РЕШЕНИЕ
№ 1985
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330111368 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ, БУЛСТАТ .........., с адрес: гр. П....., ул.
„Б.... М...., представлявана от Н...М.... –..... против ЕТ „СТЕФАН ГЕЧЕВ“, ЕИК ..........с
адрес: с. Д...., обл. П...... ул. „...., с който се иска от съда да признае за установено, че
ответника, им дължи заплащане на сумата от 1 061,33, представляваща сбор от неплатени
месечни такси, всяка една в размер на 96,00 лева без ДДС, за периода м. април 2020 г. до м.
декември 2020 г. вкл., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С исковата си молба ищецът твърди, че по силата на разрешение за поставяне на
преместваем обект, Община П......предоставила на ответника право да постави павилион за
хранителни стоки и сенник, с обща площ от 64 кв.м., находящ се на тротоарно пространство
в УПИ ІV – К..... в кв. 39 по ПЗР на с. Д.... общ. П.... а ответникът се задължил да заплаща
такса за предоставеното право. Твърди, че ответникът не изпълнил поетото задължение за
заплащане на такса за периода месец април 2020 г. – месец декември 2020 г. включително.
Тъй като ответникът не погасил доброволно задълженията си, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. По образуваното ч.гр.д. № ........по
описа на ПдРС, ....., била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главницата от
1291,73 лева, представляваща сбор от дължими месечни наемни такси за периода м.
февруари 2020 г. – м. декември 2020 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда – 30.12.2020 г. до окончателното погасяване. Срещу заповедта за
изпълнение, длъжникът подал възражение, като в хода на заповедното производство
1
заплатил сумата от 230,40 лева – такси за м. февруари и м. март 2020 г., като заповедта била
обезсилена за посочената сума с определение № 1731/27.07.2021 г. Останала дължима
сумата от 1061,33 лв. за периода м. април – м. декември 2020 г. вкл., която се претендирала в
настоящото производство. Моли се за уважаване на претенцията в цялост, ведно със
законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът ЕТ „Стефан Гечев“, ЕИК .......... чрез пълномощника му ......, заявява, че за
периода на календарната 2020 г., търговският обект не е работил редовно, а за процесния
период, описан в исковата молба, изобщо не е отварял. Като причина, излага, че С.... Г..
имал болна ...., която имала нужда от ежедневни грижи, тъй като през ден била на
хемодиализа и след обявяване на Извънредното положение на .... обстановката се
усложнила, като същият бил принуден от обстоятелствата да не рискува здравето на болната
си майка. Заявява, че въз основа на посоченото в Разрешение за поставяне № .............. към
........ била налице хипотезата „неплащане на 2 поредни такси и системно забавяне на
плащанията на таксите за ползване…“ от страна на ответника. Следователно, на основание
т. 5 от Анекса с дата ......към Разрешение за поставяне № ....., Община П...... е трябвало да
прекрати разрешението предсрочно. Счита, че поради изложеното и на основание чл. 15, ал.
1, т. 11 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти
на територията на Община П.... поради неплащане на 2 такси, е налице задължение за
прекратяване на правоотношенията от Община П........., като за нея възниквало вземане само
на двете неплатени такси, а не за по-дълъг период. Ответникът е заплатил дължимите такси
в срока за доброволно изпълнение по ч. гр. д. № ......, както се признава в самата искова
молба за сумата от 230,40 лв. Ето защо, счита че Община П....няма право на вземания в по-
голям размер, от получените вече, заради бездействието си и посочените правила. Моли за
прекратяване на производството поради липса на правен интерес на ищеца. Моли за
отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ,
БУЛСТАТ .... че е постъпило възражение от длъжника ЕТ „С.... Г....“, ЕИК ...., с адрес: с.
Д...., обл. П....., ул......
Видно от представеното по делото ч.г.д. № ................, се установява, че към момента на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд – Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума в размер на 1 291,73 лв.
главница, представляващи сбор от дължими месечни наемни такси за месеците февруари
2020 г. до декември 2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 30.12.2020 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото за държавна такса в размер на 26,00.
Ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи претендираните суми в
издадената заповед за изпълнение, с изключение на такси за два месеца, за които представя
2
доказателства, че е заплатил.
По ч.гр. дело Община П...........е депозирала становище от датата на подаване на заявлението
до настоящия момент има извършено плащане от длъжника по издадената заповед за
сумите: 117,43 лева за месец февруари и 112,97 лева, която твърди се, че е непълна такса за
м. март 2020 г., депозирани по банков път.
С оглед на това обстоятелство с исковата молба претендира главница в размер на 1 061,33
лева.
Не е спорно между страните, че помежду им съществуват облигационни отношения във
връзка с Разрешение за поставяне на преместваем обект № ..............е предоставила на
ответника право да постави павилион за хранителни стоки и сенник с обща площ 64 кв. м.,
находящ се на тротоарното пространство в УПИ ІV – К...... в кв. 39 по ПЗР на с. Д......, общ.
П........... а ответника се е задължил да заплаща такса за предоставено право. Представен е
Анекс от....... към Разрешение за поставяне на преместваем обект № ................, с който
разрешението за поставяне е станало валидно до 01.07.2021 г.
От представените писмени доказателства и приложеното ч. гр. д. №........... по описа на ПРС,
се установява, че след издаване на Заповедта за изпълнение, длъжникът ЕТ „С.... Г...... ЕИК
.............. е заплатил част от претендираната сума.
Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми, с твърдението, че Община П....е
следвало да прекрати наемните отношения с него поради неплащане на две поредни вноски,
а същевременно е продължила действието на разрешението. Счита, че Община П.... има
право само на двете неплатени такси.
Същевременно обаче, ответникът не твърди и не представя доказателства за това, че същия
е искал прекратяване действието на разрешението, поради невъзможност да се осъществява
дейност. Няма представени доказателства и за това, че павилиона за хранителни стоки и
сенник, за който е било издадено разрешението от Община П.....е премахнат. След като
общинската площ е била заета с него, независимо дали ответника е осъществявал дейност
или не, същият дължи плащане съгласно издадено разрешение, анекса към него и наредбата
на Общината, която регулира тази дейност.
С оглед на горното и след като не се установи ответника да е премахнал обекта на
разрешение, нито да е заплатил претендираните суми за процесния период, искът за
установяване дължимост на сумата от 1 061,33, представляваща сбор от неплатени месечни
такси, всяка една в размер на 96,00 лева без ДДС, за периода м. април 2020 г. до м. декември
2020 г. вкл., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане за основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят ОБЩИНА П........ е направил разноски в
размер на 26,00 лева за държавна такса и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
3
диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в
заповедта за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в
хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 25,00 лева за
държавна такса.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „С.... Г...., ЕИК ....... с адрес: с. Д....,
обл. П............ че ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ, БУЛСТАТ ..... с адрес: гр. П.... ул. „Б...... М......,
представлявана от Н.... М........., има вземане спрямо него в размер на: 1 061,33(хиляда
шестдесет и един лева и 33 ст.) лева представляваща сбор от неплатени месечни такси, всяка
една в размер на 96,00 лева без ДДС, за периода м. април 2020 г. до м. декември 2020 г. вкл.,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕТ „СТЕФАН ГЕЧЕВ“, ЕИК ..............., с адрес: с. ...... обл. П........... да заплати на
ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ, БУЛСТАТ ............ с адрес: гр. П.... ул. „Б... М............
представлявана от Н.... М.......... сумата от 26,00(двадесет и шест) лева разноски направени в
хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №122/2021 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА ЕТ „СТЕФАН ГЕЧЕВ“, ЕИК......... с адрес: с. Д..... обл. П.... ул..........., да заплати
на ОБЩИНА ПЪРВОМАЙ, БУЛСТАТ ........., с адрес: гр. П.... ул. „Б...М.........,
представлявана от Н.... М.........., сумата от 25,00(двадесет и пет) лева разноски направените в
хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
4