на
спора, съдът определя на адв. Р. Р. от ПлАК, възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА, в размер
на 1252.56 лв., съобразен с минималното възнаграждение предвидено в чл.7,
ал.2, т.2 от НВАР. При този изход на делото и с оглед на направеното искане,
на осн. чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски
за отхвърлената част от иска. Съдът определя юрк. възнаграждение в размер
на 100 лв., от които дължими се явяват 29.57лв. При тези изводи на съда,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по компенсация на ищцата
разноски в краен размер от 1213.97лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. с чл.45 вр. чл. 52 от ЗЗД, ***, ***, ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. М., ЕГН **********, от ***,
сумата от 6 000.00лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди поради неизпълнение на задължение по чл. 30, ал.4 и
чл.31 от ЗП, чл. 48, т. 2, б. "б. " от ППЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на
падането на ищеца на 10.02.2025г. в ***, ***, в дясната страна на улицата,
пред ***, при спъване в повдигната тротоарна плочка, изразяващи се в
15
претърпени болки и страдания - травми на главата/лицето и дясната ръка, и
психически преживявания, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на причиняване на вредата – 10.02.2025г. до окончателното