№ 294
гр. Смолян, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско
дело № 20255400500262 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи
от ГПК .
Постъпила е въззивна жалба от РОДОПИ ЕКО ПРОДЖЕКТС ЕООД
срещу решение по по гр. д. № 221 /2024г по описа на РС-Златоград.
Със същото решение дружеството- жалбоподател е осъдено да заплати
на ищеца Ст.Б. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес от
професионално заболяване „С. - II степен“, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 15.04.2024г. до окончателно изплащане на сумата.С
решението е отхвърлена исковата претенция за разликата над уважения
размер от 40 000 лева до 80 000 лева.
В депозираната въззивна жалба е посочено , че решението е неправилно
.Изложени са доводи, че липсва решение на ТЕЛК, съдържащо констатация за
настъпило усложнение от професионална болест „С." от първа към втора
степен . От ЕР № 90819 от 14.02.2024г. е видно, че комисията е установила
професионално заболяване "Въздействие на вибрации", ВСУ 175.2 от СПБ., а
не „С. - II стадии" ВСУ 162.8 от СПБ . Неоснователно е приетото от съда, че
експертите от ТЕЛК са констатирали „ексцес“ на сочената от ищеца
професионална болест "С.", С Експертно решение № 1426 от 170 от
20.10.2003г. на ТЕЛК на ищеца С. Б. е признато професионално заболяване "С.
I степен", но в първоинстанционното производства ищецът не е доказал, че е
1
преосвидетелстван за това си заболяване по законовия за това ред. За периода
след установяване професионалното заболяване „С. 1 степен" на ищеца
/20.10.2003г./ липсва решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на заболяването
и ексцес на професионална болест "С.", ВСУ 162.8,. Съобразно константната
практика на ВКС гражданският съд не може сам да установява факти и
обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежния ред ТЕЛК или
НЕЛК и липсата на Експертно решение за настъпил „ексцес“ на
професионално заболяване е основание за отхвърляне иска по чл. 200 от КТ
.Неоснователно и незаконосъобразно съдът приема, че с ЕР № 90819 се
доказва настъпил „ексцес“ на професионална болест "С.". Членовете на
комисията са констатирали данни за Плоскоклетъчен карцином на левия бял
дроб" ВСУ С34.8, като ТЕЛК определя по т. 6, р. 5, т. 1.1 - 100 %, без чужда
помощ и са издали процесното експертно решение за раковото заболяване на
ищеца, а не за преосвидетелстване и настъпил „ексцес" на професионална
болест "С.", Вещото лице - специалист, по допуснатата съдебно - медицинска
експертиза категорично заявило, че установения през 2022г. туморен процес
/рак на белия дроб/ и усложненото заболяване Х0ББ при ищеца С. Б. не са в
причинно следствена връзка с професионалното заболяване „С." което е
установено при С. Б. през 20.10.2003г. Констатациите на назначения експерт
по СМЕ не могат да заместят решение на медицински орган /ТЕЛК, НЕЛК/,
взето по установения законен ред. Освен това, вещото лице не може да
определи степента на намалена работоспособност, която е от съществено
значение за ангажиране на работодателската отговорност и което е в
правомощията единствено на ТЕЛК или НЕЛК. Недоказано е твърдението за
влошеното здравословно съС.ие на С. Б. , характеризиращо се с онкологично
заболяване и заболяването ХОББ да е в причинно следствена връзка с
професионалното заболяване "С.”, установено през 2003г.. Недоказан е и
въпросът за приложеното лечение спрямо Б. за облекчаване от такъв тип
хронично заболяване като „С." .Изложени са доводи за съпричиняване
предвид установено тютюнопушене и непровеждане на медицинско
лечение . Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не съответства
на критериите за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Предвид на
изложеното е поискано съдът да отмени обжалваното решение в цялост и да
отхвърли предявения иск, като се претендират разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ст.Б. чрез адв.Д..Взето е
становище , че решението на първоинстинционния съд е правилно и
законосъобразно. Макар присъдената сума за неимуществени вреди да е силно
занижена, с нея няма да се репарира еволюиращия характер на
професионалното заболяване. С тази сума няма да се стигне до обогатяване на
ищеца, независимо от твърдението , че несправедливо е приложен чл.52 от
ЗЗД. Оспорено е възражението на ответното дружество, че в ЕР не е вписана
С. Втора степен. Видно от мотивите в това експертно решение, подкрепено с
представените Епикризи и най вече заключението на медицинската
експертизи става ясно, че е налице ексцес. Не е коректно е твърдението на
2
процесуалния представителна ответника, че именно ищеца е причина да не се
постигне съдебна спогодба.Претендират се разноски на основание чл. 38 ал.2
от ЗА.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, като е
постъпило писмено становище от адв.П. П., който поддържа
депозираната жалба и излага доводи по същество.
Въззиваемият не се явява в съдебно заседание.Представлява се от
адв.Д. който оспорва жалбата и претендира разноски.
Съдът намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима, като
разгледана по същество е частично сснователна , предвид на следното.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС-Златоград е образувано по искова молба от С. Б.
против „Р.Е.П. ”ЕООД , с която е предявен иск за заплащане на сумата от
120 000 лева/направено е изменение на иска до размер от 80000 лева/,
представляваща обезщетение причинени неимуществени вреди при
условията на ексцес.Изложени са доводи за наличие на доказано
влошаване на здравословно съС.ие на ищеца във връзка с констатирано
заболяване - С. -ІI-ва ст-“ установено с решение на ТЕЛК от 14.02.2024г.
През 2003г е констатирано заболяването С. І степен с решение на ТЕЛК
от 20.10.2003г, като е настъпил ексцес , от който са претърпени нови
болки и страдания.
Ответникът подал отговор на исковата молба , като са изложени
твърдения , че същият е правоприемник на Г.З. АД. По отношение
констатираното заболяване С. първа степен било изплатено обезщетение
на основание чл. 200 ал.1 от КТ за неимуществени вреди от 2000 лева
по повод постановено съдебно решение по гр.дело 200/2003г на РС-
Златоград, , включително и ежемесечни суми в размер на 30 лева за
усилваща храна.Изложени са доводи, че постановеното решение на ТЕЛК
от 2024г не констатира заболяването С. ІІ степен и липсва ексцес.
Първоинстанционният съд констатирал в обжалваното решение , че е
налице влошаване на здравословното съС.ие на ищеца.Заболяването С. е
преминало от първи във втори стадий и е налице ексцес .В тази насока
коментирано постановеното решение на ТЕЛК от 2024г, назначената
експертиза и приобщените епикризи .Направен е извод, че налице е
причинна връзка между полаганата работа от ищеца и констатираното
заболяване С. , като е настъпил ексцес.Съдът уважил иска до размер от
40000 лева , като се позовал на констатираните болки и страдания и
съдебна практика .
По делото не е спорно, че ищецът е работил като миньор в
предприятието на Г.З. АД , като ответникът е негов правоприемник .
С ЕР № 1426/ 2003г на ТЕЛК е признато наличието на
професионални заболявания Вибрационна болест и С. първа степен
спрямо Б. .Въз основа на това ЕР е предявен иск по реда на чл. 200 от
КТ като Г.З. АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени и
3
имуществени вреди въз основа на професионалното заболяване С. Първа
степен по гр.дело 200/2003г по описа на РС-Златоград.
През 2024г е издадено ЕР № 90819//14.02.2024г от ТЕЛК при МБАЛ
Д-Р Братан Шукеров АД-гр.Смолян.В това ЕР е констатирано общо
заболяване Злокачествено новообразование на бронхите и белия дроб ,
професионалното заболяване "Пневмокиниоза , причинена от друг прах,
съдържащ силиций с код J62.8" и вибрационна болест .В мотивите към
ЕР е посочено че „За С. ІІ стадий, ретикулонодозна форма, хронично
протичане….. се определя 50 процента ВСУ по епикриза на УМБАЛ Св
Георги гр.Пловдив от 24.10.2020г“.
От съдържанието на издаденото ЕР на ТЕЛК от 2024г. може да се
направи извод, че е констатирано професионално заболяване С. ІІ стадии.В
Приложение № 1 от Наредбата за медицинската експертиза са
регламентирани четири стадия на заболяването С. /в група
„Пневмокониози“/.За заболяването С. ІІ степен е предвидено да се
определя 50 процента ВСУ.Именно такава степен на увреждане е
определена с посоченото ЕР на ТЕЛК от 2024г
Неоснователни са доводите в жалбата, че наличието на подобно
заболяване не е установено и документирано по надлежния ред от
органите на медицинската експертиза. Стадият на заболяването С. е
посочен ясно и точно в мотивите към експертното решение като
използваният термин на заболяването пневмокониоза е идентичен със
заболяването С. .
По делото са ангажирани доказателства за актуалното здравословно
съС.ие на ищеца посредством назначената СМЕ .Б. страда от онкологично
заболяване и ХОББ, което заболяване най- вероятно е последица от
С.та.Ищецът полага грижи за своето здраве, като преди години е
пушил.Поради С.та лекарите не са успели да отстранят едната половина
от белия му дроб, поразена от онкологичното заболяване.
Въз основа на изложената фактическа обстановка може да се
направи извод, че е доказано наличието на ексцес по отношение
професионалното заболяване С. , констатираното за първи път през
2003г.Понастоящем заболяването е във втория си стадии и това е
констатирано надлежно от органите на медицинската експертиза през
2024г. С оглед на горното, съдът счита, че твърдението във въззивната жалба
за липсва на доказателства, установяващи наличието на ексцес е
неоснователно.
Въззивният съд отчасти споделя за основателни доводите в жалбата
, че присъденото обезщетение е завишено по размер .Вярно е , че ищецът
търпи сочените болки и страдания, коментирани в обжалваното решение ,
изразяващи се в задух, кашлица , обща отпадналост и безсилие, симптомите
на придружаващото заболяване ХОББ .
В същото време е установено , че ищецът е на 70 години и страда
от онкологично заболяване на белите дробове , като не може да се
4
направи автоматично извод , че всички болки и страдания са свързани
единствено с усложненията от професионалното му заболяване
С..Въззивният съобрази и актуалната съдебна практика /определение
№1037 от 07.03.2024г на ВКС по гр.дело 3439/2023г ІІІ гр.отделение/ по
отношение размера на присъждани подобни обезщетения за ексцес, като
намира , че справедливото обезщетение , което следва да се заплати на
ищеца Б. е в размер на 30 000 лева.
Неоснователни са доводите за съпричиняване във ВЖ , като подобни
възражения не са направени в отговора на ИМ и са преклудирани .
При това положение обжалваното решение на първоинстанционния
съд следва да се потвърди в частта до присъденото обезщетение от
30000 лева, като в останалата му част/ до присъденото обезщетение от
40000 лева/ решението следва да се отмени и искът следва да се
отхвърли .
С оглед изхода на делото в полза на ответника се дължат разноски
за двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковата претенция в
размер на 3135 лева.С първоинстанционното решение е присъдена сума
в размер на 1050 лева , като следва да се присъди допълнително сума в
размер на 2058 лева.
В полза на адв.Д. се дължат разноски в размер на 5286 лева за
двете съдебни инстанции на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.С
първоинстанционното решение са присъдени разноски за
адв.възнаграждение от 3850 лева, като следва да се присъди
допълнително сума в размер на 1436 лева
Следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта
, касаещо размера на присъдената ДТ за разликата над 1200 лева до
присъдената сума в размер на 1600 лева.
Воден от изложеното съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение с рег. номер 40/27.03.2025г по гр.дело
221/2024г по описа на РС-Златоград , В ЧАСТТА , с която е присъдено
обезщетение на основание чл. 200ал.1 от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД
в размер над 30000 лева до 40 000 лева в резултат на ексцес от
професионално заболяване С. , ведно с дължимите се лихви , считано от
15.04.2024г до окончателното плащане , като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск С. М. Б. ЕГН ********** по чл. 200ал.1
от КТ срещу Р.Е.П. ЕООД-гр.Златоград за заплащане на сума над 30 000
лева до присъдената сума от 40 000 лева, представляваща дължимо се
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ексцес
от професионално заболяване С. от І към ІІ стадий, ведно с дължимите се
законни лихви , считано от 15.04.2024г до окончателното плащане.
5
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение с рег. номер 40/27.03.2025г по
гр.дело 221/2024г по описа на РС-Златоград , В ЧАСТТА, с която Р.Е.П.
ЕООД-гр.Златоград е осъдено да заплати на основание чл. 200 ал.1 от КТ
във връзка с чл. 52 от ЗЗД на С. М. Б. ЕГН ********** сума в размер
на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ексцес от професионално заболяване
С. от І към ІІ стадий, ведно с дължимите се законни лихви , считано от
15.04.2024г до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ съдебно решение с рег. номер 40/27.03.2025г по гр.дело
221/2024г по описа на РС-Златоград , В ЧАСТТА , с която Р.Е.П. ЕООД-
гр.Златоград е осъдено да заплати в полза на РС-Златоград дължима се
ДТ за разликата над 1200 лева до присъдената сума от 1600 лева.
ОСЪЖДА С. М. Б. ЕГН ********** да заплати на Р.Е.П. ЕООД-
гр.Златоград допълнително разноски в размер на 2058 лева.
ОСЪЖДА „Р.Е.П.“ ЕООД-гр.Златоград ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адв.Здр.Д. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА допълнително разноски в
размер на 1436 лева на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение с №40/27.03.2025г по гр.дело
221/2024г по описа на РС-Златоград в останалата му част, касаеща
присъдените разноски.
Препис от решението да се връчи на страните като същото подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчването му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6